№ 85
***, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНЕТА Й. МИТОВА
при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело №
20224310101156 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.435, т.З от Кодекса за застраховането и по чл.86 ЗЗД:
Постъпила е искова молба от Б. Й. Б., ЕГН **********, адрес: ****, чрез: адв. И. К.-
ЛАК, с адрес ****, против: ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. **** представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните
директори-****, ****, ****, **** и *****, като се въвеждат твърдения от пълномощника, че
на 14.12.2020г. при управлявленние на товарен автомобил марка „Фиат", модел „Фремонт" с
рег. № ****, доверителят й, реализирал пътнотранспортно произшествие, при което е
причинена по непредпазливост смъртта на ****. За това деяние е образувано НОХД №
193/2021г. по описа на Окръжен съд Ловеч, като е постановена присъда №9/13.07.2021г. по
описа на ОС Ловеч по НОХД № 193/2021г., с което е ангажирана отговорността на водача за
причинената смърт по непредпазливост. По наказателното дело е приет за разглеждане
граждански иск за причинени неимуществени вреди от сестрата на починалия ****-**** в
размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева, като след проведено въззивно и касационно
обжалване на присъдата в частта относно гражданския иск, с влязло в сила Решение №
15/22.03.2022г. по н.д. № 1140/2021г. на ВКС гражданският иск на същата е уважен за сума в
размер на 8000,00 /осем хиляди/ лева. Твърди, че автомобилът, с който е реализирано ПТП
към онзи момент е бил собственост на „Вени пласт" ЕООД, а водачът Б. е бил управител на
дружеството. За процесния автомобил е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност", полица № **** с ответното дружество, която към датата на
настъпване на ПТП е била валидна. Изтъква, че след постановяване на
първоинстанционната присъда по делото е образувана щета № 1001/21/ 21750019 пред ЗАД
„Алианц България" АД от **** във връзка с ангажиране отговорността на застрахователя,
1
като по щетата е постановен отказ да бъде изплатена претендираната сума, тъй като според
застрахователя лицето **** не е сред лицата, за които се дължи обезщетение в следствие на
настъпила смърт при ПТП. В следствие на този отказ, **** е образувала изп. д. № 126/2022г.
по описа на ДСИ към PC Ловеч срещу Б. Й. Б. като длъжник за присъденото обезщетение в
размер на 8000,00 лева. От своя страна ищецът е депозирал също молба по горепосочената
щета с искане да бъде изплатено на молителката претендираното обезщетение, което е и
присъдено с влязло в сила решение, като попадащо в покритите рискове по застраховка
„Гражданска отговорност". Въпреки всичко са постановени откази както на ****, така и на
Б. Б.. Следва да се вземе предвид, че съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ задължително
условие за предявяване на претенцията на застраховано лице по съдебен ред е предявяването
й първо пред застрахователя. Със заявление вх. № 2-101-4101-2670#4/21.06.2022г. до
застрахователя, ищецът е предявил претенцията си за заплащане на горепосочените суми.
Въпреки това с писмо Уведомление изх. № 2-101-4101-7670#7/29.06.2022г. от ЗАД „Алианц
България44 АД същото е уведомило ищеца, че не са налице предпоставки за регистриране
на нова щета, а се е произнесъл отново по щетата на **** № 1001/21/217/500019 като е
посочило, че не са налице основания за преразглеждане на становището на застрахователя.
