РЕШЕНИЕ
№133
Стара
Загора, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският административен съд – III касационен състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При
секретаря СТЕФКА Х. и с участието на прокурора ЮЛИЯНА СТАНЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно
дело № 109 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от „НАЙКЕН“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, подадена чрез процесуалния им
представител адв. Р.И. от АК-Бургас, против решение № 69 от 16.03.2023 г.,
постановено по АНД № 20225510200997/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-003102 от 19.09.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, и „НАЙКЕН“ ЕООД е
осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В жалбата се съдържат
оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 във връзка с ал. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Твърди
се, че районният съд неправилно е ценил събраните доказателства, в резултат на
което не е приложил чл. 415в от Кодекса на труда (КТ), макар нарушението да е било отстранено
веднага и от него да не са произтекли вредни последици. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно, алтернативно – изменено,
като се приложи чл. 415в от КТ. Претендират се
разноски.
Ответникът – директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Д.Л.моли да бъде оставено в сила обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Производството пред Казанлъшкия
районен съд се е развило по жалба на „НАЙКЕН“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, против
НП № 24-003102 от 19.09.2022 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора въз основа на
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-003102 от
19.08.2022 г., с което на основание чл. 414, ал. 1
от КТ на
„НАЙКЕН“ ЕООД гр. Пловдив е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение на чл. 403а,
ал. 1 от
КТ. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена на 10.08.2022 г. в
11:20 часа проверка по спазване на трудовото законодателство на обект -
заведение за бързо хранене „Мънчийз", находящ се в гр. Казанлък, ул. „Тулово“
№ 19, стопанисван от „НАЙКЕН“ ЕООД, е установено, че „НАЙКЕН“ ЕООД в качеството
си на работодател не е държал на разположение на контролните органи в
проверявания обект екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи,
свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, в това
число и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумарно изчисляване
на работното време.
Казанлъшкият районен съд е
потвърдил НП по съображения за неговата материална и процесуална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН) формални изисквания и процесуални правила.
Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни
доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и извършването на
вмененото на „НАЙКЕН“ ЕООД в качеството му на работодател нарушение на чл.
403а, ал. 1 от КТ, за което правилно му е наложена административна
санкция, определена в законово регламентирания минимален размер по чл. 414, ал. 1 от КТ, като е изложил съображения защо не следва да се прилага чл. 415в
от КТ – правилникът за вътрешния ред не е бил на разположение на контролните
органи в проверявания обект към момента на извършване на проверката на място, а
е бил представен по-късно в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора – на
19.08.2022 г., когато е бил съставен АУАН, като доказателствата за това бил ли
е изготвен, къде се е намирал към момента на проверката и защо, са
противоречиви и не позволяват извод за неговото наличие към релевантния момент
– проверката на място.
Решението на Казанлъшкия
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на
въззивния съд, че административно- наказателното обвинение за допуснато от „НАЙКЕН“
ЕООД в качеството на работодател нарушение на чл.
403а, ал. 1 от КТ, като основание за налагане на административна
санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ, е фактически, правно и доказателствено обосновано.
В съдържанието на съставения
АУАН и на издаденото въз основа на него НП са посочени релевантните за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства, налице е изискуемия се
конекситет между фактическото обвинение – фактическото описание на
съставомерното изпълнително деяние, и неговата правна квалификация – посочената
като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма, като при
съставянето на АУАН и изготвянето на НП не са допуснати нарушения на
процесуалните привила, визирани в ЗАНН.
Извършването на вмененото на
санкционираното лице съставомерно деяние, квалифицирано като нарушение на чл.
403а, ал. 1 от КТ, е доказано по безспорен начин. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 10.08.2022 г. в
11:20 часа е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
на обект – заведение за бързо хранене „Мънчийз", находящ се в гр. Казанлък,
ул. „Тулово“ № 19, стопанисван от „НАЙКЕН“ ЕООД, като към момента на проверката
обектът е работел – имало е персонал и клиенти, но в него не са били на
разположение на контролните органи (не са се съхранявали) и
съответно не са им били предоставени правилника за вътрешния трудов ред и
график за работата на м. август, както и че последните са били представени в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на 19.08.2022 г., когато е бил
съставен АУАН.
Спорният момент е по време на проверката
на място били ли са изготвени представените
на 19.08.2022 г. документи и ако да – къде са се намирали и защо, могли
ли са да бъдат представени и защо не са били представени. Според
актосъставителката управителят на санкционираното дружество е заявил по време
на проверката на място, че тези документи още не са изготвени, според писменото
обяснение на последния с дата 10.08.2022 г. същите са били изготвени, но са
били „в счетоводството“, а според работещата в обекта по време на проверката
св. Сузана Х. те са били „при госпожата от трудовата медицина“. При тези
противоречиви данни и тъй като от една страна въпросните документи не са били
представени по време на проверката на място, нито е бил направен опит да бъдат
представени, като бъдат изискани (взети и/или
донесени) оттам, където са били според твърденията на
управителя на санкционираното дружество или св. Х., а от друга страна става
въпрос за документи, съставени от санкционираното дружество, съдът намира, че
не би могло да се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин, че
процесните документи са били съставени преди датата на представянето им в
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора и съответно е било възможно да
бъдат представени на контролните органи по време на извършване на проверката на
място, ако и към този момент да не са били в обекта. Ето защо и тъй като изпълнението
на задължението по чл.
403а, ал. 1 от КТ изисква работодателят да държи в обекта на
разположение на контролните органи посочените в разпоредбата документи, което
предполага наличието на тези документи на хартиен или на технически носител, а
в случая това не е било така, нито се установява по категоричен начин, че
процесните документи са били съставени към релевантния за спора момент – момента
на проверката на място, не би могло да се приеме, че с представянето им девет
дни по-късно в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора е изпълнена
хипотезата на чл. 415в от КТ – отстраняване на нарушението веднага след установяването
му,
респективно – законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че не е налице
основание за изменение на НП, като се приложи цитираната разпоредба, явяваща се
с оглед на размера на предвидената в нея санкция по-благоприятна за нарушителя от
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ.
Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.
2 във връзка с ал. 3, т. 1 от НПК
за отмяна на обжалваното съдебно решение, е посочено бланкетно – не са
релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице, а с
оглед на изложеното по-горе касационният съд не констатира
допуснати груби и съществени нарушения при формиране на вътрешното убеждение на
съда – относимите обстоятелства са установени с
допустими от НПК доказателствени средства, като въззивната инстанция не е
нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал,
нито се установиха порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на
делото и постановяване на съдебното решение.
С оглед на
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение, като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде
уважено, като на основание чл. 63д, ал. 4
и 5 от ЗАНН касаторът бъде
осъден да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Стара Загора сумата от
80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна
защита в касационното производство, т.е. определено
в минималния размер по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона
за правната помощ, тъй като
делото не е с фактическа и правна сложност.
Водим от горните мотиви,
Старозагорският административен съд на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 16.03.2023 г., постановено по АНД №
20225510200997/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА „НАЙКЕН“
ЕООД, ЕИК *********,, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Братя Миладинови" № 10, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.