Р
Е Ш Е Н И Е
№
268
гр.Русе,
15.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 21 май 2018
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при участието на секретаря ДИМАНА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията Гражданско дело № 826 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „ Eurolink„e.K, със седалище в Германия,
гр. Швебиш Хал, ул.“ Гайлдорфер
Щрасе“№4, чрез процесуалния му представител – адв.Д.С. ***, иск с правно основание чл. 386 ал.3 от КЗ да бъде осъден ответникът „ ЗАД
Армеец“АД да заплати на ищеца сумата от 90 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпил покрит риск по застраховка „Каско на МПС” по застрахователна полица № **********, сключена
на 11.07.2016г., за причинените на л. а. „Мерцедес S 500 ” с рег.
№ SHAA 590 щети от настъпилото на
23.06.2016г. в района на с. Ново село, обл. Русе застрахователно събитие – пътно-транспортно
произшествие, изразяващи се в увреждане на детайли по автомобила,
подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.11.2017г., до окончателното й изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че дружеството-ищец е собственик на лек автомобил
“Мерцедес S 500“, с рег. № SHAA590, за
който е сключен договор за застраховка „Каско“ със застраховатeлна полица № **********/06.07.2015г., със срок
на валидност 11.07.2016г., както и Добавък № 2 от 08.03.2016г. към същата застрахователна
полица. Покритият с посочената застраховка риск е клауза „П“ - пълно каско. На 23.06.2016г. в района на с. Ново село, обл. Русе, при управлението на автомобила от упълномощения А.
П. Т., е настъпило ПТП, вследствие на което по застрахованото превозно средство
били причинени щети за 90 000 лева. Дружеството-собственик на процесния автомобил уведомило ответното дружество. Била
образувана преписка за щетата, проверката по която приключила, като с писмо от
07.09.2016г. застрахователят отказал да заплати
застрахователно обезщетение за щетите по лекия автомобил с мотив, че
щетата по превозното средство била предизвикана вследствие на груба небрежност
и нарушаване на разпоредби от КЗ; че съгласно КЗ застрахованото имущество
следва да се предпазва от вреди, като водачът съобразява скоростта си с пътните
знаци и ограниченията по пътя, особено при движение в населено място. Като
правно основание за отказа била посочена т. 14.11 от Общите условия на „ ЗАД
Армеец“АД.
Тъй
като счита, че постановеният отказ да се изплати обезщетение за причинените
вследствие на ПТП щети е незаконосъобразен и увреждането върху застрахованата
вещ е настъпило вследствие на обичайната употреба, ищецът иска съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати сумата от 90
000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по настъпил покрит застрахователен риск на 23.06.2016г., в района
на с. Ново село, обл. Русе, по Договор за Застраховка
„Пълно каско“, обективиран
в Полица № **********/06.07.2015г., сключен на 06.07.2015г., с Добавък № 2 от 08.03.2016г. към същата полица, за лек
автомобил “Мерцедес S 500 „, с рег. № SHAA590.
Ответното
дружество ЗАД“Армеец “АД излага доводи за неоснователност на исковата претенция,
като твърди, че водачът на процесния автомобил от
една страна е проявил груба небрежност, от друга не е спазил предписанията на
компетентните органи, поради което са налице основанията за отказ да се изплати
обезщетение по т.14.5 от ОУ на Застраховка “Каско“, касаеща груба небрежност на застрахования. Последното се
обосновава с твърдението, че водачът
управлявал превозното сродство
със скорост, която значително надвишава допустимата в населено място. Изложено
е твърдение, че е налице и обстоятелство по т. 50.10 вр.
т. 50.3 от ОУ, тъй като застрахованият
не е опазил и ползвал МПС с грижата на добър стопанин и не е предприел всички
обичайни мерки за предпазването му от вреди. Твърди се, че е налице изключен
риск от покритие.
Изложени са доводи, в условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че предявеният иск е основателен, да съобрази,
че претендираните
щети като размер са завишени неоснователно, тъй като не са
представени разходни документи за тях. В
условията на евентуалност се прави възражение за редуциране на
застрахователното обезщетение, поради неизпълнение на съществени задължения на
застрахователния Договор по т.50.5 от ОУ. Излага се и становище, че допуснатите
нарушения от водача на застрахованото МПС представляват неизпълнение на
договорните условия, обуславящи намаляване размера на обезщетението, съгласно
т. 50.9 от ОУ, с прилагане на коефициент на редукция между 70 и 80%.
Съдът, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата на страните, и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск по чл. 386 ал.2 от КЗ, с който се претендира ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 90 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
настъпил покрит застрахователен риск.
Съобразно
приетите по делото писмени доказателства,
безспорно е, че между страните има валидно сключен договор за застраховка „Каско“ със застраховатeлна полица
№ **********/06.07.2015г., със срок на валидност 11.07.2016г., както и Добавък
№ 2 от 08.03.2016г. към същата застрахователна полица. Покритият с посочената
застраховка риск е клауза „П“ - пълно каско. Застрахователният договор е действащ към момента на
ПТП. Относно настъпването на последното
- на
23.06.2016г. в с. Ново село, обл. Русе, при
управлението на автомобила от упълномощения А. П. Т., предвид наличието и на
официален свидетелстващ документ, какъвто се явява протоколът за ПТП, няма спор
между страните.
От
заключението на приетата автотехническа експертиза се
установява, че към момента на настъпване на процесното
ПТП / началото на удара му в ел. стълб / водачът А. П. Т. е управлявал застрахования
автомобил със скорост 62,60 км/ч. От ангажираните по делото писмени
доказателства – справка от ЕРП Север, Енерго Про Група, и
протокол за ПТП, се установява, че пътно – транспортното произшествие е
настъпило в границите на с.Ново село, обл. Русе, като
автомобилът се е блъснал в стълб от енергопреносната
мрежа № 4513, монтиран на тротоара на
ул. „ Трети март „. Вследствие на удара на предната дясна част на л.а. в стълба той е пречупен в основата му, а по
автомобила са настъпили следните повреди : масивна пластична деформация в
предната част, увредени са предната броня, предният капак, предният десен
калник, осветлението в предната дясна част, окачването на предното дясно
колело, предният мост, двата предни рога. Последните са подробно описани в приетата
автотехническа оценъчна експертиза, след извършен
оглед от вещото лице на процесния автомобил в сервиз
„ Мерцедес „ – „Евро стар „ ООД в гр. Русе, където и понастоящем се съхранява
МПС.
Съгласно
приетото заключение по оценъчната експертиза, разходите за възстановяване на
щетите по процесния л.а., настъпили вследствие на
ПТП, възлизат на 85 795,50 лева / с ДДС/, като включват : цени на нови части,
стойност на труд за демонтаж, ремонт, възстановяване и боядисване на
деформираните детайли, основни и допълнителни материали за боядисване,
допълнителни материали, вложени при ремонта / консумативи, крепежни
елементи и лепило/.
С оглед обстоятелството, че е настъпило застрахователно събитие, и на
основание чл. 386 ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, на 24.06.2016г. / в срока по ОУ / ищецът предявил претенция пред
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, по която претенция
била образувана преписка по щета № 28016030100593.
Видно
от приложеното по делото писмо от „ ЗАД
Армеец“АД до ищеца, първият в качеството си на застраховател е отказал да
изплати обезщетение с мотиви, че : ПТП е настъпило в резултат на движение с
превишена скорост / при допустима 50 км/ч в населено място според експерти на
застрахователя водачът на процесния л.а. го е
управлява със скорост над 100 км/ч, т.е. произшествието се дължи единствено на
изключително високата скорост, в резултат на която водачът е изгубил контрол
върху управлението на автомобила и последвалите увреждания представляват изрично изключен риск. Прието е, че е налице
груба небрежност / по т.14.11 от ОУ / и нарушаване на разпоредбите на КЗ
застрахованият да предпазва застрахованото имущество от вреди, както и че не се
доказва твърдяното, че водачът е изпаднал в безсъзнателно състояние
непосредствено преди удара.
Изложеното
обуславя извода, че е настъпило застрахователно събитие и на основание чл. 386
ал.1 от КЗ застрахователят е длъжен да плати на застрахования застрахователно
обезщетение.
Съгласно
ал.2 от посочената разпоредба, застрахователното обезщетение следва да е равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Същите,
съгласно приетото заключение на автотехническата
оценъчна експертиза, са остойностени на 85 795,50
лева, и следва да бъдат присъдени на ищеца в този размер. Над него искът се
явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде уважен и
предявеният акцесорен иск и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.11.2017г., до
окончателното й изплащане.
По
възраженията на ответника относно основателността и доказаността
на исковата претенция съдът намира следното :
От
доказателствата по делото се установява, че водачът на процесното
МПС го е управлявал в рамките на населено място със скорост, надвишаваща
допустимата с 12,6 км/ч. Посоченото
несъмнено е нарушение на правилата за движение по пътищата, но само по себе си
не може да бъде определено като груба небрежност, както твърди ответното
дружество , за да мотивира отказа си да изплати обезщетение. Клаузата - т.14.5
от ОУ на Застраховка “Каско“, урежда като изключен
риск „ умишлени или небрежност действия
на … водача на МПС, които действия са предизвикали застрахователно събитие „. В
настоящия казус не се установява водачът на процесния
л.а. с конкретни свои действия, които
могат да бъдат квалифицирани като „ груба небрежност „, да е предизвикал
настъпването на ПТП. Нещо повече, както в протокола за ПТП, така и при
предявяване на претенцията пред застрахователя, водачът е посочил, че е изгубил
съзнание, вследствие на което е загубил контрол върху управлението на
автомобила. Последното обстоятелство по никакъв начин не е проверено от
застрахователя, а необосновано е прието за недоказано.
Тежестта
на доказване, че е налице изключен риск по смисъла на т.14.5 от ОУ е върху
застрахователя, тъй като той се позовава на приложението на тази клауза - той трябва
да установи с допустимите доказателства вследствие на какви действия на застрахования,
съставляващи груба небрежност, е увреден застрахованият автомобил. Изводът за
наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е
обусловен изцяло от конкретните обстоятелства, и липсата на доказателства за
конкретни действия, съставляващи груба
небрежност обуславя извода на съда, че в случая не е налице груба небрежност,
допусната от водача на МПС.
Недоказано е възражението за нарушения по
т.50.2 и т.50.3 от ОУ, тъй като нито се
твърдят, нито се обосновават конкретни мерки и действия, които е следвало да
предприеме застрахованият с грижата на добър стопанин за поддържане и ползване
на застрахованото МПС, както и за предпазване на същото от вреди, а не го е
сторил. Доколкото са регламентирани обичайни и разумни предохранителни действия
и мерки, от страна на ответника, върху когото лежи доказателствената
тежест за това, не се сочат такива на неполагане на дължимата грижа от страна
на ищеца, в качеството му на застрахован.
При
липсата на доказателства за нарушения от страна на застрахования на
задълженията му по т.50 от ОУ, по аргумент от т.50.9 от ОУ, застрахователят
няма право да откаже да изплати застрахователното обезщетение, каквото
възражение се поддържа в отговора на исковата молба.
Възраженията, в условията на евентуалност, че претендираните щети
като размер са завишени неоснователно, тъй като не са представени разходни документи за тях; че следва да се
редуцира застрахователното обезщетение, поради неизпълнение на съществени
задължения на застрахователния Договор по т.50.5 от ОУ, както и че допуснатите
нарушения от водача на застрахованото МПС представляват неизпълнение на
договорните условия, обуславящи намаляване размера на обезщетението, съгласно
т. 50.9 от ОУ, с прилагане на коефициент на редукция между 70 и 80%, съдът
намира за неоснователни, по следните съображения :
Разпоредбата
на чл.386 ал.2 от КЗ регламентира размера на застрахователното обезщетение - то
следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието.
Съгласно
съдебната практика, за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Именно
по посочения начин вещото лице по назначената автотехническа
оценъчна експертиза е оценило какви са вредите. По делото не са представени
писмени доказателства от ищеца за размера на вредите, тъй като след ПТП процесният автомобил е бил откаран в оторизиран сервиз, не
е бил ремонтиран, и където му е бил извършен оглед от вещото лице.
Доколкото
не е установен механизмът на настъпване на ПТП, съответно наличието на причинно
– следствена връзка, сочеща като причина именно управлението на процесния л.а. със скорост над нормативно установената за
населеното място, не може да се приеме за състоятелно възражението‚ че нарушение
на т.50.5 от ОУ / вменяваща на застрахования задължение за стриктно спазване на
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП / може да обуслови
отказ да се изплати застрахователно задължение. Още повече, както бе посочено и
по – горе, че надвишение на скоростта на движение с
12,6 км/ч само по себе си, при отсъствие на доказани други нарушения на
правилата за движение по пътищата, не може да се приеме, че покрива критериите
за груба небрежност.
На възражението,че допуснатите нарушения от
водача на застрахованото МПС представляват неизпълнение на договорните условия,
обуславящи намаляване размера на обезщетението, съдът вече е дал отговор по –
горе.
Поради вече изложено съдът намира и че не са налице
предпоставките по т. 50.9 от ОУ, за
редукция на застрахователното обезщетение. Нещо повече, дори посоченият от
ответника коефициент - между 70 и 80%, е
произволно определен, без никакви съображения за този размер.
Предвид
изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде разпределена по
следния начин:
Ищецът
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на
следните суми: 3 600 лева - държавна такса; 200 лева – депозит за вещо лице и 3
230 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие. От страна на процесуалния представител на ответното дружество е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа сложност на
делото, броя на проведените по делото открити съдебни заседания, ангажираните в
производството доказателства и при съобразяване с минималния размер на
възнаграждението, по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът приема, че възражението за прекомерност е
неоснователно. С оглед крайния изход на делото и след направените изчисления
съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на сумата 6 707 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът
претендира присъждането на сумата 255 лева – депозити за вещо лице и удостоверение,
както и юрисконсултско възнаграждение- 200 лева.
Предвид изхода на спора и след направените изчисления съдът намира, че в полза
на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 21 лева, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
По
компенсация, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 6 686 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ ЗАД Армеец „ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : София
1000, ул. „ Стефан Караджа „ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на „ Eurolink„e.K, със
седалище в Германия, гр. Швебиш Хал, ул.“ Гайлдорфер Щрасе“№4, по банкови сметки
в „ Българо- американска кредитна банка“ АД / BGUSBGSF, София ул.“Кракра „ 16
: в лева - IBAN–
***; в евро - IBAN– ***, сумата
от 85 795,50 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпил
покрит риск по застраховка „Каско на МПС” по
застрахователна полица № **********, сключена на 11.07.2016г., за причинените
на л. а. „Мерцедес S 500 ” с рег.
№ SHAA 590 щети от настъпилото на
23.06.2016г. в с. Ново село, обл. Русе
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, изразяващи се в
увреждане на детайли по автомобила,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.11.2017г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 85 795,50 лева до претендираните
90 000 лева.
ОСЪЖДА
„ ЗАД Армеец „ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : София 1000, ул. „ Стефан Караджа „ № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на
„ Eurolink„e.K, със седалище в Германия, гр. Швебиш Хал, ул.“ Гайлдорфер Щрасе“№4, по банкови сметки в „ Българо- американска кредитна
банка“ АД / BGUSBGSF, София ул.“Кракра „ 16 : в лева - IBAN– ***; в евро - IBAN– ***, сумата от 6 686
лева, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: