Решение по дело №3457/2024 на Софийски градски съд

Мотиви по Н.Ч.Д.№ 3457/2024г. по описа на СГС, НО, 31-ви състав

Производството е по реда на чл.16 и сл. от Закона за екстрадицията и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е по искане на СГП поради постъпила в Министерство на
правосъдието /МП/ молба за екстрадиция от 16. Наказателен съд на Република
Турция спрямо турския гражданин А. Б. /А. B./. В искането на прокуратурата
се посочва, че А. Б. се търси от турските власти за изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, 4 месеца и 25 дни, наложено му с
присъда от 12.05.2022г. по дело № 2020/494 Esas 2022/223 Karar на 4-ти Висш
Наказателен съд, Истанбул Анатолия, Република Турция. Излагат се доводи на
база на приложените документи, че от турските съдебни власти са издадени
гаранции, че престъплението, за което е осъден турският гражданин няма
политически или военен характер, а на лицето ще бъдат предоставени всички
права съгласно международните конвенции, по които Република Турция е
страна. Поддържа се, че давностния срок за изпълнение на наказанието не е
изтекъл по българското и това на Република Турция законодателство, както и
че за същите престъпления, за които е осъден А. Б. няма влязла в законна сила
присъда на български съд и престъпленията, за които е осъден А. Б. не
попадат под наказателната юрисдикция на Република България.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
СГП поддържа искането и моли съдът да постановите решение, с което да
допусне екстрадиция спрямо турския гражданин Б. А., по постъпили две
молби за екстрадиция, издадени от прокурор при Главна прокуратура в
гр.Истанбул, с цел изпълняване на наказание „Лишаване от свобода“.
Поддържа, че молбите за екстрадиция са изготвени от компетентен съдебен
орган, същите се съдържат всички изискуеми реквизити и са депозирани при
стриктно изпълнение на предвидения в Конвенцията ред. Счита, че
самоличността на лицето, чието предаване се иска е установена по безспорен
начин.
Прокурорът пледира, че от фактическото описание на деянията, за
които се иска предаването на чуждия гражданин, е видно, че същите
съставляват престъпление по чл.212, ал.1 от НК на Република България,
наказуемо с „Лишаване от свобода“ от две до осем години, а в случай, че се
касае за големи размери, съгласно чл.212, ал.4 от НК, предвиденото в закона
наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Поддържа, че
част за престъпленията, за които се иска лицето, отговарят на престъпления по
чл.211, вр. с ал.1, вр. с чл.29, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от
три до десет години и конфискация до една втора на имуществото. Счита, че
1

се иска предаването на лицето за изтърпяване наказание, което е съответно на
престъпление по чл.339, ал.1 от НК на Република България, наказуемо с
лишаване от свобода от две до осем години, съгласно НК на Република
България. В тази връзка счита, че е налице изискването на чл.5, ал.1 от ЗЕЕЗА
за двойна наказуемост на деянията. Пледира, че от материалите по преписката
е видно, че исканото лице е турски гражданин, който е пълнолетен, няма
данни да е невменяем и до момента няма предоставено убежище в Република
България и не се ползва с имунитет по отношение на наказателната
юрисдикция на Република България. В тази насока предлага съдът да вземе
предвид, че административната процедура за предоставяне статут на бежанец,
инициирана след задържането на лицето във връзка с депозирана молба за
екстрадиция, не може да бъде годно правно основание за постановяване на
отказ от уважаване молбата за екстрадиция. Поддържа, че по делото са
постъпили и приобщени изисканите гаранции от страна на турските съдебни
власти, че исканото лице няма да бъде преследвано по политически,
религиозни или по причини от военен характер, както и че ще бъдат спазени
правата му по всички Конвенции, по които Република Турция е страна,
независимо, че не е член на ЕС. Прокурорът пледира, че съгласно договора за
правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна Република
България и Република Турция, съгласно принципа на взаимност, следва да
приемем предоставените гаранции от турските съдебни власти. Счита, че
представените от страна на защитата извадки от турската преса, не
съставляват годно доказателство в процеса, а по посочените две имена не
може да се установи, че се отнасят точно за исканото лице, тъй като няма
лични идентификационни данни в статията. Допълнително е постъпила
гаранция, че едно от производствата, което е приключено задочно, ще бъде
възстановено, за да се гарантира правото на справедлив процес на А. Б..
Представителят на СГП намира, че не са налице факултативните
основания за постановяване на отказ за предаване на лицето, тъй като
екстрадицията не била свързана с престъпление, което може да се определи
като политическо преследване, или за военно престъпление, което не е
престъпление по общото наказателно право. Поддържа, че няма данни
искането да е за осъждането на лицето от извънреден съд, а с предаването на
лицето ще се осигури неговото лично участие в наказателния процес при
възобновяване на едно от производствата, за което е дадена гаранция,
респективно ще се гарантира правото му на защита. Твърди, че искането за
екстрадиция е за престъпления, които не попада в обхвата на чл.7, т.4 от
ЗЕЕЗА и спрямо лицето не е наложено смъртно наказание. Пледира, че в
България няма образувано наказателно производство с влязла в сила присъда
за същото деяние и престъплението, за което се иска предаване на чуждия
гражданин не попада под наказателната юрисдикция на Република България.
Предлага съдът да уважи искането на СГП, като постанови решение, с което
2

да допусне екстрадирането на турския гражданин Б. А., роден на ****г. за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ и вземе мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на исканото лице до
фактическото му предаване на молещата държава.
Защитата на исканото лице адв.А. моли съдът да остави без уважение
направеното искане за екстрадиране на лицето Б. А. и да не допуснете
екстрадиция. Пледира, че преди няколко дни получил писмо, с което от
Интерпол– гр.Анкара го уведомява, че лицето няма да бъде преследвано по
политически причини, като е дадено уверение, че в най-бърз момент ще бъдат
изпратени по дипломатически път гаранции от компетентните турски съдебни
власти, но такива гаранции не са представени по дипломатически път. Твърди,
че по делото действително са налице две молби за екстрадиция, като първата
молба е от 04.062024г., а втората е от 05.07.2024г., като в официалното искане
на СГП е посочено, че ще бъде зачетен принципа на особеността, който е
визиран в чл.14 от Европейската конвенция за екстрадиция и лицето Б. А.,
няма да бъде съдено и обвинявано по други престъпления, без да има
неговото съгласие, или официалното съгласие на Република България.
Поддържа, че по делото е постъпила гаранция от турските съдебни власти, че
единствено ще бъде преразгледано делото № 2022-203 Е, по което е присъдата
и съдебно решение на въззивната инстанция, която го потвърждава № 2023-
191К на пети тежък наказателен съд в град Сакария, Република Турция.
Поддържа, че това дело е за измама, като там било посочено, че самият текст
от турския НК предвижда да се носи наказателна отговорност за измама,
когато едно лице се представя за държавен, банков, застрахователен служител,
или служител на финансова къща, но подзащитният му се е представял като
адвокат, без да има адвокатска карта. Счита, че е дадена гаранция само за
повторно разглеждане от турски съд, но не е дадена гаранция за дело №
2020/494, Решение № 2022/223 от 3-ти наказателен съд за тежки престъпления
гр.Истанбул/Анадолска част, като самото обвинение било за измама на
търговци, управители на фирми, или кооперации. Пледира, че по това дело е
постановено обща присъда чрез събиране на отделните присъди от 10 години,
4 месеца и 25 дни „Лишаване от свобода“. Поддържа, че по настоящото дело е
представил писмо от турски адвокат М.Б., който си е посочил данните, в което
много подробно е изложил първоначалното обвинение в Турция, спрямо
исканото лице за членство в терористична организация Фето, която е обявена
за такава само в Република Турция, след опита за преврат на 15.07.2016г., но
поради това, че Интерпол– гр.Анкара е отказал да издаде червена бюлетина за
това престъпление, обвинението му е било променено в измама и
фалшифициране на официални документи. Твърди, че по делото има така
наречените секретни или поверителни части, които продължават да се отнасят
3

