Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11523 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 142385/14.06.2019г. по гр.д.№ 21532 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 127-ми състав са отхвърлени като неоснователни
исковете, предявени с искова молба вх. № 2007104/04.04.2017г. на В.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Национален център по т.х.,
Булстат ******, с адрес: гр. София, ул. „******с правно основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7000лв.,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и
страдания от съставянето на писмо изх. № 1345/14.10.2016г. на НЦТХ, като В.С.П., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Национален център по т.х.,
Булстат ****** на основание на чл. 78,
ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 387,09лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5125481/23.07.2019г. по регистъра на СРС, изпратена
по пощата на 22.07.2019г. от ищеца В.С.П.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са
отхвърлени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е,
че по делото е установено засягането на блага на ищеца от поведението на
служител на ответника чрез изготвяне на писмо
изх. № 1345/14.10.2016г. на НЦТХ, с което д-р Ц.била уведомена, че ищецът е
„носител на трансмисивна инфекция Хепатит С”. Съставянето на това писмо довело
до причинно-следствения процес засегнал честта, достойнството и доброто име на
ищеца. Не била спазена от служителите на ответника дължимата грижа на донорите
при кръводаряване, разписана в чл. 3, чл. 13, чл. 14 от Закона за кръвта,
кръводаряването и кръвопреливането, както и разпоредбите на чл. 1, чл. 3 от
Наредба № 21/18.07.2005г. за реда, съобщаването и отчет на заразните болести,
разпоредбите на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Добрата
лабораторна практика грижа. Не били спазени разпоредбите изискващи предоставяне
на всеки донор на достъпна и на разбираем език на цялостната процедура по кръводаряване,
здравословното състояние и резултатите от проведените изследвания, както и критериите
за съобщаване и регистрация на заразни болести за изричното отбелязване, че
един или друг метод няма потвърждаваща стойност. Основанието за претенцията й
било съобщението от личния лекар, че е „носител
на вируса Хепатит С”, а не че е „заразена и боледува от Хепатит С”. При
унищожена проба от кръвта на ищцата през юни 2016г. не можело да се проведе
изследване на същата през октомври 2016г. Не следвало да се кредитира
заключението на вещото лице д-р Н., защото тя не била специалист в областта на
инфекциозните болести. Претендирала е разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете - Национален
център по трансфузионна хематология, Булстат ****** е оспорил жалбата.
Изложил е съображения, че решението на районния съд е правилно. Посочил е, че по делото не било
установено служител да е провел противоправно поведение в причинно-следствената
връзка от което ищецът да е претърпял процесните вреди. Събраните по делото
доказателства установявали, че при ищеца е открито наличие на антитела за
„Хепатит С”, че не е невъзможно при изследване PCR тест да е отрицателен, последващите изследвания в
болница през октомври 2016г. потвърдили наличието на антитела за Хепатит С” при
ищеца, което означавало, че изложеното в писмото е вярно. Изискванията на
Наредба №21/2005г. налагали уведомяване на личния лекар и на ищеца. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за
разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх. № 2007104/04.04.2017г. , уточнена с молба от
25.09.2018г. на В.С.П., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Национален център по т.х.,
Булстат ******, с адрес: гр. София, ул. „******, с която е поискала от съда на
основание на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл.