Счита, че в случая е налице едно разместване на блага от патримониума на ищеца и
неоснователно застрахователят отказва да изплати обезщетение, което представлява покрит
застрахователен риск и следва да бъде изцяло изплатено от ответното дружество на третото
за спора лице ****-претърпяла неимуществени вреди в следствие на ПТП със застрахования
автомобил. Тъй като ищецът е заплатил всички претендирани суми по изпълнителното дело,
като с това той е изпълнил задължение, което е следвало да бъде изпълено от застрахователя
още при предявяване на претенцията от пострадалото лице. Целта на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е именно да бъде покрита
отговорността на водача при настъпване на събитие, за което може да бъде ангажирана
неговата лична отговорност. В случая ищецът е заплатил премия за сключване на
задължителната застраховка, като за него се поражда обосновано очакване, че в случай на
настъпване на събитие /още повече, че в случая се касае не за умишлено престъпление, а за
непредпазливост/ ще може застрахователят да поеме отговорността му по сключения
договор. Въпреки това в следствие на тези събития и след като е постановен отказа за
изплащане на обезщетение от страна на ответното дружество в полза на ****, за ищеца не е
останала друга възможност, освен да заплати претендираните суми по образуваното
изпълнително дело с цел избягване на допълнителни разноски, такси и принудително
изпълнение. Така на 10.06.2022г. Б. Б. заплатил сума в размер на 11 498,24 лева по сметка на
ДСИ при PC Ловеч, представляващи главница в размер на 8000,00 лева, законна лихва от
14.12.2020г. в размер на 1208,89 лева, 1000,00 лева -адвокатско възнаграждение за
взискателя и такси и разноски по изпълнението в размер на 1289,35 лева. Сумата
представлява обезщетение на близък на починал в следствие на ПТП, което е реализирано
по непредпазливост със застрахован при ответното дружество автомобил, ведно със законна
лихва и разноски по делото, които застрахованото лице е било длъжно да заплати. При това
положение и вземайки предвид осъдителния диспозитив на влязло в сила решение на ВКС,
2
счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за настъпил покрит застрахователен
риск. В този случай ответникът следва да възстанови всички суми, заплатени от ищеца,
ведно с разноските, тъй като това отговаря на всички изисквания на чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 4
от Кодекса за застраховането. Заплащането им е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП и застрахователят следва да възстанови всички заплатени суми. Следва да
се има предвид и обстоятелството, че в хода на наказателното производство в качеството му
на обвиняем, ищецът Б. няма правната възможност да привлече граждански ответник в
лицето на застрахователното дружество, тъй като това право е дадено само на гражданския
ищец. Така се стига до настоящата ситуация, в която ищецът е изпълнил едно задължение,
за което обаче има сключена застраховка, която следва да покрие това негово задължение. С
оглед на гореизложеното счита, че е настъпил покрит застрахователен риск по застраховка
„Гражданска отговорност" за управлявания от Б. автомобил марка „Фиат" с рег. № OB 0635
ВТ и е налице необходимост от ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане
на горепосочените суми, поради което моли да се постанови решение, по силата на което да
се ответника ЗАД „Алианц България" АД, да заплати на Б. Й. Б. сумата в размер на 11
498,24 лева, представляваща застрахователно обезщетение в следствие на настъпило ПТП
на 14.12.2020г. в размер на 8000,00 лева, законна лихва от 14.12.2020г. в размер на 1208,89
лева, 1000,00 лева - адвокатско възнаграждение за взискателя и такси и разноски по
изпълнението в размер на 1289,35 лева, ведно със законна лихва върху тези суми от
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата; да им бъдат присъдени и
направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско
възнаграждение. Предоставя банкова сметка на ищеца в Общинска банка АД, по която
могат да бъдат изплатени дължимите суми: IBAN ****
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника, редовно призован по делото, чрез упълномощен
представител, юрк. М. А., която счита, че исковете са допустими, доколкото активната
процесуална легитимация и наличието на правен интерес се определя от правното твърдение
на ищеца, заявено в обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва предявения иск по
размер, счита , че същият е завишен и като такъв е неоснователен и недоказан за горницата
над сумата от 9 208.89 лв. и следва да бъде отхвърлен. Не спори, че между Б. Й. Б., ЕГН:
********** и ЗАД „Алианц България" АД е сключена застраховка „Гражданска
отговорност" с № ****, със срок на действие 05.11.2020-05.11.2021 г.; че на 14.12.2020г. в
срока на застрахователното покритие е настъпило събитие, за което са били уведомени от
**** и в съответствие с законово задължение е заведена щета с № 1001/21/217/500019. Не
спори, че на ищеца Б. Й. В. следва да бъде възстановена сума, в размер на 9 208.89 лв.
