Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 04.07.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ....................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 198/2019г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на Г.Д.Г. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Решение №1040-10-19/03.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №2140-10-42 от 26.02.2019г.
на Началник отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч и разпореждането е потвърдено. С
последното е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на Г., тъй като не отговаря на условията на чл.69, ал.2, чл.69б, ал.1
от КСО и §50 от ПЗР на ЗИДКСО.
В
жалбата си оспорващият твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
тъй като не му е признат пълния размер на положения от него извънреден труд,
който не е заплатен от работодателя и за който са дължими осигурителни вноски.
Позовава се на нормата на чл.38, ал.15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС) и на заключението на вещото лице по адм.д. № 256/2016г. на АС
Ловеч, както и на Справка-извлечение от нарядните ведомости, издадена от ОСИН
Плевен. Излага, че при постановяване на решението АО не е обсъдил всички
относими доказателства. Моли да се отмени оспореното решение и преписката да се
върне на органа за ново произнасяне, претендира и направените по делото
разноски.
В
открито съдебно заседание и в писмена защита оспорващият лично и чрез упълномощен
адвокат поддържа доводите, изложени в жалбата. Излага, че е било установено
безспорно полагането на извънреден труд за процесния период, който е
документиран по съответния ред в нарядните ведомости и месечните графици, и
този труд следва да се признае за осигурителен стаж. Претендира отмяна на
оспорения административен акт и връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ
за ново произнасяне, както и възстановяване на направените разноски по
представен списък.
Ответникът
чрез упълномощен процесуален представител в съдебно заседание и в писмени
бележки излага доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата. Поддържа,
че Директорът на ТП на НОИ е взел предвид и е извършил проверка на приложените
към жалбата доказателства, позовал се е на резултатите от извършената от ТП на
НОИ Плевен проверка и е съобразил посочения в удостоверението за класиране и
пенсия и УП-3 извънреден труд. Оспорва превръщането на нощен в дневен труд в
заключението на вещото лице поради липсата на норми в ЗМВР до 30.06.2014г.,
регламентиращи заплащането на нощния труд и забраната за компенсацията му в
ППЗИНЗС. Моли да се потвърди изцяло обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните, че Г.Д.Г. е бил държавен служител в ГДИН от 01.01.1999г.
до 01.08.2018г., както е прието и в оспореното решение. По време на службата си
той е изпълнявал длъжността „надзирател” на 8, 12 и 24-часови смени (наряди).
Със
заявление вх.№ 2113-10-1076 от 29.10.2018г. (л.38) Г. е поискал да му бъде
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. За доказване правото си на
ранно пенсиониране същия е представил пред пенсионния орган трудова и военна
книжки, справка-извлечение от нарядни ведомости и удостоверения обр. „В” за
класиране и пенсия и УП-3 от ГДИН. Към пенсионната преписка са били приложени и
удостоверения за осигурителен и трудов стаж на оспорващия и от други
работодатели.
За
изясняване на достоверността на данните, отразени в документите от ОСИН Плевен,
пенсионният орган е изискал от отдел КПК в ТП на НОИ Плевен (л.44) да извърши
проверка. Към писмото са приложени удостоверение за класиране и пенсия обр. „В”
№ 2698/26.11.2017г. на ОСИН Плевен към ГДИН, удостоверение за класиране и
пенсия обр. „В” № 703/05.04.2018г. на ОСИН Плевен, удостоверение обр. УП-3 №
1347/11.07.2018г. на ОСИН Плевен и справка-извлечение от нарядни ведомости от
11.10.2018г., издадена от ОСИН Плевен (л.45-51). За резултатите от проверката е
бил съставен Констативен протокол № КП-5-14-00526118/14.02.2019г. (л.58), в
който е отразено, че удостоверение обр. УП-3 № 1347/11.07.2018г. за положен
извънреден труд за периода 01.01.2005-31.12.2015г. е вярно, но в него не са
отразени часовете извънреден труд, положен през 2016г. Изложено е, че във
ведомостите за заплати на ОСИН Плевен за горния период са съставени протоколи
за действително положен извънреден труд и справки за изчислени суми извънреден
труд, които суми фигурират във фишовете за заплати. За приложената
справка-извлечение от нарядните дневници е посочено, че не следва да се счита
за вярна. Направен е извод, че при преценка на правото и размера на личната
пенсия за осигурителен стаж за окончателно и вярно следва да се счита удостоверение
за класиране и пенсия обр. „В” № 703/05.04.2018г., т.е. за период от
01.04.2005г. до 30.06.2016г. общо 1682 часа.
Проверка
е била възложена и на отдел КПК в ТП на НОИ Ловеч (л.52), като към писмото са
приложени удостоверения за класиране и пенсия обр. „В” с № 796/16.04.2018г., №
2020/14.08.2018г. и № 203/24.01.2019г., и трите издадени от Затвора Ловеч
(л.53-55). За резултатите от проверката е бил съставен Констативен протокол №
КП-5-10-00526838/18.02.2019г. (л.56), в който е отразено, че е установен следният
извънреден труд, положен от Г. ***: за периода 01.07.2016г.-31.12.2016г. – 140
часа, за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. – 159 часа и за периода
01.01.2018г.-01.08.2018г. – 119 часа.
С
Разпореждане № 2140-10-42/26.02.2019г. на началник отдел “Пенсии” в ТП на НОИ
Ловеч (л.34), е бил постановен отказ за отпускането на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на Г. с мотиви, че заявителят има общ осигурителен стаж 27г., но
не отговаря на условието на чл.69, ал.2 от КСО да има навършена възраст 53г. и
02м., изискваща се за 2018г.; няма право и на пенсия по §50 от ПЗР на ЗИДКСО,
тъй като до 31.12.2015г. има 18г. като държавен служител по посочените закони в
чл.69, ал.2 от КСО, но няма изискващия се общ осигурителен стаж от 27г., а има
26г. 05м. и 29 дни; няма право на пенсия и по условията на чл.69б, ал.1 от КСО,
тъй като има 10г. осигурителен стаж от първа категория, но няма изискващата се
за 2018г. навършена възраст 53г. 02м. и няма сбор 100 точки, а има 93т. 08м.
08дни. Преценено е в разпореждането, че след извършена проверка от отдели КПК в
ТП на НОИ Плевен и ТП на НОИ Ловеч и съгласно констативен протокол от
14.02.2019г., за окончателно и вярно следва да се счита издаденото
удостоверение обр.В № 703/05.04.2018г., т.е. за периода от 01.04.2005г. до
30.06.2016г. общо 1682 часа, и по КП от 18.02.2019г. за времето от 01.07.2016г.
до 01.08.2018г. следва да се зачете 418 ч. извънреден труд.
Г. е
обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ Ловеч (л.17) с мотива, че при
издаването му не е взета предвид справката-извлечение от нарядните ведомости,
издадена от ОСИН Плевен, налице е положен, но неотчетен в разплащателните
ведомости извънреден труд и той следва да бъде зачетен за осигурителен стаж.
С
обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-10-19 от 03.04.2019г. на
Директора на ТП на НОИ Ловеч (л.9), последният е потвърдил обжалваното
разпореждане като законосъобразно и е отхвърлил жалбата на Г.. Решението е
мотивирано, като е изложена фактическата обстановка по спора, цитирани са
констативните протоколи от извършените проверки от ТП на НОИ Плевен и Ловеч и
констатациите в тях и е направен извод, че правилно при преценката за отпускане
на пенсия е взет предвид положения от жалбоподателя извънреден труд, посочен в
представените удостоверения и взет от разплащателните ведомости, както и този
по съдебното решение на РС Ловеч. След анализ на приложимите правни норми е
преценено, че правилно пенсионния орган е приел, че към датата на заявлението
заявителят има изискуемия осигурителен стаж, но не отговаря на условието на
чл.69, ал.2 от КСО да има навършена възраст 53г. и 02м., изискваща се за 2018г.;
няма право и на пенсия по §50 от ПЗР на ЗИДКСО по мотивите, изложени в
разпореждането; по отношение нормата на чл.69б, ал.1 от КСО също са приети за
правилни мотивите на разпореждането, че не е изпълнено и това условие за
отпускане на пенсия на лицето.
Към
административната преписка е приложено и предходно заявление на Г. от
26.02.2018г. (л.62) за отпускане на пенсия за ОСВ с приложени удостоверения от
работодатели за положен стаж. По заявлението е било постановено Разпореждане №
2140-10-75/15.05.2018г. на пенсионните органи (л.92), с което е постановен
отказ за отпускане на пенсия поради липса на изискуемия стаж. Няма данни това
разпореждане да е било обжалвано.
Към
настоящото дело по искане на оспорващия е приложено адм.д. № 256/2016г. по
описа на Административен съд Ловеч, с влязло в сила решение по което ГДИН е
задължен да издаде искания от Г. документ – УП-3, в който да е посочен
осигурителния стаж, натрупан в резултат на положения от последния извънреден
труд за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2015г. В изпълнение на цитираното
решение, е издадено удостоверение обр. УП-3 № 1347/11.07.2018г. (л.49), в което
е посочен в часове положения от жалбоподателя извънреден труд за цитирания
период, като изрично е посочено, че данните са взети от разплащателните
ведомости.
По
искане на оспорващия по делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. В
заключението си (л.105) вещото лице излага, че за изготвянето му е извършило
проверка на месечните графици за дежурствата и нарядните ежедневни ведомости,
съхранявани в Затвора Ловеч и в които са отразени реално отработените часове от
личния състав. При проверката е установило, че за процесния период Г. е полагал
труд при 8, 12 и 24-часови смени (наряди). Посочило е, че съгласно чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е превърнало
нощните часове в дневни, като тези извънредни часове не са начислявани и
изплащани на лицето. В отговорите на поставените задачи в.л. е изчислило
положения от Г. труд за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2015г., вкл. норматива
работни часове по години 22 192 ч., действително отработените часове
25 782 ч., разликата, представляваща извънреден труд в размер на 3590 ч.,
и след като е извадило от последния начисления и изплатен извънреден труд по
ведомости в размер на 650,50 ч. и начисления и изплатен извънреден труд по
съдебно решение в размер на 828,50 ч., е отразило, че е налице неотчетен и
незаплатен извънреден труд за периода в размер на 2111,00 часа.
Вещото
лице е изчислило размера на осигурителния стаж за процесния период на база
реално положения от Г. труд – 12г. 09м. и 8д., от които 11г. 00м. и 00д.
осигурителен стаж за законоустановеното работно време, и 01г. 09м. и 08д.
осигурителен стаж за часовете извънреден труд. Посочило е, че от НОИ е зачетен
11г. 00м. и 00д. осигурителен стаж за законоустановеното работно време, и 00г.
08м. и 24д. осигурителен стаж за часовете извънреден труд, начислен във
ведомостите за заплати, по съдебно решение и отразен в Удостоверение за
класиране и пенсия обр.В № 703/05.04.2018г. В съответствие с горните
установявания е направило извод, че размерът на незачетения осигурителен стаж
от НОИ за извънреден труд в календарни дни, сравнен с реално положения, е 1
година, 0 месеци и 27 дни. Посочило е още, че придобитият от оспорващия общ
осигурителен стаж към 31.12.2015г. е в размер на 27г., 06м. и 26 дни, а към
датата на подаване на заявлението 29.10.2018г. е 30г., 08м. и 14 дни.
В
съдебно заседание в.л. е допълнило, че е изготвило заключението на база
проверка по оригиналните графици и наряди за отработеното време, във
ведомостите за заплати не е отразено изцяло отработеното работно време, а само
част от него и това е посочено в заключението, както и че е преизчислило
нощните часове в дневни на база на Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Заключението е прието от оспорващия и неговия пълномощник, а
не е прието от процесуалния представител на ответника с довод, че към 2005г. не
е действала цитираната наредба и е неприложимо превръщането на нощните часове в
дневни. Във връзка с последното ответникът изрично е заявил, че не иска
повторна, допълнителна или тройна експертиза. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно изготвено, даващо отговори на поставените въпроси
и отговарящо на доказателствата по делото, с една корекция, за която ще изложи
мотиви по-долу.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в
законоустановения 14-дневен срок (оспореното решение е връчено на Г. на
05.04.2019г., видно от приложеното известие за доставяне на л.16, а жалбата е
подадена в ТП на НОИ Ловеч на 16.04.2019г., вх.№1012-10-26), пред местно
компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на постановения
отказ за отпускане на пенсия. Решението е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК и чл.118 от КСО, подлежи на оспорване по съдебен ред
относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира
същата за основателна по следните съображения:
Решението
на Директора на ТП на НОИ Ловеч е издадено от териториално и материално компетентен
орган съобразно чл.117, ал.3 от КСО, в установената от закона форма, при
спазване на административнопроизводствените правила. Оспореният акт обаче
противоречи на приложимите материалноправни разпоредби, което го прави
незаконосъобразен.
По
делото не се оспорва обстоятелството, че Г. не отговаря на условията на чл.69,
ал.2 от КСО (към датата на заявлението си няма навършени 52 години и 10 месеца)
и на тези по чл.69б, ал.1 от КСО (няма изискващата се за 2018г. навършена
възраст 53г. 02м. и няма сбор 100 точки), поради което съдът намира за правилни
изводите в тази връзка в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
Спорният
въпрос по делото е отговаря ли Г. на условията на §50 от ПЗР на ЗИДКСО и
по-точно до 31.12.2015г. има ли изискващия се общ осигурителен стаж от 27г., за
да придобие правото на пенсия.
Както
бе изложено, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ Ловеч са приели, че
към тази дата оспорващият има общ осигурителен стаж 26г. 05м. и 29д., докато
последният претендира, че органът не е признал положения от него, но неотразен
в разплащателните ведомости и съответно незаплатен извънреден труд и ако същият
бъде отчетен, той ще придобие право на пенсия.
Следователно
по делото следва да бъде установено: 1. Налице ли е в действителност положен от
оспорващия извънреден труд за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2015г.; 2. В
какъв размер е той; 3. Каква част от този извънреден труд е зачетена от
пенсионния орган и каква не е зачетена; 4. Налице ли са законовите предпоставки
този извънреден труд да бъде зачетен изцяло като осигурителен стаж; 5. В
зависимост от отговорите на предходните въпроси – отговаря ли оспорващият на
условията по §50 от ПЗР на ЗИДКСО за придобиване право на пенсия.
Отговорът
на първия въпрос безспорно е положителен – Г. е полагал извънреден труд за
периода от 01.01.2005г. до 31.12.2015г. и това е зачетено както от пенсионния
орган, така и е установено в решението на Районен съд Ловеч по гр.д. № 2241/2012г.
(посочено от вещото лице) и в решението на Административен съд Ловеч по адм.д.
№ 256/2016г.
По
втория въпрос – размерът на положения извънреден труд за периода е изчислен от
вещото лице, като съобразно заключението му той е в размер на 3590 часа.
Изводите си вещото лице е направило, след като лично е извършило проверка на
месечните графици за дежурствата и нарядните ежедневни ведомости, съхранявани в
Затвора Ловеч и в които са отразени реално отработените часове от личния
състав.
За
отговора на третия въпрос съдът съобрази както заключението на в.л., така и
останалите доказателства по делото. В заключението е посочено, че по
разплащателни ведомости за периода са били начислени и изплатени като
извънреден труд 650,50 часа, и те са зачетени от пенсионния орган. Отделно по
съдебното решение на РС Ловеч от пенсионния орган са зачетени 828,50 часа, видно
от мотивите на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ Ловеч, като именно
този размер е посочен от вещото лице в заключението му и е приет по адм.д. №
256/2016г. на АС Ловеч. Незачетен в разпореждането и потвърждаващото го решение
остава извънреден труд от 2111 часа, какъвто размер е установило вещото лице.
