№ 214
гр. Ловеч, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20254300500543 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 337/12.07.2025 г., по гр.д. № 25/2025 на РС Ловеч, съдът е
признал за незаконно и отменил уволнението на Г. А. И., наложено със
Заповед № 3-1828 от 27.11.2024 г. на кмета на Община Ловеч, отменил и
заповед № 604 от 28.11.2024 г. на кмета на Община Ловеч за прекратяване на
трудовото правоотношение, и възстановил Г. А. И. на заеманата преди
уволнението длъжност „*********“ в Община Ловеч, Дейност „***********
** ********* *******“. С решението съдът е разпределил отговорността за
разноските, присъждайки такИ. в полза на Г. А. И., като наред с това е осъдил
ответника за заплати и дължимата държавна такса по сметката на съда.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Община Ловеч. Във
въззИ.та жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост, свеждащи се до: неправилно и необосновано зададена от
районния съд насока на развитие на правния спор – към изясняване и
изследване на здравословното състояние на ищеца, при липса на определени
от здравните органи противопоказания за длъжността „*********“ и на данни
относно конкретното здравословно състояние на служителя, поставящи го в
невъзможност да изпълнява възложената му работа по трудовото
правоотношение, вместо към установяване поведението на ищеца, с което
същият е извършил конкретното нарушение на трудовата дисциплина,
вменено му със заповедта за уволнение; неправилност и необоснованост на
решаващия извод, че възложената от работодателя работа била
противопоказна с дадените от ТЕЛК предписания за трудоустрояване на
ищеца И. и че с оглед на това невъзможността на ищеца да извършва
възложената му работа не съставлявало виновно неизпълнение на трудовите
1
задължение, доколкото в доказателствата по делото не се съдържали данни за
трудоустрояване на ищеца, с изрично означение на неподходящите за него
работи; неправилност и необоснованост на изградения от районния съд извод,
че след издаване на ЕР през януари 2024 г. и последвалите оперативни
интервенции на ищеца, работодателят е следвало да е изиска от
компетентните органи оценка на работоспособността на ищеца, при
положение, че в същото ЕР няма заключение на медицинските органи, че той
не може да работи като ********* и работата е противопоказна за неговото
здраве; неправилно и необосновано приемане от районния съд за
съществуващо противоречие в мотивите на издадените заповеди, доколкото
съдът нямал възможност да извършва служебно проверка за
законосъобразност на уволнение по невъведени от страната основания, а в
случая от ищеца е претендирано нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ,
което не отговаряло на установената по делото фактическа обстановка;
недоказаност на твърдението на ищеца, че не е спал в деня на проверката на
работното му място (******** ****** ******* ****** ****** ** ******),
предвид наличните по делото доказателства за същото нарушение;
неправилно и необосновано изясняване на условията на труд, при които е
работел ищеца, доколкото същите нямали отношение към предмета на спора
по конкретното дело. Въз въззивната жалба е направено искане за отмяна на
решението в обжалваната му част, за отхвърляне на предявените искове и за
присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззИ.емия е постъпил писмен отговор,
в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната
жалба, респ. за правилност на решението. В писмения отговор се поставя
акцент върху допуснатото от работодателя игнориране на заболяванията от
които страдал ищецът и неговото трудоустрояване, за които имало
доказателства в трудовото досие, респ. върху непредоставянето на подходящи
съобразно тях условия на труд, в съответствие и с предписанията на трудова
медицина. Излага се довод, че поради установените заболявания и доказаното
прогресиращото увеличаване на степента на намалена работоспособност на Г.
И., последният обективно не е могъл да изпълнява възложената му работа, с
оглед на което общината следвало да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1 т. 9 КТ, а не да налага дисциплинарно наказание
„уволнение“, при отсъстващо нарушение на трудовата дисциплина. В
писмения отговор се посочва, че формално и в нарушение на закона от
работодателя е извършено запитване на ТЕЛК, респ. изискано разрешение от
Инспекцията по труда, заради наличието и на сърдечно заболяване исхемична
болест (наред със захарен диабет), което също е означено в Наредба № 5/1987
г. и налагало самостоятелно преодоляване на закрилата по чл. 333 КТ. В
писмения отговор се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение
и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Въззивникът Община Ловеч взема участие в откритото съдебното
заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. И. Х., която
поддържа въззивната жалба, в хода на устните състезания излага съображения
за нейната основателност, респ. за неправилност на решението, моли за
неговата отмяна, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
разноските по делото. В представените по делото писмени бележки от
пълномощника се доразвИ.т в подробност доводите за неправилност на
решението и за неоснователност на предявените искове.
ВъззИ.емият Г. А. И. взема участие чрез адв. М. В., която оспорва
2
въззивната жалба, в хода на устните състезания излага съображения нейната
неоснователност и за правилност на решението, моли за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представените по
делото писмени бележки от пълномощника се доразвИ.т в подробност
доводите за правилност на решението и за основателност на предявените
искове.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по следните искове,
предявени от Г. А. И. против Община Ловеч: по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед №
3-1828 от 27.11.2024 г. кмета на Община Ловеч; както и по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „*********“
в Община Ловеч, Дейност „*********** ** ********* *******“. В исковата
молба се поддържа незаконност на уволнението, тъй като ищецът страдал от
множество заболявания, заради които му е била призната висока степен
намалена работоспособност (96%), че с оглед на тях ищецът е бил в състояние
на обективна невъзможност да изпълнява задълженията по трудовото
правоотношение, като се поставя акцент и върху липсата на осигурени от
работодателя здравословни условия на труд.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Община Ловеч е постъпил писмен
отговор на исковата молба, в който е направено възражение за законност на
уволнението на ищеца, основано на твърдения и доводи в следните
направления: за законосъобразно проведена от работодателя процедура по
дисциплинарно уволнение на ищеца; за безспорно установено нарушение на
трудовата дисциплина и за съответствие на наложеното наказание уволнение с
тежестта на извършеното от работника нарушение.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и това се установява от наличните
документи в трудовото досие, че въз основа на трудов договор №
065/03.10.2016 г., сключен между кмета на Община Ловеч (работодател) и Г.
А. И. (работник), последният приел да изпълнява възложената му от
работодателя длъжност „*********“, включваща задължения по длъжностна
характеристика, връчена на работника при подписване на договора, като
означеното в трудовия договор място на работа е „Община Ловеч/Дейност
*********** ** ********* *******“, при работно време от осем часа срещу
заплащане на месечно трудово възнаграждение от *** лв. Договорът е
сключен с шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, считано от
05.10.2016 г. Впоследствие са сключени поредица допълнителни споразумения
към трудовия договор, с които се е увеличавало месечното възнаграждение на
работника.
В трудовото досие на ищеца са налични множество медицински,
документи, удостоверяващи съответните заболявания и намалена
3
работоспособност, налични при сключване на трудовия договор. При подаване
на молбата за постъпване на работа ищецът представил карта за
предварителен медицински преглед и експертно решение на ТЕЛК (№
200/22.01.2015 г.), с което е призната трайно намалена работоспособност 65%
с водеща диагноза ************* ******** *******. През следващите години
той е бил преосвидетелстван почти ежегодно с издаване на съответните
експертни решения и увеличаване на процента на трайно намалената
работоспособност (ТНР), както следва: с ЕР на ТЕЛК № 2/03.01.2017 г. – 72%
ТНР с водеща диагноза ************* ******** *******, с посочени
противопоказни условия на труд „вреден микроклимат“, като с ЕР на НЕЛК №
300/20.04.2018 г. е определена – 64% ТНР с посочени противопоказни условия
„тежък физически труд, нервно психическо напрежение, нощен труд и работа
на смени“; с ЕР на ТЕЛК № 588/12.03.2019 г., коригирано с ЕР на ТЕЛК №
627/14.03.2019 г. – 71% ТНР с водеща диагноза ************* ********
*******, с посочени противопоказни условия на труд „вреден микроклимат“;
с ЕР на ТЕЛК № 231/15.02.2021 г. – 71% ТНР с водеща диагноза
************* ******** *******, с ******** усложнения и придружаващо
заболяване ************** ***** *** ******** **************, с посочени
противопоказни условия на труд „вреден микроклимат, физическо и
психическо пренапрежение“; с ЕР на ТЕЛК № 65/09.01.2024 г. – 96% ТНР с
водеща диагноза ************* ******** *******, с множество усложнения
и придружаващо заболяване ****** ************ ******* ** ******* **
******* *****, с посочени противопоказни условия на труд „вреден
микроклимат, физическо и психическо пренапрежение“.
От заключението на службата по трудова медицина „Хармония“ ЕООД
(налично в трудовото досие на ищеца), изготвено на 15.08.2018 г., се
установява изграден извод, че Г. А. И. не може да изпълнява длъжността
„*********“, тъй като работата му е свързана с нервно психично напрежение
и полагане на нощен труд, които са противопоказни условия на труд, посочени
в решение на НЕЛК № 300/20.04.2018 г.
След всяко преосвидетелстване, като трудоустроен ищецът е попълвал
декларация-съгласие за полагане на нощен труд по утвърден график,
адресирана до кмета на общината, като видно от утвърдения такъв за месец
октомври на 2024 г., той е полагал нощен труд.
От показанията на свидетелите К. в.К., Ц. Ж. К. ш К. С.С. (първата бивш,
а останалите служители на ответника) се установява, че на 03.10.2024 г.,
сутринта (09:45 часа), по повод постъпили сигнали от мобилна група към
отдел „контрол и сигурност“ при Община Ловеч, ангажирана с проверки на
охраняваните от общината обекти, свидетелите посетили общински обект
********* **** ******, където ищецът полагал труд на смени, по утвърдения
график. При приближаване на обекта, свидетелите Ц. Ж. Ж. ш К. С. С.
установили широко отворена външна врата, с оглед на което те изчакали за
малко, в очакване да бъдат посрещнати от *********я, като през цялото време
наличните в двора кучета лаели по тях. След като никой не ги посрещнал,
свидетелите влезли в сградата на училището, отишли до стаята на охраната и
почукали на вратата. Поради липса на отговор, те я отворили и възприели
ищеца да спи на леглото, похърквайки, поради което св. Ж. го снимал с
мобилния си телефон. Чувайки отново кучешкия лай, свидетелите излезли на
двора и възприели, че в него влиза автомобил на ВиК, от който слязъл
служител на дружеството, който обяснил, че идва за да провери показанията
на водомера, намиращ се във външна водомерна шахта. След като взел
4
показанията, служителят си заминал през отворения портал, но след него в
двора влязъл и камион на фирма „ЕКО“, който също не бил посрещнат от
ищеца. Свидетелите Ж. и С. се върнали в стаята на охраната и възприели
ищеца да се храни. На зададените от тях въпроси защо порталът е отворен и
защо спи на работното място, същият отричал да е спял и обяснявал, че
шофьорът имал ключове и сам си е отворил вратата.
Във връзка с извършената проверка и направените констатации,
свидетелят Ц. Ж. Ж. изготвил докладна записка до кмета на общината (изх. №
ВП-2353/03.10.2025 г.).
С писмо изх. № ВП-2353-1/08.10.2025 г. кметът на Община Ловеч
изискал писмени обяснения от Г. А. И. по изложените в докладната записка
констатации, като в указания срок ищецът представил такИ. (вх. № ВП-2353-
2/08.10.2025 г.).
С писмо изх. № 29-00-68/16.10.2025 г. кметът на Община Ловеч изискал
от ТЕЛК към МБАЛ „Проф. П. Стоянов“ АД гр. Ловеч мнение във връзка с
предстоящо прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ по отношение на Г. А. И., за когото в искането е посочено, че
попада под закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото страдал от
заболяване, посочено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1
от Кодекса на труда. В заседание № 92/23.10.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ
„Проф. П. Стоянов“ АД е взето решение (№ 355/23.10.2024 г.) според което Г.
А. И. „попада в горепосочения списък за лица, защитени от съкращения“.
С писмо изх. № 24-00-1050/01.11.2025 г. кметът на Община Ловеч до
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч изискал
предварително разрешение във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ по отношение на Г. А. И.,
за когото в искането е посочено, че попада под закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3
КТ. С писмо изх. № 24098163/18.11.2024 г. на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Ловеч на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ по отношение на Г. А. И..
Със заповед № 3-1828 от 27.11.2024 г. кметът на Община Ловеч наложил
на Г. А. И. дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснато от него
нарушение на трудовата дисциплина, извършено на 03.10.2024 г. – спи на
работното място по време на дежурство и не осъществява пропускателен
режим в поверения му обект (********* **** ******). Заповедта е връчена на
ищеца лично на 28.11.2024 г., което е удостоверено с полагането върху
заповедта на подпис от него за получател.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Заповедта управителя на социалните услуги, с която е наложено
наказание дисциплинарно уволнение, отговаря на изискванията в чл. 195, ал. 1
КТ – тя е писмена, като съдържанието на нейните мотиви включва означаване
на нарушителя, нарушението (спи на работното място по време на дежурство
и не осъществява пропускателен режим в поверения му обект) и кога е
извършено (03.10.2024 г.), наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага, т.е. позволяващо на работника да узнае за какво точно му се налага
5
наказанието и да организира защитата на правата си. В хода на
производството работодателят е предоставил на ищеца възможност да даде
писмени обяснения, каквито от него са представени в указания срок, поради
което е изпълнено и изискването на чл. 193 КТ. При отчитане на времето в
което не текат - от подаване на искането до получаване на мнението на
трудово-експертната лекарска комисия и на предварителното разрешение за
уволнение от инспекцията по труда (чл. 194, ал. 3 КТ) от работодателя са
спазени и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание,
доколкото вмененото нарушение е извършено на 03.10.2024 г., а заповедта за
налагане на наказанието е връчена на 28.11.2024 г., в който ден наказанието е
наложено (чл. 195, ал. 3 КТ).
Отчитайки, че страда от заболяване ************* ******** *******, с
******** усложнения и придружаващо заболяване ************** ***** ***
******** **************, съобразявайки, че заболяванията попадат в
Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на
труда, работодателят законосъобразно е счел, че ищецът е работник, ползващ
се със закрилата по чл. чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, с оглед на което е поискал както
предварително разрешение на инспекцията по труда, така и мнение на
трудово-експертната лекарска комисия (чл. 333, ал. 1 и 2 КТ). Работодателят
обаче е преодолял само закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, не и тази по чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ, от която ищецът също се ползва. В случая ищецът е
трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ защото с решението на
ТЕЛК (№ 65/09.01.2024 г.) му е определен процент на намалена
работоспособност със срок, в който попада момента на уволнението, и са
посочени противопоказни условия на труд. Дали той заема длъжност,
определена за трудоустроени, е без правно значение за обхвата на
предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Когато един работник или
служител се ползва от закрила на повече от едно основание, всяка от тях
трябва да бъде преодоляна поотделно (чл. 333, ал. 1 КТ). Това изискване не е
изпълнено, защото от ответника не е поискано предварително разрешение на
инспекцията по труда и мнение на трудово-експертната лекарска комисия, с
оглед трудоустрояването на ищеца и преодоляване и на закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът е имал обективна възможност да го стори, доколкото
неговите длъжностни лица са разполагали с решенията на ТЕЛК, вкл.
последното такова, с които освен признаване на намалената работоспособност
на ищеца, са посочени и противопоказните условия на труд.
Съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба.
Районният съд е изяснил точно обстоятелствата по делото, вкл. чрез
приобщаване трудовото досие на ищеца, в което са налични решенията на
ТЕЛК и дадените в тях предписания, като въз основа на тях са изградени
правни изводи за трудоустрояване на ищеца. В този смисъл е неоснователно
оплакването за неправилно и необосновано зададено от районния съд
развитие на правния спор и за липса на доказателства за трудоустрояване на
ищеца. Неоснователен е и упрекът към първата инстанция за игнориране на
несъмнено установеното поведение на работника, свеждащо се до нарушение
на трудовата дисциплина. След като ищецът от ответника не са преодолени и
двете закрили, уволнението подлежи на отмяна само на това основание, без да
се излагат доводи дали е извършено нарушение на трудовата дисциплина и за
съответствието му с наложеното дисциплинарно наказание.
6
По изложените съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен, поради което дисциплинарното наказание „уволнение”,
наложено със заповед № 3-1828 от 27.11.2024 г. на кмета на Община Ловеч,
следва да бъде признато за незаконно и да се отмени. С оглед основателността
на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и факта, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, следва са се уважи като
основателен и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност. Крайните изводи на двете съдебни
инстанции по основателността на исковете съвпадат, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззИ.емия
сторените по делото разноски, които се доказват в размер на 1 077 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 337/12.07.2025 г., по гр.д. № 25/2025 на РС
Ловеч.
ОСЪЖДА Община Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22 да
заплати на Г. А. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата от 1 077
лв., представляваща сторени по делото разноски за настоящата въззивна
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от деня
на обявяването му, посочен в откритото съдебно заседание след приключване
на устните състезания.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7