РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. гр. Хасково, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20225640103049 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, против Д. Д. С., ЕГН
**********, от ********, с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД – за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2172/2022г. по описа на
Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което
била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан на 28.03.2017г. между
„Обединена Българска Банка“ АД в качеството на кредитор и ответника в
качеството на кредитополучател Договор за потребителски кредит без
обезпечение, по силата на който кредитодателят предоставил на ответника
кредит в размер на 6100 лева. От своя страна той се задължил да погаси
кредита на 49 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяването им -
25.04.2021г., като към датата на сключване на договора годишния лихвен
процент бил в размер на 9,643%. След усвояване на кредита ответникът
1
погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията
им и останала непогасена главница по кредита в размер на 2776.81 лв и
съответните лихви. На 25.04.2021г. кредитът станал изцяло изискуем. На
15.12.2021г. между „Обединена Българска Банка“ АД и ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, по силата на който задължението на ответника,
произтичащо от процесния договор, било изкупено от ищеца. В изпълнение
на императивната разпоредба на чл.99 от ЗЗД ответника бил уведомен, че
Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане станал
ищеца. Съгласно изрично пълномощно, ищецът бил упълномощен от цедента
да извършва уведомяване от негово име и за негова сметка за станалата цесия
и така разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД била осъществена, доколкото
реализирането й чрез пълномощник не опорочавало изпълнението.
Уведомлението за цесия било изпратено на адреса на длъжника на
01.07.2022г., като писмото се върнало с отбелязване „непотърсено“. Ищецът
поддържа, че на основание чл. 13 ал.4 от договора уведомлението се считало
за връчено в деня на изпращането му, но въпреки това моли да се приеме, че
длъжникът бил надлежно уведомен с връчването на уведомлението като
приложение към исковата молба. Поради неизпълнение на задължението,
ищецът пристъпил към принудително събиране на вземането си по договора,
като на 25.08.2022г. подал Заявление до Районен съд Хасково за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело
№ 2172/2022г. по описа на съда. Възоснова на заявлението била издадена
заповед за парично изпълнение за претендираните суми, срещу която
постъпило възражение от длъжника, за което ищецът бил уведомен със
връчено на 03.11.2022г. съобщение. С възражението длъжникът оспорил като
недължимо вземането на ищеца, но към момента погасяване на задължението
по процесния договор за кредит не било осъществено. Това пораждало
правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване на вземането си по
договора за кредит, за които суми била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 2172/2022г. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 3475.25 лева, дължима по Договор за потребителски кредит
без обезпечение от 28.03.2017г., представляваща: 2776.81 лева – главница,
240.39 лева - договорна лихва дължима за периода от ****** до 25.04.2021г.,
2
458.05 лева - законна лихва за забава, дължима за периода от 25.09.2019 г. до
25.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.08.2021г. до окончателното
изплащане. Претендира се присъждане на направените в заповедното и в
настоящото исково производство разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение за адвокат.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който счита предявения иск за недопустим и неоснователен.
Оспорва изцяло изложените в исковата молба доводи. Твърди, че ответникът
не бил уведомен относно началния момент на обявяване на кредита за
изискуем и оспорва посочената в исковата молба дата 25.04.2021г. Освен
това, в исковата молба не било конкретизирано на коя дата е била извършена
последната вноска по отпуснатия кредит и за кой период е било погасено
задължението по отпуснатия кредит с нея. Поддържа твърдението, че
погасителните вноски по кредита били прекратени значително преди
25.08.2019 год., че така изискуемостта на кредита била настъпила преди
25.08.2019 год. и към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК била изтекла
погасителната давност. Ответникът оспорва и размера на вземанията за
главница, договорна лихва и лихва за забава, като счита за недопустимо
начисляването на два вида лихви за един и същи период. Претендира
присъждане на разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 28.03.2017г. между „Обединена Българска
Банка“ АД, ЕИК *********, като кредитор и ответника Д. Д. С., ЕГН
**********, като кредитополучател, е бил сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 6100
лева, при съответно посочени и уговорени между страните лихва, както и
други условия. Уговореният срок за издължаване на кредита е бил 49 месеца,
с падежна дата на месечните вноски 25-то число на месеца и краен срок на
договора – 25.04.2021г., съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Кредитът е бил усвоен еднократно, по сметка с IBAN ***********,
3
с титуляр ответника по делото Д. Д. С..
Приложен е и Погасителен план по договора, в който са отразени
падежите, броя и размерите на погасителните вноски, лихвите, застраховката,
остатъкът по главницата на кредита.
