ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
гр.Враца 10.07.2019
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА
ИВАНОВА
при участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Николай
Лалов, като разгледа докладваното от съдия Веселка Иванова ЧНД № 264 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба, подадена от В.Л.П.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
лишаване от свобода. В молбата лаконично се твърди, че молителят е придобил
това право.
Към
молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора
гр.Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения П..
В
съдебно заседание осъденият поддържа молбата си, като прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят
на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище
за неоснователност на молбата, като
излага съображения, че осъденият с поведението си не е дал доказателства за
своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване
от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ОП Враца също счита, че е налице само една
от предпоставките за условно предсрочно освобождаване – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения. С оглед на това, прави искане за оставяне на молбата на П. за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода без уважение.
Врачански
окръжен съд, след като се запозна с молбата на осъдения, приложените към нея
писмени доказателства и като съобрази становищата на страните, намира молбата
за допустима, а по същество за неоснователна по следните съображения:
С
влязло в сила определение от 24.04.2019 г. по НОХД № 10/2019 г. по описа на
РС-Лом е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което В.Л.П.
е осъден на 3 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим, за извършено
на 09.02.2018 г. деяние по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК - управление на МПС
без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за същото деяние.
Осъденият
е започнал да търпи наказанието на 03.05.2019 г., като до момента е изтърпял
фактически 2 месеца и 7 дни, от работа му се зачитат 11 дни, или общо изтърпяно
2 месеца и 18 дни. Към момента остатъкът е в размер на 12 дни.
При
това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наложеното му наказание така, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК. Следователно
налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
На
следващо място съдът следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за
своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат
всички данни за неговата личност и действителните доказателства за неговото
поправяне и положително личностно развитие.
Представените
от затворническата администрация доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на убедителни доказателства за трайна
позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на лишения от свобода П..
В
приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че поради краткия
размер на наложеното наказание не е изготвяна оценка на риска от рецидив.
Отбелязано е, че причините и детерминиращите фактори за извършване на
престъплението са ниското правно съзнание и некритичното отношение на осъденото
лице към предишните му криминални изяви. Посочено е, че рискът от вреди за
обществото е среден, обусловен от деянието и криминалното минало на лишения от
свобода П., свързано с престъпления по чл.195 и чл.343в, ал.2 от НК. Оценката
на риска от бягство е в средни стойности, тъй като лишеният от свобода работи
на външен работен обект и вероятността от предприемане на безразсъдни и
импулсивни действия, особено след употреба на алкохол, е по-голяма.
Регистрирани са следните зони с дефицит: умения за мислене-наблюдава се
ригидност в мисловния процес на осъденото лице и неосъзнаване на последствията
от шофиране без необходимата квалификация и подготовка; некритично отношение
към извършеното престъпление. Във връзка с отношението на осъдения към
правонарушението, в доклада е посочено, че П. не осъзнава, че липсата на
документ за правоуправление на МПС, е предпоставка за пътнотранспортни
произшествия. При него се наблюдават самооправдателни нагласи, липса на
сензитивност и омаловажаване на извършеното престъпление. Освен това, е склонен
към създаването на критични пътни ситуации, а вероятността от попадане в ПТП се
увеличава, поради липсата на нужната квалификация.
Като
цели в плана на присъдата са заложени: пълноценно оползотворяване на престоя в
затворническото общежитие чрез включване в ресоциализиращи мероприятия, участие
в спортни мероприятия и трудова дейност; формиране на критичност, съхраняване
на психическото и физическото здраве, осъзнаване на вредните последици от
престъпните действия.