Съгласно чл. 435 от КЗ: „Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да
получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване
изискванията на чл. 434." С договора за застраховка „Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
3
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Ето защо счита, че тази сума се равнява поставеното в наказателното
производство обезщетение в размер на 8 000 лв., заедно със законната лихва от 14.12.2020-1
208.89 лв. или сбора от двете 9 208.89 лв. Сочи още, че на основание чл. 493 от КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
неимуществени и/или имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт,
както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенцията,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования. Разноските, които
ищецът е заплатил в изпълнително производство не попадат в покритието по полицата.
Съгласно съдебната практика и КЗ подлежащи на обезщетяване по сключена застраховка
"Гражданска отговорност" от застрахователя са само разноските по исковите дела, но не и
тези в изпълнителното производство (Определение № 165 от 19.03.2011 г. по търг. д. №
1088/2010 г. на Върховен касационен съд). На основание гореизложеното и във връзка с
принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение,
счита, че реализираните в изпълнителното производство разходи не са част и не могат да
бъдат включени в застрахователното обезщетение, което следва да се възстанови на ищеца,
съгласно платеното от него на г-жа ****. Както се твърди по ИМ, въз основа на Решение №
15/22.03. 2022г. по н.д. № 1140/2021г. на ВКС гражданският иск на К.М.Д. е уважен за сума
в размер на 8000,00 /осем хиляди/ лева като е осъден ищеца да й ги заплати, начиная от
14.12.2020г. до окончателното изплащане. Не възразява да се приемат писмените
доказателства, представени с исковата молба, но да бъдат отхвърлени исканията на ищеца
по чл. 192 от ГПК за изискване на документи във връзка с воденото наказателно
производство, доколкото същите касаят изясняването на размера на обезщетението за
сумата от 9 208.89 лв., за която сума в настоящето производство не спори. Прилага и моли
да се приеме заверено копие от платежно нареждане, за сума в размер на 9 208.89 лв.,
платена на по банкова сметка на ищеца.
Изпълено е производството по чл.140 от ГПК.
В съдебно заседание искът се поддържа от адв. адв. Ир. К., считаща, че са установили
както по основание, така и по размер претенцията, а от извършеното макар и частично
плащане от страна на ответника счита, че същия признава иска, но и, че застрахователя
следва да покрие всички разходи възникнали в следствие на това ПТП. Безспорно е, че трето
лице е претендирало обезщетение в размер на 8 000,00 лв., ведно със законната лихва и след
като не е получило плащане, както от застрахователя, така и от виновното лице като
неизбежна част от същото са разноските, и именно тези две суми ответникът не признава
като дължими, но счита, че същите няма как да не бъдат включени направените от
доверителя ми разноски. Допълва, че ищецът е направил всичко възможно за да уведоми
взискателя за да се избегне образуването на настоящото дело. В тази връзка счита, че искът е
доказан в пълен размер, като се присъдят и разноските, за които представя списък и
алтернативно-съразмерно със заплатената от ответника сума, която счита за пълно
4
признание на иска до този размер.
Ответника, редовно призован, не възразява с писмена молба по даване ход на делото
като се поддържа молбата им от 13.01.23г. , в която се моли да се отхвърли иска като
неосонвателен и недоказан , да им се присъдят разноските и юриск. в-е по чл.78, ал.8 ГПК.
Взема становище по претендираните от ищеца разноски: да не се присъжда адв. в-е-до
приключване на УС не са ангажирани д-ва, че е платено в брой, а само е уговорен; прави и
възражение за прекомерност на същия; претендира разноски по делото съгласно списък.
С оглед служебно изискани дела е допълнен проекто-доклада по делото и обявен за
окончателен.