за обвинение с прямо исканото лице за членство в терористична организация
„Фето“, която е обявена за терористична само в Република Турция, но не и от
ООН, от органите на ЕС, от САЩ и от Република България. Поддържа, че
първоначалното му обвинение в Турция е било по чл.314 за участие в
терористична организация, която в последствие е била променена от турския
НК и Интерпол гр.Анкара е издал червена бюлетина за задържане, заради
извършено престъпление фалшификация на официален документ и измама.
Смята, че исканото лице е преследвано в Република Турция по политически
причини и убеждения, тъй като същото е променило своята религия от
ислямска в християнска, като е станал мормон и член на мормонска църква,
поради което е бил отхвърлен от семейството си. Твърди, че по едно от делата
за измами обвиняем е бил неговия баща, който е бил осъден от турски съд на
девет години „Лишаване от свобода“ и в момента изтърпява такава присъда в
Република Турция. Поддържа, че въпреки, че той е на 65 години, скоро му е
било отказано условно предсрочно освобождаване, като му е било заявено, че
такова ще бъде извършено само ако неговият син, а именно исканото лице,
бъде екстрадирано в Република Турция. Поддържа, че в публикациите в
турските вестници и по- специално извадка от вестник Коджаели от
06.10.2023г., в рубриката „Новини“ били посочени имена от списък, общо 93
човека на членове на закритата Фето асоциация гр.Коджиели и една част от
лицата в този списък са емигрирали в САЩ, в страни от ЕС, а трети са
променили своите политически убеждения и са станали членове на
управляващата турска партия АКП. Твърди, че на 14 място в този списък било
посочено исканото лице Б. А., като в този списък нямало лични данни за
лицето, но все пак това било доказателство, че поради членство в тази
организация, обявена за терористична от президента Р.Е. и турското
правителство след извършения опит за преврат на 15.07.2016г. и
подзащитният му фигурирал в този списък на видни турски индустриалци,
които се обявили в защита на опита за преврат и против президента Р.Е..
Пледира, че по делото са приложени писмени доказателства, които посочвали
нарушения на правата на затворниците в турските затвори, както и че по
различен начин били третирани в турските затвори лицата, осъдени за
политически престъпления и другите осъдени лица, като ярък пример е
постановената на 14.04.2020г. амнистия поради епидемията от Корона вирус,
която не засягала и не се отнасяла за политическите затворници в Турция.
Пледира, че по молба № 29447/2017г. и постановено решение на 13.07.2021г.
на Европейски съд за правата на човека и основните свободи, за дело срещу
лицето с наименование „D“ по повод непредставяне на международна защита
от страна българските административни власти, на турски журналист, който
се опитал да премине незаконно и нелегално, българо-румънската граница,
непосредствено след опита за преврат на 15.07.2016г. било посочено е, че е
4

нарушен чл.3 от Европейска конвенция за защита правата на човека и
основните свободи в материален аспект. По този повод България била осъдена
от Европейски съд за правата на човека и основните свободи. Пледира, че
било посочено е изрично, че заповедта за незабавно депортиране, тоест 24
часа след задържането е незаконно, нехуманно и противоречиво на
международните норми. Моли на основание чл.17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът да
постанови решение за отказ от екстрадиция в Република Турция на исканото
лице Б. А. и да не взема мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и да
бъде извършен и предаден на исканото лице превод на решението и
протоколът от днешното съдебно заседание.
В последна дума исканото лице заявява, че от документите, които са
изпратени било разбираемо, че според Интерпол са дадени гаранции, че
лицето няма да бъде търсено заради политически причини, но преди това
Турция правила няколкократно такива опит и от Интерпол получила отказ и
тези гаранции били променени и приети едва ли не като нормална присъда и
нормално престъпление. Моли да бъде отказана екстрадицията му в Турция и
от съда искам да бъде отменена заповедта за арест.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Исканото лице А. Б. /А. B./ е роден на ****г. в гр.Гиресун,
общ.Шебинкарахисар, Република Турция, турски гражданин, с постоянен
адрес Турция, гр.Истанбул, ж.к.“Батъм махала“ и настоящ адрес Македония,
гр.Скопие, ж.к.“****“, ул.„****, с висше образование, женен, работещ,
неосъждан.
С присъда от 12.05.2022г. на 4- ти Висш Наказателен съд на Истанбул
Анатолия турският гражданин А. Б. е бил признат за виновен по повдигнатите
му обвинения за извършени престъпления като му било наложено общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 години, 4 месеца и 25 дни.
С решение № 2015/95- К по основно съдебно досие № 2012/536-Е 16-
ти тежък наказателен съд на Бакъркьой потвърдил присъдата на 4- ти Висш
Наказателен съд на Истанбул Анатолия.
С решение № 2022/14826 по съдебно досие № 2021/21080 11- ти
Наказателен отдел на Върховен съд на Република Турция потвърдил
решението на 16- ти тежък наказателен съд на Бакъркьой.
С мотивирано решение от името на турския народ Съдът по
изпълненията гр.Сакарйа, Република Турция по основно съдебно досие №
2024/8231-Е, съдебно решение № 2024/8204- К приел молбата на осъдения А.
Б. относно: съдебно решение от 04/05/2023 година с основен съдебен номер:
5

2022/203-Е и съдебно решение номер: 2023/191-К на 5- ти Тежък Наказателен
Съд град Сакарйа е осъдил ответника на 5 /пет/ години със затвор, (2024/1-
2654), съдебно решение от 16/11/2021 година с основен съдебен номер:
2021/240-Е и съдебно решение номер: 2021/1046-К на Първа Инстанция на 9-
ти Анадолу Съд град Истанбул е осъдил ответника на 10 месеца лишаване от
свобода със затвор, (2024/7-11450, съдебно решение от 10/04/2015 година с
основен съдебен номер: 2012/536-Е и съдебно решение номер: 2015/95-К на
16-ти Тежък Наказателен Съд Бакъркьой лицето е бил наказан или осъден на
месеца на 2 /две/ години лишаване от свобода със затвор, (2024/7-11454),
съдебно решение от 10/04/2015 година с основен съдебен номер: 2012/536-Е и
съдебно решение номер: 2015/95-К на 16-ти тежък Наказателен Съд
Бакъркьой лицето е бил наказан или осъден на 2 /две/ години лишаване от
свобода със затвор, (2024/7-11460), съдебно решение от 10/04/2015 година с
основен съдебен номер: 2012/536-Е и съдебно решение номер: 2015/95-К на
16-ти Тежък Наказателен Съд Бакъркьой лицето е бил наказан или осъден с
парична административна глоба или присъда в размер от 1 200,00 турски
лири, след това вместо тази глоба лицето е бил осъден на 60 дена лишаване от
свобода със затвор. Съдебно решение от 16/11/2021 година с основен съдебен
номер: съдебно решение номер: 2021/1046-К на Наказателен Съд на Първа
Инстанция на 9-ти Анадолу Съд град Истанбул е осъдил ответника на парична
административна глоба или присъда в размер от 500,00 турски лири, след това
вместо тази глоба лицето е бил осъден на 25 дена лишаване от свобода със
затвор, (2024/7-11455). Според член 99 на Закон Номер 5275 след като бъде
включен трябва да се изпълни наказание или присъда лишаване от свобода за
срок от 9 години 16 месеца и 85 дена.
На 06.06.2024г. Софийска градска прокуратура е депозирала искане за
екстрадицията на А. Б. до властите на Република България, поради
задържането му на територията на страната.
На 17.06.2024г.А. Б. бил регистриран в Държавна агенция за бежанците
като лице, търсещо международна защита.
Исканото лице А. Б. било обявено за международно издирване с червен
бюлетин № А 5372/5-2024 с цел арест и екстрадиция и турският гражданин А.
Б. бил задържан при влизане в Република България въз основа на заповед за
задържане на лице № 2386зз-09/17.05.2024г. на ГДНП- София.
В искането за екстрадиция е посочено, че А. Б. Р. се издирва за
изпълнение на влязла в сила съдебна присъда, давностният срок за чието
изпълнение, не е изтекъл, с която е признат за виновен задочно в извършване
на престъпления, формулирани като измама по чл.158/1-л на закон Номер
5237 от Турския Наказателен кодекс. В молбата заповедта за задържане и
екстрадиция е отразено, че на лицето ще бъде предоставено право за повторно
6

