№ 3101
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110163211 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. А. А. против „фирма“ АД.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1
във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
1/ Ищецът твърди, че на 10.04.2019 г. е сключил договор за потребителски кредит
№ 3525680 с „фирма“ АД, по силата на който страните се договорили дружеството да
отпусне заем в размер на 500 лева, с вид на погасителна вноска – двуседмична в размер на
43,78 лева, ГЛП 40 % и ГПР 45,45 %. В договора било уговорено в срок от три дни, считано
от датата на сключване на договора, заемателят да предостави едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители /всяко от които да отговаря на следните
условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния доход да е над 1000 лева; да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор с ответника; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР една година назад да е
със статус не по-лош от „редовен“/ или банкова гаранция, като при неизпълнение било
уговорено, че се дължи неустойка в размер на 148,68 лева, която следвало да се заплаща
заедно с погасителните вноски. Твърди, че му е начислена неустойка в посочения размер,
както и че е погасил изцяло сумата по договора в общ размер на 674,04 лева /включваща
главница, лихва и неустойка/. Сочи, че на 20.08.2019 г. е сключил нов договор за
потребителски кредит № 3608448 с „фирма“ АД, по силата на който страните се
договорили дружеството да отпусне заем в размер на 800 лева, с вид на погасителна вноска
– седмична в размер на 70,05 лева, ГЛП 40 % и ГПР 45,48 %. В договора било уговорено в
срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, заемателят да предостави едно
от следните обезпечения: две физически лица – поръчители /всяко от които да отговаря на
следните условия: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния доход да е над 1000 лева; да работи по
безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор с ответника; да
няма неплатени осигуровки за последните 2 години; да няма задължения към други банкови
и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР една година назад да е
със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“/, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Твърди, че на
същия ден е сключил договор за предоставяне на поръчителство № 3608448 с посочено от
1
ответника лице – „фирма“ ЕООД, съгласно който се задължил да заплати на поръчителя
възнаграждение в общ размер на 239,40 лева, разсрочено и платимо наред с погасителните
вноски по договора за кредит. Твърди, че е погасил изцяло сумите по договорите в размер
на 1075,60 лева /включващи главница, лихви и възнаграждение за поръчител/, като
поддържа, че всички суми са заплатени в полза на ответника. Твърди, че на 21.10.2019 г. е
сключил нов договор за потребителски кредит № 3660438 с „фирма“ АД, по силата на
който страните се договорили дружеството да отпусне заем в размер на 1500 лева, с вид на
погасителна вноска – седмична в размер на 126,55 лева, ГЛП 35 % и ГПР 40,22 %. В
договора било уговорено в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора,
заемателят да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители
/всяко от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния
доход да е над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор с ответника; да няма неплатени осигуровки за последните 2
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР една година назад да е със статус „период на просрочие от
0 до 30 дни“/, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което
предоставя гаранционни сделки. Твърди, че на същия ден е сключил договор за
предоставяне на поръчителство № 3660438 с посочено от ответника лице – „фирма“ ЕООД,
съгласно който се задължавал да заплати на поръчителя възнаграждение в общ размер на
618,85 лева, разсрочено и платимо наред с погасителните вноски по договора за кредит.
Твърди, че е погасил изцяло сумите по договорите в размер на 2327 лева /включващи
главница, лихви и възнаграждение за поръчител/, като поддържа, че всички суми са
заплатени в полза на ответника. Аргументира, че горепосочените договори за кредит са
нищожни поради противоречие със закона и развива подробни съображения, че не съдържат
съществен елемент – ГПР, че липсва ясно посочена методика относно начина на
формирането му, както и че посоченият размер не отговаря на действителния такъв.
Навежда доводи, че изискванията за предоставяне на обезпечение – поръчители или банкова
гаранция, са невъзможни за постигане. Относно договор № 3525680, по който е начислена
неустойка, излага подробно, че клаузата уреждаща неустойката, противоречи на закона и
добрите нрави. Сочи, че непредоставянето на обещани обезпечения е основание за
прилагането на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, а не за начисляване на неустойка. Поддържа, че
клаузата е неравноправна, както и че не е индивидуално уговорена. Относно договори №
3608448 и № 3660438, във връзка с които са сключени договори за поръчителство, отново
навежда подробни доводи за нищожност на клаузите от договорите за кредит, предвиждащи
задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона,
неравноправност, като сочи и че не са индивидуално уговорени. Поддържа, че в нито един
от договорите за кредит не е посочен действителният размер на ГПР, т.к. в него не са
включени неустойки, респ. възнаграждение по договорите за поръчителство. Излага, че при
включване на посочените разходи в ГПР, размерът на последния надвишава допустимия
такъв съгласно ЗПК, поради което счита и че е налице заобикаляне на закона. Сочи, че
погрешното посочване на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди, че
клаузите в договорите за кредит, уреждащи възнаградителната лихва също са нищожни
поради противоречие с добрите нрави. Счита, че договорите са нищожни и поради липса на
посочване в същите на правото на отказ от тях, както и поради това, че клаузите не са
формулирани по ясен и разбираем начин. С оглед изложеното счита, че и трите договора за
кредит са изцяло нищожни, евентуално техни клаузи, поради което аргументира, че следва
да върне само чистата им стойност. При тези твърдения моли съда да осъди ответника да
заплати следните суми: сумата в размер на 174,04 лева, представляваща недължимо платени
суми по договор за потребителски кредит № 3525680 от 14.05.2019 г.; 275,60 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 3608448
от 20.08.2019 г.; 827,00 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № 3660438 от 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане. Претендира
2
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорва. Ответникът оспорва твърденията на ищеца относно
нищожност на договорите, респ. на конкретни негови клаузи. Сочи, че размерът на ГПР не е
по-висок от пет пъти размера на законната лихва и подробно аргументира, че са спазени
всички законови изисквания. Поддържа, че възнаграждението на дружеството, с което е
сключен договор за поръчителство не е част от заемното правоотношение, поради което и не
следва да се включва в размера на ГПР. Оспорва и твърденията за нищожност на
неустойката по договор № 3525680, като излага и подробни съображения в тази насока.
Относно претенциите на ищеца за връщане на заплатено възнаграждение за поръчителство
сочи, че не е титуляр на вземането, а само овластено да получи възнаграждението лица,
поради което счита и исковете за недопустими. В заключение излага, че клаузите уреждащи
размера на възнаградителна лихва отговарят на законовите изисквания, че в договорите е
посочено правото на отказ на потребителя, както и че клаузите са индивидуално уговорени.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното
право и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенция с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване извършено в полза на ответника
плащане в предявения размер.
Ответникът следва да докаже наличието на правно основание, на което да е получил
плащането, както и че има основание да задържи платеното.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищецът и ответникът са страни по договор за потребителски кредит № 3525680, №
3608448, № 3660438.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма“ АД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи справка от счетоводството си за
всички извършени плащания, в това число платежни нареждания за погасени вноски по
договорите за кредит, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на ищеца, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи правните последици на чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл.195 ГПК изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. Й. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещото лице в размер на 350 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
3
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2023 год., в
10.40 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4