От събраните по делото доказателства: препис от Уведомление изх. № 2-101-4101-
7670#7/29.06.2022г. от ЗАД „Алианц България" АД, платежно нареждане за заплатени суми
по сметка на ДСИ при PC Ловеч, препис от Решение по н.д. № 1140/2021г. на ВКС, вн-.бел.
д.т.и приложените към отговора: Пълномощно за процесуално представителство; Платежно
нареждане за сума, в размер на 9 208.89 лв.; Заверено копие от Застрахователна полица
BG/01/120003094665, Пълномощно за процесуално представителство; Платежно нареждане
за сума, в размер на 9 208.89 лв.; Застрахователна полица BG/01/ 12000309465; както и
служебно изисканите: ОХД № 193/2021 г. на ОС Ловеч; изп.д. № 126/2022 г. на ДСИ при РС
Ловеч; списък на разноски по чл. 80 от ГПК на ответника; служебна справка от ЕИСС от ТР
за ответника и списък на разноски по чл. 80 от ГПК на ищеца, и от становищата на
процесуалните представители на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и
обусловеност, съдът приема за установено следното:
С присъда № 9/13.07.2021 г., по НОХД 193 /2021 г. на ОС Ловеч е осъден Б. Й. Б., и да
заплати на ****, от ***, сумата от 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на брат й ****, ЕГН
**********, ведно със законната лихва от деня на увреждането 14.12.2020 година до
окончателното изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер на гражданския
иск за сумата от 10 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С Решение
№137/17.11.2021 г. по в.н.о.х.д №307/2021 г., АС-В. Търново, е изменена горепосочената
присъда и отменена в гражданскоосъдителната й част и вместо което се отхвърля
предявения гр. иск за сумата от 8 000 лева /, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от смъртта на брат й ****, ЕГН **********, ведно със законната лихва от
деня на увреждането 14.12.2020 година до окончателното изплащане. С Решение
№15/22.03.2022 г., постановено по к.н.о.х.д №1140/2021 г., ВКС е изменил горепосоченото
решение в отхвърлителната му част за гражданския иск за сумата 8000,00 лева и осъдил Б.
Й. Б., и да заплати на ****, от ***, сумата от 8 000 лева /осем хиляди лева/, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди претърпени от смъртта на брат й **** с окончателен
характер и по този начин присъдата на ОС-Ловеч е влязла в законна сила на 22.03.2022 г. и
на 19.04.2022 г. с разпореждане №126 е постановено да се издаде изпълнителен лист срещу
Б. и на 09.05.2022 г.
С разпореждане на ДСИ при РС Ловеч по Молба вх. № 1627/09.05. 2022 г., по
5
издадения изп.л. от 20.04.2021 г. по НОХД №193/2021 г. на ОС Ловеч е било образувано ИД
№126/2022 г. като са посочени и сметки за превод. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на ищеца на 13.05.2022г., в която е посочена за дължима от Б. към 11.05.2022г.
обща сума 10 022 74, 00 лева, включая разноски,такси, адв.в-е и пр./.
На 10.06.2022 г., с платежно нареждане по сметка на РС Ловеч е внесена от ищеца Б.
сумата 11 496,74 лева /стр.72 от ИД/ с основание плащане по изп.дело. На стр.67 от същото
е видно, че ДСИ с р-не от 13.06.2022г. е постановил: „От дължимите в полза на взискател
към датата на плащане 10.06.2022г. 9207,87 лева, 1000,00 лева да се преведат на адв.
Братанова по молба 1627 от взискателя и на взискателя по нейна сметка в ОББ АД-8 207,87
лева и с преводно нареждане за 8207,87 лева-стр.55, стр.56- превод на адв. Братанова
1000,00 лева на 13.06.2022г.; и стр. 57- по сметка РС-Ловеч-чл.53-808,55лева; и в мотивите
на Постановление за отказ се посочва, че тази сума представлява цялата дължима към тази
дата сума като се отказва намаляване размера на предявеното за събиране адв. в-е за
образуване и водене по изп.д.