съдебно разглеждане, осигуряващо спазването на правата за защита, като ще
му бъдат предоставени всички възможности за защита и няма да бъде
подлаган на мъчения, жестоки, безчовечни, унижаващи достойнството видове
третиране или наказания.
С определение от 21.05.2024г., постановено по НЧД № 2989/2024г. по
описа на СГС, НО, 11- ти състав, потвърдено с определение по ВНЧД №
727/2024г. от 28.05.2024г. по описа на САС, спрямо А. Б. основание чл.15 от
ЗЕЕЗА, вр. чл.64, ал.5 от НПК е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ до приключване на екстрадиционното производство.
С протокол от 05.08.2024г. на основание чл.14, ал.4, т.1, т.2 и т.3 от
ЗЕЕЗА на искането лице, в присъствие на от упълномощеният му защитник и
преводач, били предявени материалите по преписката /пр.пр.№ 9202/2024г. по
описа на СГП/ във връзка с молбата за екстрадиция от Република Турция.
Изложената фактическа обстановка, съдът изведе на база на
приобщените по делото относими писмени доказателства на български език,
съпътващи молбата за екстрадиция, приобщените към производствата във
връзка с временното задържане на А. Б., изисканите от българския съд и
привнесени от защитата. Съдът изключи от доказателствената съвкупност
представеното от защитата мониторинг на правата, доколкото не е ясно от
кого изхожда, тъй като са посочени данне само за преводача..
С оглед изложеното и на база на наличния годен доказателствен
материал, съдът прие от правна страна следното:
Разглежданият акт, с която е сезирана българската държава
представлява молба за екстрадиция по смисъла на чл.9 от ЗЕЕЗА, подадена от
компетентен орган на молещата държава в писмена форма до съответния
надлежен орган в страната ни. Към преписката към молбата за екстрадиция са
приложени всички изискуеми съгласно чл.9, ал.3 от ЗЕЕЗА, документи в
нарочен превод на български език. Искането за еккстрадиция е направено с
цел изтърпяване на общо наказание „Лишаване от свобода“, наложено в
молещата държава, чийто срок е значително над минимално указания в чл.5,
ал.2 от ЗЕЕЗА- 10 /десет/ години, 4 /четири/ месеца и 25 /двадесет и пет/.
Представено е заверено копие от влязлата в сила присъда от
12.05.2022г. по дело № 2020/494 Esas 2022/223 Karar на 4- ти Висш
Наказателен съд, Истанбул Анатолия, удостоверено с подписа на
компетентния орган, а копия на всички документи, постановени след /чл.9,
ал.3, т.1 от ЗЕЕЗА/, от които да се проследи хронологията до и след
постановяването й, описание на престъпленията, за които е осъден А. Б. и за
които се иска екстрадиция, време и място на извършването им, правна
квалификация по чл.158/1.ф, чл.52/2, чл.35, чл.53/1- а, чл.53/1- д, чл.52/4,
7

чл.53/1- дж, чл.53/1- е, чл.63, чл.204/1 МД, чл.53-1 – дж, чл.53/1- е, чл.63,
чл.53/1-а, чл.53/1- д от Турския Наказателен кодекс, квалифицирани като
измама и незаконно притежаване на огнестрелно оръжие. Цитирани са
приложимите законови разпоредби, включително за давността /чл.9, ал.3, т.2
от ЗЕЕЗА/, от които може да се направи категоричен извод, че давността за
изпълнение на наказанието не е изтекла.
Настоящият съдебен състав намира, че молбата с искане за
екстрадиция съдържа в достатъчна степен данни за самоличността на
исканото лице. Съдът приема за достоверна представената информация от
компетентните съдебни власти на молещата държава, че молбата за
екстрадиция действително касае задържаното лице, и че самоличността му е
установена, включително и от формуляр за досие. Категорични са и данните за
гражданството на А. Б.. Касае за гражданин на държава- нечленка на ЕС-
Република Турция.
Съдът в настоящия му съдебен състав намира, че към молбата за
екстрадиция, ведно с допълнително изисканите от съда документи в
достатъчна степен се съдържат такива, удостоверяващи гаранциите по чл.7,
т.8 и чл.8, т.4 от ЗЕЕЗА - чл.9, ал.3, т.5 от ЗЕЕЗА.
Съобразявайки разпоредбата чл.17, ал.5 от ЗЕЕЗА, СГС намира, че така
отправената молба отговаря на изискванията на чл.5 и чл.6 от закона като не
са налице основанията за отказ по чл.7 и чл.8 от същия закон. Описаните
деяния в чуждия съдебен акт съставляват и престъпления по българския НК, а
именно по чл.212, ал.4, чл.211, вр. чл.210, ал.1 от НК и по чл.339 от НК, за
които се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за повече от една
година.
Не са налице императивните основания за недопустимост на
екстрадицията по чл.6, ал.1, т.1-4 от ЗЕЕЗА. Не се касае за български
гражданин, за лице, на което е предоставено убежище, или такова, което се
ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република
България. Липсват доказателства, от които да се обоснове извод, че се касае за
лице, което е наказателно неотговорно, съгласно българското законодателство
към момента на получаване на искането за екстрадиция. Понастоящем А. Б. се
намира в Република България, където правораздавателните органи на никоя
друга държава, нямат каквато и да било юрисдикция.
Съдът в този му състав приема, че не са налице условията на чл.7 и чл.8
от ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които е осъден А. Б. и за изтърпяване на
наказанието за които се иска предаването му на молещата държава, не са
политически или свързани с такива престъпление или военни престъпления
/чл.7, т.1 и т.2 от ЗЕЕЗА/. Съдебният състав е категоричен, че става въпрос за
криминални деяния, предвидени в НК на страната ни. 4- ти Висш Наказателен
8

съд, Истанбул Анатолия, който е постановил подлежащата на изпълнение
присъда не е извънреден съд, а доколкото при дадените гаранции от Република
Турция за повторно раглеждане на делото, това отново ще бъде сторено от
друг състав на същия съд, няма основание да се приеме, че е налице
хипотезата на чл.7, т.3 от ЗЕЕЗА.
Настоящият съдебен състав намира, че от молбата за екстрадиция,
приложените към нея документи и служебно изисканите от съда не може да се
изведат данни екстрадицията да има за цел преследване или наказване на
лицето, основано на раса, религия, гражданство, етническа принадлежност,
пол, гражданско състояние или политически убеждения, вкл. и риск за
утежняване на положението му, на някое от посочените в чл.7, т.4 от ЗЕЕЗА
основания.
Необезпечена с доказателства е тезата, че към настоящия момент А. Б.
е застрашен в Република Турция поради членство в терористична организация
Фето, тъй като тази информация е предоставена от адв.М.Р.Б., а и
престъпленията, за които се иска екстрадицията му са криминални по своя
характер и не могат обективно да се свържат с неговото членство в
терористична организация Фето. По начало при съблюдаване принципите на
чл.3 от Конвенцията е необходимо в процедурата по предаване на лицето, да
се разкрият сериозни и обосновани причини, поради които да се заключи, че в
случай на екстрадиция лицето ще бъде подложено на реален риск да бъде
подложено на отношение, противоречащо на чл.3 от ЕКЕ. В настоящия
случай, такива заключения не могат да се направят единствено на базата на
соченото от адв.М.Р.Б. членство в терористична организация Фето.
Няма основания да се приеме, че във връзка с изпълнение на
наказанието или при гарантираното повторно разглеждане на делото, лицето
ще бъде подложено в Република Турция на насилие, изтезания или жестоко,
нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му
съгласно изискванията на международното право /чл.7, т.5 от ЗЕЕЗА/. От
доказателствата, събрани по делото, следва извода, че турската държава е дала
достатъчни за нуждите на настоящето гаранции, че на А. Б. ще бъде
предоставено право за повторно съдебно разглеждане, осигуряващо
спазването на правата за защита, ще му бъдат предоставени всички
възможности за защита, като няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки,
безчовечни, унижаващи достойнството видове третиране или наказания.
В обобщение следва да се отбележи, че макар и искането на чуждите
власти да е за предаване на осъдено лице, в случая на същото се гарантира
възможност за преразглеждане на делото, а поради това и изхода от същото не
е ясен, за да се презюмира, че при евентуално бъдещо осъждане, А. Б. ще
изтърпява наказание в заведение, което е в дисонанс с изискванията на чл.3 от
9

