РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 26.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 08 ноември Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.Апостолова
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`3315 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София против Е.Л.Н. *** за осъждане на ответника
за заплати на ищеца сумата 300 лв. главница по договор за кредит №
**********/15.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се,
че договора за кредит е сключен на 15.04.2015г. от ответника с „4Финанс” ЕООД
по реда на чл.6 от ЗПФУР за сума в размер 50.00 лв. и е със срок 30 дни.
Правени са допълнително още две заявки от ответницата за отпускане на
допълнителни суми от 200 лв. и от още 100 лв. Падежът е настъпил на
15.05.2015г., задължението не е погасено и кредитополучателят е изпаднал в
забава. Поддържа се, че вземането е предмет на договор за цесия от 01.02.2018г.
с цесионер настоящия ищец и от сключването на последния до настоящия момент
забавата продължава. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Исковете са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.99 ЗЗД. и са процесуално
допустими.
Ответницата в срока и по реда на
чл.131 от ГПК, редовно уведомена, не представя писмен отговор. В с.з. не се
явява и представлява и не ангажира становище.
По делото са събрани писмени доказателства.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното:
Ищецът обосновава правата си с твърдението за наличие на създадено
облигационно правоотношение между "4финанс" ЕООД гр.София и
ответницата по силата на сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР договор за кредит от 15.04.2015г. и
правени допълнително още две заявки от ответницата за отпускане на допълнителни
суми, предоставен заем и прехвърляне на това
вземане по силата на сключен по-късно договор за цесия от 01.02.2018г. между
кредитодателя и ищеца. По отношение на предоставения кредит от разстояние се
поддържа, че договорът за отпускането е оформен съгласно разпоредбата на чл.3, във
вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ и при наличие на Стандартен европейски формуляр, съдържащ
цялата преддоговорна информация, с която ответникът следва да бъде запознат,
спазвайки чл.8 от ЗПФУР, за който се твърди че е предоставен на ответника, като
в делото няма данни за такива действия.
За уважаване на предявените искове
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от
които черпи изгодните за себе си последици, а именно: надлежно сключен договор
за цесия; наличие на сключен валиден договор за заем между цедента и ответника
чрез реално предоставяне на определена парична сума от цедента, в качеството му
на заемодател на ответника, в качеството му на заемател, и поемане на
задължение от заемателя за връщане на заетата сума.
Като доказателство по отношение на така създадените облигационни отношения
за сключен договор за кредит от разстояние са представени заверена и
неподписана страница от договор за кредит от 15.04.2015г. и Общи условия към
същия, които обаче не удостоверяват наличието на валидно създадена облигационна
връзка, породена от договор за заем, сключен от разстояние между цедента и
ответника.
В конкретния случай не са представени доказателства, че е постигнато
съгласие между страните чрез договаряне, осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние. Липсват
доказателства, че ответника, посредством електронната страница на заемодателя е
подал искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв
или изобщо е изразил воля в тази посока, както се твърди от ищеца. За да
възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем,
като потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето
на кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към този договор са
приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Разглежданият
договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо съгласно
ЗПФУР, но по делото липсват технически или електронни записи, от които да се
установи по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към
сключване на договора, за да е спазено изискването за съхраняването му на траен
носител. Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за електронния документ и електронния
подпис, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на
информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху
магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, а такъв в производството не се установи да е съставен. Съгласно
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ(чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация
(чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото
авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този
електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.
13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила
само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В конкретния случай се твърди
от ищеца, че представеният договор /неподписан/ представлява електронен
документ, който представлява електронно изявление, което е представено в цифрова форма словесно
изявление на неговия автор, които доводи настоящия съдебен състав не споделя.
След като се договаря от разстояние е невъзможно електронния документ да е
едновременно електронно изявление и на двете страни. Съгласно чл.5 от ЗЕДЕП
адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е
длъжно да получава електронни изявления или, за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. Както се посочи липсват доказателства по
делото, че ответника се е съгласил да получи изявлението в електронна форма,
както и че е направил такова като страна по представения договор. Електронни
документи в случая следва да са електронни изявления на двете страни отправени
една до друга, изразяващи волята си за сключване на договор, каквито на хартиен
носител не са представени. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис,
заверен от страната. Съдът намира, че не е възможно съгласието да бъдат
получавани изявления в електронна форма и изходящите от лицето такива да се
считат за подписани от него и установяващи неговото авторство, да бъде в същата
електронна форма. Съгласието следва да бъде изразено в писмена форма с
удостоверяване авторството от страна на лицето, като едва след това същото може
да бъде ангажирано от изявления в електронен формат, изходящи от посочените от
него канали за комуникация и електронни адреси.
По делото липсват данни за наличие на уговорка между страните, с която на
обикновения електронен подпис да е придадена стойността на саморъчен, доколкото
се явява спорно обстоятелството дали между тях изобщо е възникнало заемно
правоотношение. Следователно, при липсата на предпоставките на чл.13, ал.4
ЗЕДЕП следва да се приеме, че представеният по делото електронен документ не е
саморъчно подписан документ и не се ползва с формална доказателствена сила по
смисъла на чл. 180 ГПК.
В случая ищецът не доказва по безспорен начин наличието на облигационна
връзка с ответника по договор за заем.
Доколкото договорът за заем е реална сделка, при която следва да бъде
доказано по безспорен начин получаване на сумата от заемателя, съдът намира, че
и това обстоятелство не е установено от представените по делото доказателства.
Представена е разписка за извършено плащане/л.15-17/, от която е видно, че исковата сума е наредена чрез системата на
epay в полза на ответницата Н., но тя не доказва получаването на сумата от нея.
За установяване на това обстоятелство следва да бъде представена и разписка, от
която да е видно, че лицето е получило сумата на каса на epay.
Освен изложеното, относимо към липсата на доказана валидно вазникнала
облигационна връзка между ответника и кредотополучателя по прехвърленото на
ищеца вземане по договор за заем, съдът счита и, че ищецът не е доказал своята
материалноправна легитимация. Това е така, защото от договора за цесия от
01.02.2018г. са представени в зеверен препис, на ксероскно копие, само 1-вата и
последната му страници. За да бъде установено, респективно доказано какви са
конкретните договорености между цедента и цесионера, последният безспорно дължи
представяне на пълния препис от договора за цесия, а не само извлечение от
него, от което не могат да се направят съответстващите за създадените отношения
правни изводи.
При изложените съображения предявените искове следва да се отхвърлят, като
неоснователни и недоказани.
Разноски не се присъждат на ответницата, поради липса на искане и на
доказателства за реално направени такива.
Водим от горното, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Шандор Петьофи” №10 искове с
правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД
против Е.Л.Н., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата за заплати на ищеца
сумата от 300.00 лв. главница по договор за кредит № **********/15.04.2015г. и
допълнителни заявки от 23.04.2015г. и 05.05.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-15.08.2019г.
до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........