№ 10004
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110145887 по описа за 2022 година
Ищецът „А-К. И.“ ЕООД, ЕИК, ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ....
твърди, че въз основа на Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-
4/29.04.2021 г., сключен с ответника „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес гр. София,
...., изпълнил възложената работа – 4-ти етап от договора – сглобяване, ел. захранване и
окабеляване. Извършената услуга била обективирана в приемо-предавателен протокол от
21.09.2021 г., подписан от двете страни. За стойността на извършената работа ищецът издал
фактура № ..../21.09.2021 г. за сумата от 3432.00 лв. с ДДС, получена без възражения от
ответника, като плащането следвало да се извърши в 30-дневен срок от издаване на
фактурата, което ответникът не сторил. Ищецът твърди, че е дължима и лихва за забава в
размер от 205.92 лв. за периода 22.10.2021 г. – 25.05.2022 г. Доколкото плащане не е
постъпило, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, срещу която ответникът възразил. Ето защо ищецът моли да се признае за установено,
че ответникът му дължи сумата от 3 432.00 лв., представляваща възнаграждение за
изпълнени дейности по 4-ти етап от Договор СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., - сглобяване, ел.
захранване и окабеляване, съгласно издадена фактура № ..../21.09.2021 г., както и сумата от
205.92 лв., представляваща законна лихва за период от 22.10.2021 г. до 25.05.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 27653/2022 г., по
описа на СРС, 72 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че
на 18.08.2022 г. извършил частично плащане в размер на 72 лв., съгласно преводно
нареждане № BORD00637261/18.08.2022 г., а с преводно нареждане №
BORD00210591/12.09.2022 г., платил още 1000 лв. Оспорва иска за лихва с твърдения, че
1
такава се дължи доколкото е дължима и главницата. Навежда твърдения за злоупотреба с
права от страна на ищеца, който предявил множество искове, произтичащи от един и същи
договор. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С протоколно определение от 22.3.2023 г. на основание чл. 232 ГПК производството по
делото е частично прекратено: относно иска за главница – за разликата над 2 638.68 лв. до
първоначално претендираните 3432 лв., и изцяло относно иска за лихва за забава в размер на
205.92 лв.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД /приложим съгласно
чл. 288 ТЗ/. Уважаването му предпоставя наличието на валидно облигационно отношение
между страните по делото, произтичащо от сключен договор за изработка, извършване от
ищеца на възложените му дейности, индивидуализирани в етап 4 от Договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК4/29.04.2021 г., и приемането им от ответника в
качеството му на възложител, с което да възникне задължението на последния за заплащане
на уговореното възнаграждение за извършената работа.
Като безспорни са отделени между страните обстоятелствата относно сключен Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., по силата на който
ищцовото дружество следвало да извърши услуга „Изграждане на подкранов път за мостов
кран с Q = 2 t“ на четири етапа и съответно претендираната сума е част от възнаграждението
дължимо се за възложените работи по етап 4, възлизащо на 2860 лв. без ДДС, който е
изпълнен от ищеца, за което между страните е подписан приемо-предавателен протокол от
21.9.2021 г.
В насока на горното са приложеният договор за обществена поръчка, от който предмет на
иска са само дейностите по 4-ти етап, приемо-предавателен протокол от 21.09.2021 г.
съставен /в изпълнение на чл. 16 от договора/ от представители на ищеца и ответника,
съгласно който се извършило предаване и приемане на работите по 4-ти етап от договора,
при изработката на които е установено, че са спазени всички изисквания на проекта, и
фактура № ..../21.09.2021 г., издадена от ищеца като изпълнител за сумата в размер на 3432
лв. с ДДС възнаграждение за изпълнените дейности по етап 4 във връзка с процесния
договор /в уговорения в чл. 7 от договора размер на възнаграждението за 4-ти етап/.
С преводно нареждане № BORD00637261/18.08.2022 г. ответникът платил 72 лв. по
процесната фактура, а с преводно нареждане № BORD00210591/12.09.2022 г. платил още
1000 лв., като и при двете платежни нареждания като основание е посочена фактура №
..../21.09.2021 г.