КЗПЧОС.
Първостепенният съд счете, че при съдържащите се в молбата за
екстрадиция данни, за престъпленията, за които е издадена същата, не са
амнистирани в България, нито наказателното преследване е погасено по
давност, както според законодателството на българската или на молещата
държава /чл.7, т.6 от ЗЕЕЗА/. Не са налице и такива по чл.7, т.7 от същия
закон, тъй като липсват данни в Република България за същите престъпления
спрямо А. Б. да има влязла в сила присъда.
Не е обективирано и абсолютното условие за отказ по чл.7, т.8 от
ЗЕЕЗА, тъй като на търсеното от чуждата държава лице не е наложено
смъртно наказание. С оглед дадените гаранции за повторно разглеждане на
производството от Република Турция в молбата за екстрадиция, поради
задочното осъждане на А. Б., СГС изиска и получи гаранции, че исканото
лице политически, религиозни или причини от военен характер, като ще бъдат
спазени правата му по всички конвенции, по което Република Турция е страна.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и нито едно от
факултативни основания за отказ по чл.8 от закона, тъй като деянието не е
подсъдно на българския съд /чл.8, т.1 от ЗЕЕЗА/. Съдът отчете факта, че
престъпленията, за които се иска предаването на А. Б. са извършени и
довършени изцяло на територията на Република Турция. Поради това липсват
основания и за прекратяване на производството пред този съд- чл.8, т.2 от
ЗЕЕЗА. С оглед изложеното по-горе и съобразно приложените от СГП
доказателства /справка от унифицираната информационна система на
прокуратурата на Република България/ е видно, че в Република България няма
висящо производство срещу лицето, чието екстрадиране се иска за
престъплението, за което се иска екстрадиция- чл.8, т.3 от ЗЕЕЗА. Липсват и
основания за отлагане на екстрадицията или за временна екстрадиция
съгласно чл.17, ал.5, т.2, вр. чл.18 от ЗЕЕЗА. Във връзка с изложеното
съдебният състав намери, че са налице всички законово необходими условията
за предаване на лицето А. Б. в изпълнение на подадената молба за
екстрадиция на съдебните власти на Република Турция за изтърпяване на
наказание „Лишаване от свобода“.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки императивната норма на
чл.17, ал.7, изр.2 от ЗЕЕЗА, не намира основания за обсъждане вземането
спрямо исканото на лице на различна от мярката за неотклонение „Задържане
под стража“ до фактическото му предаване. Законодателят в цитираната по-
горе разпоредба на ЗЕЕЗА е категоричен, че преценка в случаите на уважаване
искането за предаване на дадено лице по искане за екстрадиция, не може да
бъде правена от решаващия съд.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
10

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................

ЧЛЕНОВЕ:1........................................

2..........................................

11

Номер на акта:	72
Дата:	24 януари 2025 г. (в сила от 25 февруари 2025 г.)
Съдия:	Христинка Колева

Дело:	20241100203457
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	6 юни 2024 г.

Решение по дело №3457/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите