№ 8
гр. Разград, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско
дело № 20223300500332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 662 от 08.10.2022 г. по гр.д № 527 /2022г. РС – Разград,
съдът е признал за незаконно уволнението на А. К. Н., отменил като
незаконосъобразни Заповед № РД-08-***г. и Заповед № РД-08-*** г. на
директора на Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ гр. Разград, с
които на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено трудовото правоотношение. Възстановил я на длъжност “Старши
учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап -
старши учител по английски език – V – VIII клас” в Основно училище „Иван
Сергеевич Тургенев“ гр. Разград. Осъдил ответника, да заплати сумата от 8
332,20 лв., представляваща обезщетение за времето от 21.01.2022 г. до
21.07.2022 г., през което е останала без работа, поради незаконното
уволнение, а до претендирания размер от 8400,00 лева отхвърлил иска като
неоснователен и недоказан. Осъдил е Основно училище „Иван Сергеевич
Тургенев“ гр. Разград да и заплати сумата от 3163,15 лв. представляващи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2022 година. Също така
да и заплати сумата от 3086,00 лв. удържани като обезщетение по чл. 221, ал.
1
2 от КТ при дисциплинарното уволнение. Прекратил като недопустимо
производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за осъждане на
ответника да извърши поправка в трудовата книжка на ищцата, поради липса
на правен интерес.
Срещу решението е подадена жалба от Основно училище “Иван
Сергевиич Тургенев“ гр.Разград чрез пълномощника адвокат Я. Д.Я., с искане
за отмяната му като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, освен в
частта, в която съдът прекратява като недопустимо производството по делото
по иска по чл.344 ал.1 т.4 от КТ. Вместо това, моли исковете да бъдат
отхвърлени изцяло, като необосновани и недоказани. Излагат се подробни
съображения, както по отношение на издадените заповед за извършени
дисциплинарни нарушения, така и по отношение на тяхната установеност с
оглед събраните по делото доказателства. Сочи, че нарушенията са
установени по категоричен начин, предвид показанията на цитираните
свидетели, че ищцата е давала платени педагогически услуги на ученици, на
които е преподавала в училището. Както, че извършила и второто нарушение
- без информираното съгласие на родителите на децата, на които преподава е
използвала лицата им за рекламни цели на собствената си фирма за
педагогически услуги „Каанбланд“. Двете нарушения констатирани в
заседание на етичната комисия на училището състояло се на 19.02.202г., на
която среща участвала ищцата. Че извършваната дейност при условията на
конфликт на интереси обхваща периода от учебната 2021/2022г. И второто
нарушение било извършено през учебната 2021/2022г., установено от подаден
сигнал вх.№102/18.01.2022г. от родителя. Сочи, че с оглед представените
документи момента на извършване на нарушение на чл.220 ал.1 ЗПУО като
платена услуга е през определен минал период, в това число и през учебната
2021/2022 година, продължава и към момента на налагането на наказанието, а
нарушението по т.2 е извършено на 26.09.2022г. Счита, че неразделна част от
заповедите са дадените писмени обяснения от служителя, става ясно кои са
били учениците, които обучавала в частната си фирма, а нарушението по т.2
от заповедта е на ноторно известна дата – Деня на европейските езици – 26
септември. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата,
моли за отмяна на атакуваното решение, претендира заплатените разноски за
държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
2
въззиваемия адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна депозира отговор. Намира
жалбата за неоснователна и недоказана. Не приема твърденията, че не е
възразила и че извършила описаните в оспорените две заповеди нарушения.
Както, че атакуваните заповеди са незаконосъобразни, защото не съдържат
задължителните реквизити - датата на извършване на нарушението, което от
своя страна нарушава правото на защита.
В с.з. чрез процесуалният си представител изразява становище, за това,
че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Представя удостоверение и
справка за актуално състояние издадени от ТД на НАП Варна. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Постановено от законен
съдебен състав в рамките на правораздавателната му компетентност и по
надлежно предявени по реда на чл.344 ал.1 т.1, 2, 3 и 4 КТ, вр. с чл.225 КТ,
чл. 224 ал. 1 във вр. с чл. 177 от КТ, чл.221 ал.2 КТ обективно съединени
искове. Като при разглеждане на делото и при постановяване на решението
първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл.131 и сл. ГПК,
не е нарушил процесуалните права, гарантиращи правото на участие и защита
на страните. Правилно и съответно на търсената защита е разпределена
доказателствената тежест и в рамките на дължимото по смисъла на чл.140 и
сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея
факти. Не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи,
от които да следва различна от установената фактическа обстановка, поради
което препраща на осн. чл. 272 ГПК към мотивите на РРС.
Въз основа на самостоятелно дължимия доказателствен анализ,
установи следното:
3
Безспорно е наличието на трудово правоотношение между А. К. Н. и
ОУ И. С. Тургенев видно от приложения Трудов договор № *** от *** г.
назначена на работа на длъжност младши учител по английски език, а с
Допълнително споразумение № *** от *** г. – в старши учител по английски
език – V – VIII клас, „Старши учител по общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап“. На 19.01.2022 г. изготвен протокол №1 от заседание на
етична комисия, с констатации за преподаване на частни уроци на ученици,
които учат в училището, в което ищцата работи като преподавател по
английски език. Както това, че поканила ученици при откриването на клуба и
без съгласието на родители е публикувала снимки в интернет пространството
с лицата на учениците. В искането за даване на писмени обяснения от
19.01.2022г. е даден срок до 21.01.2022г. да даде обяснения по двата пункта,
които са цитирани в последствие в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание №РД08-***г. В същата е посочено, че: „в нарушение на чл. 220, ал.
1 от ЗПУО ищцата е извършила срещу заплащане обучение или подкрепа по
смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 - 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 на деца и ученици, с
които работи в училището, и това заплащане е от името на и за сметка на
родителите на учениците. Като втора точка - без наличие на декларация за
информирано съгласие от страна на родителите на учениците, на които
преподава и е класен ръководител, ищцата ги завела в частен дом, на чийто
адрес е регистрирано „***“ ЕООД, като е използвала лицата им за рекламни
цели на дружество, предлагащо образователни услуги, на което е управител.
Същите снимки на учениците били разпространени в социалните мрежи и
публичното пространство в нарушение на Закона за личните данни, чл. 11 и
чл. 11а от Закона за закрила на детето“. Преценено е, че с описаните деяния
извършила нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1,
т. 7 от КТ и във вр. с чл. 220, ал. 5 от ЗПУО. Със Заповед № РД08-*** г.
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, а трудовото и
правоотношение било прекратено, като нарушението е описано по идентичен
начин.
По смисъла на чл.195 КТ в заповедта за дисциплинарно уволнение
работодателят следва да индивидуализира допуснатото от работника
нарушение по време, място и начина на извършването му така, че да
гарантира защитата на уволнения работник. Деянието следва да е
индивидуализирано по начин, който да позволи от правна страна преценка за
4
относимостта му към нормата на основание, на което работодателят е
предприел уволнението. Което изискване е с оглед преценка условието за
еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ.
Дисциплинарните нарушения представляват деяние/действие или
бездействие/, което се индивидуализира чрез деец, съществени признаци на
деянието от субективна страна, времето и мястото на извършването му.
Когато дисциплинарното нарушение е осъществено в рамките на определен
период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото
нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а
контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на
чл.195 ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. В
практиката на ВКС/формирана с решение №379/24.06.2010г. по гр.д. №
410/2009г. IV г.о., решение №629/1.11.2010г. гр.д. №279/2009г. IV г.о.,
решение №130 от 3.04.2012г. гр.д. №707/2011г. г.о./ се приема, че при
реализиране на дисциплинарната отговорност на работник или служител,
няма пречка нарушенията на трудовата дисциплина да са индивидуализирани
в самата заповед на налагане на дисциплинарно наказание и/или друг
документ, посочен в уволнителната заповед, чието съдържание е станало
достояние на наказаното лице, за да се приеме, че заповедта за уволнение е
мотивирана по смисъла на чл.195 ал.1 КТ. В конкретния случай видно от
изложените мотиви в атакуваната заповед, действията представляващи
дисциплинарна отговорност на въззиваемия не са индивидуализирани по
време, място на извършване. Освен липса на посочване на времето на
извършване на нарушенията, за нарушението по т. 1 както по т.2 не са
посочени имената на учениците на които е оказвана подкрепа срещу
заплащане. Както и на тези, за чиито лица се твърди, че се разпространяват в
социалните мрежи, без съгласието на техните родители. В случая не може да
се отнесе съдебната практика за законосъобразност на заповедта за налагане
на дисциплинарно уволнение, когато поради спецификата на работата и
констатираните нарушения са такива, че не е възможно да се посочат
конкретни дати и периоди. Касае се за деяния/чрез действия/, по отношение
извършването на които би могло да бъде определено времето, съответно
период. Посочването от страна на жалбоподателя на момента на
извършването им: „на чл.220 ал.1 ЗПУО - извършено през определен минал
период, в това число и през учебната 2021/2022 година, продължавало и към
5
момента на налагането на наказанието, а нарушението по т.2 е извършено на
26.09.2022г.“ сторено едва във въззивната жалба, е недопустимо. Липсата на
надлежна конкретизация за времето, периода на извършване на деянията,
води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание. За пълнота следва да се отбележи, че е възможно при поискване на
обяснения по чл.193 КТ работодателят да не е напълно или точно
индивидуализирал деянията, поради неизясненост на фактите и
обстоятелствата/напр. точно време и място/, но след получаване на обяснения
от работника/служителя и въз основа на тях, следва да ги посочи точно и с
всички индивидуализиращи белези в заповедта за уволнение. В който случай
е важно да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за
които са поискани и дадени обяснения-обезпечено е правото на
работника/служителя да направи своите възражения, а работодателят да ги
прецени. В случая при непосочване на достатъчно ясна индивидуализация на
деянията в искането по чл.193 КТ и в заповедта по чл.195 КТ, не е спазена
процедурата с която се налага дисциплинарно наказание.
Работникът/служителят не е могъл ефективно да се защити, нито пък съдът
би могъл да прецени спазено ли е изискването за еднократност на наказанието
и съобразени ли са сроковете по чл.194 КТ за налагане на наказанието, които
са преклузивни. Наведените доводи във въззивната жалба, че от обясненията
по чл.193 КТ ставал ясен периода по време, съответно учениците, които
обучавала ищцата в частна фирма както, че за второто нарушение
мероприятието е било на ноторно известна дата 26-и септември са
несъстоятелни. Обясненията не са документ, който е неразделна част от
заповедта, визиран в посочената по-горе практика на ВКС. Искането на
обясненията по чл.193 КТ е част от задължителната процедура за реализиране
на дисциплинарната отговорност на работника, а не е част от съдържанието
или реквизитите по чл.195 КТ на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл.344 ал.1 т.1 КТ
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление. Тежестта на доказване при спор за
незаконно уволнение принадлежи на работодателя, негова е и тежестта на
доказване на съществения елемент на дисциплинарната процедура -
извършване на самото нарушение. В практиката на ВКС е установено, че
6
липсата само на един посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно
наказание е достатъчно да се приеме, че е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл.195 ал.1 КТ е императивна. Липсата на изискуемите се
от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор,
в какъвто смисъл е посоченото във въззивната жалба, а именно, че
извършваната от ищцата дейност в конфликт на интереси обхваща учебната
2021/2022 година както, че второто нарушение извършено през същата учебна
година установено от подаден на 18.01.2022г. сигнал от родител на дете, че
нарушенията са констатирани на 18 и 19.01.2022г. по отношение на времето
на извършване на нарушенията. В случая в процесната ззаповед не е налице
нито посочване на учебната 2021/2022г., нито констатация, кога са открити
нарушенията, или пък в друг документ, който да е станал достояние на
наказаното лице. Тъй като заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
е издадена в нарушение на чл.195 ал.1 пр.2 и 3 КТ при това положение, не се
налага извършването на преценка за наличието или липсата на други
нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, както
и по същество на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни
нарушения, съотв. не се налага и обсъждане на събраните в тази насока
доказателства - гласни и писмени доказателства. Поради което предявеният
иск за отмяна на уволнението като незаконно е основателен. Ищцата е
поискала да бъде възстановена на преди заеманата длъжност, което е
последица от предходното искане. В случая е основателен и искът по чл. 225
ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за времето от
21.01.2022г. до 21.07.2022 г. в посочения в неоспореното заключение на
вещото лице размер. Неоснователни са възраженията във въззивната жаба, за
липса на доказателства, че ищцата била без работа през процесния период. В
проведеното на 15.07.2022г. съдебно заседание в първоинстанционното
производство е приложена справка за актуалното състояние на трудовите
договори, от която е видно, че последния трудов договор е с ответното
училище и към него момент не работи. Такова удостоверение и справка от ТД
на НАП Варна е представено и в заседанието пред въззивния съд. От
заключението на вещото лице се установява, че размерът на обезщетението по
чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 41 дни е 3163,15 лв. Както
това, че е удържано от последното трудово възнаграждение (м. януари 2022
7
г.) обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на 3 086,00 лв. При
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение, следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззиваемия се следва присъждане на
разноски, които са в размер на 1300лв., съгласно приложения списък по чл.80
ГПК. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на същото от
другата страна, съдът констатира, че е на адвокат Д. Б. е заплатена сума в
размер на 1300 лв., като не е посочен размер за всеки отделен иск. При
положение, че са уважени обективно съединени искове, първите два
неоценяеми, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в
размер не по-малко от размера на минималната работна заплата/710лв./ За
трети, четвърти и пети поред искове, които са оценяеми, съответно в размер
на: 8 332,20 лв. - по чл.225 КТ, 3163,15лв. за иска по чл.224 ал.1 КТ и 3086,00
лв. - по чл. 221, ал. 2 от КТ, съобразно посочените минимални размери в
същия нормативен акт, заплатената сума е в по-нисък размер, поради което
възражението за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №662 от 08.10.2022 г. по гр.д № 527 /2022г.
на РС – Разград.
ОСЪЖДА Основно училище „Иван Сергеевич Тургенев“ гр. Разград
EИК BG000501958, с адрес: гр. Разград, ж.к. Орел, п.к. 22, представлявано от
директора М. О., ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Н., ЕГН:********** от гр. Разград,
ж.к. ***, сумата 1300 лв. /хиляда и триста лева/ представляваща разноски във
въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9