№ 191
гр. София, 10.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600181 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград,
срещу определение постановено в открито съдебно заседание по протокол № 59 от
24.01.2022 г. на съдията- докладчик по НОХД № 922/2021 г., по описа на ОС-Благоевград, с
което на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на посочените
процесуални нарушения.
В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваният акт, като се предлага неговата отмяна. Прокурорът излага съображения за
пълнота и законосъобразност на внесения за разглеждане в ОС - Благоевград обвинителен
акт срещу обвиняемия С.И. – изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК и ТР
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Твърдението на прокурора е, че посочването в обвинението и на двете форми
„избегнал установяване и плащане на данъчни задължения“ не би могло да затрудни
обвиняемия в преценката да разбере обвинението, тъй като престъпната му деятелност била
прецизно описана с всички реализирани от него елементи от обективната и субективна
страна на състава на престъплението. Двете форми са логично свързани, като избегнатото
установяване на данъчни задължения предполага и избягване тяхното плащане. В тази
връзка прокурорът застъпва тезата за недопустимост на употребата на алтернативния съюз
„или“, тъй като в този случай безспорно обвиняемото лице ще е затруднено да разбере, в
какво точно е обвинено – сочи съдебна практика, приемаща едновременното наличие и на
двете форми Р. № 92/13.07.2021 г. на ВКС по н.д. № 291/2021 г., II н.о.; О. № 889/05.08.2021
1
г., постановено по в.н.ч.д. № 855/2021 г. по описа на САС.
Изложените в протестираното определение мотиви, за неприложението на чл.26,
ал.1 от НК, прокурорът също намира за неоснователни и твърди, че институтът на
продължаваното престъпление е приложен правилно. Според прокурора, независимо от
големия период от време, в който е извършвана престъпната дейност, най- вече по първото
престъпление, включените в продължаваните престъпления деяния реализират поотделно
състав на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, както е посочено в
обвинителния акт. И при двете продължавани престъпления не били налице прекъсвания
между отделните деяния, с продължителност повече от една година. Цитирайки ТР № 1 от
07.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСНК, сочи, че периодът около една година се
приема за непродължителен такъв, при наличие и на останалите законови изисквания, а
именно не е прекъсната връзката между деянията от общата продължавана престъпна
дейност и всяко от тях се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Деянията, касаещи дължим данък по ЗКПО, според прокурора, с оглед
данъчния период, е обективно обусловено същите да са отдалечени помежду си от
едногодишен период от време.
Противно на изложеното в определението, прокурорът твърди детайлно
описание на поведението на подсъдимия, конкретната му престъпна дейност -по уговаряне и
сключване на сделките, уговорената реална цена и посочената стойност на продажбата във
фактурите, предоставянето на документите за осчетоводяване от свидетеля А..
В заключение, прокурорът застъпва тезата, че констатираните в атакуваното
определение съществени нарушения на процесуалните правила не са били съзрени от
първоинстанционния съд, постановил присъда, нито от проверяващата въззивна инстанция.
Счита, че по своето съдържание, изготвения от Окръжна прокуратура гр. Благоевград
обвинителен акт отговаря на законовите изисквания по чл.246 от НПК, поради което и не са
налични сочените от съда съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия.
След депозиране на протеста е изпълнена процедурата по чл.342, ал.2 от НПК. В
законоустановения в тази правна норма срок, е постъпило възражение от защитника на
подсъдимия С. К. И..
Сочи се, че с протестираното определение, съдът правилно и законосъобразно е
разчел основанията, с които ВКС, в Решение № 188/33 от 10.08.2021 г. по н.д. № 937/2020 г.
е отменил въззивно решение на САС, постановено по ВНОХД № 275/2020, с което
осъдителната присъда на С.И. е потвърдена. От своя страна с решение № 382/03.12.2021 г.
по ВНОХД № 907/2021 г., САС е отменил изцяло първоинстанционната присъда,
постановена по ВНОХД № 592/2017 на ОС-Благоевград, като е посочил множеството
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на
подсъдимия по смисъла на чл.249, ал.4 т.1 от НПК. С протестираното определение, ОС –
Благоевград, съобразил и двете решения - на въззивната и на касационната инстанция,
2
солидаризирайки се с изводите, че допуснатите от Благоевградския окръжен съд съществени
процесуални нарушения при разглеждане на НОХД № 592/2017 г., били производни от
незаконосъобразната дейност на прокурора, допуснал отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия И..
Защитникът сочи като неоснователни изложените в частния протест доводи
относно липсата на нарушения при съставяне на обвинителния акт, посочени в
определението като: посочването едновременно на двете изпълнителни деяния - избегнал
установяване и избегнал плащане на данъчни задължения; пороците относно описанието на
деянията, съставляващи продължавано престъпление по чл.26 от НК; липсата на описание
на конкретни действия на подсъдимия, чрез които да е осъществил състава на
престъплението по чл.255 от НК.
Във връзка с твърдението си за неоснователност на изложените в протеста
възражения, защитникът излага следните доводи:
А/ Формите на изпълнителното деяние по чл.255, ал.1, т.2 от НК, са предвидени в
условия на алтернативност: а/ чрез действие - потвърждаване на неистина в писмена
декларация, която по силата на закон се дава или б/ чрез бездействие - затаяване /укриване/
на истината. По отношение на един и същ правно релевантен факт, който подлежи на
вписване в декларацията, е възможна само една от формите на изпълнителното деяние /Р. №
393/29.12.2008 г. по НД № 346/2008 г., Н.К., II н.о. ВКС/.
Противоречията в обвинителния акт между вменените на обвиняемия
фактически действия и тяхната правна квалификация - посочване на изпълнителното деяние,
винаги води до невъзможност да бъде осъществена ефективна защита, защото пречи на
подсъдимия да разбере в какво е обвинен.
Като акт на неразбиране, защитникът сочи изложените на стр.3, втори абзац от
протеста доводи, че кумулативната формулировка (едновременно избягва и установяването,
и плащането на данъчни задължения) на обвинителния акт не би могла да затрудни
обвиняемия в разбирането на обвинението, защото подобна конструкция по отношение на
едно и също задължение била невъзможна. Тази невъзможност била констатирана в
решенията на САС и ВКС, като в решение № 188/10.08.2021 на ВКС, върховният съд
изрично е подчертал, че двете форми могат да се осъществят и едновременно, но само ако се
осуетява установяването на едно задължение и се избягва плащането на друго. Но никога по
отношение на едно и също задължение. Изложените от прокурора виждания за
допълнителни затруднения при употребата на съюза „или“, вместо „и“ показвали
изначалното неразбиране от негова страна на това как се конструира обвинение по чл.255 от
НК и каква е същността на двете изпълнителни деяния.
Б/ Проблемът при формулиране на обвинението в частта относно
продължаваното престъпление, бил анализиран задълбочено от САС, който подчертал, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат никакви фактически твърдения
отнасящи се към квалифициране на деянията като продължавани престъпления. Неяснотата
на фактическите твърдения води до невъзможност да се разбере обвинението, като в тази
3
връзка цитира мотивната част на решението на САС.
Защитникът развива и тезата, че избягване установяването и плащането на
данъчни задължения е било вменено на дееца като продължавано престъпление, преценено
предвид общия престъпен резултат, но при обвинение за нарушение на два данъчни закона в
рамките на едно данъчно правоотношение. Това налагало и нуждата от яснота в
обвинението по отношение на всяко от твърдените действия, обуславящи приложението на
чл.26 от НК и то съобразено със спецификата на двата закона, за които се твърди да са
нарушени. Обективният признак „непродължителен период от време“ следва да се съобрази
с различията в данъчните периоди по двата закона.
В/ Липса на конкретика в описанието на извършените от подсъдимия действия.
Тук защитникът сочи, че след като, според обвинението, И. бил избегнал и
установяването, и плащането на данъчни задължения, прокурорът е следвало да очертае
фактическите рамки на това обвинение - с какви свои действия подсъдимият е избегнал
установяването и с какви действия плащането на данъчни задължения. Твърденията за
получени от дружествата „СПОМЕН“ ЕООД и „СПОМЕН-1“ ЕООД приходи в размер
различен от декларирания, с цел избягване установяването и плащането на данъчни
задължения, е следвало да бъдат подкрепени с конкретни факти- как приходът е постъпил в
касата на дружеството или по сметката му, какъв е неговият произход, какво е основанието
за това постъпване. Тези приходи не били описани по време, размер и начин на получаване,
което било пречка обвиняемият да се защитава срещу фактическите обвинения, чрез
оборване на конкретни факти. Вместо конкретни факти за дейността на обвиняемия, били
инкриминирани факти, в които той самият отсъствал - например в п.1 от обвинителния акт
/стр.3, последен абзац/ било посочено, че в отсъствие на обвиняемия, свидетелят А. Д.
договорил цена с неустановено лице, след което „сключили договор“. От обстоятелствената
част на акта не ставало ясно кое е лицето, сключило договора с купувача от името на
дружеството, както и дали сумата от 1200 лева, която била според обвинението договорена
над обявената продажна цена действително е постъпила в касата на дружеството или е
получена от лицето с неустановена самоличност, без последното да я отчете като част от
продажната цена.
Аналогични пороци се откривали във всеки от пунктовете на обвинението. В
повечето инкриминирани деяния С.И. не фигурирал - не били описани негови действия, а
при описаните действия на трети лица не било ясно как те се свързват със осъществената от
И. самостоятелна престъпна дейност. Без дължимото по чл.246 от НПК и ТР 2/2002 ОСНК
фактическо формулиране на обвинението, защитата срещу него е невъзможна, защото
обвинението не било ясно.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите,
изложени в протеста, възражението и с оспореният съдебен акт, намери следното:
Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е
4
неоснователен, а атакуваното определение - правилно.
В Благоевградски окръжен съд бил внесен обвинителен акт, послужил като
основание за образуване на НОХД № 592/2017 г. срещу С. К. И. за престъпления по чл.255,
ал.3, вр.ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 вр.чл.26, ал.1 от НК,
приключило с присъда № 4536 от 21.10.2019 г., с която подсъдимият И. е бил признат за
виновен в извършването на тези престъпления, за което са му били наложени едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изтърпяването на което, на основание
чл.66 от НК, е отложено за срок от 5 години; „глоба“ в размер на 2000 лева и „конфискация“
на ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот, собственост на подсъдимия И.. В
тежест на подсъдимия са били възложени и сторените разноски.
По въззивна жалба на подсъдимия С. К. И., пред Софийски апелативен съд е
било образувано ВНОХД № 275/2020 г., приключило с Решение № 10256 от 27.07.2020 г., с
което постановената от ОС-Благоевград осъдителна присъда по отношение на подсъдимия
И. е била изцяло потвърдена.
Въз основа на депозирана пред ВКС касационна жалба от защитника на
подсъдимия С.И., е било образувано НД № 937/2020 година. ВКС се е произнесъл с решение
№ 188 от 10.08.2021 г., с което отменил решение № 10256 от 27.07.2020 г. на САС и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Въз основа на решението на ВКС, пред Софийски апелативен съд е било
образувано ВНОХД № 907/2021 година. При второто разглеждане на делото, въззивният
съдебен състав на САС е установил, че при постановяване на осъдителната присъда са
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, налагащи тя да
бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, които
произтичат от допуснатите още на досъдебното производство от прокурора отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи процесуалните права на
подсъдимия. В решението на САС е посочено, че прокурорът не е изпълнил задължението
си да изготви обвинителен акт, отговарящ на процесуалните изисквания на чл.246, ал.2 от
НПК. С тези доводи, на основание чл.335, ал.2, вр. чл.348, ал.3, т.1 от НПК, САС е
постановил решение № 382 от 03.12.2021 г., с което е отменил присъда № 4536 от 21.10.2019
г., постановена по НОХД № 592/2017 г. на БлОС и е постановил връщане на делото на
първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия „предаване на съд
и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.
В разпоредително заседание по образуваното за втори път пред Благоевградски
окръжен съд НОХД № 922/2021 г., с подсъдим С. К. И., съдът е приел, че във фазата на
досъдебното производство, при съставянето на обвинителният акт са допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, от категорията на абсолютните, довели до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. С определение, постановено в
разпоредително заседание на 24.01.2022 г., по протокол № 59 от същата дата, Прекратил е
съдебното производство по НОХД № 922/2021 г. по описа на БлОС и е върнал делото на ОП
– Благоевград.
5
Именно това определение е предмет на проверка от настоящият състав на САС,
тъй като коментираното по-горе определение на БлОС от 24.01.2022 г. е протестирано от
ОП-Благоевград, въз основа на който е образувано процесното ЧНД № 181/2022 г. по описа
на САС.
За да постанови протестираното определение, предмет на настоящата въззивна
проверка, съдията – докладчик на първо място е приел задължителния характер на
постановеното по ВНОХД № 907/2021 г. на САС, решение № 382 от 03.12.2021 г.,
позовавайки се на императивните разпоредби на чл.412, ал.2, т.1 от НПК и чл.413, ал.1 от
НПК, според които присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила
от момента на постановяването им, когато не подлежат на проверка по жалба или протест,
като същите са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и
граждани и на чл.355, ал.1, т.3 от НПК - „При новото разглеждане на делото указанията на
касационната инстанция са задължителни относно отстраняване на допуснатите съществени
нарушения на процесуални правила“. В тази връзка Окръжният съд, възприемайки ги
изцяло, се съобрази със становищата на отменителните решения на касационната и
въззивната инстанции, относно начина, по който е било формулирано и поддържано
обвинението срещу подсъдимия.
На второ място, от своя страна както и предвид правомощията си по чл.248, ал.1,
т.3 от НПК и чл.249, ал.1 - 3 от НПК, Благоевградски окръжен съд също е приел наличието
на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ОП –
Благоевград, които са били установени и от касационната и въззивна инстанции.
Окръжният съд е посочил, че липсва в обвинителният акт индивидуализация, на
разбираем за подсъдимия и зашитата начин, формата на изпълнително деяние по чл.255 от
НК - избягване установяване или плащане на данъчни задължения. В тази връзка цитира
текст от диспозитива на обвинителния акт, описващ всяко едно от отделните деяния на
продължаваното престъпление по чл.255 от НК: ,,..е избегнал установяване и плащане на
ДДС в размер“ или ,,....е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения - дължим
данък по ЗКПО в размер…“. Така формулираното обвинение, според БлОС, е
незаконосъобразно и вътрешно противоречиво, доколкото едно и също задължение не е
възможно да възникне при осъществяване едновременно и двете форми на изпълнителното
деяние, като по този начин при съставянето на ОА е било допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на подсъдимия, като
страна в процеса, неотстранимо от съдебната инстанция. В подкрепа на тези си доводи
цитира ТР № 4/2016 г. на ВКС, ОСНК, според което: „...предмет са неустановените от
органите по приходите или неплатените данъчни задължения”, „и когато поведението на
дееца води до неустановяване на данъчните задължения, и когато - макар те да се
установени, поведението му води до препятстване на плащанията им…”.
На следващо място, първоинстанционният съд е констатирал и липса на
обосновка в обвинителния акт относно квалифицирането на отделните деяния като единно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Това било така, защото по
6
пункт първи в ОА било посочено, че описаните деяния били осъществени през период от
над шест години и десет месеца, а по пункт втори - почти две години и пет месеца. Според
ОП налице били прекъсвания между данъчните периоди по ЗДДС, които са с различна
продължителност, стигаща до 7 месеца. БлОС е приел, че тези промеждутъци от време,
посочени в обвинителният акт, не се явяват непродължителени по смисъла на закона и
константната съдебна практика.
Окръжният съд е констатирал, че в обвинителният акт липсва детайлно описание
на собственото поведение на подсъдимия И., намерило израз в отделни деяния,
квалифицирани като продължавана престъпна дейност, които да покриват съответен състав
от престъплението по чл.255 от НК. Изложената в обвинението фактология касаела
предимно дейността на описаните в ОА две търговски дружества. В тази връзка окръжният
съд е посочил, че непълнотата на изложението в тази насока не би могла да се преодолее
чрез спорадичното вмъкване на изрази, че дружеството било представлявано от подсъдимия;
че счетоводителят получавал ежемесечно счетоводните документи от подсъдимия, а по
отношение на годишните данъчни декларации - за „недекларирана от подсъдимия" сума, с
която следвало да бъде увеличен общият приход на дружеството. В обвинителният акт не
било коментирано дали сумите от съответните продажби на МПС - та са постъпвали като
приход в касата на дружеството, както и от кого и къде са били извършвани плащанията.
Изясняването на тези въпроси, според Благоевградски съд, е било от съществено значение,
тъй като според съда „...данъкът поначало представлява онази част от паричните средства на
данъчно задълженото лице, която то е длъжно да внесе в бюджета на държавата. Вследствие
на престъпното деяние по чл.255 НК деецът продължава неправомерно да осъществява
фактическа власт или разпореждане върху паричната сума в големи (особено големи)
размери на дължимия данък“ /Р. №188/10.08.2021 г. по нд № 937/2020 г., II. но, ВКС).
Коментираните по-горе доводи на Благоевградски окръжен съд, са го
мотивирали да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора, поради
допуснати при изготвяне на ОА отстраними съществени процесуални нарушения от
категорията на абсолютните, довели до накърняване на правото на защита на страна в
процеса.
Тези изводи изцяло се споделят и от настоящата инстанция, което и не налага да
ги преповтаря.
В допълнение следва да се посочи, че прочитът на обвинителния акт
действително показва дефицит в подхода на прокурора да представи всички значими за
конкретното престъпно деяние факти, обуславящи неговата обективна и субективна
съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи обстоятелства. В
разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез обвинителния акт прокурорът да
развие в пълнота своята обвинителна теза.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изключително
схематично и лаконично е отразил действията на обвиняемият С. К. И., свързани с
изготвянето на документите, свързани с продажбата на леките автомобили, както и с
7
подаването на справки-декларации. Никъде обаче в обстоятелствената част на акта не е
посочил факти и обстоятелства, които по категоричен начин да извеждат предварително
знание у обвиняемия, че справките-декларации по ЗДДС, са с невярно съдържание – че е
затаена истина, както и умисъл за избягване на установяване или плащане на данъчни
задължения. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени факти и
обстоятелства, предхождащи извършването на твърдяното от държавното обвинение
данъчно престъпление, а именно – не е посочено на каква стойност са били заприходени,
като актив в дружествата „СПОМЕН“ ЕООД и „СПОМЕН 1“ ЕООД, описаните в ОА
автомобили; какво е било движението на платените от купувачите на автомобилите парични
суми; постъпвали ли са в касите на дружествата пари – ако да, кой ги е внасял –
обвиняемият или купувачите, издавани ли са касови бонове - конкретно за кой автомобил,
на каква стойност и от кого. Изясняването на тези факти е важно, защото ще установи има
ли роля обвиняемият в инкриминираното деяние и колко значителна е тя.
Без изчерпателното излагане на тези факти за всяка една от продажбите е
невъзможно да се твърди каквато и да било „разлика между действителната цена и цената,
вписана в договора за покупко-продажба“, а още по-малко да се твърди, че „разликата
между действителната цена и цената вписана в договора за покупко-продажба била в размер
на … лева, като с това обвиняемият целял да намали размера на дължимото от него ДДС за
внасяне…“, защото липсват каквито и да е доказателства, които да установят каква е
действителната цена на автомобилите. Или иначе казано, не е изяснена от държавното
обвинение базата, от която обвинението гради тезата си. Това е процесуално нарушение,
тъй като в обстоятелствената част на този процесуален акт не са изчерпателно посочени
извършените от обвиняемия деяния, времето, мястото и начина на извършването им,
представляват ли тези деяния престъпление, има ли пострадало лице и какви вреди, по
размер, са причинени – т.е. липсват значителна част от изчерпателно изброените в чл.246 от
НПК реквизити на обвинителния акт.
В наказателния процес, подсъдимият и неговият защитник се бранят срещу
фактите, а не срещу правните изводи на прокурора. Ето защо, с оглед провеждането на
справедлив процес срещу обвиняемия, следва изчерпателно да са посочени в обвинителният
акт всички посочени в чл.246 от НПК, за да може обвиняемият да е напълно наясно кои
извършени от него действия, обвинението счита за противоправни, въз основа на кои факти
и обстоятелства обосновава тези изводи и състава на кое престъпление изпълват.
Непълнотата на обвинението е драстична и не позволява на обвиняемия да
прецени в какво точно е обвинен, което пък от своя страна нарушава правото му на
адекватна защита.
Поради изложените съображения САС намери, че следва да потвърди
протестираното определение от 24.01.2022 г., като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.345, ал.1, вр. чл.341, ал.2 вр. чл.249,
ал.3 от НПК, Софийският апелативен съд
8
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.01.2022 г. на съдията - докладчик по
НОХД № 922/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, осми наказателен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9