Решение по дело №1000/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на от А. А., гражданин на Тунис, против Решение № УПП – 1003/04.10.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) (М. К.), с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалвания административен акт, тъй като бил постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречал на материалноправни разпоредби. Твърди се, че административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Оспорващият изложил подробно своята история пред органа, който я възприел правилно, но неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила била явно неоснователна или не, а обсъдените въпроси следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата по същество. Посочва се още, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приемал, че молителят се позовавал на обстоятелства извън предмета на закона, или че не посочвал причини за основателно опасение от преследване. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, в този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно, до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се поддържа, че неправилно били приложени чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, и чл. 9 ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган жалбоподателят добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Тунис, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да бъде разгледана молбата му. Той бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ, поради което искал да живее в България. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Тунис.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № УПП – 1003/04.10.2024 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС и преписката да се върне на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.

Ответникът по жалбата – Интервюиращ орган към ДАБ при МС, чрез процесуалния представител – главен юрисконсулт С. С., счита, че тя е неоснователна, като излага подробни съображения за това в писмени бележки и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби от 25.09.2024 г. и от 02.10.2024 г. до ДАБ при МС от А. А. е поискал закрила от Република България.

На 02.10.2024 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП-17072/02.10.2024 г. с горепосочените имена, гражданство - Тунис, етническа принадлежност - ***, роден на [дата]. в Тунис, [населено място], със същия постоянен адрес, религия – ***, професия – бояджия, образование основно, неженен, без документи за самоличност.

На 02.10.2024 г. жалбоподателят е подал декларации за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта и е настанен в ТЦ – [населено място].

С писмо с рег. № УП-17072/03.10.2024 г. Директорът на ТЦ – [населено място] е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила от чужденеца.

Oт Протокол с рег. № УП-17072/03.10.2024 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с от А. А., с цел да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молби за закрила в Република България, в който е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Споделил е, че няма роднини в държава-членка на ЕС и нямал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС. На 30.08.2024 г. напуснал Тунис легално, като със самолетен полет и паспорт отишъл в Турция. Там останал в продължение на около 10 дни, след което нелегално, пеш, с още няколко човека преминал границата с България. В Република България вървял пеш пет дни, след което се качил на влак за [населено място], но там бил задържан. Сочи и че не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не членувал в политическа партия или организация, нямал проблеми с властите в страната си, в т.ч. и заради религията или етноса си, не бил заплашван и не било упражнявано насилие спрямо него. Разказал е, че причините да напусне Тунис били, че там нямало много възможности за работа, не виждал бъдеще за себе си и искал да се развива и да постигне нещо в живота си. Заявил е, че не би се завърнал в страната си заради живота там. Подал молба за закрила в Република България, за да не се върне в Тунис.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от жалбоподателя, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщено като доказателство и Справка вх. № ЦУ – 1365/30.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република Тунис.

С Решение № УПП – 1003/04.10.2024 г. на Интервюиращ орган към ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и явна неоснователност на молбата му за предоставяне на международна закрила, на основание чл. 70, ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, същата е отхвърлена.

На 07.10.2024 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с съдържанието му на език, който разбира, а жалбата му срещу него е подадена чрез органа на 14.10.2024 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 2 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Интервюиращ орган към ДАБ при МС, който съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ и представената по делото Заповед № РД05-292/23.04.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /л. 12 по делото/ има законоустановено правомощие при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 от с.з. да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. В случая е спазен срокът по чл. 70, ал. 1 ЗУБ, поради което времевите граници на предметната компетентност на органа не са надхвърлени.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № УПП – 1003/04.10.2024 г. съдържа фактически и правни основания за издаването им. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от него данни в бежанската му история, така и обстановката в страната им на произход - Тунис. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането като чужденец по подадени от него молби за международна закрила. Същите са регистрирани в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазена е и нормата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". Следва да се отбележи, че липсата на такова становище по делото не обосновава незаконосъобразност на решението, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ то не се изисква. Жалбоподателят е пълнолетно лице и не се ползва от временна закрила, поради което по отношение на него не са налице пречките по чл. 71 ЗУБ за разглеждане на молбата му в този вид производство. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници. Както се посочи по-горе, в законоустановения срок интервюиращият орган е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирана в процесното Решение № УПП – 1003/04.10.2024 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което направените в тази връзка от жалбоподателя оплаквания не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. В съдебната практика се приема, че за да е основателно, опасението трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца (така в Решение № 8126 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 11069 /2017 г., Решение № 7442 от 5.06.2018 г. по адм. д. № 12103/2017 г. на ВАС и др.), както и че то следва да е било насочено към самия кандидат за бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която той идва – вж. Решение № 7256 от 01.06.2018 г. по адм. д. № 4261/2018 г. на ВАС. Ето защо наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Нещо повече, той изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в Тунис. От друга страна жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. В този ред на мисли, страхът му от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, не може да се приеме като обоснован. Тук е уместно да се отбележи и че когато едно лице е бежанец и бяга от страната си на произход поради някакво преследване, то логично е то да остане в първата сигурна държава за него, каквато в настоящия случай се явява Турция, след което да се завърне в родината си. Поради това и предвид изложената и установена хронология на събитията в бежанската история на оспорващия следва обоснованият извод, че той е влезнал в Република България само поради икономически причини, и по-конкретно поради търсене на по-добър живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В този смисъл са Решение № 6635 от 03.06.2020 г. по адм. д. № 3067/2020 г., Решение № 3236 от 27.03.2023 г. по адм. д. № 7072/2022 г. на ВАС и др. Освен това член на семейството няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на от А. А. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото в настоящата хипотеза не се твърди, а и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в отменения чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (аналогичен и в действащата Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 13 декември 2011 година). Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Тунис, съдържаща се в представените по делото справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, административният орган не е приел, че чужденецът е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в Тунис не е до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установявали и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на административния орган са правилни и съответни на събраните по делото доказателства. От приетите и неоспорени справки на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС, както и от заявеното от кандидата за закрила в проведеното интервю, може да се обосновано да се заключи, че на територията на Тунис няма въоръжен конфликт, при който насилието може да се разпростира към цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, а дори и да има отделни сблъсъци, те не обхващат цялата страна. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетата по делото справка е издадена от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. тя обвързва съдът да приеме, че при извършената от издателят й проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях.

Накрая, липсват данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ.

В заключение може да се обобщи, че с оглед липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ и че чужденецът се позовава на обстоятелства, които са извън предмета на този закон, и не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване, то законосъобразно молбата му за предоставяне на международна закрила е отхвърлена като явно неоснователна.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на от А. А. е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и на основание чл. 92 ЗУБ на страните не се дължат разноски в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А., гражданин на Тунис, роден на [дата]., с [ЛНЧ], адрес: ТЦ - [населено място], общ. Свиленград, обл. Хасково, срещу Решение № УПП – 1003/04.10.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението не подлежи на касационно обжалване.