ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1022
гр. Перник/22.11.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
мл. съдия Кристина Костадинова
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 776 по описа на ОС – гр.Перник
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 24298/30.08.2019 г. (п.к. 29.08.2019
г.), подадена от „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД, с ЕИК: *********,
депозирана чрез процесуалния му представител – юрк. П.Б., срещу Определение №
3218/22.08.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 4780/2019
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което производството по същото е
прекратено, като издадената по ч.гр.д. № 748/2019 г. по описа на РС – гр.
Перник заповед за изпълнение на парично задължение е обезсилена.
В частната
жалба се излагат доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен.
В тази
връзка се твърди, че фактическата обстановка по делото в частта относно датата
на подаване на исковата молба от страна на жалбоподателя ищец е правилно
възприета от съда в мотивите на обжалваното определение, но неправилно
решаващият състав е възприел по-ранна дата като начало на срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК. Посочва се, че разпореждането с указанията за предявяване на иск по
реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е връчено на заявителя на 17.07.2019 г.,
видно от приложеното съобщение, а не на 07.07.2019 г., когато бил приел
първоинстанционният съд. В тази връзка се обръща внимание, че съобщението с
приложеното към него разпореждане е изготвено в деловодството на РС – гр.
Перник на 05.07.2019 г. – петък, поради което е обективно невъзможно същото да
е връчено на адресата още на 07.07.2019 г. – неделя в района на Софийски РС. По
тези съображения се прави извод, че като е възприел исковата молба за
просрочена районният съд е постановил неправилно разпореждане за прекратяване
на делото и обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което се иска
неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се
разноски.
В срока по
чл. 276 от ГПК от насрещната страна по делото – Р.И.К. не е депозиран отговор
на частната жалба.
По допустимостта:
Частна жалба с вх. № 24298/30.08.2019 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок като отговаря
на изискванията за нейната редовност, в това число е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждането й.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от страните и представените по делото доказателства, и след като съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС прецени служебно всички правно релевантни факти, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 4780/2019 г. по описа на Пернишкия РС е
образувано по исковата молба на „Агенция за събиране на вземания “
ЕАД против Р.И.К., като е предявен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземанията на ищеца към ответницата по договор за
кредит, за които е издадена заповед № 627 от 01.02.2019 г. по ч.гр.д. №
748/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба е подадена след
указания на заповедния съд в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
След извършена проверка за редовността на исковата молба районният съд е
приел, че предвид датата на връчване на разпореждането с указания по чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя, срокът за предявяване на иск по отношение на
него е изтекъл на 07.08.2019 г. Доколкото исковата молба е подадена на 16.08.2019
г. решаващият състав е достигнал до извода, че последната е просрочена, поради
което с обжалваното пред настоящия съд определение е постановено прекратяване
на исковото производство и обезсилване на заповедта, издадена по ч.гр.д. №
748/2019 г. на ПРС.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК искът в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2
от ГПК следва да се предяви в едномесечен срок от връчването на заявителя на съобщение с указания по чл. 415, ал. 2 от ГПК. Предвид правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК този срок изтича на съответното
число на последния месец.
В настоящия случай основният спорен по делото въпрос е дали процесното
съобщение с указанията по чл. 415, ал. 2 от ГПК е връчено на заявителя на
07.07.2019 г., както е приел районният съд, или на 17.07.2019 г., както твърди
жалбоподателят, доколкото този въпрос е обуславящ по отношение на извода дали е
спазен едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК предвид депозирането на
исковата молба на 16.08.2019 г. При преценката на този въпрос въззивният съд
взе предвид обстоятелството, че отбелязаната дата на гърба на съобщението с
указания по чл. 415, ал. 2 от ГПК до жалбоподателя е изписана „на ръка“ като не
може да се направи категоричен извод дали първата цифра, означаваща деня на връчване на съобщението, е посочена
като „07“ или като „17“. Така описаният недостатък при
оформяне на съобщението обаче не следва да се тълкува във вреда на
жалбоподателя, поради което и настоящият състав приема, че процесното съобщение
следва да се счита за връчено на 17.07.2019 г. Доколкото исковата молба е
депозирана пред Пернишкия РС на 16.08.2019 г. по пощата, то въззивният съд
достигна до извода, че в настоящия случай срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК
следва да се приеме за спазен. Като допълнение в подкрепа на този извод следва да
се вземе предвид и че действително, както твърди и жалбоподателят, съобщението
с указания по чл. 415, ал. 2 от ГПК е изготвено в деловодството на Пернишкия РС
на 05.07.2019 г. – петък, поради което макар и възможно е неправдоподобно
същото да е връчено на заявителя още на 07.07.2019 г. – неделя в района на
Софийски РС.
По тези
съображения доколкото исковата молба е подадена на 16.08.2019 г. по пощата, то
съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК въззивният съд счита, че същата
е депозирана в срок. В тази връзка като е приел исковата молба за просрочена и е
прекратил исковото производство съответно е обезсилил заповедта за изпълнение
по ч.гр.д. № 748/2019 г. по описа на Пернишкия РС първоинстанционният съд е
постановил едно неправилно определение, което следва да бъде
отменено, като делото следва бъде върнато на РС – гр. Перник за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Направеното
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя подлежи на преценка с
оглед на крайния изход по делото, поради което и въззивният съд не следва да се
произнася по същото в рамките на настоящото производство.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 3218/22.08.2019 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 4780/2019
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което производството по гр.д. №
4780/2019 г. е прекратено, като
издадената по ч.гр.д. № 748/2019 г. по описа на РС – гр. Перник заповед за
изпълнение на парично задължение е обезсилена.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Перник
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.