О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1712
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
четвърти въззивен състав
на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета
година,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1456
по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ
ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК и е образувано по въззивни жалби против Решение №759/27.02.20г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№7459/2019г.
Въззивникът – ищец Българската държава, чрез Областен управител на област с
административен център гр.Бургас, обжалва решението в частта, с което са отхвърлени
исковете му, за осъждане на ответниците Т.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и М.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплатят на Българската държава, чрез Министъра на финансите, действащ чрез
упълномощения си процесуален представител
Наталия Минкова, на основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД сумата от по 283.62
лева (разликата между претендираните 1984.50 лева и присъдените 1700.88 лева),
представляваща парично обезщетение за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2019г.
за неоснователно ползване чрез поставяне на съсобствения на ответниците при
равни квоти дървен кораб „Свети Никола“
II върху държавен недвижим имот с идентификатор 81178.5.357 по КККР на гр.
Черноморец, представляващ публична държавна собственост с начин на трайно
ползване „скали“, актуван с АПДС № 8315 от 24.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019г. до
окончателното й изплащане,
Въззивникът изразява недоволство
от постановеното решение в обжалваната част и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. При обсъждане
на представените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, се излагат съображения за опровергаване на извода на съда, досежно
периода, в който ответниците са се обогатили неоснователно, поставяйки дървен
кораб “Свети Никола“ II в недвижим имот – държавна
собственост. Според въззивника и в периода 29.12.2014г. – 31.08.2015г. корабът
се е намирал в държавния имот, поради което и за този период ответниците дължат
заплащане на обезщетение.
Не се правят доказателствени
искания.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен
на въззивната страна на 02.03.20г. Въззивната жалба е подадена по пощата на
11.03.20г. - в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателят е лице, което има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявен от него
е отхвърлен. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба на ищеца
е връчен на ответниците Т.С.С. и М.С.С., чрез адв. С. на 03.06.20г. В срока по
чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор.
Въззивниците – ответници Т.С.С. и М.С.С. обжалват решението в частта, с което са осъдени
да заплатят на Българската държава, чрез
Министъра на финансите, действащ чрез упълномощения си процесуален
представител Наталия Минкова, на
основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД сумата от по 1700.88 лева, представляваща
парично обезщетение за периода от 01.09.2015г. до 31.08.2019г. за неоснователно
ползване чрез поставяне на съсобствения на ответниците при равни квоти дървен
кораб „Свети Никола“ II върху държавен недвижим имот с идентификатор
81178.5.357 по КККР на гр. Черноморец, представляващ публична държавна
собственост с начин на трайно ползване „скали“, актуван с АПДС № 8315 от
24.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба – 02.09.2019г. до окончателното й изплащане.
Въззивниците излагат
съображения, че преместването на кораба не е извършено от тях – те не
разполагат с необходимия ресурс. Преместването е извършено във връзка с
изпълнение на строителни действия по разширяване на пристанището от
извършващите тези действия.
При проверката, извършена на
осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното решение е връчен
на въззивната страна на 02.03.20г. Въззивната жалба е подадена на 13.03.20г. -
в срока по чл. 259 ГПК. Жалбоподателите са лица, които имат правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, т.к. искът, предявен срещу тях е
частично уважен. Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната жалба на
ответниците е връчен на ищеца на 03.06.20г. На 15.06.20г. е подаден писмен
отговор. В него се излагат съображения за потвърждаване на решението в
обжалваната от ответниците част. Според ищеца, ответниците са уведомени да
преместят кораба и са знаели за извършеното преместване – излагат се подробни
аргументи в тази насока, основани на гласните и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Бургаският окръжен съд, след
проверка допустимостта на подадените въззивни жалби и отговор намира, че делото
следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 ГПК, вр. чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1456/20г. по
описа на Бургаски окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено
с Разпореждане от 22.06.20г. - на 27.07.2020г. от 14.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на
посочените от тях адреси и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по
телефона, ако страните или техните процесуални представители са заявили
телефонните си номера по делото или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА на процесуалните
представители – АДВОКАТИ, задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40,
ал.7 от Закон за адвокатурата.
ПРЕПИС от настоящото определение
ДА СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, ведно с призовката за съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.