Решение по дело №199/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... Г. Г. от АК – Плевен като пълномощник на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД, [населено място], [ЕИК] против Решение №68/23.11.2023 г., постановено по НАХД №58/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление №**********/14.02.2023 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново (ОДБХ), с което на основание чл. 160, ал. 2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) за нарушени на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР на касатора е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 2 000,00 лева. Дружеството е осъдено да заплати разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Възраженията на касатора са, че СвРС неправилно е приел, че е налице териториална компетентност на директора на ОДБХ – Велико Търново предвид липсата на посочено в НП място на извършване на нарушението, както и че е нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН, като е наложено едно наказание за две търговски продажби. Поддържа, че е нарушено правото му на защита, тъй като АУАН неправилно е съставен в отсъствие на нарушителя при нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като оспорва и връчването, за което счита, че е в нарушение на чл. 43 от ЗАНН. На следващо място, касаторът счита, че при постановяване на решението не са анализирани доказателствата, немотивирано са отхвърлени направените оплаквания, а изводите на СвРС са бланкетни. По този съображения моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго такова, с което да бъде отменено НП.

В съдебно заседание касацонната жалба се поддържа от процесуалния представител ... Г., който претендира и за присъждане на разноски, но не представя списък.

Ответник жалба – директорът на ОДБХ – Велико Търново, чрез ... Е. Н. от АК – Стара Загора, заема писмено становище за неоснователно на така подадената жалба и моли да бъде отхвърлена. Развива доводи за законосъобразност на НП. Претендира разноски, но не представя списък.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Възраженията, направени пред настоящата инстанция, са обсъдени от районния съд, и изложените мотиви са правилни и законосъобразни. Напълно споделя изводите на въззивния съд, като ги намира за кореспондиращи с доказателствата и със закона. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение №68/23.11.2023 г., постановено по НАХД №58/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление №**********/14.02.2023 г. на директора на ОДБХ – Велико Търново, с което на основание чл. 160, ал. 2 от ЗЗР за нарушени на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР на касатора е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева. Дружеството е осъдено да заплати разноски по делото.

За да постанови този правен резултат, СвРС е приел за установено от фактическа страна следното. На 04.07.2022 г. от служители на ответната администрация е извършена проверка в базата на „Сортови семена – Вардим“ АД, [населено място], резултатите от която са описани в Констативен протокол №2889/04.07.2022 г. на ОДБХ – Велико Търново. В хода на проверката е установено, че в базата се съхраняват продукти за растителна защита „Екип ОД“ и „Зантара 216 ЕК“. От представени от проверяваното дружество фактури №19268/01.06.2022 г. и №19269/01.06.2022 г. е видно, че продавач на тези препарати е „Октопод инвест холдинг“ ЕАД. От доставчика е дадено писмено обяснение, че мястото на доставките е на територията на „Сортови семена Вардим“АД, [населено място], м. „Блатото“. При справка в официалния регистър на БАБХ за притежателите на удостоверения за търговия с продукти за растителна защита по чл. 91, ал. 1 от ЗЗР е намерено, че „Октопод инвест холдинг“ ЕАД няма регистрация към 01.06.2022 г., когато е извършена търговската сделка. Това, че „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е продало на „Сортови семена – Вардим“ ЕАД препарати за растителна защита без да притежава нужното удостоверение за търговия с продукти за растителна защита е квалифицирано като нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР. На „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е изпратена покана за съставяне на АУАН, като на указаната дата не се е явил представител и АУАН №0000022/27.09.2022 г. е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, а впоследствие – връчен на упълномощен представител на дружеството нарушител. След като не са постъпили възражения срещу АУАН, е издадено НП – предмет на производството пред въззивната инстанция. Същото е оспорено пред нея в сроковете по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка съдът е установил като е ценил заедно и поотделно всички гласни и писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания. Въз основа на установените факти, СвРС е направил извод за законосъобразност на обжалваното НП. Съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, без да са допуснати съществени нарушения в процедурата. Актът е съставен при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН в присъствието на двама свидетели, съдържа всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН, предявен е на упълномощено лице на нарушителя и подписан от него. Не са възприети съображенията за допуснати нарушения при съставянето на АУАН, доколкото чл. 43, ал. 1 – 5 от ЗАНН не съдържа забрана за предявяване и връчване на акта другиму, като на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 180, ал. 2 и ал. 3 от НПК тази възможност следва да се счита за разрешена. В случая упълномощеното лице има право да представлява дружеството пред всички подразделения на БАБХ във връзка с оперативната и търговската дейност. Допълнително, позовавайки се на чл. 301 от ТЗ, районният съд приема, че не е установено противопоставяне от страна на търговеца. Мотивирано е отхвърлено и възражението, свързано с компетентността на административнонаказващия орган, като е съобразено правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД и обстоятелството, че се касае за прехвърляне на собственост върху родово определените вещи с „място на доставката“ в [населено място], общ. Свищов. СвРС приема, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин, доколкото „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е извършило търговия на продукти за растителна защита по смисъла на §1, т. 53 от ЗЗР без да притежава удостоверение за такава, продавайки на „Сортови семена – Вардим“ АД 2 340 л „Зантара 216 ЕК“ по Фактура №**********/01.06.2022 г. и 18 720 л „Екип ОД“ по Фактура №**********/01.06.2022 г., без значение че двете дружества са свързани лица и получателят има такова удостоверение. Извършена е преценка, че няма основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, както и че наложената санкция е съобразена с чл. 27, ал. 1 от ЗАНН и чл. 160, ал. 2 от ЗЗР, поради което наказанието съответства на тежестта на извършеното нарушение и се явява справедливо определено.

Така постановеното решение е правилно.

При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Свищовският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

По конкретните възражения, направени с касационната жалба, касационният съд намира следното.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда са подкрепени в пълнота от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени критично от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция приема установената фактическа обстановка за отговаряща на обективната действителност. Съдът мотивирано е отхвърлил направените оплаквания, а изводите му са конкретни и обосновани от гледище на доказателствата по делото и на закона. Процесуалните права на страните не са нарушени, изложени са адекватни мотиви и са съставени протоколи за съдебните заседания на въззивната инстанция, решението е постановено от законен състав, без да е нарушена тайната на съвещанието. Следователно настоящата инстанция намира, че от страна на въззивния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Правилен е изводът на въззивния съд относно компетентността на издателите на АУАН и на НП. Противно на твърденията на касатора, в НП недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в [населено място], общ. Свищов, на територията на „Сортови семена Вардим“ АД, намираща се в местност Блатото. Следователно налице е реквизитното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Дори да се приеме, че не става ясно къде точно са сключени търговските сделки, респективно къде е извършено нарушението (предвид липсата на яснота относно мястото на сключване на сделките във фактурите и стоковите разписки, както и с оглед неточните обяснения, дадени от управителя на касатора по този въпрос), приложение намира разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, според която когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. В случая местната компетентност на административнонаказващия орган се обосновава с оглед района, в който първоначално е образувано производството. По този въпрос няма спор по делото, доколкото от доказателствата непротиворечиво се установява, че производството е образувано в района на Област Велико Търново. Законосъобразно АУАН е съставен от инспектори при ОДБХ – Велико Търново, а НП е издадено от директора на ОБДХ – Велико Търново с оглед разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗР.

Необосновано от гледище на доказателствата по делото и на закона е възражението, че в нарушение на чл. 18 от ЗАНН за две търговски продажби е наложено едно наказание. Правилно СвРС е съобразил дефиницията по §1, т. 53 от ЗЗР, според която търговия на продукти за растителна защита са всички дейности по покупко-продажба, придобиване, доставяне, съхранение и предлагане с цел продажба на продукти за растителна защита. Нарушената разпоредба на чл. 91, ал. 1 от ЗЗР въвежда правилото, че търговията с продукти за растителна защита се осъществява от лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и притежават удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, издадено от директора на ОДБХ. По смисъла на санкционната норма на чл. 160, ал. 2 от ЗЗР за търгуване с продукти за растителна защита без удостоверение за това съответното юридическо лице се наказва с имуществена санкция от 1 000 лева до 4 000 лева. Тоест, законът държи сметка не колко търговски продажби са осъществени, а за това, че по принцип се извършва търговия, за която се изисква специален режим. Като нарушение е определена не всяка отделна продажба, търговската дейност с продукти за растителна защита, която може да включва както една продажба, така и повече от две.

Няма основание да бъдат приети твърденията за неправилна преценка от страна на СвРС относно производството по съставяне и връчване на АУАН. Въз основа на верните фактически констатации за изпращане на покана за съставяне на АУАН и неявяване на представител на дружеството, правилни са изводите на районния съд, че законосъобразно АУАН е издаден по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя. Неприсъственото съставяне е изключение, допустимо само при наличието на някои от изчерпателно изброените предпоставки в нормата, една от които е реализирана в случая – след покана нарушителят да не се яви за съставяне на акта. Това е гаранция за правото на защита на нарушителя, но от друга страна – превенция от шиканиране на производството. Касаторът е търговец по смисъла на ТЗ, регистриран със седалище в България и за него важи правилото, че кореспонденцията с него следва да става на регистрирания адрес на управление на дружеството, където да осигури лице по чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, натоварено да поема книжата. Видно от известието за доставяне, поканата е изпратена на адреса на управление на дружеството и същата е получена от лице, което редовно получава пощата му предвид известието на л. 26 от делото, подписано от същия субект. С известието на л. 26 от делото на районния съд е удостоверено получаването на Запитване от ОДБХ – Велико Търново изх. №845/17.08.2022 г., в отговор на което от управителя на „Октопод инвест холдинг“ ЕАД е изпратено Уведомително писмо на л. 27 от делото. Логически обяснимо е, че след като е даден отговор на запитването, възможно е било и явяването на управителя за съставяне на АУАН. Тоест, неприемлиев е аргументът на касатора, че поради нередовна покана за съставяне на АУАН, същият е съставен в отсъствие на нарушителя. В случай, че на посочения адрес като адрес на управление от дружеството – касатор липсва лице за получаване на книжа, дружеството не може да се позовава на неизпълнението на законовото си задължение да осигури такъв представител, за да обоснове нередовност на връчването на книжата.

АУАН е получен от лице с пълномощно с предвидена сравнително широка представителна власт, включваща възможността да представлява дружеството и законния му представител във връзка с оперативната и търговска дейност пред всички подразделения на МЗ и БАБХ. Връчването на АУАН на такъв пълномощник изпълнява изискванията за връчване на юридическо лице по чл. 180, ал. 5 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, доколкото лицето е упълномощено да извършва както правни, така и фактически действия от името на управителя на дружеството, включително и като подписва предявения му АУАН, като в случая въпреки съставянето на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, спазен е редът по чл. 43, ал. 5, изречение второ от ЗАНН.

 

При така изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Свищов следва да бъде оставено в сила като правилно.

 

На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН законодателно е предвидена възможност за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в полза на ответника по касация. Въпреки своевременно направеното искане в този смисъл, по делото не е представен нито списък по чл. 80 от ГПК, нито доказателства за ефективно плащане по сметка, както е отбелязано в приложената фактура, поради което разноски не следва да се присъждат.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – Велико Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №68/23.11.2023 г., постановено по НАХД №58/2023 г. по описа на Районен съд – Свищов.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.