Видно от ИД, на 14.07.22г., са извършени плащания от Б. с платежни нареждания като
поради присъединяване на НАП като взискател по делото с р-не от 27.06.2022г. по у-ние
стр.82 за 650,00 лева и последващо разпореждане на ДСИ от 13.07.22г. /стр.88/, от наличната
сума 1478,82 лева са разпределени за: адв. Братанова-567,48 лева и преведени на 14.07.22
/стр.91/ както и по указаната сметка на НАП са преведени 650,00 /стр.92/, но според съда
последният е, неотносим към спора; както и 238,84 лева по сметка д.т. на РС-ЛОВЕЧ по
чл.53 от ТДТССГПК /стр.95/ ; преведени са още: 20,00 лева по сметка АВ-възбрана и копие
от акт /стр.93/ и 2,50 лева по сметка РС-Ловеч за справка ИД. Доказателства за платени
такси от Б. по ИД са още: на стр.44-47-такси по чл.30-24,00 лева; по чл.32-24,00 лева; по
чл.36-90,00 лева и по чл.37-18,00 лева ; на стр.57-808,55-по чл.53. На стр.52 е представено и
платежно нареждане към сметката на таксите на РС-Ловеч за сумата 88,88 лева-частично
плащане от Б., но без пояснения.
Или сторените в ИД разноски са общо 1000,00 лева-адв.в-е и такси 1225,89 лева като
не взема предвид сумата 88,88 лева в последните, т.е претендираната е завишена и
недоказана до този размер-1289,35 лева.
С разпореждане на 18.07.22г., поради пълно издължаване на сумата по изпълнителното
дело и на осн. чл. 433,ал.2 ГПК, е приключено.
Разпределена е доказателствената тежест по настоящия спор: ищецът да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване;
настъпил падеж на задължението за плащане на застрахователно обезщетение като тези
обстоятелства не са спорни и са установени по делото:
6
За периода 05.11.2020г.-05.11.2021г., Б. е сключил валидна застраховка „ГО“ с
ответното дружество, при действието на която е настъпило на 14.12.2020г. застраховатено
събитие с причинена по непрадпазливост смърт на ****. С влязла в сила присъда на
22.03.2022г. е признато да са причинени неимуществени вреди на неговата сестра Д. в
размер на 8000,00 лева, ведно със законната лихва от 14.12.2020г., които ищеца твърди, че й
и е заплатил в хода на изпълнителното дело на 10.06.2022г.-сумата 11496,74 лева, които
претендира по настоящото дело срещу застрахователя в качеството му на задължено лице,
обосновавайки се на чл. 493. (1) Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива:1.неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт;2.вредите, причинени на чуждо имущество;3.пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането;4.разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1-3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5.лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
Според съда основанието за предявяване на иска е чл. 435 КЗ-Ако е удовлетворил
увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното
обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието
по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.
Налице са законово установените предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба,
а именно: наличие на валидна застраховка ГО на автомобилистите на ищеца Б. в качеството
му на деликвент и застрахован към момента на ПТП /застр.събитие/; последния е заплатил
на пострадалата по образуваното изпълнително дело, исковата сума възлизаща общо на
11496,74 лв., т.е иска е доказан по основание, но е спорен по размер.
Последно, според съда, произтича от една страна от активната легитимация на
правоимащото лице Д., включено сред лицата имащи правото на обезщетение по силата на
чл.493а, ал.4 ГПК, но установено по съдържание: основание и размер едва с влизането в
сила на присъдата, с оглед признаването на правото й да получи такова обезщетение от
страна на осъденото лице Б.. От друга страна- от обема на отговорността на застрахователя,
т.е какво той покрива в тази хипотеза на застраховката „ГО“ към застрахованият. Т.е
отговорността по договорното правоотношение не се припокрива изцяло с отговорността за
непозволеното увреждане-на деликвента. Потвърждение за това са изключенията от
покритието, по чл.494 КЗ-Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за: т.1-т.12, като в т.ч. т.10: лихви
и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 при спазване на условията на чл.
429, ал. 3;.
В тежест на ответникът е възложено-да установи наведените от него положителни
правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т. ч., че е изпълнил точно
7
задължението си за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. В
случая извършено плащане в размер на 9 208,89 лева на 23.08.2022г.,е след подаване на
исковата молба на 22.07.2022г.; Като основание е посочена щета № 1001/21/ 217/ 500019,
дело №1156 РС-Ловеч. Ответника прави изявление по писмения си отговор, че така е платил
на ищеца главницата заедно със законната лихва от 14.12.2020 г. като само до този размер не
оспорва исковете.
Съдът при изчисления на лихвата с онлайн калкулатор от увреждането до плащането-
10.06.2022г. е получил сумата 1208,89 лева.
По исковата молба са въведени като претенции 1000,00 лева-платено адв. в-е и 1289,35
лева разноски по изпълнението и в тези размери се оспорват от ответника с мотив, че
същите по изпънителното производство не са дължими-аргумент 493 и практиката О
№156/19.03. 2011г. по т.д. №1088/2010г. на ВКС/, в мотивите на което се посочва
„....Относно сумата от 220,26 лева - разноски на ищеца пред съдебния изпълнител
въззивният съд е изложил мотиви, че същите не се покриват от застрахователя по риска
Гражданска отговорност, доколкото чл. 223, ал. 4 от КЗ/отм./ признава като такива
подлежащи на обезщетяване от последния само разноските по исковите дела, но не и тези в
изпълнителното производство/. Касае се за казус по КЗ/отм./, но съдът приема, че е
приложим и при действието новия КЗ с оглед горепосочените разпоредби.
Направеното плащане до сумата 9208,89 лева, съдът приема за изпълнение в хода на
настоящото производството, но съгласно ГПК то следва да се преценява с оглед 237 и
особено чл.237,ал.3 т.1 ГПК тъй като:
Следва да се съобрази практиката на съдилищата за обема на отговорността на
застрахователя, тъй като от една страна е налице изплащане на дълга по влязлата в сила
присъда и разгледания в нея граждански иск на увреденото лице за причинените
неимуществени вреди от Б., и от друга-деликвентът има качеството на застраховано лице по
застраховка ГО, поради което е налице основанието по чл. 435 КЗ за изплащане на
платеното застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования. Но в същата се
установява, че в отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" е
задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента,
като това включва и обезщетение забава по чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД. /р.149/29.12.2015
г. по т.дело № 1260/2014 г. на Първо т.о.; р.57/18.03.2010 г. по т.дело № 800/2009 г. на ВКС,
по чл. 290 ГПК/, но от момента на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, което коренспондира с чл. 430. (1) Застрахованият е длъжен във
връзка с неговата гражданска отговорност в срок до 7 работни дни от: 1. узнаването да
уведоми застрахователя за обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникването й;
2. узнаването да уведоми застрахователя за настъпване на застрахователно събитие; 3.
узнаването да уведоми писмено застрахователя за предявените срещу него претенции; 4.
връчване на съобщение да уведоми писмено застрахователя за искова претенция срещу него;
5. извършване на плащания по предявените срещу него претенции да уведоми писмено
застрахователя за тях.
8
Затова и чл. 430. (2) КЗ-при предявен съдебен иск от увреденото лице застрахованият е
длъжен в законовия срок да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е
допустимо от закона. Възможност, както е посочено по исковата молба, неприложима в
наказателното производство. Затова и в настоящото ответника може да противопостави и
други свои възражения, например за съпричиняване, за давност и др. И на следващо място-
да възразява кога е изпаднал в забава за плащането по застрахователното правоотношение с
оглед неучастието му в наказателното производство. Затова и в тежест на ищеца,
претендиращ законна лихва до подаване на заявлението е да докаже забавата като начален
период и краен и размера. И той посочва по исковата си молба, че го е уведомил по вече
образуваната щета № 2-101-4101-2670#4/21.06.2022г. от Д. след първоинстанционната
присъда както и заявлението му до застрахователя по същата щета № 2-101-4101-
2670#4/21.06.2022г. на стр.6 /без дата/, поради което приема, че дружеството е било
уведомено на 21.06.2022г. Този извод се налага, защото не се установява кога най-рано
застрахования е изпълнил задължението си за уведомяване, а и признава неизгоден за него
факт по исковата молба досежно тази дата-образуваната щета № 2-101-4101-
2670#4/21.06.2022г. от Д.. Последната дата е от значение във връзка с правата му по чл.430
КЗ.
По общите правила за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвента се счита в
забава от деня на непозволеното увреждане и без покана. Но доколкото отговорността на
застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на
причинителя на вредата, то същият ще отговаря за онези вреди, за които би отговарял
деликвента, и то при условията, при които би отговарял и последния, в т. ч. и за лихвите за
забава. Съгласно нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ, обаче отговорността на застрахователя по
договора за ГО за дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е ограничена като
началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от
застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. В случая,
тъй като се прие от съда по-горе в изложението, че застрахователя е уведомен на
21.06.2022г. от увреденото лице, то от този момент в негова тежест ще следва да се възложи
и отговорността за вредите от забавата като плащането по изп.д., но в случая плащането е
настъпило на 10.06.2022г., т.е преди изпадането на застрахователя в забава, поради което
съдът приема, че той не дължи лихва за забава за периода преди уведомяването му. В този
смисъл следва да се цитира и практиката , че „Разликата в периодите по отношение на
дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента на осн. чл. 86 вр.
чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от застрахователя по застрахователния договор се извежда не само с
оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с новия КЗ
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска застраховка" на
автомобилистите на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ (в този смисъл
Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I ТО). „Или по този начин, с
разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 494, т. 10 КЗ, функционалната отговорност на
9
застрахователя за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията
за неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования, считано от по-
ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал. 3 от КЗ)“.
Нещо повече-доколкото ищецът се легитимира като кредитор на претендираното
главно вземане за неимуществени вреди и предвид установените по делото фактически
положения, че застрахователят (ответник) е бил уведомен от ищцата за настъпилото
застрахователно събитие едва на 21.06.2022 г., то ще следва да се приеме и, че е изпаднал в
забава за платеното обезщетение от Б. едва на 21.09.2022г., т.е след изтичане на
тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ.
Затова съдът счита, че не може да възложи законните лихви от увреждането до
плащането в негова тежест, тъй като това ще противоречи на закона и на добрите нрави-
237,3 ГПК.
Това плащане на 23.08.2022г. преди падежа на задължението му на 21.09.2022г.,
следва да се съобрази и в претенцията за законната лихва върху главницата за периодите от
подаване на иска-22.07.2022г. до плащането и следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
По претенцията за разноски по изп. дело в общо размер на 2289,35 лева:
Разноските на ищеца пред съдебния изпълнител, за което се констатират вносни
бележки за д.т. и разноски по установяване на имуществото и налагане на запори, включая и
за адв. в-е, подробно описани по-горе, практиката е категорична, че същите не се покриват
от застрахователя по риска Гражданска отговорност, доколкото чл. 494, ал.1, т.10 от КЗ
признава като такива подлежащи на обезщетяване от последния само разноските по
исковите дела, но не и тези в изпълнителното производство. Аргумент за това и чл.429, ал.5
КЗ-в каквато връзка биха били например разноските по НОХД, по което е уважен гр. иск.
Или следва да се отхвърли така предявения иск за сумата 2289,35 лева като неоснователен
и недоказан, ведно със законните последици от това.
По д.т.:
Внесената за образуване на производството е недостатъчна тъй като са предявени три
иска и са дължими д. такси: за главница-8000,00 лева или 320,00 лева; за законна лихва от
14.12.2020 г. в размер на 1208,89 лева или 50,00 лева; за разноските по изп. дело: 1000,00
лева адв.в-е; такси и разноски 1289,35 лева или общо 2289,35 лева-91,57 лева или общо
461,57 лева-459,93 лева или 1,64 лева за доплащане от страна на ищеца по делото по сметка
на РС-Ловеч.
По разноските:
Съгласно списъците по чл.80 ГПК: на ищеца са в размер на общо 1659,93 лева, от
които: д.т.-459,93 и адв.в-е 1200,00 лева; на ответника-450,00 лева-юриск. в-е, но
претендирано във вр. с чл.78,ал.8 ГПК.
10
Ответника е дал повод за завеждане на иска с поведението си, а е платил частично и в
хода на производството и оспорва вземането.
Преди да ги определи за ищцовата страна, съобрази възражението, че размера на
адвокатското в-е е завишен като приема, че то следва да е не-по-малко от размера по наредба
№1, преди изменението й–чл.7, ал.2, т.4:830,00+44,95=874,95 лева, и в случая е в по-висок
размер като в договора е било уговорено и действия по представителство и по други дела,
т.е е основателно. Затова същото следва да бъде редуцирано по размер до сумата 874,95
лева за настоящото производство съгласно интереса и фактическата и правна сложност.
Оплакването, че няма данни за заплащането му до приключване на УС, също е
основателно, с оглед уговореното за срок и начин на плащане по ДПЗС от 14.06.22г.-в брой
до първо заседание и неприлагането на доказателства за това отложено изпълнение на
задължението по плащането в брой, поради което и така редуцирания размер не следва да
бъде поставен в тежест на ответника като неоснователен и недоказан.
Или съобразно уважения размер следва да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 320,00 лева-разноски пред настоящата инстанция.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърления размер или сумата 136,91
лева.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск на основание чл. 435 КЗ и чл.86 ЗЗД, от Б. Й. Б., ЕГН
**********, адрес: ****, чрез: адв. И. К.-ЛАК, с адрес ****, против: ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ****
представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори-****, ****, ****, ****
и *****, в размер на сумата 8000,00 лева-главница, представляваща застрахователно
обезщетение в следствие на настъпило ПТП на 14.12.2020г., като неоснователен и
недоказан, поради заплащането й на 23.08.2022г., т.е след подаване на исковата молба на
22.07.2022г.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск на основание чл. 86 ЗЗД от Б. Й. Б., с горните данни,
против: ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, за сумата 1208,89 лева,
представляваща: законна лихва върху сумата 8000,00 лева от 14.12.2020г.-датата на ПТП до
10.06.2022г.-датата на плащане по ИД №126/2022 г. на РС-Ловеч, както и за периода от
10.06.2022г. до 23.08.2022г., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск на основание чл. 435 КЗ от Б. Й. Б., с горните данни,
против: ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, за платените от него такси и разноски
по изпълнението по ИД №126/2022г. на ДСИ при РС-ЛОВЕЧ от които: 1000,00 лева
адвокатско възнаграждение за взискателя и такси и разноски по изпълнението по ИД
№126/2022г. на ДС при РС-ЛОВЕЧ в размер на 1289,35 лева, ведно със законна лихва върху
11
тези суми, начиная от предявяването на иска 22.07.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД-гр. София, с горните данни, да
заплати на Б. Й. Б., с гепосочените данни, сумата 320,00 лева-разноски пред настоящата
инстанция съобразно уважения размер на иска.
ПРЕДОСТАВЯ банкова сметка на Б. Й. Б., с гепосочените данни, в Общинска банка
АД, по която могат да бъдат изплатени дължимите суми: IBAN ****
ОСЪЖДА Б. Й. Б., с гепосочените данни, да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД-гр. София , сумата 136,91 лева-разноски пред настоящата инстанция
съобразно отхвърления размер на иска.
ОСЪЖДА Б. Й. Б., с гепосочените данни, да заплати по сметка на РС-Ловеч сумата
1,64 лева-доплащане на д.т. за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12