РЕШЕНИЕ
№ 1380
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110109046 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от С. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж. к.
...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ..., бул. .... № ...., ет. ... искове, както следва:
- иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит №
946641/18.10.2023 г., сключен между С. В. В. - кредитополучател, и „К.“ ЕООД - кредитор;
в евентуалност, в условията на обективно кумулативно съединяване:
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, в евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, за
прогласяване за недействителна на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № 946641/18.10.2023 г., сключен между С. В. В. - кредитополучател, и „К.“ ЕООД –
кредитор, предвиждаща задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора
неустойка в размер на 1745,02 лева за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение по чл. 6 от Договора;
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване за
недействителна на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор за потребителски кредит №
946641/18.10.2023 г., сключен между С. В. В. - кредитополучател, и „К.“ ЕООД – кредитор,
1
предвиждаща годишен лихвен процент в размер на 47%.
Ищцата твърди, че между нея като кредитополучател и ответното дружество като
кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г., с който
кредиторът й предоставил заемна сума в размер на 900 лева при годишен лихвен процент от
47% и годишен процент на разходите 58,26%, със срок на погасяване 18 месеца и размер на
погасителната вноска 4 х 35,25 лева и 14 х 84,73 лева. С чл. 18, ал. 1 от договора била
уговорена неустойка в размер на 1750,78 лева в случай на непредоставяне на обезпечение
съгласно чл. 6 на същия – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две
физически лица, в срок до 2 дни от сключване на договора.
Твърди, че сумата, отпусната в полза на ищцата, е била усвоена от същата.
Застъпва, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен, тъй като е
нарушена разпоредбата на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Излага, че не било посочено пълно кои
разходи формират ГПР. Поддържа още, че в договора не е посочен реалният размер на ГПР,
тъй като в същия не е включена сумата за неустойка по чл. 18.
Заявява, че клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва в размер на 47%
годишно, както и посочената неустоечна клауза са нищожни. Позовава се на чл. 10а, чл. 11,
т. 9 и т.10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Настоява за уважаване не предявените претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „К.“ ЕООД е депозирало писмен
отговор на исковата молба, с който счита предявените искове за недопустими, евентуално
неоснователни. Не оспорва, че между страните от разстояние е сключен процесният Договор
за потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г. Заявява, че същият е сключен в
съответствие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и с тези на ЗПФУР. Поддържа, че
ГПР е формиран законосъобразно, като неустойката за неизпълнение на договорно
задължение не следва да бъде включвана в него, доколкото задължението за нея възниква
след сключване на договора, а кредитодателят е длъжен да посочи неговите компоненти към
датата на сключване на договора. Сочи, че договорената лихва е в рамките на законово
регулирания размер. Счита, че неустоечната клауза по чл. 18 от договора е валидна, като
предвидената неустойка има санкционен характер и обезпечава вредите в случай на
неизпълнение. Навежда подробни доводи за злоупотреба с право.
Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата С. В. В. не се явява лично, не се представлява. С молба
вх. № 23134/13.03.2025 г. поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „К.“ ЕООД не се представлява. С молба вх. №
24309/17.03.2025 г. процесуалният представител на дружеството поддържа депозирания
писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Сключването на Договор за потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г. между „К.“
2
ЕООД - кредитор, и С. В. В. – кредтополучател, по силата на който ответното дружество е
предоставило на ищцата сума в размер на 900 лева, както и усвояването на сумата, е
безспорно между страните. Видно от Договора, кредитът е сключен при следните условия:
фиксиран годишен лихвен процент - 47%, ГПР - 58,26%, срок на погасяване - 18 месеца,
размер на погасителната вноска – 4 х 35,25 лева и 14 х 84,73 лева, дата на първо плащане –
20.11.2023 г., дата на последно плащане – 18.04.2025 г., обща сума за плащане – 1327,22 лева,
обезпечение – поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. В чл. 3, ал.
4 от Договора изрично е посочено, че ГПР включва само възнаградителната лихва.
С чл. 6, ал. 1 страните се договарят, че Договорът ще бъде обезпечен с безусловна
банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка, за период от
сключването му до изтичане на 6 месеца от падежа на последната редовна вноска за цялата
сума за плащане по Договора или с поръчителството на едно или две лица, отговарящи
кумулативно на следните условия: при един поръчител осигурителен доход на същия в
размер на три пъти минималната работна заплата, при двама поръчители размер на
осигурителен доход на всеки в размер на два пъти минималната работна заплата, да не са
поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели
по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение, да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“,
както по активни, така и по погасен задължения по данни на ЦКР към БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя или друг документ, удостоверяващ размера на доходите
им. Ал. 2 на чл. 6 предвижда, че горното обезпечение следва да бъде предоставено в срок от
2 дни, считано от сключване на Договора. С ал. 5 кредитополучателят се съгласява, че
непредоставянето на договореното обезпечение уврежда кредитора независимо от това дали
кредитът се обслужва редовно. Съгласно чл. 18, ал. 1, при неизпълнение на чл. 6
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1745,02 лева, която се
заплаща разсрочено по включения в Договора погасителен план. В ал. 3 на същия член
изрично е посочено, че неустойката по ал. 1 не е включена в ГПР.
Уговорената в чл. 18, ал. 1 на Договор за потребителски кредит № 946641/ 18.10.2023
г. неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 на същия съдът
счита за накърняваща добрите нрави. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС е
разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на
договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, обезпечени с
неустойката, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния казус неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение
и не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т.
е. няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не
е нужно да се доказват. Тя е представена от кредитора като санкционна - при неизпълнение
на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин
не кореспондира с последиците от същото. Същевременно, договорена в размер на 1745,02
лева, неустойката, съпоставена със заемната сума, възлиза на 193,89% от последната, което
я прави необосновано висока в нарушение на принципа на справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Освен това, предвидените в чл. 6 многобройни и на практика
3
почти неизпълними изисквания, свързани с набавянето на ред документи, с изключително
кратък двудневен срок за изпълнение, създава само по себе си предпоставки за
неизпълнението на поставените изисквания от кредитополучателя и начисляване на
неустойката, която се явява сигурна печалба за кредитора. Включена към погасителните
вноски, въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при заобикаляне на
императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР, като съдът
намира, че именно последното е и целта, с която клаузите за нея са въведени в договора. С
оглед на изложеното, клаузата на чл. 18, ал. 1 от процесния договор за кредит, с която
разглежданата неустойка е предвидена, се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП – като задължаваща потребителя при неизпълнение на задължение, което при
това не е главното задължение по правоотношението, да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка, както и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, поради което е нищожна.
Няма как да се приеме обаче, че невключването на сумата за неустойката в ГПР води
до недействителност на кредита на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
С чл. 22 от ЗПК законодателят е уредил, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Визираната от ищцата разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква
договорът за потребителски кредит да е изготвен на разбираем език и да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Ал. 3, т. 1 от същия член изрично предвижда, че не
се включват в ГПР разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит.
Тезата в исковата молба, че въпросната неустойка всъщност представлява скрито
възнаграждение за кредитора, е обоснована именно с неравноправността на договорните
клаузи относно неустойката, като настоящият съдебен състав, видно от изложеното по-горе,
споделя това виждане. От това обаче не следва, че неустойката следва да се включи в ГПР.
Разпоредбата на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО относно неравноправните клаузи
в потребителските договори предвижда държавите членки да определят изискването
включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или
доставчици да не са обвързващи за потребителя при условията на тяхното национално право
и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи. В българското законодателство съответна е
разпоредбата на чл. 146, ал.5 от ЗЗП, съгласно която наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се
прилага и без тези клаузи. В случая неравноправната клауза на чл. 18, ал. 1 засяга
единствено акцесорното задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора за
кредит без да засяга основните елементи на правоотношението, поради което няма пречки
договорът да се прилага без нея. Същевременно, доколкото клаузата за неустойката, като
нищожна, изначално, от момента на сключването й не е породила действие, липсва
основание да се приеме, че сумата за неустойката следва да бъде включена в ГПР. В
подкрепа на това виждане е и Решение № 50086 от 21.12.2023 г. по т. д. № 1027/2022 г. на II
ТО на ВКС, в което е прието, че договор за кредит с предвидена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение е действителен, като нищожна е
4
единствено клаузата за неустойката.
С оглед на горното, искът с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр.
чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски
кредит № 946641/18.10.2023 г., като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Основателен, както беше обосновано по-горе, се явява предявеният в евентуалност
иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от процесния договор за
кредит, но не на първото посочено основание - чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а на
предявеното в евентуалност такова - чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
По втория кумулативно предявен евентуален иск, съдът намира за неоснователен
доводът на процесуалния представител на ищцата за нищожност на клаузата за
възнаградителната лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като годишният лихвен
процент надвишава повече от три пъти размера на законната лихва. Следва да се отбележи,
че посоченото надвишаване се приема като граница, над която възнаградителната лихва е в
противоречие с добрите нрави, в установената съдебна практика за договори, сключени
преди изменението на ЗПК от 2014 г. С изменението е въведено ограничението на чл. 19, ал.
4 ЗПК, съгласно което ГПР, част от който е възнаградителната лихва, не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. В конкретния казус ГПР е в рамките на
предвидения от закона размер, поради което няма основание да бъде прието, че
договореният ГЛП е в отклонение от законовите изисквания и съответно в противоречие с
добрите нрави.
Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване за
недействителна на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор за потребителски кредит №
946641/18.10.2023 г., като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни, съразмерно
съответно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Процесуалният представител на ищцата - адв. А. Д., с молба вх. № 23134/13.03.20205
г. претендира присъждане в негова полза на възнаграждение за оказана процесуална помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на 1779,46 лева с вкл. ДДС.
Доводът на процесуалния представител на ответника, че претендираното адвокатско
възнаграждение не следва да бъде присъждано поради злоупотреба с право, съдът намира за
неоснователен - още повече че в случая ответникът твърди по подобни казуси да са заведени
две дела срещу две финансови институции, които, макар и да са собственост на една и съща
финансова група, са отделни юридически лица.
С оглед на уважения иск и отхвърлените два, на адвокат Д. по реда на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв следва да бъде определено възнаграждение в размер на 569,40 лева с вкл. ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
внесе в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна
такса в размер на 69,80 лева – 4% върху цената на уважения иск за прогласяване
нищожността на клаузата за договорна неустойка в размер на 1745,02 лева.
Ответното дружество с отговора на исковата молба е направило искане за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представило доказателства за извършване
на такива, поради което разноски в негова полза не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЯ предявения от С. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж. к. ....,
бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ..., бул. .... № ...., ет. ... иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД за прогласяване за недействителен на
Договор за потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г., сключен между ищцата като
кредитополучател, и ответника като кредитор.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, по предявения иск от С. В. В., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ...., ет. ... клаузата
на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г., сключен между
ищцата като кредитополучател и ответника като кредитор, предвиждаща задължение на
кредитополучателя да заплати на кредитора неустойка в размер на 1745,02 лева за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от Договора, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП.
ОТХВЪРЯ предявения от С. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В, ж. к. ....,
бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район ..., бул. .... № ...., ет. ... иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
3 от ЗЗД за прогласяване за недействителна на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор за
потребителски кредит № 946641/18.10.2023 г., сключен между ищцата като
кредитополучател и ответника като кредитор, предвиждаща годишен лихвен процент в
размер на 47%.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „К.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ...., ет. ... да
заплати на адвокат А. З. Д., член на Адвокатска колегия – София, рег. № **********, със
служебен адрес: гр. С., ул .... № ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 569,40 лева (Петстотин шестдесет
и девет лева и 40 ст.), представляваща възнаграждение за оказана адвокатска помощ по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на С. В. В., ЕГН **********, ищца по гр. д. № 9046 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. ... № ...., ет. ...., да внесе в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Варна, сумата от 69,80 лева
(Шестдесет и девет лева и 80 ст.), представляваща държавна такса, съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6