Т.е. безспорно установено по делото, е че ищецът е извършил услугата по изпълнение на
възложените му дейности, индивидуализирани в етап 4 от договора, ответникът е приел
възложената работа без възражения и за него е възникнало задължението да плати
уговореното възнаграждение в размер на 3 432 лв. с ДДС - в 30-дневен срок от издаването
на фактурата от изпълнителя.
С изтичане на срока за плащане ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение и без
2
да е нужна покана, което за периода 22.10.21 г.-25.5.22 г. възлиза на 205.92 лв.
Горното се подкрепя и от извършените от ответника плащания в хода на делото на част от
дължимото възнаграждение, които подкрепят доводите на ищеца за това, че е възникнало
процесното вземане. При преценка на представените от ответника платежни нареждания се
установява, че в тях той изрично е посочил кои свои задължения погасява – 72 лв. и 1000 лв.
по процесната фактура. Съгласно задължителните разяснения, дадени в мотивната част на
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, при
предложено от длъжника изпълнение на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на
дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В случая от
представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца, се установява, че в
хода на настоящото производство ответникът е заплатил сумата от 1072 лв., като е
упражнил правото си на избор посочвайки като основание за плащането фактурата, издадена
от ищеца. В съдебно заседание процесуалният представил на ищеца е направил изявление,
че с платените суми са погасени в поредността по чл. 76 ЗЗД мораторната лихва от 205.92
лв. и част от главницата. Това изявление следва да бъде зачетено при съобразяване на
поредността на погасяване на задълженията. Освен това решението на съда трябва да
отразява действителното правното положение между страните по делото към момента на
приключване на устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите доказани факти,
които са от значение за спорното право. Ето защо и съгласно чл. 76, ал.2 ЗЗД, следва да се
приеме, че ответникът е погасил задължението за мораторна лихва в размер на 205.92 лв. и
част от задължението за главница – в размер на 866.08 лв., при което дължима остава
главница в размер на 2565.92 лв., за която сума искът следва да се уважи, като се присъди
законната лихва от 12.9.2022 г. /съобразно искането на ищеца/ до окончателното плащане, и
да се отхвърли за разликата до 2638.68 лв. /не се установи, а не се и твърди, с извършените
частични плащания да са погасени и други акцесорни вземания, така че да остане дължим
претендирания размер главница/.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска, както и за прекратената част /тъй като ответникът е
станал повод за завеждане на делото и за частичното оттегляне поради плащането в хода на
делото, направило ненужна исковата защита/, като от разноски за държавна такса 72.76 лв. и
адвокатско възнаграждение 1600 лв., дължими са 1639.97 лв. Относно разноските в
заповедното производство, за които следва да се произнесе исковият съд, дължими са
1639.97 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника съгласно чл. 78, ал.8 ГПС
се дължи юриск.ско възнаграждение в размер на 2.35 лв. /от 120 лв./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А-К. И.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и
адрес на управление гр. София, .... иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД, че „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес гр. София, ...., дължи сумата от 2565.92 лв. с
ДДС, представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнени дейности по 4-ти етап
от Договор СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г. - сглобяване, ел.захранване и окабеляване, съгласно
издадена фактура №..../21.09.2021 г., ведно със законната лихва от 12.09.2022 г. до
изплащането й, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 27653/22 на СРС, 72 състав, като ОТХВЪРЛЯ за разликата над 2565.92 лв.
до претендираните 2 638.68 лв.
ОСЪЖДА „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес гр. София, ...., ДА ЗАПЛАТИ НА „А-К.
И.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, .... на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 1639.97 лв. разноски в исковото производство и сумата от 1639.97 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „А-К. И.“ ЕООД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, .... ДА
ЗАПЛАТИ НА „С. Е.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес гр. София, ...., на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата от 2.35 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4