При
съобразяване на заключението на в.л. съдът установи, че в справката Приложение
2, за 2006г. експертът е допуснал техническа грешка, като е посочил норматив
работно време в часове за тази година 2008, а реалният размер на работното
време за 2006г. е 2016 часа. Следователно крайният размер на положения
извънреден труд е 3582 часа, а неотчетения и незаплатен извънреден труд на
оспорващия за периода 2005-2015г. е не 2111, а 2103 часа или с 8 часа по-малко.
По
четвъртия въпрос – съгласно разпоредбата на чл.38, ал.15 от НПОС в редакцията,
действала за процесния период (сега ал.16), от 1 януари 2005г. за осигурителен
стаж се зачита времето, през което лицата са полагали извънреден труд; в този
случай осигурителният стаж се зачита, като сборът от изработените часове през
месеца, включително извънредният труд се раздели на законоустановеното работно
време на лицето; зачетеният осигурителен стаж може да бъде повече от
календарното време. От тази нормативна регламентация е видно, че от
01.01.2005г. извънредният труд се зачита за осигурителен стаж.
Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.
За да бъде зачетено отработено
време за осигурителен стаж, не е необходимо условие осигурителят да е изплатил
дължимото възнаграждение и да е внесъл осигурителни вноски. Съгласно чл.9, ал.1,
т.1 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата са
работили при пълното законоустановено за тях работно време, не само когато е
начислено и заплатено възнаграждение и са внесени осигурителни вноски, но и ако
са дължими осигурителни вноски, както и при неначислено възнаграждение, но не
по-малко от минималния осигурителен доход.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС,
служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и в териториалните й
служби са държавни служители. По силата на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС статутът на
държавните служители се урежда от ЗМВР. В чл.211, ал.1 от ЗМВР (отм.) и в
чл.187, ал.1 на новия ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните
служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период. Приложението на това правило от административния орган за
процесния период е удостоверило вещото лице в заключението си, след като е
прегледало съответните документи в Затвора Ловеч, и на тази база е изготвило и
заключението си.
Сумираното отчитане на работното
време по своята същност представлява организация на работния процес, при който
се отчита работното време за цял календарен период (в случая 3 месеца), без
оглед на това колко точно се работи през отделните дни, включени в този период.
В този случай, нормативно установената нормална продължителност на работното
време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период
от време. В рамките на определения 3-месечен отчетен период, работното време,
отчитано при сумирано изчисляване, следва да се приравни на общата нормална
продължителност на работното време за същия период, ако то беше организирано на
подневно отчитане. Ако се констатират отработени часове над законоустановената
норма за периода, те следва да се отчетат от работодателя като извънреден труд.
Горното е регламентирано и в чл.301 от ППЗИНЗС (отм. с ДВ бр.20/2014г.), а след
отмяната му – в чл.16а-16е от ППЗИНЗС.
Както е установило вещото лице в
заключението си с корекцията на съда от минус 8 часа за 2006г., за процесния
период жалбоподателят е положил извънреден труд в размер на 3582 часа и този
труд е отразен в нарядните ежедневни ведомости и месечните графици. В
разплащателните ведомости обаче работодателят е отразил само 1479 часа за
периода, от които 650,5 часа по приложените протоколи към ведомостите за
заплати и 828,5 часа въз основа на съдебно решение на РС Ловеч.
При неоспорваното от страните и
установено от вещото лице полагане на извънреден труд през целия процесен
период, непълнотата на записванията в първичните документи по чл.40, ал.3 от
НПОС, респективно неотразяването на пълния размер на положения от жалбоподателя
извънреден труд и неначисляването на възнаграждение за този труд не може да
влече неблагоприятни правни последици за добросъвестно положилото извънреден
труд лице при реализиране на правата му.
Следователно
в съответствие с чл.38, ал.16 от НПОС за осигурителен стаж на Г.Д.Г. за периода
от 01.01.2005г. до 31.12.2015г. следва да бъде зачетен целият положен
извънреден труд, включително и този, който не е отразен във ведомостите за
заплати и за който не е заплатено възнаграждение. Този неотчетен от осигурителя
и незачетен от пенсионния орган в оспореното решение осигурителен стаж е в
размер на 2103 часа, или 1 година, 0
месеца и 26 дни съобразно заключението на вещото лице (с корекцията на съда
от минус 8 часа или един ден заради техническата грешка за работното време за 2006г.).
Съдът
намира за неоснователно и противоречащо на приложимите законови норми
възражението на ответника, че вещото лице не е следвало да превръща нощния труд
в дневен, тъй като в ЗМВР до 30.06.2014г. не е била предвидена възможност за
компенсация на нощния труд. Ответникът смесва разпоредбата на чл.302, ал.1 от
ППЗИНЗС (действала за периода от 01.02.2010г. до 10.03.2014г.), и гласяща, че служителите
от надзорно-охранителния състав не получават компенсация за нощен труд, с
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Компенсациите за извънреден труд (сред които попада и нощният) са
изрично уредени и в отменения, и в действащия ЗМВР и те са възнаграждение за
извънреден труд и допълнителен отпуск. Цитираната от ответника норма на чл.179,
ал.1 от ЗМВР също касае изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд.
В случая обаче не се претендира компенсация за отработените нощни часове – като
парично заплащане или отпуск (в какъвто смисъл се излагат доводи в писмените
бележки на ответника), а наличие на осигурителен стаж за положения извънреден
труд, включително и нощния. Компенсацията за нощен труд от една страна, и
осигурителният стаж, получен от извънреден нощен труд при сумирано изчисляване
на работното време от друга, са съвсем различни
правни категории и имат различни правни последици, поради което неправилно
ответникът ги приравнява. Нито в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, нито в ЗМВР съществува
забрана за преизчисляване на нощния в дневен труд при изчисляване на
осигурителен стаж.
Като
юридически факт с правно значение осигурителният стаж представлява период от
време, който поражда определени субективни права на осигуреното лице или
определя обема на тези права. От своя страна той изразява и продължителността
на периода, през който едно лице е принадлежало към осигуряваната общност. В
случая с разпоредбата на чл.38, ал.16 от НПОС, на осигурителен стаж са
приравнени периоди от време, които чрез техниката на законодателната фикция
макар и да не притежават признаците на осигурителен стаж, е придадено
значението на такъв, за да се породят благоприятните правни последици, които
произтичат от него. Нормата регулира притезателното (преобразуващо) право,
което страната има, а именно правото й, положеният извънреден труд да се зачете
за осигурителен стаж.
Както
бе изложено, по силата на чл.38, ал.16 от НПОС за осигурителен стаж се зачита положеният
след 01.01.2005г. извънреден труд, а част от този труд оспорващият е полагал и
нощно време. Превръщането на нощни в дневни часове за почти цялата част от
процесния период не е уредено в ЗИНЗС и ЗМВР, поради което приложение намира
чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Когато нормалната продължителност на дневното работно
време е 8 часа, както е в случая, и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа (чл.140, ал.1 от КТ), отношението е 8/7, т.е.
коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1.143. С
приемането на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,
издадена на осн. чл.187, ал.9 от ЗМВР, към който препраща чл.19, ал.3 от ЗИНЗС,
е възприет идентичен метод за превръщането на нощните часове в дневни с оглед
отчитането на полагания труд – чл.31, ал.2 от Наредбата. По същия начин правилно
и в съответствие с приложимите законови норми е преизчислен нощният в дневен
труд в заключението на вещото лице по назначената СИЕ по настоящото дело; така този
труд е преизчислен и в заключението на вещото лице по приложеното адм.д. №
256/2016г.
След
така приетото по-горе, може да бъде даден отговор и на петия въпрос – отговаря
ли оспорващият на условията по §50 от ПЗР на ЗИДКСО за придобиване право на
пенсия.
Съгласно
чл.69, ал.2 от КСО държавните служители по редица специални закони, сред които
е и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години
общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни
служители по посочените закони. С нормата на §50 от ПЗР на ЗИДКСО законодателят
е предоставил възможност на лицата по чл.69 (какъвто е и жалбоподателят), които
до 31.12.2015г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018г.
Следователно,
за да е придобил право на пенсия по §50 от ПЗР на ЗИДКСО във вр. с чл.69 от КСО, за Г. следва да са изпълнени следните условия: да е държавен служител по
ЗИНЗС, към 31.12.2015г. да има 27 години общ осигурителен стаж, от които две
трети действително изслужени като държавен служител по ЗИНЗС, и да е подал
заявление за пенсиониране до 31.12.2018г.
Безспорно
е установено по делото и е прието в оспореното решение, че Г. е бил държавен
служител по ЗИНЗС от 01.01.1999г. до 01.08.2018г., подал е заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ на 29.10.2018г. (преди 31.12.2018г.), и има
две трети (18г.) от общия си осигурителен стаж, действително изслужени на
длъжностите, посочени в чл.69 от КСО, т.е. три от четирите условия са налице. За
да постанови отказа си за отпускане на пенсия по §50 от ПЗР на ЗИДКСО,
административният орган е приел, че оспорващият няма 27 години общ осигурителен
стаж към 31.12.2015г., а има 26г. 05м. 29дни.
Този отказ
съдът намира за неправилен и в противоречие със събраните по делото
доказателства, включително заключението на вещото лице. Както бе изложено
по-горе, жалбоподателят е положил за процесния период извънреден труд в размер
на 2103 часа, който не е отчетен в разплащателните ведомости и не е заплатен,
съответно не е включен в издадените от осигурителя удостоверения. Последното
обаче не следва да
влече неблагоприятни правни последици за добросъвестно положилото извънреден
труд лице при реализиране на правата му. Административният орган е
следвало да зачете времето, през което лицето е полагало извънреден труд под
формата на некомпенсирано време във връзка с положени от него наряди по време
на службата му в ГДИН. Органът неправилно не е сторил това, както и не е събрал
доказателства, за да извърши преценка относно наличието на материалните
предпоставки на притежавания от Г. общ осигурителен стаж от 27 години.
Констативният
протокол на отдел КПК при ТП на НОИ Плевен по разпоредената от пенсионния орган
проверка, послужил като мотиви на органа за постановения отказ, не подлежи на
самостоятелен контрол, при което и няма пречка данните в него да се проверят с
назначената по делото експертиза в хода на съдебното производство. Не е имало
пречка такава проверка да бъде извършена и от ответника, с оглед задължението
му по чл.35 от АПК. Установените от вещото лице в проверката при осигурителя
графици за дежурствата и нарядни ежедневни ведомости са били налични към
момента на издаване на разпореждането, с което е постановен отказа. Освен това
няма спор, че в цитирания констативен протокол е прието за вярно удостоверение
на осигурителя, в което е отразен само включения в разплащателните ведомости и заплатен
извънреден труд, но не и стажът, за който са били дължими осигурителни вноски,
поради което данните му касаят само положения и заплатен осигурителен стаж, при
което съдът намира, че този КП може да бъде допълнен със заключението по
назначената експертиза.
Заключението
на вещото лице установява положен от лицето и неотразен в издадените
удостоверения обр.УП-3 и обр.”В” извънреден труд, който не е бил компенсиран по
предвидения в закона ред и в този смисъл следва да бъде зачетен за осигурителен
стаж, съгласно чл.38, ал.16 от НПОС, след съответното приравняване и
преизчисляване.
Предвид
горното съдът намира, че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят
установи с допустими доказателствени средства данни за допълнителен
осигурителен стаж, който не е бил зачетен от органа, но следва да се вземе
предвид, доколкото е от значение за определяне правото на Г. за пенсиониране.
Установеният в заключението на вещото лице положен от оспорващия осигурителен стаж
(с корекцията от минус един ден), който не е взет предвид от органа, е в размер
на 1 година, 0 месеца и 26 дни, или общият му осигурителен стаж към
31.12.2015г. е 27г. 06м. 25дни. Следователно Г.Д.Г. отговаря на условията по §50
от ПЗР на ЗИДКСО във вр. с чл.69 от КСО, тъй като към 31.12.2015г. има общ
осигурителен стаж над 27 години, и исканата пенсия следва да му бъде отпусната,
а конкретният й размер ще бъде определен от пенсионния орган.
За
пълнота във връзка с възражението на ответника за липса на основание за превръщането
на нощен в дневен труд до 30.06.2014г., поради което последният не е приел
заключението на вещото лице, следва да се добави, че дори и да не бъдат взети
предвид изчислените от вещото лице нощни часове, превърнати в дневни, изводите
на съда не се променят. Вещото лице в предпоследната графа на приложение 1 е
изчислило общо 720 часа извънреден труд от превърнати нощни в дневни часове от
01.01.2005г. до 30.06.2014г. Като се извадят същите от неотразените от
осигурителя 2103 часа положен извънреден труд, последният става 1383 часа (2103
– 720). Изчислени по правилото, определящо нормалната продължителност на работното време, съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР и чл.38, ал.16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, при 8-часов работен ден цитираните 1383 часа извънреден труд се равняват
на 8 месеца и 5 дни, като общият осигурителен стаж на жалбоподателя в този
случай ще се равнява на 27 години, 02 месеца и 04 дни (26г. 05м. 29д., приети
от пенсионния орган, и 00г. 08м. 05д. съобразно горното изчисление).
Следователно и при тази хипотеза за оспорващия са изпълнени условията на §50 от
ПЗР на ЗИДКСО във вр. с чл.69 от КСО и същият е придобил право на пенсия.
Неоснователни
са доводите на ответника, че в настоящото производство не може да се установява
осигурителен стаж, а това става само пред съответния граждански съд по реда на
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Съгласно
изричната разпоредба на чл.5, ал.1 от този закон, стаж по чл.1, ал.1 може да се
установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са
загубени или унищожени. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, тъй
като графиците за дежурствата и нарядните ежедневни ведомости за процесния
период са налични при осигурителя, и редът по цитирания закон е неприложим.
По изложените
мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение на Директора на ТП на
НОИ Ловеч, с което е потвърдено разпореждането за отказ за отпускане на пенсия
на Г., следва да се отмени поради неправилно приложение на материалния закон.
Тъй като въпросът не позволява решаването му от съда по същество, делото следва
да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при
спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на
материалния закон.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на жалбоподателя
за присъждане на направените по делото разноски, които са своевременно
поискани, реално направени и доказани по основание и размер. Следва ТП на
НОИ Ловеч да бъде
осъдено да заплати на Г.Д.Г. направените по делото разноски в общ размер на 610 (шестстотин
и десет) лева, представляващи внесена държавна такса от 10 лева (л.7),
адвокатско възнаграждение от 300 лева, договорено и внесено в брой съгласно
Договор за правна защита и съдействие № **********/03.06.2019г. (л.116), и
внесен депозит за изготвяне на СИЕ в размер на 300 лева (л.100).
Водим
от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав, на
основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.173, ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Решение №1040-10-19/03.04.2019г. на Директора на ТП на
НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на Г.Д.Г. против Разпореждане
№2140-10-42 от 26.02.2019г. на Началник отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч и
разпореждането е потвърдено.
ВРЪЩА
преписката на Директора на ТП на НОИ Ловеч за ново произнасяне съобразно
дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ Ловеч с адрес гр. Ловеч, бул. „България” №44, да заплати в полза на Г.Д.Г.
с ЕГН ********** и адрес ***, направените по делото и доказани разноски в
размер на 610 (шестстотин и десет) лева.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
.