Решение по дело №343/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 260010
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Деница Красимирова Петрова
Дело: 20203200600343
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260010, 11.02.2021г.; гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Добричкият окръжен съд,  наказателно отделение

 На дванадесети януари  две хиляди и двадесет и първа година

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател   Калина Димитрова                           

   Членове: Атанас Каменски                           

                      Деница Петрова                           

 

 Секретар  Елица Александрова

като разгледа докладваното от  съдия Д.Петрова  в.н.ч.х.д. № 343 по описа за  2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

С присъда № 260005/23.09.2020г. по н.ч.х.д.№320/2019г. Добричкият районен съд  е признал подсъдимата В.А.Х. за виновна в това, че на 27.02.2019 г. в гр. Д. причинила на В.Р.Р. контузия на главата-сътресение на мозъка; множество дълбоки ожулвания и драскотини по лицето; разкъсно контузна рана на дясната ушна мида;кръвонасядания по двете ръце, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота-престъпление по чл.130 ал.1 от НК, на основание чл. 130, ал. 3 от НК освободил подсъдимата В.А.Х. и частния тъжител В.Р.Р. от наказание, като я оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът признал В.А.Х. за невиновна в това, че на 27.02.2019 г. в гр. Д. на ул. „К.” №44 се заканила на В.Р.Р. с престъпление против нейната личност.

Със същата присъда съдът осъдил подсъдимата В.А.Х. да заплати на В.А.Х. сумата от осемстотин лева, представляваща обезщетение за претърпените от деянието по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част.

Съдът отхвърлил предявения граждански иск от В.Р.Р. срещу подсъдимата. В.А.Х. за сумата в размер на 2000.00 лева, за претърпените неимуществени вреди от деянието по  чл.144 ал.1 от НК, като неоснователен.         

В тежест на подсъдимата Х. е възложена ДТ върху уважения граждански иск в размер на 50 лв.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от частната тъжителка В.Р. чрез повереника й. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, сочи се, че в случая е неприложим института на реторсията, доколкото се касае до различни леки телесни повреди-едната по чл.130 ал.1 от НК, а другата –по чл.130 ал.2 от НК, както и че е осъществен състава на чл.144 ал.1 от НК. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатите частни обвинения и уважаване на гражданските искове.

Срещу присъдата е постъпила жалба и от защитника на подсъдимата В.Х.. В жалбата се сочи, че присъдата се обжалва в частта относно наложена на подсъдимата глоба в размер на 800лв., като се иска отмяна в тази част, както и в частта за разноски. Излагат се аргументи за наличие на реторсия, като съдът е следвало да приложи реторсия, тъй като страните в конфликта били изравнили позициите си. Постъпило е и възражение от защитника на подсъдимата срещу подадената жалба от частната тъжителка.

В съдебна заседание  жалбата подадена от частната тъжителка се поддържа от повереника й и лично от нея, като се претендира отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата за виновна с уважаване на гражданските искове или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбата на подсъдимата се поддържа от защитника й и лично от нея. Претендира се уважаване на жалбата, доколкото според защитника е налице реторсия и отмяна на наложената глоба.

На дадената последна дума подсъдимата Х. моли присъдата да бъде отменена.

Добричкият окръжен съд, като прецени жалбите наведените в тях доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбите са допустима като подадени в срок.

По същество съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция, но са отстраними и се явяват абсолютно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Допуснатите нарушения се изразяват в неяснота и пълно противоречие в постановената присъда, водещи до нейната неразбираемост. Поради тази причина и страните разбираемо са били затруднени да формулират оплакванията си, доколкото волята на съда е останала неясна. Тази неяснота е обхванала цялата присъда:
        -Така съдът от една страна е приложил института на реторсия /чл.130 ал.3 от НК/, признавайки подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение за деяние по чл.130 ал.1 от НК и освобождавайки и подсъдимата и тъжителката от наказание, а от друга е оправдал подсъдимата за това престъпление-по чл.130 ал.1 от НК . Очевидна е липсата на яснота какво всъщност съдът е приел - дали всъщност е приложил реторсия или е оправдал подсъдимата по това обвинение.

-Досежно второто обвинение /деяние в присъдата липсва задължителен реквизит - посочване на правната квалификация на деянието, т.е. за какво престъпление / по кой текст от особената част на НК/ подсъдимата е била оправдана. Квалификацията на престъплението е основен въпрос на наказателното производство и задължително следва да намери отражение в акта по съществото на делото /вж. чл. 301, ал.1, т.2, пр.2 от НПК/.

-От формулировката на осъждането досежно гражданската част на присъдата /относно деянието по чл.130 ал.1 от НК /също е налице неяснота /може би и затова защитата  е счела, че се касае за глоба/, доколкото е посочено едно и също лице като осъдено и като такова, в чиято полза е присъдено обезщетение.

Посочените нарушения са съществени, накърнили са в съществена степен правата и на двете страни, които са били поставени в невъзможност да разберат /както въззивната инстанция/ какво всъщност е решил, каква е била волята на първоинстанционния съд. Очевидно така визираните съществени нарушения не могат да се отстранят от въззивната инстанция, но са отстраними и се явяват абсолютно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.

Водим от горното  и на основание чл.335 ал.2 във вр. с чл.348 ал.3 т.1 от НПК Добричкият окръжен съд 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ присъда № 260005/23.09.2020г. по н.ч.х.д.№320/2019г. на Добричкият районен съд  и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на районният съд от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                                                                                    

                           

                   2.