ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в закрито заседание на двадесет
и първи септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия:
Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 5233 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.129
ал.3 от ГПК.
Ищецът
К.И.Б. претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от С.О..
Ищецът твърди, че служители на С.О. прикривали на престъпления на съдии в СРС и
престъпно поведение на частен съдебен изпълнител във връзка с издаден
изпълнителен лист срещу бившата съпруга на ищеца. В резултат от това ищецът
трябвало да възстанови на бившата си съпруга сумата 400 лева, която била
удържана от нея в изпълнително производство, заведено въз основа на издадения
изпълнителен лист. Ищецът претърпял и неимуществени вреди – стрес, обостряне на
хроничните му заболявания, главоболие, безсъние, безпричинна смяна в настроението,
забавяне на съобразяването и изразяването, за които претендира сумата от
5 000 000 лева.
С разпореждане от 21/08/2017 год. съдът
е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да уточни
обстоятелствата, на които основава исковете си за обезщетение, поради
констатирано от съда противоречие между изложените твърдения и търсената
защита, да посочи обстоятелства относно твърдяната причинно следствена връзка
между поведение на ответника и претърпените вреди и да посочи как е формирана
сумата от 400 лева.
С молба от 20/9/2017 год. ищецът е
посочил, че само служител от най-високо ниво на ответника може да окаже натиск
върху съдиите от СРС да извършват престъпления; допуснал е под каква форма се
облагодетелстват съдиите от подобен натиск, посочил е, че сумата от 400 лева е
платена от него на съпругата му Татяна Божкова, с която имал сключен отново
граждански брак.
Съдът намира, че не са изпълнени
указанията му, дадени с цитираното по-горе разпореждане. В частност не са
посочени конкретни действия, извършени от служители на ответника, които да
доведат от настъпване на вреди лично за ищеца. Излагането на вероятности,
предположения и догадки не представлява последователно, ясно и логично
изложение на обстоятелствата, на които се основава търсената защита, което да
даде възможност на съда да определи от какво противоправно поведение на
ответника търси да се защити ищеца, нито пък дава възможност на ответника да
реализира защитата си. Не са изложени и обстоятелства, които да мотивират
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ответника и
претърпените вреди – това е въпрос, който касае редовността на исковата молба,
а не съществото на спора.
Съдът намира, че основанията на предявения
иск са твърде общо формулирани и не дават възможност да бъде определено
конкретното противоправно поведение, което служители на ответника са имали
спрямо ищеца и което да дава основание за преценка следва ли да бъде ангажирана
отговорността на ответника или не. По искове за ангажиране на деликтната
отговорност на причинителя на вредата, от съществено значение е да се
индивидуализира противоправното действие по вид, характер, време на извършване.
В случай, че противоправните действия са повече от едно, то индивидуализирането
следва да бъде извършено за всяко едно поотделно. Конкретизирането на
вредоносното поведение не следва да бъде правено общо с използване на общи
изрази, обобщения или квалификации, както това е направено в случая. Всяко едно
вредоносно действие следва да бъде индивидуализирано с посочване на конкретния
факт, който е довел до настъпване на вредата. Конкретизирането на твърдените
противоправни действия/бездействия трябва да бъде направено така, че да даде
възможност да се прецени какво точно е било извършено и извършеното от естество
ли е, че да доведе до ангажиране на гражданската отговорност на извършителя, да
позволи да се прецени противоправността на деянието.
Неотстраняването в срок на
констатираната нередовност на исковата молба има за последица връщане на същата
и прекратяване на производството по делото, което следва да бъде направено от
настоящия съд.
Независимо от горното, съдът намира
предявените искове недопустими, като предявени срещу ненадлежен ответник. Ако
ищецът твърди, че за него са произтекли материални и нематериални вреди от действия на частен
съдебен изпълнител, като последица от издаден в полза на Т.С.ЕАД изпълнителен
лист срещу трето на спора лице, обезщетение за такива вреди той би могъл да
търси от ограничен кръг правни субекти, сред които не попада С.О. или
длъжностни лица на общината. С.О. или длъжностните лица на общината не са нито
страни, нито участват по някакъв начин в производствата по издаване на
изпълнителен лист или по принудително изпълнение, нито имат контролни функции в
тези производства. Ето защо СО се явява ненадлежен ответник по претенции за
обезщетение, основани на твърдените в исковата молба факти.
Независимо от горното, искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недопустим, като предявен срещу
ненадлежна страна на още едно основание. В случаите, когато ищецът твърди да е
заплатил – независимо дали правомерно или неправомерно – чуждо задължение, той
разполага с други правни възможности да си възстанови платената сума,
включително той разполага с право на иск срещу надлежния ответник, какъвто СО
не е.
По
изложените съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството
по делото следва да бъде прекратено, поради неотстраняване в срок на
нередовността на исковата молба.
С
оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА
исковата молба по гр.д.№ 5233/2017 год. по описа на Софийски Градски съд, I-15 състав и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
Определението може да се обжалва в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца, с частна жалба пред Софийски Апелативен
съд.
Съдия: