№ 472
гр. Бургас, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д....
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201577 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.....“ ООД срещу Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция № **********, издаден от АПИ, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2
от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е изразено
писмено становище за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. К.
Д...., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Изразено е и писмено
становище за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.01.2022 г., в 16:23 ч., в общ. Бургас, на път А-1, км 357+949, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e установено
нарушение, като за ППС влекач Д... с рег. № А ......., в състав с ремарке, собственост на
жалбоподателя, не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и
пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП, движението на пътни превозни
1
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. А съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Неизпълнението на горното задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага
на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500
лв. А съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага
имуществена санкция в размер 2500 лв.
Посочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите, на
пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение
на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение
може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани със заплащане
на пътните такси. По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е
жалбоподателят. Нарушението е установено по безспорен начин въз основа на събраните по
делото писмени и веществени доказателства.
В случая обаче съдът намира, че електронният фиш следва да бъде отменен по
следните съображения. По отношение на въпроса дали предвидените в българското
законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за процесното
нарушение, както и предвидената компенсаторна такса, са в съответствие със
законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е било постановено
Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024 г. във връзка с отправено преюдициално
запитване от Административен съд - Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че член
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.,
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно относимата в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в противоречие с
принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В
тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в преюдициалното
запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане на делото по
обжалване на електронния фиш няма право да изменя размера на санкциите, предвидени в
член 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, в зависимост от характера или тежестта на нарушението. По
2
тази причина правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да
извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете различните
характеристики на конкретните случаи, като например дали дължимата такса не е заплатена
изцяло или частично, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса или дали
деянието е извършено при условията на умисъл, или при непредпазливост.
След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на националното
законодателство на общностното право, се налага извод, че посочената санкционна норма не
следва да се прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността на наказанието,
предвиден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.
Издаденият електронен фиш е незаконосъобразен предвид приложението на
санкционна норма, която е в противоречие с правото на ЕС. В случая не е налице
нормативно установен механизъм в българското законодателство, за изменение на фиша от
съда в санкционната му част в производството по неговото обжалване. Както се установи
по-горе в изложението при определена санкция във фиксиран размер, съдът е лишен от
възможността да извърши преценка дали наказанието е съразмерно на тежестта на
извършеното нарушение във всеки конкретен случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита (л. 15), съгласно който
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. По делото е направено
възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, предвижда, че за защита по дела с интерес от 1000 лв. до 10
000 лв., минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. плюс 10 % за горницата над
1000 лв. Заплатеният хонорар е под минималния, поради което и АНО следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от АПИ, с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя „С.....“ ООД е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „С.....“ ООД, ЕИК .....,
сумата в размер на 500 лв., представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4