Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….
гр.
София, 25.02.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХII-ти въззивен състав, в публично заседание проведено
на единадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КАХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на
секретаря Гергана Цветкова и като разгледа докладваното от младши съдия Захариева
ВНЧД № 3552 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XXI от НПК.
С
разпореждане от 14.05.2020 г. на
Софийски районен съд, НО, 133 състав, съдията -докладчик е прекратил
наказателното производство по НЧХД № 18342/19 г. на основание чл. 132,ал.1 от Конституцията на Република България.
Срещу
този акт е постъпила въззивна жалба от тъжителя Е.Д.М., с която се изразява
несъгласие с постановения от първостепенния съд съдебен акт. Оспорват се
изводите на СРС, че лицата, срещу които е подадена жалбата са лица с функционален имунитет. Излагат се и съображения, че правата на тъжителя М. са
били нарушени, поради отказ от правосъдие. Иска отмяна на разпореждането и
продължаване на производството по делото.
По
реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е преценил, че за правилното
решаване на делото не е необходимо да се събират допълнителни доказателства.
В
проведеното публично съдебно заседание настоящото производство, частният
тъжител М. прави искане за отменя на разпореждането за прекратяване на наказателното
производство, без да изследва дори въпроса желаят ли съдиите от ВКС да се
ползват от имунитета си. Изложените
съображения в обжалвания съдебен акт са бланкетни. Частният тъжител
счита, че са нарушени основните му права и иска връщане на делото за
разглеждането му по предвидения в НПК ред, като счита, че лицата, срещу които е
подал тъжбата са осъществили спрямо него престъпление, квалифицирано в НК като
обида.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като обсъди съображенията на жалбоподателя, материалите по делото
и съдържанието на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу акт, който подлежи на
въззивен контрол по реда на чл. 250, ал. 4 от НПК, и от птивнолегитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Производството по НЧХД
№18342/2019 г. на СРС, НО, 133 състав, е било образувано по тъжба, подадена от Е.Д.М.
насочена срещу Б.И., К.М.и М.П.с обвинение за извършено от тях престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, пр.
1, вр. с ал.1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147,
ал. 1 от НК. Твърди се, че в хода на наказателно дело № 1018/2019 на ВКС в Съдебната палата, намираща се в
гр.София, бул. Витоша №2 посочените три лица, като съдии от ВКС са го обидили и
наклеветили, като са разпространили за него позорни обстоятелства, като писмено
са заявили следното: „Предвид всичко изложено дотук, рискът от укриване от
органите на правосъдието и извършване на престъпление е действителен и реален.“
С
разпореждане от 14. 05. 2020 г. съдията- докладчик е прекратил наказателното
производство по делото, като е счел, че е налице самостоятелно основанията по
чл. 132 от Конституцията на Р. България. Основният аргумент на съда е
обстоятелството, че лицата, срещу които е насочена тъжбата, и които частният
тъжител твърди, че са му нанесли обида и съответно са разгласили клеветнически
твърдения, са магистрати и видно от тъжбата, инкриминираните изрази са част от
постановен от съдебен състав съдебен акт по наказателно дело.
При
извършването на дължимата цялостна въззивна проверка за правилността на
атакуваното разпореждане за прекратяване на наказателното производство по
делото от частен характер, въззивният състав счете, че образуваното наказателно
производство срещу Б.И., К.М.и М.П.е било недопустимо и е следвало да бъде
прекратено.
Видно
от твърденията в тъжбата, а това е и служебно известно на съда, тя е насочена
срещу лица, които заемат длъжността "съдия" в ВКС и твърденията на М.
са свързани с действия на тримата съдии по постановяване на съдебен акт и
неговото съдържание.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно е посочено в мотивите на разпореждането на
СРС от 14.05.2020г, че при осъществяване на служебната си дейност и изпълняване
на задълженията си по служба , съдиите от ВКС – Б.И., К.М.и М.П.са се ползвали от
имунитета си по чл. 132, ал.1 от Конституцията на Р.България, според чиято
разпоредба магистратите (съдиите, прокурорите и следователите) не носят
наказателна отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях
актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Видно е
от съдържанието на подадената пред СРС частна тъжба, че в нея не се излагат
доводи за извършено умишлено престъпление от общ характер, доколкото в частната
тъжба подадена срещу тримата съдии от ВКС е посочено, че същите в това свое
качество са разпространили обида и клевета спрямо тъжителя – Е.Д.М. по нд № 1018/2019г. на ВКС. Посоченият от
жалбоподателя в тъжбата инкриминиран израз е част от мотивите
на съдебния акт, постановен от състава на съда, който е изпълнявал
служебните си задължения и съответно попада в цитираната хипотеза на чл. 132,
ал. 1 от Конституцията на Р.България т.нар. "функционален имунитет".
Тримата съдии са осъществявали служебни действия, като са постановили своя акт.
Неоснователно е твърдението на частния тъжител, изложено в съдебно заседание
пред въззивения състав, а именно, че магистратите е следвало да заявят изрично
дали ще се позоват на имунитета си. Това
обаче е обективен факт и не е обвързано от изрично изявление, тъй като функционалният
имунитет представлява гаранция за свободното упражняване на магистратска
дейност, като предоставя възможност на магистрата да правораздава - да тълкува
и прилага закона по отделните казуси съобразно своето тълкуване на законовите
разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото. Предвид
изложеното не е необходимо магистрати да се позовават на своя имунитет, а
същото е предмет на преценка от решаващия съд,
в случая СРС.
Правилни
са изводите на първата съдебна инстанция,
че пряко основание за прекратяване на наказателното производство е разпоредбата
на чл. 132 от Конституцията на Р.България. Освен това обаче, в случая са приложими
и правилата та чл.250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24 ал. 5, т. 1 от НПК, тъй като по същество липсва тъжба. Липсата на тъжба е
обусловено от това ,че не е налице субект на твърдялото престъпление, тъй като
тъжбата е насочена срещу лица, ползващи се с наказателна и гражданска
неотговорност за служебните си действия и постановени актове. Следва да бъде посочено, че състава на съда се
придържа към разбирането, че независимо от отмяната на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК
със ЗИД НПК (ДВ, бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.), правомощието
на съдията-докладчик още в първия стадий на съдебната фаза да извършва проверка
дали в тъжбата се твърди престъпление, което се преследва именно по този ред,
продължава да съществува. Това е така, тъй като съгласно чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК съдията-докладчик има правомощието да прекрати наказателното производство,
образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл. 24, ал. 5 НПК. От
естеството и границите на предметния му обхват – съдържание на процесуалната
власт и правни последици, е видно, че правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК включва и преценката за това дали в тъжбата се твърди
престъпление, респ. дали твърдяното престъпление се преследва именно по този
процесуален ред – по инициатива на пострадалия без участие на прокурора. Поради
това отмяната на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, което дублираше част
от вече съществуващото правомощие по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т.
2 НПК, по същество не представлява правна промяна.
Неоснователно
е възражението, че неправилно съдът е прекратил производството в закрито
съдебно заседание, а не в открито с призоваване на страните. Видно от
разпоредбата на чл. 247а от НПК, правомощие на съдията -докладчик е освен да
провери, дали делото му е подсъдно, но и да извърши проверката по чл. 250- 252
от НПК. Именно на този стадии съдията - докладчик решава тези предварителни
въпроси, като законодателят не е предвидил същото да протече в открито съдебно
заседание с призоваване на страните. Още повече, че разпоредбата на чл. 250,
ал. 3 от НПК вменява задължение за връчване на частния тъжител и на обвиняемия
на препис от разпореждането за прекратяване на
наказателното производство, което не би било изискуемо, ако
производството е прекратено в открито съдебно заседание в присъствието на
страните. Ето защо правилно наказателното производство по делото е било
прекратено и разпореждането, което е атакувано понастоящем следва да бъде
потвърдено.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, НО, II въззивен състав,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 14.05.2020 г. на съдията - докладчик при СРС, НО, 133състав,
постановено по НЧХД № 183432/2019г., с което е прекратено наказателното
производство по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.