Решение по дело №43/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 40/31.08.2015г., постановено по гр. д. № 62/2015г. по описа на Районен съд – А. Х. Р. Ч. от с.П., О.А. е осъден да заплати на П. Б. Ч. от с.с., сумата в размер на 2 000лв. обезщетение общо, от които 1 750 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причинените на 23.06.2014г. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на главата, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и за нанесените кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, поясната област и крайниците, довели до болки и страдания, в продължение на 2 седмици, и 500 лева обезщетение за имуществени вреди, произхождащи от заплатено адвокатско възнаграждение по ДП № 65/2014г. на РУ- А., като е отхвърлил иска в останалата му част и за целия предявен размер от 4 000 лева. С решението си съдът е осъдил Х. Р. Ч. да заплати на П. Б. Ч. сумата от 10 лева, представляващи направени от последния деловодни разноски, след извършено прихващане на насрещни плащания, както и по сметка на PC- К.сумата от 85 лева - съответна част от направени по делото разноски за възнаграждения на вещо лице, и 80 лева, представляващи ДТ. С решението П. Б. Ч. е осъдеÝ да заплати по сметка на РC – К.сумата от 85лв. съответна част от направени по делото разноски за възнаграждения на вещо лице.

Въззивният съд е сезиран с две въззивни жалби.

Недоволен от така постановеното решение в осъдителната му част е останал въззивника Х. Ч., който чрез пълномощника си го обжалва като неправилно. Единственият довод който се въвежда е за неправилно определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Иска се въззивният съд да отмени атакуваното решение в осъдителната му част и да постанови друго, с което да намали размера на обезщетението.

С въззивната си жалба въззивникът П. Ч. атакува първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските, като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения за това, че при решаването на спора решаващият съд не приложил правилно материалния закон - чл.52 от ЗЗД; не било ясно как съдът определил размерите на обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди; атакува се и размерът на присъдените на ищеца деловодни разноски; на последно място се излагат съображения за неправилност на решението при определянето на дължимите се от страните деловодни разноски за изплащане на възнаграждение за вещо лице.

Страните претендират деловодни разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание поддържат въззивните си жалби и оспорват тези на насрещната страна.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадените жалби констатира следното:

Жалбите са подадени в срок от лица, имащи интерес от обжалването и са допустими. По същество съдът съобрази следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, предявена от П. Б. Ч. от с.П., О.А., в която се твърди, че ответникът по делото Х. Р. Ч. от с.с, бил признат за виновен за причинена на ищеца лека телесна повреда по чл. 131 ал.1 т. 12 вр.чл.130 ал.1 от НК- за това, че на 23.06.2014г. в с. П., О.А., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК, като деянието било извършено по хулигански подбуди. Постановено било Решение № 7 от 19.03.2015г. по НАХД № 9/2015г. на PC- А., което влязло в законна сила на 03.04.2015г. Предвид на това за ищеца съществувал правен интерес от претендирането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от деянието. Твърди, че бил удрян от ответника с бухалка по главата, тялото и краката, както и с юмруци и ритници, при което последният му причинил разкъсно-контузна рана в теменно-тилната област на главата, охлузвания по кожата на главата, и кръвонасядания и отоци в областта на тялото и долните крайници. В хода на наказателното производство била извършена СМЕ, от заключението на която се установявали нанесените му телесни увреждания. Били му причинени множество болки и страдания, като разкъсно-контузната рана на главата била съпроводена със силно изразено усещане за болка, продължаваща понякога и към момента на предявяване на иска. Твърди, че в първите месеци болките били интензивни, и на границите на поносимостта. Постоянно му се виело свят и не можел дълго време да стои изправен. Бил безработен от дълго време и затова осигурявал прехраната и на семейството си с бране на гъби, която дейност била с физическо натоварване, а нанесеният от ответника побой се случил точно по време на активния сезон за бране на гъби. В първите месеци след побоя му било забранено от лекари да се занимава с тази дейност, а и той самият не бил в състояние да изминава големи разстояния, и затова пропуснал сезона за бране на гъби. Твърди, че майка му станала свидетел на нанесения над него побой, и това влошило състоянието й, поради което се нуждаела от постоянни грижи. Нанесените му телесни увреди го лишили от възможността да се грижи за прехраната на семейството, и полагането на грижи за болната си майка. Твърди също, че освен физическите усещания от случилото се, изпаднал и в стрес. Вина за причиняването на имуществените и неимуществените вреди носел единствено и само ответникът, поради което претендира обезщетение в общ размер от 4 000 лева, от които 500 лева- имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по ДП № 65/2014г. на РУП- А., и 3 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието от 23.06.2014г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на увреждането. Претендира и деловодни разноски.

Ответникът счита иска за частично основателен, като сочи, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, без да конкретизира това си твърдение.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че по НАХД № 9/ 2015г. по описа на PC- А. е постановено влязло в сила Решение № 7 19.03.2015г., с което ответникът Х. Ч. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр.чл.130, ал.1 от НК за това, че на 23.06.2014г. причинил на П. Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди. С решението си решаващият наказателен съд на основание чл.78 „а" от НК е освободил Х. Ч. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева. В хода на наказателното производство била назначена съдебно-медицинска експертиза № 40/2014г., от която се установява че на пострадалия П. Ч. /ищец в настоящото производство/, били причинени следните увреждания : разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания по кожата на главата, в поясната област и крайниците. В заключението е посочено, че разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания довели до причиняване на болки и страдания.

В първоинстанционното производство е била назначена СМЕ № 55/ 2015г. с вещо лице д-р Н.М., чието заключение съдът кредитира изцяло, и което не е оспорено от страните, от което се установява, че вследствие на описаното по-горе деяние на ищеца са причинени следните увреждания : 1/ в дясната теменно - тилната област на главата - косо разположена цепковидна рана с дължина от 2,5 см с неравни ръбове, адаптирани един към друг с хирургически шевове; 2/ в лявата челно теменна област на главата- ивицовидно охлузване на кожата с размери 5/0,5см., покрито с тъмночервена корица, разположена на нивото на околната здрава кожа; 3/ в лявата половина на поясната област- лентовидно синкаво-мораво червено кръвонасядане с по-бледа централна част с размери 12/4 см.; 4/ по задната повърхност на дясното рамо-кръвонасядания с размери 9/4 см; 5/ по външната повърхност на лявото бедро, в горната му трета- кръвонасядания с размери 10/4 см. Според вещото лице оздравителният процес при такива увреждания е с продължителност около 2 седмици.

В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че при такива телесни повреди увреденият е получил сътресение на мозъка, лека степен. Лечението обикновено било при леглово-постелен режим за около седмица, без движения, като симптомите на посттравмата били субективни и затова не можели да бъдат обективирани, и на такива пациенти се давали болнични за 2-3 седмици. Събрани са гласни доказателства – показанията на св. В.Ч. /дъщеря на ищеца/, от които се установява фактическата обстановка, описана в исковата молба, както и болките и страданията, които изпитал ищеца вследствие на насените му от ответника удари, и продължителността на проведеното от него лечение и оздравителен процес, които продължили близо месец.

При така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира предявените обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за причинени от ответника имуществени и неимуществени вреди, за частично основателни.

За да е налице правният институт на непозволеното увреждане, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние на ответника, настъпила от това вреда за него, и причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.

В настоящия случай всички изискуеми се по закон предпоставки са налице. Всъщност, спор между страните за това няма. Спори се относно размера на търсените обезщетения за неимуществени вреди, доколкото страните не спорят за основателността и доказаността в пълен размер на претенцията за имуществени вреди /500лв./, която безспорно се установява.

Въззивният съд в пълна степен споделя мотивите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение, досежно частичната основателност на претенциите за неимуществени вреди, за получените от ищеца телесни увреди. Изхождайки от понятието за неимуществени вреди, в което съгласно практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи изражение в определен период от време, както и изхождайки от понятието, че критерият за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, съдът намира, че в настоящия случай установеното по делото не дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Това е така, тъй като безспорно се установи по делото, че оздравителния процес при така причинените на ищеца телесни повреди /предвид неоспореното от страните заключение на вещото лице/ продължава в рамките на седмица-две, и за този период от време доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните за такива случаи. Ето защо на пострадалия следва да бъде определено справедливо обезщетение за неимуществени вреди за всяка една от телесните увреди, които са установени по делото, както следва: 1. за нанесена в дясната теменно- тилната област на главата- косо разположена цепковидна рана с дължина от 2,5 см с неравни ръбове – обезщетение в размер на 750лв.; 2. за нанесена в лявата челно теменна област на главата- ивицовидно охлузване на кожата с размери 5/0,5см. – обезщетение в размер на 250лв.; 3. за нанесена в лявата половина на поясната област- лентовидно синкаво-мораво червено кръвонасядане с по-бледа централна част с размери 12/4 см. - обезщетение в размер на 250лв.; 4. за нанесена по задната повърхност на дясното рамо- кръвонасядания с размери 9/4 см - обезщетение в размер на 250лв.; 5. за нанесена по външната повърхност на лявото бедро, в горната му трета- кръвонасядания с размери 10/4 см. – обезщетение в размер на 250лв. Или, на ищеца се следва обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 1 750лв., до какъвто извод е стигнал и районният съд.

Поради изложеното, неоснователни са наведените с въззивната жалба на П. Ч. доводи, че от мотивите на атакуваното решение не било ясно как съдът определил размерите на обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди. В решението са изложени пространни мотиви защо съдът е приел, че сумата от 1 750 лева е достатъчна за овъзмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, произхождащи от разстройство на здравето, и претърпените от него болки и страдания. По тези съображения, неоснователно се явява и оплакването на въззивника Х. Ч. за неправилно определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

Следва да се отбележи, че приемайки посочените по-горе размери на обезщетения за неимуществени вреди, с атакуваното решение съдът неправилно ги е сумирал с обезщетението за имуществени вреди, като е посочил, че общият им размер е 2 000лв., а реално сборът от тях е равен на 2 250лв. Тъй като обаче тази явна фактическа грешка не може да бъде поправена по реда на въззивното обжалване, следва по реõа на чл.247 ГПК първоинстанционният съд по своя инициатива да стори това, доколкото от мотивите му става ясно каква е волята му, а погрешно в диспозитива на атакуваното решение е изписал по-малка сума.

На последно място, досежно оплакването за присъдено в намален размер адвокатско възнаграждение за ищеца, следва да се отбележи, че изменение на решението в частта му за разноските следва да се реализира по реда на чл.248 ГПК и е недопустимо по реда на въззивното обжалване на решението. Впрочем, това е относимо и за оплакването на въззивника П. Ч. за възложените в негова тежест деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице.

С оглед всичко изложено по-горе, и в обобщение, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди изцяло като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото направените от страните разноски за въззивната инстанция следва да останат в тяхна тежест така, както са направени.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40/31.07.2015г., постановено по гр. д. № 62/2015г. по описа на Районен съд- А..

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/