Определение по дело №169/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Производството по настоящето дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Ф. “. Г. С., със седалище и адрес на управление: Г.С., бУ.”Ц. Б. III” № 1., представляван от Р. П. – изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.М. против “Е. – Е. Х., със седалище и адрес на управление: Г. Б., У.”Ц. С. “ № 2, ЕИК *********, представлявано и управлявано от Елонка Серафимова Христова, ЕГН *. В исковата молба ищецът твърди, че на основание договор № 966/19.12.2003г. от 19.02.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална преприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони е Република България (САПАРД), сключен по реда на ЗПЗП между ДФ “. и “Елоне – Елонка Христова, последният бил получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 359 293, 66 лв. за извършване на дейностите посочени в бизнес плана към проект № *9, а именно:”Построяване на хотел “Холидей груп” описан в приложение 1 към договора. Твърди, че спрямо ответника е налице задължение за връщане на сумата, получена като по Договор № 966 от 19.12.2003г., в размер на 359 293.96 лв., тъй като били констатирани отклонения от договора и нарушение на конкретни негови разпоредби, с които ответникът се е задължил да ползва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение и по начин описан в бизнес плана, както и да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица за срок от 5 г., считано от изплащането на финансовата помощ. Твърди, че съгласно акредитираните от ЕК правила за работа на Агенция Сапард, Наредба № 15 от 18.05.2001г. и разпоредбата на т. 4.1. от договора, ДФ “. (Центролно управление) упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията. Сочи, за извършване на контрол след плащане е издадена заповед № 218 от 08.12.2008г. за извършване на проверка на място. За извършената проверка на място бил съставен контролен лист, от който било видно, че заложеното помещение като конферентна зала с гардероб към момента на проверката бил апартамент със санитарен възел, предвид на което стаите за настаняване били 26. Твърди, че контролният лист от проверката на място бил подписан от Елонка Серафимова Христова, като по този начин бенефициентката се била съгласила от проверката на място. Освен това контролният лист от проверката на място бил съставен от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност и като такъв съставлявал официален документ. Сочи, че при последваща проверка на място от 06.02.2009г. ползвателят на помощта бил отказал достъп до няколко от помещенията на хотела, а именно стаите и конферентната зала. Твърди, че ответникът не бил изпълнил разпоредбите на т.4.17 от договора, а именно: “Ползвателят се задължава да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес плана”. Твърди, че с писмо от 03.04.2009г., с вх. № 02 – 0401/92, сектор “ПОТП” към ОД на МВР – Г. Б. бил уведомил ДФ “. за открити нови обстоятелства относно изпълнието на поетите договорни задължения от “Елоне – Елонка Х., а именно, че помещение в хотела било отдавано под наем на охранителна фирма за офис на същата. С оглед на това ползвателят на помощта бил нарушил разпоредбите на т. 4.17 и т. 4.18 от договора във връзка с чл. 27, т. 1 и т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г., с които ползвателят се задължавал да използвал придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение и по начин, описан в бизнес плана и да не продава или преотстъпва ползването върху придобите активи на трети лица в срок от 5 г. от изплащане на финансовата помощ. На основание т. 8.1 от договора изплатената финансова помощ била обявена за изискуема, като дата на установяване на нарушението била посочена датата на извършената проверка на място – 11.12.2008г. Твърди, че във връзка с извършените нарушения, след обявяване на вземането за лошо, на ответника “Елоне – Елонка Х. била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 01 – 6500/10121 от 02.07.2009г. След като вземането не му възстановено в срок, ищецът твърди, че предприел принудителни действия за възстановяване на предоставените средства. Съгласно съдебно Разпореждане на Районен съд Разлог по ч.Г.д.№ 910/2009г., в производство по реда на чл.417, т. 2 от ГПК, в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която същият е подал възражение в срок. Въз основа на това ищцовото дружество предявява настоящата искова претенция. Предвид на горните обстоятелства ищецът обосновава искането си на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК срещу ответника “Елоне – Елонка Х.за признаване за установено, че ответникът дължи процесната сума : главница в размер на 359 293.96лв. , ведно със законната лихва в размер на 37 654, 42 лв., считано от 11.12.2008г. до 30.09.2009г.

По реда на чл. 131 ГПК ответникът “Елоне – Елонка Х. е подал отговор на исковата молба, оспорва предявените искова изцяло като се иска тяхното отхвърляне изцяло като неоснователни, недопустими, необосновани и недоказани. Твърди, че ищецът търсел основание за разваляне на договора в две предполагаеми нарушения. Твърденията на ищеца, че ответникът бил преустроил конферентната зала в стая за настаняване в периода 31.12.2005г. до 02.01.2006г. (2 дни) и в периода 07.12.2007г. – 05.01.2008г.(общо 10 дни с интервали между тях), с което бил надвишил пределно допустимия брой на стаите от 25 на 26 били неверни. Сочи, че в посочените периоди 3 от стаите на хотела били негодни за ползване и в тях бил извършван ремонт, поради което не били настанявани гости. Поради тази причина стаите за настаняване на гости били 25 или по- малко от 25. Също така се твърди, че е не е отдавал под наем помещение на „Боду” ООД, а било предоставено помещение за ползване за поставяне на оборудване с цел СОТ охрана. Твърди, че в периода на изпълнение на договора между страните, че ищецът бил извършил няколкократни проверки. Извън описаните в исковата молба проверки, при другите проверки не били констатирани каквито и да било нарушения. Също така изтъква, че противно на чл. 87, ал. 1 ЗЗД ищецът не е бил отправял предупреждение за допуснати нарушения на договора и не е бил дал подходящ срок за тяхното отстраняване. Твърди, че твърдяните от ищеца нарушения били незначителни, поради което на основание чл. 87, ал. 4 от ЗЗД за ищеца не било възникнало основание за разваляне. Съгласно чл. 4.18 от договора между страните, ответникът се бил задължил да не продава и да не преотстъпва ползването на придобитите активи на трети лица в срок от 5 г. Под “преотстъпване на ползването” следвало да се разбира вещното право на ползване, а не предостаявенето на килер за монтаж на охранително оборудване, предназначено за хотел. В самият договор не се съдържало изискване за ненадвишаване на 25 стаи. Съдържало се задължение ответника да изградил обекта съгласно одобрения бизнес план (т. 4.11 на договора). В преамбюла на бизнес – плана било посочено, че ще се изградят 15 двойни, 2 тройни и 8 апартамента, като сборът на помещенията правел 25. Не било посочено дали това бил минималният или максимален или абсолютен брой, от който не следвало да има отклонение. От така записаното в преамбюла не можело да се направи извод, че увеличаването на броя стаи от 25 на 26 означавало някакво нарушение на договора. Твърди също, че представеното „извлечение от задължение по партидата на длъжник на ДФ “., че документът е неистински, а самият подпис на управителя Калина Илиева бил подправен.

В хода на устните състезания ищецът Д. Ф. „ Земеделие” Г. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Боян Митев моли да бъде уважен предявения иск. Представя и писмени бележки в подкрепа на твърденията си.

В хода на устните състезания ответникът “Елоне – Елонка Х., чрез процесуалните си представители адв. Валери Борисов и адв. Даниел Петров моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Представя и писмена защита, в която развива подробни съображения за отхвърляне на предявеният иск.

По делото са събрани писмени доказателства, приета и изслушана по делото Съдебно – счетоводна експертиза, проведен е разпит на петима свидетели.

След като обсъди събраните по делото доказателства и съображенията на страните съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Специалният установителен иск по чл.422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Установителният иск по чл.422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: 1.Издадена заповед за изпълнение (която трябва да не е била обезсилена или отменена); 2.Подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 ГПК и 3.Спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК.

В настоящия случай горепосочените положителни процесуални предпоставки са налице, тъй като въз основа на заявлението на Д. Ф. “. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3269/06.10.2009г. и изпълнителен лист от 14.10.2010г. по ч.г.Г.д.№ 910/2009г. по описа на РС – Г. Разлог за заплащане на сумата : главница в размер на 359 293.96лв., ведно със законната лихва в размер на 37 954, 42 лв., считано от 11.12.2008г. до 30.09.2009г. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение на 14.12.2011г. , длъжникът “Елоне – Елонка Х. (ответник в настоящето производство) е подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването (извършено на 01.03.2012г.) заявителят Д. Ф. “. е предявил настоящия положителен установителен иск – на 26.03.2012г. пред ОС – Г. Б.. Предвид на гореизложеното предявените иск е допустим.

Разгледан по същество е неснователен. Аргументи:

Не е спорно по делото, а и се установява и доказателствата, че между страните е налице облигационна връзка - на 19.12.2003г. е бил сключен договор № 966 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България. Ищецът, изпълняващ функциите на Агенция САПАРД, предоставил на ответника безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейностите, посочени в бизнес-плана към Проект № *49, а именно “Построяване на хотел “Холидей груп” описан в приложение 1 към договора. В бизнес-плана (л. 65 от делото) е залегнало като крайна цел на проекта построяване на хотел две звезди за нуждите на селския туризъм. При условията и реда, залегнали в договора, ответникът получил от Фонда сумата от 359 293.96 лв. (видно от платежно нареждане от 12.07.2005г. л. 16 от делото). Съгласно бизнес-плана към проекта общият капацитет на хотела бил 15 двойни стаи, две тройни стаи и осем апартамента. В хотела се предлагали туристически услуги на туристи, както и други допълнителни услуги като ски гардероб и сауна. Ищецът разполагал с правомощие след изплащането на помощта да извършва проверки на място за целевото й използване съобразно договора за срок от 5 години след плащането, т.е. до 12.07.2010 г. Такива проверки били извършени през м. януари 2005г., м. февруари 2005г., м. октомври 2006г. и м. март 2007г. и като и при четирите проверки било констатирано, че инвестицията е реализирана и се използва съобразно с проекта.

Със заповед № 218/08.12.2008 г. била назначена поредна проверка. Представен е Контролен лист СИМ 5 М03 за проверка на място след плащането с посочена дата на попълване 09.12.2008г. Проверката е извършена на място от служителите на ДФ “. Екатерина Славкова и Силвия Димова, първата от които е разпитана като свидетел по делото. От свидетелските показания на Славкова, както и от представения Контролен лист СИМ 5 М03 се установява, че хотелът е работел по предназначение, функционирал е като такъв и към деня на проверката - 09.12.2008г. След приключване на проверката върху последната страница от контролния лист инспекторите Славкова и Димова в раздел „Заключение” отметнали „ДА” срещу „инвестицията се използва съобразно проекта” и поднесла контролния лист на ответника Елонка Серафимова Христова, който го подписал (видно от л. 232 от делото). От горепосоченото следва, че към момента на полагане на подписа на ответника върху КЛ той е подписал документ, върху който е било отбелязано, че инвестицията се използва съобразно с проекта. В КЛ било отбелязано като в графа “Забележка”, че заложеното помещение като конферентна зала с гардероб към момента на извършване на проверката бил апартамент със санитарен възел. Експертите заявили също, че стаите за настаняване били 26 бр.

От разпита на свидетелите Надежда Загорчина (работила през 2008 = 2009г. като камериерка при ответника) и Бисер Полизоев (строителен техник) се установява, че в процесния хотел в края на 2008г. имало аварии. Св. Загорчина дава показания, че имало случаи на аварии в хотела. Това се случи някъде през м. ноември 2008 г. имало в стаи 201 и 202 авария - миришело на мухъл, имало влага по стените и се появиил теч. Тогава наближавал студентския празник, Нова година, имали много резервации в целия хотел и като се настанявали в тези стаи хората се оплаквали, че им миришело на мухъл. Трябвало да се преместват хората в други стаи и от тези стаи леглата се преместили в конферентната зала, а ремонт през това време не можело да се направи на проблемните стаи. Не можело да се къртят плочки, да се смъквало мазилка и затова се преместили в конферентната зала. Този проблем продължил около месец. Когато имало аварии, като счупване на мивка и др., се настанявали хора в тази т. нар. конферентна зала. Конферентната зала била за провеждане на събрания. Имало санитарен възел и баня в тази конферентна зала. Имало диван, столове, маса.Свидетелката сочи, че спалня не е имало. На този етаж нямало тоалетна достъпна за гости на хотела за конферентната зала, която да не е в някоя стая. Конферентната зала била с диван, столове и маса. Когато се налагало се местели мебели от стаята, която била аварирала.

Св. Полизоев дава показания, че в края на 2008 г., през зимата Кирил Борисов – съпругът на Елонка, която била собственик на хотела, му се обадил да отиде да видел, че имало проблем. Отишъл на място и това, което видял от пръв поглед, предположил, че ставало дума за теч в две от стаите. Ставало дума за две вътрешни стени двете помещения съседни и най-резонното било да се мисли, че ставало теч от санитарния възел. С оглед новогодишните празници от разговора, който провели се разбрали в края на туристическия сезон да се извършел ремонт. След Нова година отишъл в края на м. февруари и това което направил в най общи линии било да разбиел фаянсовата облицовка на стените, за да намерил някой теч. Оказало се, че течът бил от другата страна на помещението, в санитарния възел. След това протекъл ремонт, като всеки един нормален ремонт – махане на мазилки, нова фаянсова облицовка, боядисване и т.н. Имало мухъл и влага на около метър, метър и двадесет от пода и това го навела на мисълта, че имало теч от банята. Там работили около две-три седмици – в края на м. февруари 2009 г. Стаите през м. декември не били използваеми, миришело на влага.

В хода на съдебното дирене са разпитани и свидетелите Р. Б. и И. Гешов (служители в охранителна фирма “Боду сот”). Свидетелите са допуснати до разпит с оглед твърдението на ищеца, че ответната страна било отдало под наем помещение от хотела.

Св. Б. дава показания, че “Боду сот” не е имала офис в този хотел, като имали помещение за съхраняване на техника и компютър, който осъществявал връзка с дежурния център и с офиса в Г. Д., офисът бил за Югозападна България. Дежурният център бил в Г. Д.. Съхраняваната техника в хотела била и за охраняване на хотела, но имало техника, която служела за обекти около хотела и за обекти в Г. Б.. Това помещение било на първия етаж. Помещението се ползвало при нужда. Когато имало монтаж на обект в града, отивали, взимали техника от там и след като вземали нещата отивали на монтаж на обекта. Това помещение го използвали за склад предимно. Имали свободен достъп до това помещение. Свидетелят сочи, че за около 4-5 години ползвали това помещение. Доколкото бил запознат плащали допълнително сумата от 300 лв., като в същото време охранявали и хотела, един вид като компенсация. Размерът на помещението бил около 6-7 кв. м. Било около 2,50 на 3 м. Това помещение не се посещавало от клиенти на “Боду сот”. То не предразполагало за посещение. Ползвали различно това помещение – имало е дни когато два-три пъти го посещавали, имало е и периоди, в които по пет - шест дни въобще не били ходили там.

Св. Гешов дава показания, че “Боду сот” не е имала офис в хотел “Холидей груп” Г. Б.. Имало помещение, което се използвало като склад на техника. Съхраняваната техника в това помещение била за обезпечаване охраната на хотела, както и на други обекти. На първия етаж се намирало това помещение. На всеки два –три дни ходели да рестартирали компютъра, за да имали връзка с офиса в Г. Дупница. Свидетелят сочи, че не бил запознат дали фирмата била заплащала наем за това помещение.

С оглед изложеното до тук, следва да се заключи, че между страните е бил сключен особен ненаименован договор за предоставяне на финансова помощ. Ответникът е поел задължение да извърши одобрената инвестиция и да я използва по начина, описан в бизнес-плана, а при неизпълнение на задълженията по договора той трябва да върне предоставената му помощ (чл. 8.1).

Съдът намира, че основания за връщане на помощта от страна на ответника не са налице.

На първо място, настоящия съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че по делото не се установи ищецът да е дал на ответника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, което е бил длъжен да стори съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Такова предизвестие не е отправено и съответно не са настъпили последиците от отпадане на облигационната връзка между страните, поради не би могло да се счете за основателен предявеният иск за връщане на преведената в полза на едноличния търговец сума в размер на 359 293, 66 лв. (видно от пл.нареждане от 12.07.2005г). Съгласно изричната клауза на т.7.1. б. “г” от процесния договор, неизпълнението на облигационно задължение, дава право на ДФ”. да прекрати, чрез едностранно писмено едноседмично предизвестие, договора и да ангажира отговорността на ползвателя в предвидения в т.8.1 обем, претендирайки връщане на предоставената финансова помощ. Нито предоставената от ищеца покана за доброволно изпълнение изх. № 01 – 6500/10121 от 02.07.2009г. (л. 62 от делото) нито исковата молба не се съдържа ясно и безусловно изявление на ищеца за разваляне на договора. В поканата за доброволно изпълнение ищецът е посочил следното: “По силата на Гражданско – процесуалния кодекс и на основание т.8.1 от подписания договор за отпускане на финансова помощ между “Елоне – Елонка Х. и ДФ “. с регистрационен № 966/19.12.2003г. по програма САПАРД и поради нарушение на договора състоящо се в неизпълнение на т.4.17 и т.4.18 от договор № 966/19.12.2003г. във връзка чл. 27, т. 1 и 2 от Наредба № 15/18.05.2001г., издадена от Министъра на земеделието и горите Вие дължите сумата от 359 293.96лв. и 26 703. 03 лв. дължима лихва от 25.06.2009г. “ В края на поканата за доброволно изпълнение е указано, че в случай на неизпълнение ДФ “. щял да предприеме необходимите стъпки за принудително събиране на дълга. От съдържанието на поканата за доброволно изпълнение не може да се направи извод, че ищецът е спазил разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като поканата не отговаря на изискванията на горепосочената материалноправна норма. Действително, правото за извънсъдебно едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, ако са налице предпоставките по чл.87 ЗЗД, в какъвто смисъл е и задължителната практика на ВКС. В случая обаче не може да се приеме, че ДФ”. надлежно е упражнило това свое право, тъй като в исковата молба не се съдържа изявление на ищеца за разваляне на договора и следователно не би могло да се претендира възстановяване на предоставена финансова помощ, поради което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен (в този смисъл вж. Р № 2/09.07.2012г. на II т.о. на ВКС по чл. 29 ГПК, постановено по т.д. № 154/2011г., съдия - докладчик Татяна Върбанова).

Но дори да се приеме, че в исковата молба се съдържа изявление за разваляне на процесния договор, респ. дори и да се приеме, че ИМ служи за предизвестие, предявеният иск е неоснователен поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите за разкриване на действителната обща воля на страните, като критерий за тълкуване на отделните уговорки е посочена и целта на договора. Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) се сключва от специален орган – ДФ “. в изпълнение на чл.12, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, по прилагане на който е издадена и Наредба № 15/18.05.2001г. на министъра на земеделието и горите. В наредбата са уредени условията и редът за подпомагане на проекти за развитие и разнообразяване на икономическите дейности и алтернативни доходи по програма САПАРД. Програмата предвижда подкрепата на ЕС за устойчиво развитие на земеделието и селските райони в периода преди присъединяване на страни, кандидати за членове на Общността, включително Република България. Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г. за подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за земеделие и развитие на селските райони в страните кандидати от Централна и Източна Европа в предприсъединителния период установява рамката на подкрепата на Общността, която цели улесняване на прилагането на достиженията на правото на ЕО по отношение на общата селскостопанска политика и свързаните политики и за решаване на приоритетни и специфични проблеми в процеса на приспособяване на земеделския сектор и селските райони - чл.1. Въз основа на целите на програмата регламентът предвижда мерките за подпомагане, както и включва оценка, мониторинг и оценяване на ефективността им. Наблюдението на изпълнението на програмата, включително и от страната – кандидат има за предназначение успехът и въздействието относно определените цели – чл. 5. Съкращаването, преустановяването и отменянето на помощта се предприемат, ако мярката не успее да оправдае определеното й финансиране, съществуването на несъответствие или значително изменение, което влияе на естеството или на условията за прилагане на мерките, за които е получено одобрение – чл.10. Съобразно с посочения регламент Наредба № 15/18.05.2001г. разпорежда осъществяване на последващ контрол върху целевото използване на инвестициите за срок от 5 години – чл.28. Неизпълнението на условията по чл.27 от Наредбата има за последица връщане на получената финансова помощ. Задълженията по чл.27 включва и използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Въз основа на нормативната уредба на финансовото подпомагане по програма САПАРД, следва да се приеме, че при последващия контрол по изпълнението, съответствието на одобрения проект, за изпълнение на който е сключен договорът, контролният орган следва да съобразява целта на предоставената помощ, което има значение за преценката на използването й по предназначение. От това следва, че при твърдяно неизпълнението на договорното задължение се установява от контролния орган, но при спор, преценката за обема, вида на инвестицията и използването й по предназначение за срока на контрол, съдът следва да тълкува клаузите на договора. Тълкуването на договора следва да се съобрази и с одобрения проект, а изводите за предназначението на инвестициите и за евентуалното отклонение от това предназначение, следва да се основават на принципите и целите на отпускането на помощта, което представлява преценка за целта на договора по смисъла на чл.20 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че основания за връщане на помощта от страна на ответника не са налице, защото не се установява неизпълнение на договора от негова страна. За да се прецени дали дружеството е нарушило договора и нормативния акт, въз основа на който е сключен, следва да се изходи от съдържанието и смисъла на съответните разпоредби. Така съгласно т.4.18 от договора, ползвателят се задължава да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от 5 години от изплащането на финансовата помощ. В случая, не е налице нито една от предвидените две хипотези. Активите не са продадени, нито пък са преотстъпени, в какъвто смисъл е твърдението и разбирането на представляващите ДФ"З.". Понятието „преотстъпване" означава лишаване от правото, което имаш за сметка на някой друг. От редакцията на текста в договора, не може да се прави извод за друг, различен смисъл от обикновения, вложен при определяне задълженията на дружеството. В случая категорично не е налице преотстъпване /наем/, тъй като нито се твърди, нито има данни, че дружеството не използва по предназначение придобитите активи.

Изводът на ищеца за това, че ответникът не използва инвестицията съобразно с проекта, не може да бъде споделен. Той почива на констатации, че едно единствено помещение в хотела – заложено помещение, като конферентна зала с гардероб, към момента на извършване на проверката от 09.12.2008г. вместо „конферетна зала” е апартамент със санитарен възел, като предвид на това стаите за настаняване са 26, вместо 25. Другата констатация, която се сочи в ИМ и се поддържа в хода на производството касае обстоятелството, че към деня на проверката помещение от хотела – стая се е отдавала под наем като офис на охранителна фирма. На базата на писмените и гласните доказателства съдът приема, че допълнителното отразяване на броя на стаите в контролния лист няма обвързваща доказателствена сила.

Отделно от това тези констатации, първо, се неточни и второ, дори да бяха точни, те не водят до извод, че е налице неизпълнение на договора. Аргументи:

Установено е, че в процесния хотел в края на 2008г. е имало аварии. Като в определение стаи от хотела миришело на мухъл, имало влага по стените и се появил теч. Тъй като наближавал студентския празник, Нова година, имали много резервации в целия хотел и когато се настанявали гости в тези стаи хората се оплаквали, че им миришело на мухъл. Това наложило да се преместват хората в други стаи и от тези стаи леглата се преместили в конферентната зала, а ремонт през това време не можело да се направи на проблемните стаи. Този проблем бил временен и продължил около месец. По съществото си тази реорганизация е била временна, като по никакъв начин ответникът не е увеличил броя на стаите от 25 на 26, както твърди ищцовата страна. Стаите, в които имало мухъл не били годни за използване, поради което преместването на легла и оборудване в конферентната зала не води автоматично да извода, че се е увеличил общият брой на стаите. Второ, на базата на писмените и гласните доказателства съдът приема, че констатациите относно отразяването на броя на стаите в контролния лист няма обвързваща доказателствена сила, както твърди ищцовата страна. Второ, дори и хипотетично верни, констатациите за „стаите за настаняване са 26 ” в повече от бройката им по бизнес-плана не са достатъчни, за да се приеме, че инвестицията не се използва съобразно с проекта. Под „използване на инвестицията” в конкретната хипотеза съдът разбира пълноценно с оглед целта на сключения договор нормално функциониране на целия хотел, включително действително предлагане на помещенията на потенциални туристи. Ответникът е използвал инвестицията съобразно проекта и сключения договор. От самия КЛ СИМ 5 М03 от 09.12.2008г. както и от показанията на св. Славкова (служителката в ДФ “Земеделие’)се установява, че хотелът е работел по предназначение, функционирал е като такъв и към деня на проверката - 09.12.2008г. Не е без значение е и обстоятелството, че при предходните проверки не е установено използване на инвестицията по начин, различен от утвърдения. При така установения механизъм на провеждане на проверката и начин, и време на изготвяне (попълване) на контролния лист съдът намира, че няма основания да се приеме, че ответникът, подписвайки контролния лист, е изразил съгласие с констатация, че инвестицията не се използва съобразно с проекта. Към момента на полагане на подписа му такава констатация не е била направена, обратното – той е подписал документ, върху който е било отбелязано противното – че инвестицията се използва съобразно с проекта,което е видно от самия контролен лист върху който проверяващи експерти са отметнали „ДА” срещу „инвестицията се използва съобразно с проекта”.

С оглед на показанията на свидетелите Б. и Гешов, както и от представените писмени доказателства следва да се заключи от фактическа страна, че не може да направи категоричен извод, че ответната страна била отдала под наем помещение от хотела. Тежестта на доказване на този факт лежи върху ищеца (арг. от чл. 154 от ГПК), но той не успя да ангажира доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като по делото липсват каквито и да било доказателства в тази посока.За да се установи възникването на наемно правоотношение, е необходимо да се докаже съвпадението на волите на съдоговорителите и постигнатото между страните съгласие. Съгласието следва да обхваща основните елементи на договора за наем, посочени в чл. 228 ЗЗД, а именно конкретната наемна вещ, която е предмет на договора, срокът на отдаване под наем и дължимата от наемателя цена. Нито един от посочените елементи не бе установен в казуса, поради което и за БлОС твърсдението, че стая от хотела била отдадена под наем е изцяло неоснователно и недоказано. Не без значение е и, че това обстоятелство не е посочено, респ. не е констатирано в контролния лист за извършена проверка на място.

Всички тези факти и обстоятелства, съобразени поотделно и анализирани в съвкупност, водят съдът до извод, че неизпълнение на договора, респективно основания за връщане на получената финансова помощ, от страна на ответника не се доказва. След като няма договорно неизпълнение, извлечението от счетоводните книги на ДФ “., което е било представено пред РС – Г. Разлог заедно със заявлението за издаване заповед за изпълнение, не удостоверява вярно подлежащо на изпълнение вземане. Съобразно с по-горе установеното това вземане не съществува. Предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли.

Предвид изложеното дотук, като недължими от ответника на ищеца, следва да бъдат признатите и направените от ДФ Земеделие, разноски в заповедното производство, доколкото исковата претенция се отхвърля като неоснователна. Безспорно настоящият състав на съда, разглеждащ спора по чл. 422, ал. 1 ГПК, може и следва да се произнесе по въпроса за разноските, в зависимост от изхода по делото- Определение № 417 от 03.06.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 315/ 2011г., І т. о.

Поради изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но не е представил доказателства да е направил такива.

Ръководейки се от изложените съображения, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК на Д. Ф. „ Земеделие” Г. С., със седалище и адрес на управление: Г.С., бУ.”Ц. Б. III” № 1., представляван от Р. П. – изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Б. М.против “Е. – Е. Х., със седалище и адрес на управление: Г. Б., У.”Ц. С. “ № 2, ЕИК *********, представлявано и управлявано от Е. С. Х., ЕГН * за установяване, че ответникът му дължи сумите, както следва: 1. 359 293.96лв. - главница, представляваща получена безвъзмездна финансова помощ при условията на програма САПАРД по Договор № 966/19.12.2003 г.; 2. обезщетение за забава за времето от 11.12.2008 г. до 30.09.2009г. в размер на 37 954.42 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.09.2009г. – до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 12 367.44 лв. – разноски в заповедното производство, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.Г.д. № 910/2009г. по описа на РС – Г. Р. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: