РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Добрич, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Кирчева
при участието на секретаря Ирена Р. Иванова
като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно
дело № 20253230200100 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Х. Н., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление № 24-0851-000843/29.07.2024г. издадено от ** – Началник
Група в ОДМВР Добрич, Сектор „ ПП „ Добрич, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
С жалбата се иска отмяна на НП като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Навеждат се твърдения за няколко основни недостатъка на съставения АУАН,
пречещи по безспорен начин да бъде установено извършването на твърдяното
нарушение без да се конкретизират същите. Изразява се несъгласие с
констатациите на АНО, касаещи вмененото нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и изцяло поддържа
жалбата. Пледира НП да бъде отменено, тъй като не е извършил вмененото му
нарушение.
АНО, редовно уведомен не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок за
обжалване от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на един
свидетел – свидетел при съставянето му и е надлежно връчен на нарушителя.
АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, поради което
съдът намира, че същият е редовно съставен. НП е издадено в рамките на
законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен
аспект.
По отношение на приложимия материален закон съдът взе предвид
следното:
На 04.07.2024г. свидетелите Т. В. Х. и Д. Д. / полицейски служители в
Сектор „ ПП „ при ОДМВР Добрич / осъществявали контрол по спазване
разпоредбите на Закона за движение по пътищата по път II -29, в района на
"Пети километър", в посока гр. Добрич. Около 10.00ч. св. Х. спрял за проверка
идващ от гр. Варна, посока гр. Добрич л.а. с рег. № ***, чийто водач го
управлявал без да използва обезопасителен колан. В хода на проверката св. Х.
установил, че жалбоподателят Д. Н. бил негов водач, който споделил, че не са
му останали контролни точки, имал само една и попитал дали има вариант да
не му се пише акт. Бил уведомен, че няма такъв вариант.
Предвид констатираното, св. Х. в присъствието на жалбоподателя и св.
Д. образувал процесното административнонаказателно производство, като
съставил АУАН № 1300150, с който вменил на жалбоподателя
административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. След надлежно
предявяване, нарушителят го подписал без възражения. Обстоятелството, че
актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок,
тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан
поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата
на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС
е категорично, че въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това дали са
2
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед
на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че
Д.ието е извършено и деецът е известен.
Предвид липсата на депозирани възражения въз основа на които да бъде
извършено разследване на спорни обстоятелства, в съответствие със
задълженията си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, на 29.07.2024г. АНО издал НП №
24-0851-000843/29.07.2024г. В обстоятелствената част възприел описаната в
акта фактическа обстановка. За вмененото административно нарушение на
жалбоподателя било наложено на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от
ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 50лв.
Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят Х. и св. Д.
потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка и законосъобразното
образуване на административнонаказателното производство. В хода на
съдебното производство бе уважено направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за допускане до разпит в качеството на
свидетел на Я. Н. Е.. В показанията си същият заявява, че на процесната дата е
пътувал в автомобила на жалбоподателя и възприел как след като бил спрян
автомобила за проверка, полицаят е тръгнал към тях. Същевременно
жалбоподателят си махнал колана за да се обърне, да си вземе чантата с
документите, за което бил уведомен и проверяващият ги. Съдът не кредитира
в тази насока показанията на св. Е., тъй като противоречат на показанията на
свидетелите Х. и Д., установяващи липса на възражения от страна на
жалбоподателя, както е отразено и в съдържанието на процесния АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло
кредитираните: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите: Х. и Д.; писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: АУАН № 1300150/04.07.2024г.; НП №24-0851-000843/29.07.2024г.;
Справка за нарушител/водач.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1
ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не се обориха от установените
факти в хода на съдебното производство. Извършеното нарушение правилно е
подведено под нормата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, императивно
регламентираща задължение на водачът на МПС, когато е в движение да
използва обезопасителен колан, с който е оборудвано моторното превозно
средство.
Законосъобразно за констатираното нарушение, АНО орган е наложил
административно наказание „глоба” в размер на 50лв., на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП.
При определяне на административното наказание АНО не е излязъл
извън предвидените в съответната норма рамки и е наложил определеното в
3
закона наказание за извършеното нарушение, поради което същото не
подлежи на преразглеждане от съда, тъй като с него се постигат целите,
определени в чл. 12 от ЗАНН.
Нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП не би могло да бъде
квалифицирано, като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма
обществени отношения. Касае се за неглижиране на правната уредба на
правилата за движение по пътищата, спазването на които е гаранция както за
здравето и живота на водача в управлявания от него автомобил, така и за
здравето и живота на останалите участници в движението. В тази връзка не би
било редно този вид нарушения да се омаловажават.
По горните съображения съдът намира, че наложеното наказание е
справедливо и съответства на извършеното нарушение и ще окаже достатъчно
превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху
останалите членове на обществото, в изпълнение целите на
административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното съдът приема, че не се установиха предпоставките на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН за отмяна на обжалваното НП, изразяващи се в
допуснато неправилно приложение на материалния закон при издаването му
или допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0851-000843/29.07.2024г. издадено от *** –
Началник Група в ОДМВР Добрич, Сектор „ ПП „ Добрич, с което на Д. Х. Н.,
ЕГН: ********** за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4