По делото е представен Договор за прехъврляне на парични вземания от
15.12.2021г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД като цедент и
„ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството на цесионер, ведно с Потвърждени еза
извършената цесия, съобразно които цесионерът е придобил всички вземания
по договора. Представено е и Приложение № 1А към договора за цесия, в
което изрично е посочено прехвърлянето на процесните вземания от
„Обединена Българска Банка“ АД на ответника по делото „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
Приложено е и Пълномощно от 21.12.2021г. с нотариална заверка на
подписите на законните представители на цедента, с което цесионерът, както
и Адвокатско дружество „Иванов и Денев“, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, са
надлежно упълномощени да уведомяват физическите лица – длъжници по
договори за потребителски кредит за прехвърлянето към дружеството на
вземанията на банката срещу физически лица – длъжници, произтичащи от
посочените в договора за кредит – предмет на Договор за прехвърляне на
парични вземания от 15.12.2021г. Представено е изрично Уведомление до
ответника, изготвено от адвокатското дружество на 01.07.2022г., и изпратено
с писмо с обратна разписка, за прехвърляне на вземанията по процесния
договор за кредит. Видно от направеното отбелязване в обратната разписка е,
че писмото е непотърсено.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено.
От същото се установява, че сумата по процесния договор за потребителски
кредит без обезпечение от 28.03.2017г. с кредитополучател Д. Д. С. е усвоена
напълно на 28.03.2017г., когато „ОББ“ АД е взела счетоводна операция, с
която е заверила разплащателната му сметка със сумата от 6100 лева. От
движението по обслужващата сметка при „ОББ“ АД са констатирани внесени
суми в размер на 4291.75 лева. Погасените суми на база на предоставеното
движение по сметка са 807.56 лева – лихва; 10 лева – събрани такси за
обслужване; 156.24 лева – застрахователни премии по застраховка живот,
4
като погасената главница е 3323.19 лева, а остатъчната главница е 2776.81
лева. Вещото лице посочва, че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 25.08.2022г., задълженията по договора са, както следва:
главница: 2776.81 лева; договорна лихва за периода от ****** до
25.04.2021г.: 240.39 лева; лихва за забава за преиода от ****** до
25.08.2022г.: 595.12 лева, изчислена върху целия остатъчен размер на
главницата за периода от ****** до ******, съобразено с периода от
13.03.2020г. до 15.07.2020г., в който не следва да бъде начислявана лихва за
забава, съгласно чл.6 от ЗМДВИП.
От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 2172/2022г. по описа на
Районен съд-Хасково, приложено като доказателство по настоящото
производство, се установява, че възоснова на заявление в полза на ищеца
срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1007/26.08.2022г., с която същият е осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 2776.81 лева – главница, по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на
28.03.2017г. между „Обединена Българска банка“ АД и Д. Д. С., вземанията
по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 15.12.2021г., сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и
„Еос Матрикс“ ЕООД, град София; сумата в размер на 240.39 лева,
представляваща договорна лихва за периода от ****** до 25.04.2021г.; сумата
в размер на 458.05 лева – лихва за забава за претендираната главница за
периода от ****** до ****** включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.08.2022г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 69.51 лева, представляваща
направени разноски за заплащане на държавна такса и 180 лева – адвокатско
възнаграждение. Длъжникът е подал възражение в законоустановения срок,
като до заявителя е изпратено съобщение по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с което
му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които
обуславят исковата му претенция, в т.ч. наличието на сключен договор за
5
кредит между банката, цесионер на вземанията на която е, и ответника по
делото, изпълнение на договорните задължения за предоставяне на сумата по
кредита, при което за ответника е възникнало задължение за нейното
връщане.
Следва да се обсъдят и възраженията на процесуалния представител на
ответника, че не е налице обявена от ищеца предсрочна изискуемост на
договора за кредит и че вземанията са погасени по давност.
Неоснователно е възражението, че ищецът не е обявил надлежно
предсрочната изискуемост на кредита. По делото не са изложени твърдения
от ищеца и не е поддържано становище, че кредитът е предсрочно изискуем,
за да се изследва въпросът за надлежното уведомяване на ответника.
Напротив, в исковата молба ищецът твърди, че е изтекъл крайният срок на
договора – 25.04.2021г.
Установи се, че ответникът е надлежно уведомен и за прехвърляне на
задължението му от цедента на цесионера. Съгласно решение
№137/02.06.2015г. на ВКС, постановено по гр.д.№5759/2014г., III г.о.,
предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Според
чл.36 от ЗЗД, представителната власт възниква по волята на представлявания,
нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил, като
не са предвидени изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по
силата на чл.9 от ЗЗД няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Установи се безспорно
и че ответника е била надлежно уведомен за цесията. Същият е получил
препис от исковата молба и приложенията /в т.ч. и приложеното към нея
уведомително писмо за цесията/ със съобщението по чл.131 от ГПК. Трайна и
безпротиворечива е съдебната практика по въпроса, че, когато към исковата
молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника
за извършената цесия, то уведомлението е достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба и е налице надлежно съобщаване за
цесията. Прехвърлянето на вземането в този случай поражда действие за
длъжника и следва да бъде съобразено от съда като факт, който е от значение
6
за спорното право.
Съдът намира за неоснователно и възражението на процесуалния
представител на ответника за погасяване на вземанията на ищеца поради
изтекла погасителна давност. Налице е константна съдебна практика,
обективирана в Решение № 261/12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на ВКС, III г.о.,
съобразно която вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит/
не са такива за периодични плащания. При договора за заем е налице
неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане
на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да
приеме изпълнението на части, но това не променя характера на
задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това
положение, независимо, че вноските по кредита се повтарят през определени
периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл.111,
б.“в“ от ЗЗД, а с петгодишната такава. Ето защо, в случая е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД за погасяване на вземането на
кредитора за неизплатената главница по договор за потребителски кредит,
който започва да тече от изтичане на крайния срок за връщане на получената
сума по договора – 25.04.2021г. Поради това и доколкото от изтичането на
крайния срок на договора – 25.04.2021г. до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК – 25.08.2022г., не е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД
петгодишна погасителна давност по отношение на неизплатената главница по
договора за банков кредит, то възражението на ответника е неоснователно.
Посочените съображения са относими и към претендираната от ищеца
договорна лихва, тъй като не покрива критериите за периодичност на
плащанията. Поетото по договора за банков кредит задължение от
кредитополучателя за заплащане на договорна лихва по своята същност
представлява възнаграждение на кредитора за ползването на предоставената
парична сума, поради което за нейното погасяване важи общият петгодишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Този срок в настоящия случай е започнал да
тече след 25.04.2021г. – крайният срок на договора и също не е изтекъл към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 25.08.2022г.
С оглед изложеното, съдът приема, че между страните по делото е
7
налице валидно възникнала облигационна връзка по договор за
потребителски паричен кредит, поради което основателна се явява исковата
претенция по предявения установителен иск. Предвид заключението на
вещото лице, следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 2776.81 лева – главница, по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен
на 28.03.2017г. между „Обединена Българска банка“ АД и Д. Д. С.,
вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 15.12.2021г., сключен между „Обединена Българска
Банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД, град София; сумата в размер на 240.39
лева, представляваща договорна лихва за периода от ****** до 25.04.2021г.;
сумата в размер на 458.05 лева – лихва за забава за претендираната главница
за периода от ****** до ****** включително.
Ето защо, съдът счита, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан в пълния предявен размер.
Вземането по иска за главница е дължимо ведно с поисканата законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е било образувано Ч. гр. д. №
2172/2022г. по описа на РС – Хасково – 25.08.2022г., до окончателното й
изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д.
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесните вземания. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му
за сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 2172/2022г. по описа на
Районен съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и следа да бъдат присъдени в
8
пълен размер, а именно – 249.51 лева.
С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на ищеца се дължат разноски в пълен размер, а именно сумата от 441.56
лева, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Д. Д. С., ЕГН **********, от
********, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата в размер на 2776.81
лева – главница, по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение, сключен на 28.03.2017г. между „Обединена Българска банка“
АД и Д. Д. С., вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.12.2021г., сключен между „Обединена
Българска Банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД, град София; сумата в размер на
240.39 лева, представляваща договорна лихва за периода от ****** до
25.04.2021г.; сумата в размер на 458.05 лева – лихва за забава за
претендираната главница за периода от ****** до ****** включително, ведно
със законната лихва върху главницата, ситано от датата на подаване на
заявлението – 25.08.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 1007/26.08.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2172/2022г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, от ********, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ж.к.“Малинова
долина“, ул.“Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сумата от 691.07 лева, от
която 441.56 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и
249.51 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 2172/2022г. по
описа на Районен съд – Хасково.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
10