№ 8524
гр. С., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110171985
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.
410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че СО дължи на
/фирма/ суми /главница и лихви/, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№
25845/2021г. на СРС, 124 състав.
Съдът, при извършена служебна проверка, установи, че исковата претенция в частта
за признаване за установено на вземането за законна лихва за периода от 01.05.2021 г. до
07.05.2021 г. е недопустимо, доколкото в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е
издадена за период на дължимост на законната лихва до 30.04.2021 г. Поради
констатираната липса на идентичност относно периода, за който се претендира вземането,
производството в тази част следва да бъде прекратено като недопустимо, а исковата молба
върната.
В исковата молба се твърди, че на 14.05.2016 г. е настъпило ПТП, при което върху
застрахованото МПС е попаднало растящо върху тротоара дърво, в резултат на което по
автомобила са настъпили щети. По силата на договор за застраховка „Каско” ищцовото
дружество е изплатило застрахователно обезщетение за тях в размер на исковата сума.
Твърди, че ответникът е длъжен да стопанисва и поддържа в изправност повереното му
имущество, като носи отговорност за вреди от неизпълнение на това задължение от неговите
служители. Въпреки отправената покана, ответникът не заплатил процесните суми, поради
което претендира и мораторна лихва за забава. Претендират се разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че на
мястото на събитие го няма съществуваща дървесна растителност. Оспорва наличието на
виновно поведение от страна на служители на ответника, тъй като нямало подаден сигнал за
паднало дърво и необходимост от неговото отстраняване. Оспорва механизма на ПТП.
1
Оспорва декларацията за щета, относно съдържаща се в нея информация за времето, мястото
и начина на настъпване на събитието. Прави възражение за съпричиняване, като поддържа,
че водачът на пострадалото МПС е паркирал в нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
За да бъде уважена исковата претенция с правно основание чл. 410 КЗ в тежест на
ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило покрит риск; 2) виновно и противоправно поведение на
ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на тротоара и дърветата по него/, вследствие на което да е настъпило
застрахователно събитие; 3) вредите, които са настъпили вследствие на застрахователното
събитие, както и техния действителен размер; 4) в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди; 5) забавата на ответника.
С определение от 06.04.2022 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване между
страните са обявени следните обстоятелства: че на 14.05.2016 г. лек автомобил „Ауди Q7“ с
рег. номер № ******** е участвал в ПТП, че ищецът е изплатил по договор за имуществена
застраховка застрахователно обезщетение в размер на 3 874,10 лева за вредите, настъпили от
процесното ПТП, че ликвидационните разноски възлизат на 10 лева. По делото се
установява и сключен между ищеца и водача на увредения автомобил договор по
застраховка „Каско“.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от изслушаната и приета по
делото СТЕ, преценени в тяхната съвкупност, по делото безспорно се установи, че на
14.05.2016 г. в град С., водачът на лек автомобил „Ауди Q7“, рег.№ ********, е паркирал
автомобила на бул. ********* в района на № 25, където около 16:30 часа върху него пада
крайпътно дърво, нанасяйки му материални щети. Установява се и това, че нанесени на
процесното МПС вреди, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
настъпване на застрахователното събитие, а именно падането на дървото върху автомобила.
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в срока на застрахователното покритие и
отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД, които предпоставки в настоящия случай са
налице.
Според чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
2
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени
виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки - 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от
физическо лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи: деяние, вреда–
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили
деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на
възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа–чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него
(така – ППВС № 9/1966 г.).
Когато обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира
не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие – неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо
качеството на изпълнител, и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се
установи дали ответникът е имал задължение да поддържа крайпътното пространство в
безопасно за гражданите състояние и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост имотите и вещите общинска
собственост се стопанисват от общината и се управляват в интерес на населението според
съответното им предназначение. Улиците, намиращи се в града, както и прилежащите към
улиците тротоари, представляват общинска собственост и общината отговаря за
осигуряване изправността им и обезпечаване безопасността на гражданите и тяхното
имущество. В тази насока следва да бъде отчетено,че чл. 30,ал. 4 от Закона за пътищата
предвижда задължение за общината да изгражда,ремонтира и поддържа
тротоарите,паркингите и крайпътното озеленяване,а чл. 31 от същия закон вменява такова
задължение за ремонт и поддържане на пътищата от общината. Това означава, че за вреди,
възникнали вследствие допуснато неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията
по поддържане и ремонтиране на улиците, тротоарите и озеленяването отговаря общината.
По делото няма спор, че мястото на което е настъпило събитието - бул. ********* е част от
общинската пътна мрежа.
По изложените съображения съдът намира,че предявената искова претенция е
доказана по основание, отчитайки и свидетелските показания на свидетеля С., както и
представеното по делото удостоверение с рег. № ОМ-444 от 20.05.2016 г., издадено от МВР
3
– СД Пожарна безопасност и защита на населението, от които се установява, че на бул.
„Черни връх“ №25 - мястото, където е паркирал лек автомобил „Ауди Q7“ e паднало дърво
върху автомобила и се е наложил екипите на СДПБЗН да окажат съдействие при
отстраняването му.
С оглед обстоятелството,че ответната страна отговаря за поддържането на
крайпътното озеленяване, съобразявайки наличието на паднало дърво върху леки
автомобил, застрахован от ищеца, следва да бъде възприето, че за възникналите вреди
отговаря ответника и искът е доказан по основание.
Възражението на ответника, ,че не е изяснена метеорологичната обстановка и е
налице съпричиняване е неоснователно. Съдът, отчитайки периодът от годината – средата
на месец май, както и обстоятелството, че събитието е настъпило в светлата част на деня и
при липсата на представени от ответника доказателства в тази посока, не може да бъде
възприето,че вредите се дължат вследствие на особено и непредвидимо събитие, а доводът
за съпричиняване не е доказан, в която насока ответникът също не е ангажирал
доказателства,от които да бъде възприето,че и друго лице е допринесло за настъпване на
вредите. При това положение съдът счита, че искът следва да бъде уважен изцяло – за
сумата от 3 874,10 лева главница, тъй като според заключението по автотехническата
експертиза стойността на щетите по средни пазарни цени е по-висока спрямо
претендираната от ищеца. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на сумата от
10 лева, представляваща ликвидационни разноски.
Уважаването на иска за главницата обосновава извод за основателност и на иска за
мораторна лихва. Искът по чл. 86 от ЗЗД подлежи на уважаване,когато парична сума не е
заплатена на падежа или в срока за изпълнение,при което за периода на забава длъжникът
отговаря пред кредитора за заплащане на лихва за забава. Когато изпълнението на
задължението няма срок,за да бъде поставен в забава длъжникът,необходимо е да му бъде
изпратена покана с посочен срок в същата,с изтичането на който длъжникът изпада в забава.
Предвид наличието на връчена на 22.12.2016 г. покана и посочването на срок за изпълнение
в същата –седем дни, съдът приема, че считано от 30.12.2016 г. ответната страна е поставена
в забава и отговаря за заплащане на обезщетение за забава, предвид което искът следва да
бъде уважен за претендирания период и сума.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 в тежест на ответника следва да
бъдат възложени, направени от ищеца разноски в настоящото производство, а именно 100,40
лева – държавна такса, 50 лева депозит свидетел, 200 лева депозит вещо лице и 150 лева –
юрисконсултско възнаграждение, както и в заповедното производство – 150,40.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 71985/2021г. в частта, в която е предявен иск по чл. 422 във
вр. чл. 86 ЗЗД установяване вземане за законна лихва за периода от 01.05.2021 г. –
07.05.2021 г. като недопустимо.
ВРЪЩА исковата молба, в частта, в която е предявен иск по чл. 422 във вр. чл. 86
ЗЗД установяване вземане за законна лихва за периода от 01.05.2021 г. – 07.05.2021 г.
ПРИЗНАВА за установено по предявения по реда на чл. 422 от /фирма/,
ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М.П.И. и изпълнителния директор В.П.К.-М. против СО,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, представлявана от кмета
Й.Ф., иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД, че СО дължи на /фирма/
сумата от 3 884,10 лева, ведно със законна лихва от 10.05.2021 г. до изплащане на вземането,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за настъпило
на 14.05.2016 г. в гр. С. на /адрес/ събитие, както и сумата от 1 176,11 лева, представляваща
законна лихва за забава от 07.05.2018 г. до 30.04.2021, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от 17.06.2021 г. по ч. гр. д. № 25845/2021 г. по описа на СРС, 124
състав.
ОСЪЖДА СО, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявана от кмета Й.Ф. да заплати на /фирма/, ЕИК**********, със седалище и адрес
на управление: /адрес/, представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И. и
изпълнителния директор В.П.К.-М. сумата от 500,80 лева – разноски в настоящото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5