Р е ш е н И Е
№ 153/2.3.2020г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито
заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Нанев административно дело № 622, по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по жалба на А.И.П., държавен служител -
младши автоконтрольор в група „КПДГПА“, в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
–Пазарджик, с адрес за призоваване – гр. П., ул.“М.“№ . против Заповед № 312з-1473 от 10.05.2019 г.
на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която е наложено на оспорващия дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон, постановена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в несъответствие с целта на закона и
при неспазване на установената форма. Оспорва се изцяло приетата за установена
от административния орган фактическа обстановка. Сочи, че с поведението и
действията си не е извършил нарушението, за което е наказан с атакуваната
заповед, поради което наказанието му било наложено при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е немотивирана, както и че не са спазени в цялост изискванията на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Иска се от съда да отмени оспорената заповед, като присъди в полза на
жалбоподателя направените по делото разноски.
В
открита съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения
от процесуалния представител на оспорващия адв. П..
Ответникът
– Директорът на ОД на МВР гр. Пазарджик,
заявява в първото по делото заседание, чрез процесуалния си представител юрк. П.,
становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото на административното производство е поставено във
връзка с писмо с рег. № 7855р-9249/10.11.2018
г. от директора на Дирекция “Вътрешна сигурност” до директора на ОДМВР
Пазарджик, с което последния е уведомен, че след преглед на записи от автоматизирана информационна система“
Видеозаснемане на пътен контрол“ за служебен автомобил с рег. № СВ 1634 КК,
числящ се към ОДМВР Пазарджик, се установява, че служителите най-вероятно не са
носили микрофони, защото липсва звук, с което са нарушили разпоредбите на
раздел II
от „Указания за работа на полицейските служители със системата за
видеонаблюдение, монтирана в автомобили“, утвърдена със заповед №
8121з-1155/2017 г на министъра на вътрешните работи.
Със заповед № 312з - 3032/19.12.2018 г. е образувано дисциплинарно производство срещу
младши инспектор А.И.П.. Съгласно обобщена справка № 312р-5906/22.03.2019 г.,
дисциплинарно разследващият орган е приел за установено, че при извършването на
проверка на МПС на 30.06.2018 г. на АМ Тракия мл. инспектор А.П. не носи
микрофон, което е нарушение на разпоредбите на
т.6.1, т.6.7 и т.6.9 от Раздел II от Указанията за работа на полицейските
служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобилите, утвърдени
със заповед № 8121з-1155/2017 г. на министъра на вътрешните работи. Това деяние съставлява нарушение по чл.200 ал.1, т.11, предложение второ от ЗМВР, за
което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
до 12 месеца..
Полицейският служител се е запознал с обобщената справка на
27.03.2019 г. Административният орган е приел писмените обяснения на
полицейският служител на 14.01.2019 г. и на 14.03.2019 г.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № 312з-1473 от 10.05.2019 г. на директора на
ОДМВР Пазарджик, с която е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца на
жалбоподателя. Заповедта
е връчена лично на държавния служител на 20.05.2019 г. срещу подпис. Жалбата е
подадена в ОДМВР Пазарджик на 27.05.2019 г.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитан св. Х.. Същият твърди, че на посочената в
заповедта дата П. не е правил проверка извън служебния автомобил, поради което
не е било необходимо да слага микрофон, когато слиза от колата. Твърди, че
преди дежурство не са се „разписвали“ за техническото състояние на системата,
както и че служителите не могат да разберат
кога системата работи или не. Х.
е дал показания, че не е правено обучение за работа със системата, както и че
същата не дава индикации за повреда, както и че не е наличен дисплей.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването. Същата, освен това, е подадени против акт,
подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 211 от ЗМВР, по предвидения в
закона ред, в предвидената писмена форма и от лице - неин пряк адресат, на
което лице с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание
"порицание" и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради
което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните
и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва закона.
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган.
При издаването на обжалваната заповед обаче административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила на специалния закон и на материалноправните разпоредби по издаването й.
Същата е обективирана в писмена форма, но
при проверката за нейната законосъобразност съдът констатира, че при издаването
не са спазени в цялост изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР относно съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед,
в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; и др. При това
положение, очевидно, заповедта не отговаря на императивните изисквания на
цитираната разпоредба - в същата липсва описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението както и посочване на доказателствата, въз основа на
които е установено същото. Нещо повече, съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР, за разкриване на обективната истина могат да се
използват всички начини и средства, допустими от закон, като в следващата ал. 4
от същия текст на наказващия орган е вменено задължението да събере и оцени
всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както
и доказателствата, посочени от държавния служител. Видно от самата заповед е,
че преценката за извършените нарушения е направена само и единствено въз основа
на получено писмо с рег. № 7855р-9429 от 10.11.2018 г. от Дирекция „Вътрешна
сигурност“, в което се коментира съдържанието на посочени видеофайлове, без да
са събрани каквито и да било доказателства в тази насока, такива не се
представиха и в хода на съдебното производство. Не се представиха доказателства,
че жалбоподателят е получил изправна система. В този смисъл, не може да се
приеме, че позоваването на посоченото писмо и видеофайлове, с неизвестно
съдържание за съда, изпълнява изискването на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, както и изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за излагане на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Както се отбеляза
по-горе, административният орган единствено е изложил констатация, че
служителят не е използвал безжичните микрофони, с които е оборудван служебният
патрулен автомобил, при контакт с граждани, без тези констатации да почиват на
конкретни доказателства. Освен това по никакъв начин не се установи, дали това
евентуално неизползване е било умишлено или се е дължало на някаква друга
причина извън жалбоподателя.
Тук съдът намира за необходимо
да отбележи, че изискванията за мотивиране на заповедта в производството по
налагане на дисциплинарни наказания са завишени в сравнение с общото изискване
към административните актове по чл. 59 от АПК. Специалният текст на чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР задължава органа подробно да мотивира този вид актове, като
мотивите следва да са обективирани в самия акт, а не да се извличат от
съдържащите се в преписката материали. Липсата на мотиви на административния
акт съставлява съществено нарушение на изискването за спазване на установената
форма, препятства възможността да се извърши адекватна преценка за
съответствието му с материалния закон и е самостоятелно основание за отмяната
му. Изложеното до тук налага извод за липса на мотивираност на произнесения
административен акт, което обуславя отмяната му на основание чл. 146, т. 2 от АПК и в тази връзка наведените от ответната страна доводи за липса на допуснато
нарушение в тази насока съдът намира за неоснователни и недоказани.
Оспорената
заповед, съдът намира за незаконосъобразна и предвид следното:
В посочените като
нарушени "Указания за работа на полицейските служители със система за
видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за
работа", раздел ІІ Работа със системата и тактика за контрол, са
предвидени няколко разпоредби, касаещи задължения, свързани с използването на
микрофони - 6.1, определяща кой от служителите в наряда какъв микрофон да
използва, 6.2, съгласно която по време на наряд микрофоните следва да бъдат
постоянно включени, 6.9, изискваща задължително маркиране на начало и край на
проверка чрез еднократно натискане на бутона "REC". Видно от
словесното описание на нарушението, за което е дисциплинарно наказан
жалбоподателя, касае се за неизпълнение задължението по т. 6.2 или 6.9 - служителят или не е
включил микрофона или не е маркирал началото и края на проверката, тъй като при
прослушване не е констатиран запис. Съдът намира, че липсват безспорни
доказателства за нарушение, на което и да е от горепосочените разпоредби.
Предоставените по делото доказателства не потвърждават категорично извършените
от служителя нарушения. Ако нарушението действително се състои в невключване на
микрофона поради това, че "запис не е констатиран", заповедта отново
е материално незаконосъобразна. Сама по себе си липсата на запис не може да
обоснове извод за неправомерно поведение от страна на служителя, изразяващо се
в невключване на микрофона, доколкото липсата на запис може да се дължи и на
други причини като близко устройство, което заглушава сигнала, проблем с
усилвателя и др. Не са налице категорични доказателства за виновно поведение на
служителя, изразяващо се в невключване на микрофона по време на извършвана
проверка. Поради това съдът приема, че събраните в дисциплинарното производство
доказателства не водят на неоспорим извод за нарушение на която и да е от
разпоредбите на "Указания за работа на полицейските служители със система
за видеонаблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила
за работа", неразделна част от Заповед № 8121з-1155/01.09.2017 г. на
Министъра на вътрешните работи, което сочи на материална незаконосъобразност на
оспорената заповед.
Дисциплинарното
нарушение е квалифицирано по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди“ –без да се сочи
какви заповеди не са изпълнени. Действително, съгласно представения протокол от
06.10. 2017 г., жалбоподателят е запознат със заповедта на министъра на
вътрешните работи за утвърждаване на
„Указанията за работа на полицейските служители със системата за
видеонаблюдение в автомобил. Технически характеристики и правила за работа“, но
в случая с описаното от дисциплинарнонаказващия орган деяние не може да се
осъществи нейното неизпълнение. Неизпълнението на част от методическите
указания за работа със системата за видеонаблюдение не изпълва състава на описаното
в оспорената заповед нарушение, а по скоро сочи на пропуски в изучаването и
прилагането на указателните и методически правила на указанията.
По така изложените съображения и след съвкупна преценка
на събраните по делото писмени доказателства настоящият съдебен състав намира,
че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя, както и нарушение на материалния закон, които обосновават извода
за незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на горното жалбата се явява основателна,
поради което оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените в съдебното производство разноски - за
адвокатско възнаграждение 800 лева, държавна такса - 10 лева и депозит за свидетел в размер на 20 лева или общо
830 лв.
На основание чл. 211 от ЗМВР решението на административния
съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1,
2, 3, 4, 5 не подлежи на касационно оспорване.
С оглед на това и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 312з-1473 от 10.05.2019 г. на
Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която е наложено на А.И.П.,
държавен служител- младши инспектор, младши автоконтрольор в група „КПДГПА“, в
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР –Пазарджик
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати на А.И.П., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес ***, направените по делото разноски в размер на 830 /осемстотин и
тридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: /П/