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да й заплати сумата от 7000лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 04.04.2017г., до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и страдания от
съставянето на невярно писмо изх. № 1345/14.10.2016г. на НЦТХ, сочещо че е
„носител на вируса на Хепатит С” с цел да „регистрира, съобщи и отчете
наличието на заразно заболяване Хепатит С”. Навела е твърдения, че през месец
май 2016г. се включила в кампания за кръводаряване, не била прегледана от лекар,
не била информирана за рисковете от тази процедура и тези след нея, по време на
процедурата и след нея не се чувствала добре. На 28.10.2016г. (петък) личният й
лекар се обадил по телефона силно
разтревожен и я уведомил, че е „носител на вируса на Хепатит С” , ищцата се
притеснила силно и припаднала, на 31.10.2016г. посетила болница „СофияМед”,
където я хоспитализирали с диагноза „Хроничен Хепатит С”, направени й били
изследвания, резултати от които от 08.11.2016г. установили, че „не е носител на
хепатит С” вирус. В периода от 28.10.2016г. до 08.11.2016г. била силно
притеснена и разстроена не можела да спи, обмисляла раздяла с дългогодишния си
приятел поради опасност да не го увреди, вкл. и за бъдещо здраво дете, обмисляла и напускане на работа поради характера на
заболяването , уведомила работодателя че поради зараза с Хепатит С няма да може
да продължи да работи, спряла да контактува с бременната в този момент
близначка, не желаела да контактува с никого, наложило да се води неприятни
разговори за евентуални начини за лечение, излязла в отпуск по болест,
доверието й в лекарите било разрушено. Не било вярно, че ищцата е носител на
трансмисивна инфекция Хепатит С”, както се сочело в писмото на ответника , това
писмо довело до страданията на ищеца, справедливото обезщетение на които било в
размер на процесната сума. Поведението
на служител на ответника било противоправно, нарушени били разпоредбите на чл.
3, чл. 12-чл. 15, чл. 17, чл. 20, чл. 23, чл. 36 и чл. 37 от Закона за кръвта,
кръводаряването и кръвопреливането, както и разпоредбите на чл. 1, чл. 2 от
Наредба № 21/18.07.2005г. за реда, съобщаването и отчет на заразните болести,
разпоредбите на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения и Добрата
лабораторна практика грижа. Претендирала е разноски.
Ответникът Национален
център по т.х., Булстат ****** в
предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че писмо
изх. № 1345/14.10.2016г . не сочело, че ищцата болездва и е заразена с „Хепатит С”, а сочело, че при изследване на кръвта на ищеца е
установено, че е „носител на трансмисивна инфекция –Хепатит С”. Тази
констатация била вярна, отделно лабораторни изследвания не били диагноза, поради
което и преживени от ищеца вреди не били причинени от противоправно поведение
на служител на ответника. През май 2016г. ищцата дарила кръв и при изследването
й с комбиниран тест Антиген-Антитяло било установен положителен резултат,
направеното повторно изследване с диференциран тест е показал отрицателен
резултат за антиген и положителен резултат за антитела срещу Хепатит С, в
последствие ищцата била допълнително изследвана
с тест „Имуноблот” за антитела на Хепатит С и отново резултат бил положителен.
Преди да дари кръв ищцата била прегледана от лекар и освидетелствана за
здравословното й състояние, тя била попълнила и декларация за същото. Кръвната
проба на ищцата била изтеглена и поставена под карантина, поискано било
разрешение за унищожаването й и такова разрешение било дадено на 22.06.2016г.
от Министъра на здравеопазването. Претендирал е разноски.
По делото са приети
карта за кръводаряване 212200519817 от
11.05.2016г., извадка от извършени изследвания, декларация от 11.05.2016г.,
резултати , Протокол от 11.06.2016г., , Протокол № 51/май 2016, известие за
поставяне под карантина, Разрешени от
22.06.2016г. на Министъра на здравеопазването, съгласно които на
11.05.2016г. ищцата е дарила кръв, като
при същото са направени изследвания на хемоглобин, кръвно налягане, пулс и температура,
серологични изследвания, ищцата е попълнила декларация за здравословното си
състояние, сочеща че се чувства здрава и няма оплаквания, че е съгласна с
процедурата и са й разяснение естество на същата и че ще бъде изследвана за
трансмисивни инфекции и при положителен резултат дарена кръв ще бъде унищожена,
а проби ще се изпратят на съответни референтни лаборатории, при изследването е
установено, че HCV-Ag-Ab е реактивен, през май 2016г. Комисия за
изтегляне от употреба, унищожаване на кръв при ответника е взела решение проба
на ищеца да бъде изтеглена от употреба поради HCV (+) и е предложена за унищожаване, на 13.05.2016г.
пробата е поставена под карантина и на 22.06.2016г. Министър на
здравеопазването е дал разрешение да бъде унищожена.
По делото е прието писмо
изх. № РД-1345/14.10.2016г. съставено от директора на ответника с адресат д-р З.Ц.,
с което същата е уведомена съобразно изискванията на Наредба № 21/18.07.2005г.,
че при изследване в НЦТХ на дарена кръв/контрола от В.С.П. на 13.10.2016г. е
установено, че кръводарителят е „носител на трансмисивна инфекция Хепатит С”.
По делото е приета
неоспорена от страните Епикриза, издадена на 03.11.2016г. от УМБАЛ „СофияМед”,
съгласно която В.С.П. е била хоспитализирана на 31.10.2016г. поради прогресиращи
оплаквания за тежест в корема и подуване, при кръводаряване установено anti HCV положителен,
направени са изследвания на проба
от 31.10.2016г., като е установено anti HCV реактивен; HbsAg - отрицателен; anti-HBs-отрицателен,
като е изписана на 03.11.2016г. със
заключение че има данни за хроничен хепатит, но се очакват кръвни изследвания,
окончателната диагноза е „хепатит С хроника anti HCV (+)”.
Приета е неоспорено от
страните резултати от изследвания от 08.11.2016г., издадени от Лаборатория на
ДКЦ „СофияМед”, съгласно които при изследване на пробата от 31.10.2016г. с RT-PCR лабораторен метод HCV RNA
при ищеца не се открива.
Разпитан по делото св. Й.И.П.е заявила, че познава ищцата
от 4-годишната й възраст, близки приятелски семейства и съседи били, по-късно
ищцата имала връзка с по-малкия син на свидетеля. Посочила е, че синът й бил
разказал, че ищцата му се обадила и го уведомила, че е носител на вируса
„Хепатит С”, личната й лекарка й го съобщила, че тогава ищцата била на работа и
припаднала, ищцата била силно разстроена, същото в последствие й разказала и В..
Тогава ищцата била срината психически, плачела, треперела, не можела да говори.
В последствие постъпила в болница СофияМед за изследвания за около 2 седмици,
чували се ежедневно по телефона, ищцата не знаела какво се случва, била силно
притеснена какво ще си помислят колегите й, отделно се притеснявала за приятеля
си, появило се недоверие между тях и в последствие се разделили. В. била
уведомена че е носител на „Хепатит С”, приятелят й не я подкрепил, животът на
ищцата се обърнал, пресмятала колко години живот й остават, мислела че бъдещето
й е съсипано, че не може да създаде здраво семейство и да роди здрави деца.
Разпитана по делото св. В.М.К.-майка на ищеца, е заявила, че дъщеря
й казала, че личната й лекарка получила писмо от Центъра за кръводаряване,
сочещо че ищцата е носител на „Хепатит С”, свидетелят разговаряла с личната лекарка
на ищеца и видяла оригинала на това писмо. Ищцата била на работа когато
разговаряла с личния си лекар и нейни колеги казали на свидетеля, че ищцата
припаднала. Същият ден по искане на ищеца свидетелят се срещнала с нея, била
притеснена, бледа, казала й, че е носител на „Хепатит С”, била ужасена, всички
били в шок. В първия работен ден след това ищцата постъпила в „СофияМед” за
изследвания за 5-7 дни, още 3-4 дни останала в дома си след това, свидетелят я
виждал всеки ден в този период. Ищцата се чудела как за съобщи на бременната си
сестра-близначка и в работата, спряла да се храни, започнала да й пада косата
след това. Около 10 дни по-късно се разбрало че ищцата не е носител на „
Хепатит –С”, но ищцата не можела да повярва, повече си оставала вкъщи, плачела,
спряла да излиза, животът й се объркал, решила че повече няма да дарява кръв,
приключила връзката й с дългогодишния й приятел заради съмнения за начина на
заразяването й.
С прието по делото
заключение по съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице А.Н. –
специалист вътрешни болести и клинична хематология , вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че „Хепатит С” е заразна болест, протича без
симптоми, но хроничната инфекция може да доведе до образуване на ръбцова тъкан
по повърхност на черния дроб, в повечето случаи симптоми са гадене, умора,
понижен апетит, болка в мускули и стави, загуба на тегло, хроничен хепатит е
дифузно възпаление на черния дроб повече
от 6 месеца. Диагнозата хроничен хепатит се поставяла след комплексни
изследвания –клинична картина, данни от пациента и лабораторни изследвания.При
вирусните хронични хепатити доказването било с вирусни маркери в серума.
Посочило е, че „носител на трансмисивна
инфекция” означава, че в серума на лицето са установени антитела срещу
заболяването, което не означава, че лицето е болно от него Посочило е, че
ответникът е направил три изследвания и при всяко от тях при ищеца са открити
антитела срещу Хепатит С при ищеца, което означавало, че ищецът е имало контакт
с това заболяване, но организмът се е справил сам. През октомври и ноември
2016г. ищцата не била болна от Хепатит С, но е носител на трансмисивна инфакция
Хепатит С. Контактът със заболяването не означавало, че лицето е болно.
Наличието на антитела в серума означавало, че лицето е боледувало от това
заболяване носителство на патогена. Носителите на заразата не били болни, а
били клинично здрави, не трябвало да се регистрират като болни. Не било научно издържано употребата в писмото на
термина „трансмисивна инфекция, защото не било синоним на „носителство на антитела”. Трансмисията била
начин на предаване на инфекцията.
С прието повторно заключение
по съдебно-медицинската експертиза вещото лице д-р Д.С. –специалист по
инфекциозни болести, е посочил, че „вирусния Хепатит С” е инфекциозно
заболяване, развитието на което означава увреда на чернодробни клетки и
размножаване на вируса в тях и за хронична инфекция се приема тази, която
продължава над 6 месеца или чрез две последователни изследвания през 6 месеца. Диагнозата
на инфекцията била комплексна и включвала клинико-епидемиологична, лабораторна,
инструментална и се потвърждавала със серологични и молекулярни изследвания.
Лабораторните изследвания включвали пълна кръвна картина, биохимични
изследвания. Най-често за потвърждаване на инфекцията се ползвало серологичното
изследване на антитела, но не била разработена методика, която да различава
остра хронична инфекция и налична инфекция и елиминиране на вируса - те
свидетелствали само за среща с вирусната частица. Само молекулярногенетичните
методики доказвали дали в момента човек е инфектиран и може да заразява-т.нар. PCR. Посочило е, че приетите медицински документи по
делото установявали, че дарената на 11.05.2016г. от ищеца кръв е била
изследвана и е било установено, че е положителна за антитела HCV, което често се обозначавала като „реактивен”, тоест
реагиращ-при търсене на антитела е налице реакция. В случая терминът „трансимисивно заболяване” било използвано за да се обозначи
заболяване, което може да се предаде от човек на човек. Заболяването HCV подлежало на съобщаване и правилно било изпратено
писмото от 14.10.2016г., както и правилно ищцата била насочена към последваща
диагностика и хоспитализирана на 31.10.2016г., където отново е установено, че при ищцата има антитела за HCV. Тестът PCR обаче бил
отрицателен. Персистирането на антителата при двете изследвания през май 2016г.
и през октомври 2016г. и липсата на
размножаване на вируса Хепатит С , показвало че ищцата се е срещала с вируса ,
но той е бил елиминиран преди хоспитализацията й на 31.10.2016г. Нямало разлика между понятията „носител на
трансимисивна инфекция” и „носител на трансмисивен патоген”. При
изслушването пред съда вещото лице е посочило, че процесното писмо на ответника
коректно и прецизно описвало състоянието на ищеца към онзи момент. Това писмо
било т.нар. бързо известие по Наредбата и
сочело, че има данни ищцата да се е срещала с вируса на Хепатит С. Последващите
изследвания за състоянието на инфекцията са направени през октомври 2016г. и
било задължително да се направят тези последващи изследвания от ищеца, за да се установи точното състояние
на инфекцията. Възможно било PCR тест и
кръвен тест да показват в едни и същ момент различни резултати в т.нар
„прозоречен период”. При ищеца както към май 2016г., така и към 31 октомври
2016г. имало данни за специфичен антитяло отговор на вируса Хепатит С, което
означавало, че и към момента на съставянето на писмото от 14.10.2016г. ищцата
имала такива антитела.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86
от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и
безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД изисква
консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по чл. 49 от ЗЗД
следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за изпълнението на
тази работа лице, като вредите следва да са претърпени при или по повод
изпълнението на възложената работа. Възлагането на работата представлява
отделяне на собствена работа и изпълнението й чрез друго лице. Изпълнението
може да се осъществи както чрез правни, така и чрез фактически действия.
Вредите следва да са причинени при или по повод на изпълнение на възложената
работа, включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато
причинителят на увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за
извършване на възложената работа. Възложителят може да се освободи от
отговорност само и единствено ако докаже, че вредите не са причинени при или по
повод на изпълнение на възложена работа или ако не са причинени виновно.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди
(имуществени и неимуществени), които са последица от увреждането.
Съдът приема за установено
по делото от приетите по делото писмени доказателства, гласни доказателства,
които в тази им част съдът кредитира като неопровергани от другите събрани
доказателства по делото, че на 11.05.2016г. ищцата е дарила кръв при ответника
като е декларирала, че се чувства
здрава, направени са изследванията на хепатит С, хепатит В, сифилис, спин/ХИВ и
е била информирана за естеството на процедурата , че ще бъдат направени тези
изследвания, както и за трансимисивни инфекции, които при положителен резултат
ще бъдат изпратени на референтни лаборатории, поради реактивен резултат за
вируса на Хепатит С пробата от кръвта на
ищеца е била поставена под
карантина на 13.05.2016г. и комисия от
3-ма служители при ответника е приела, че следва да бъде унищожена, разрешение
за което е дадено от на 22.06.2016г. ,
на 14.10.2016г. ответникът е съставил уведомление до д-р З.Ц., сочещо че при
изследванията на ищеца е установено, че е „носител на трансмисивна инфекция
Хепатит С”. Приетите по делото декларации от ищеца от 11.05.2016г. носят подпис
на ищеца, истинността и автентичността не е опровергана по делото, поради което
и същите установяват закрепените в тях обстоятелства. С оглед гореизложеното
съдът приема, че при кръводаряването ответникът не е нарушил правилата на
Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Закона за лечебните
заведения, направил е необходимите изследвания на здравословно състояние на
ищеца, информирал я е за процедурата.
Съдът приема за установено по делото,
че на 28.10.2016г. личният лекар на ищцата я е уведомил, че е носител на вируса
на Хепатит С, че ищцата е била силно притеснена, ужасена, че на 31.10.2016г.
ищцата е постъпила в болница „СофияМед” за изследвания, останала е там до
03.11.2016г, а резултатите от изследванията са от 08.11.2016г. и са установили, че не е
болна от „Хепатит С”, че през времето от 28.10.2016г. до 08.11.2016г. ищцата е
била стресирана, плачела, ограничила е контактите си с близки, била е силно
притеснена за професионалното си развитие и за живота си за в бъдеще. Тези обстоятелства
се установяват от приети по делото епикриза, резултати от изследвания, гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло като резултат от личните
впечатления на свидетелите, неопровергани от другите събрани по делото
доказателства.
Спорен въпрос по делото е дали
посоченото в писмото на ответника от 14.10.2016г. е вярно.
Съдът приема, че по
делото е установено, че посоченото в процесното
писмо на ответника от 14.10.2016г. е вярно. Този извод са обосновали и двете
вещи лица по допуснатите съдебно-медицински експертизи и съдът ги кредитира
като еднозначни и верни, подкрепени от приетите по делото писмени
доказателства. Вещото лице Н. е посочила, че „носител на
трансмисивна инфекция” означава, че в серума на лицето са установени антитела
срещу заболяването. Вещото лице С. е посочил, че
писмото сочело, че има данни ищцата да се е срещала с вируса
на Хепатит С. Резултатите от изследванията на ищеца от кръвните проби, взети на 11.05.2016г. и на 31.10.2016г. сочат, че в
организма й има антитела за вируса на хепатит С”. Това според вещите лица
означава, че състояние, описано като носител на трансимисионна инфекция на
Хпатит С”, е вярно. Вещото лице Н. при
изслушването пред СРС е посочила, че според нея „носителство на антитела”
и „носителство на трансмисионна инфекция”
не е научно издържано да се ползват като синоними. Това вещо лице, обаче, е
спесциалист по вътрешни болести и по хематология, докато вещото лице С.е тесен
специалист – вирусолог. Последният е посочил, че няма разлика между „носител
на трансимисивна инфекция” и „носител на трансмисивен патоген”. Вещото лице С. е бил категоричен в извода си, заявен при изслушването му
пред СГС, че състоянието на ищеца е коректно посочено от ответника в писмото от
14.10.2016г. Съдът изцяло кредитира този извод на вещото лице - вирусолог, като
дадено от тесен специалист в областта и обосновало го с направените изследвания
на ищеца през май 2016г. и на
31.10.2016г. Тези изследвания са установили, че при ищеца има антитела за
вируса на хепатит С, а томно това е установено, че се сочи с процесното писмо.
Вещото лице е посочило, че при такъв тип изследвания резултатът показва, че
организмът се е срещал с вирусната частица на „Хепатит С”, че това е типично
изследване за инфекцията, но е нужно допълнително изследване по
молекулярногенетична методика, за да се установи дали човекът е инфектиран в момента и дали
може да заразява, че при ищеца било установено както през май 2016г. така и на
31.10.2016г., че реагира на антиген, с който се откриват антитела за вируса на
„Хепатит С”. При така установеното съдът изцяло кредитира като логичен извода
на вещото лице -вирусолог, че доколкото
в периода от май 2016г. до 31.10.2016г. са установени антитела за вируса при
ищеца, то и към дата на процесното
писмо-14.10.2016г., ищцата е имала антитела за вируса на Хепатит С, тоест
процесното писмо е вярно. Изводът на вещото лице, че доколкото PCR тест от 31.10.2016г. е отрицателен,
то вирусът към 31.10.2016г. вече е бил елиминиран не може да обоснове друг
извод. Това е така, защото в процесното писмо не се сочи ищцата да е болна от
„Хепатит С“ нито че е заразена с Хепатит
С“. При така направените изводи от вещите лица съдът приема за установено, че
посоченото в писмото на ответника от 14.10.2016г. е било вярно – ищцата е имала
антитела за вируса на „Хепатит С” и обозначението на това състояние като
„носител на трансимисивна инфекция
Хепатит С” е коректно, било е необходимо последващо изследване за
установяване на състоянието на инфекцията и уведомяване за същото на ищеца и на
личния му лекар. Няма решаващо значение за делото дали към 13.10.2016г.
кръвната проба на ищеца, дадена на 11.05.2016г., вече е била унищожена. Това е
така, защото по делото е установено, че направените през май 2016г. изследвания
са установили наличието на антитела, такива са установени и при изследване на
дадената на 31.10.2016г. кръвна проба от ищеца. При така възприето съдът
приема, че по делото не е установено служител на ответника да е провел
противоправно поведение. Възприемането и интерпретирането на смисъла на
съдържанието на това писмо от ищеца, както и от личния му лекар не могат да
ангажират отговорността на ответника към ищеца по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Следва да се посочи,
че от приетите по делото заключения на вещите лица, които в тази част съдът
кредитира, по делото е установено, че ищцата е следвало да направи последващите
изследвания в болницата. Заболяването „Хепатит С” е включено в Приложение № 3
към чл. 3 Наредба № 21/18.07.2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет
на заразните болести. С оглед гореизложеното съдът приема, че изпращането на
писмото до личния лекар на ищеца не е противоправно поведение на служител на
ответника.
При така възприето съдът приема,
че отговорността на ответника за обезщетяване на вредите на ищеца, за които е
предявен иска, не може да се ангажира и правилно районният съд е отхвърлил
исковете.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че решението на районния съд следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за съдебни разноски
по делото следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни разноски за възнаграждение за юрист
в размер на 100лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК при
съобразяване на сложността на делото. В случая въззиваемият е бил представляван
от назначен при него служител с юридическо образование и му се следват разноски
за възнаграждение на същия по правилата
на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142385/14.06.2019г. по гр.д.№ 21532 по описа за
2017г. на Софийски
районен съд, 127-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Национален център по т.х., Булстат ******, с адрес: гр. София, ул.
„******на основание на чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК сумата от 100лв. (сто лева), представляващи съдебни разноски за
въззивно производство.
Решението може
да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването
му при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.