В
доклада е отразено, че в условията на затворническото общежитие през изтеклия
период от изтърпяване на присъдата /който е два месеца и 7 дни/, рискът от вреди
за обществото продължава да е със средни стойности и се обуславя от
криминалното минало на лишения от свобода П., свързано с осъждания за еднотипни
престъпления против собствеността и против транспорта по чл.343в, ал.2 от НК,
което сочи на престъпна упоритост, самонадеяност и склонност към рисково
поведение. Рискът от вреди спрямо другите лишени от свобода и пенитенциарните
служители е с непроменени стойности от първоначалната оценка-в ниски граници,
тъй като осъденият не показва враждебни нагласи и не е склонен да използва
физическа сила при попадане в конфликтни ситуации.
На
14.06.2019 г. П. е разпределен на работа на външен работен обект „Земеделско
стопанство“, където работи като пастир. Изпълнява трудовите си задължения и не
е допуснал нарушения на трудовата дисциплина. Не е наказван и не е награждаван
за системни участия във възпитателни и ресоциализиращи мероприятия.
Преценката
в доклада е, че към настоящия момент лишеният от свобода В.П. не е променил
криминалния си профил, модела, манталитета и стереотипа си на мислене и
поведение. В местата за лишаване от свобода демонстрира добро поведение, но в живота
на свобода е водил незаконосъобразен начин на живот, несъвместим с добрите
нрави и общочовешки ценности. Не е склонен под влияние на околните и на
предишните си четири осъждания да промени в позитивен аспект вижданията и
принципите си. Констатирано е, че уменията му са мислене също не са на
необходимото ниво, поради факта, че системно повтаря едни и същи грешки.
Според
доклада, шансовете му за реинтеграция в обществото са незадоволителни, с оглед
липсата на мотивация за промяна и корекция на поведението му.
Планът
на присъдата не е изпълнен в пълен обем, поради което е препоръчано възпитателната
работа с осъдения да продължи в посока формиране на гъвкав модел на мислене,
водещ до намаляване вероятността от извършване на повторно престъпление.
Крайната
оценка на затворническата администрация е, че лишеният от свобода В.П. все още
не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно
предсрочно освобождаване.
Приложените
и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към
настоящия момент с поведението си лишеният от свобода П. все още не е дал
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. Факт
е, че полага известни усилия за промяна, тъй като в затвора работи, има
примерно поведение и не е допуснал нарушения на режимните изисквания, но те не
са достатъчни за формиране на извод, че е дал категорични доказателства за
своето поправяне. Тези общи положителни прояви следва да бъдат съпътствани и с
прояви на трайна промяна на личността, ориентирана към спазване на законите.
Все още у лишения от свобода липсва устойчива мотивация за промяна в
поведението и начина на мислене, не е изградил и критично отношение към
извършеното престъпление. Не са изпълнени основни цели, заложени в плана на
присъдата, а дефицитите са същите, както и в началото на неговото наказание.
Поправянето поначало изисква завършен превъзпитателен процес, в който осъденият
да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както
и че няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За
периода на изтърпяване на наказанието лишеният от свобода П. продължава да не
осъзнава в необходимата степен тежестта на извършеното престъпление и не е
формирал критично отношение към него. Със самооправдателни нагласи е и е с
ниска мотивация за промяна и корекция на поведението, условие, без което не
може да се постигне пълноценна ресоциализация на дееца. Не са настъпили
положителни промени в съзнанието и поведението му, изключващи категорично
опасността от последващо противоправно поведение в условията на свобода. Всичко
това илюстрира, че престоят в затвора не е довел до безспорен поправителен и превъзпитателен
ефект. Налице е необходимост от продължаване на корекционното въздействие
спрямо него в условията на пенитенциарното заведение до постигане в пълна
степен на набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване
на установените дефицитни зони.
При
това положение съдът приема, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно П. е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание. Не е налице обаче
втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал достатъчно убедителни
доказателства за своето поправяне. Това е основание да бъде постановен отказ на
молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
При горните съображения и на
основание чл.441 НПК, вр.чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В.Л.П., роден на *** ***, български гражданин,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 10/2019
г. по описа на Районен съд-Лом в размер на 3 месеца лишаване от свобода, с
остатък от 12 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след
влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: