№ 215
гр. П., 06.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.а
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220104482 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Ищцата Н. И. Б. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. Л. К. от АК-П. - надлежно
упълномощен с ИМ.
Ответникът „Застрахователна компания Л. И.“ АД - редовно призован
чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален
представител.
Свидетелят С. Т. Т. – редовно призован, се явява лично.
Вещото лице Д. И. П. - нередовно призован, не се явява. Липсва
върната призовка по делото.
Постъпила е молба с вх. № 3154/31.01.2025 г. от в. л. П., с която
уведомява съда, че е получил призовката си на 31.01.2025 г. и че не може да се
яви за днешното о.с.з., поради служебни ангажименти.
Вещото лице В. Д. Ф. – нередовно призован, не се явява.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
1
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Госпожо съдия, ответната страна
се свързаха с нас с предложение за споразумение. Това е второ предложение за
сума от 1800 лв., като първото беше за сумата от 1300 лв., които считаме за
крайно недостатъчни и на този етап няма как да постигнем такова.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба от Н. И. Б., в която същата твърди, че работи
по безсрочен трудов договор в предприятието на „С. Т. Б. ЕООД, което се
намира в района на гр. П., с. Ц.. местност „Н. Г.” № 48. В тази връзка с
осигурен от работодателя й превозвач ежедневно работниците от района на
област П. се извозват със специализиран транспорт.
Твърди се, че на 02.07.2024 г. тя и още пет нейни колеги пътували със
служебния автобус марка Темса, модел Сафари с ДК№ *****, за да бъдат
откарани до работното си място в с. Ц.. Ищцата твърди, че била седнала по
средата на автобуса, от дясно по посока на движение. Автобусът, движейки се
по ул. „П.“ в гр. П., в посока гр. П., срещу № 53 е претърпял катастрофа.
Водачът на описаното МПС загубил контрол върху управляваното от него
превозно средство, в следствие на което се отклонил в ляво и се блъснал в
метален стълб. При удара на автобуса в металния осветителен стълб ищцата
твърди, че се е преметнала на предната седалка с главата надолу, като се е
ударила силно в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Почувствала
е силна болка в областта на главата и тялото, изгубила е дъха си и не е могла
да си поеме въздух. Твърди, че със сетни усилия е успяла да се измъкна от под
седалката, където паднала от удара. Вратите на автобуса не са могли да се
отворят. Другите й колеги също се разхвърчали и получиха увреждания.
Настанала всеобща паника. Чували се охканията на колегите й. Твърди се, че
случайни минувачи са се притекли на помощ и те успели да отворят
страничната врата на автобуса. Когато излязла навън стенейки почувствала
силна болка в областта на главата и гръдния кош. Била замаяна и от стреса, в
който била изпаднала.
Ищцата твърди, че на место е пристигнал екип на Пътна полиция и
Бърза помощ и е била откарана в спешното отделение на болницата в П.,
заедно с останалите пострадали нейни колеги. Твърди се, че е престояла в
2
болницата до около 00.30 ч., а катастрофата е станала в 21 ч. Лекарите
прецениха, че мога да си тръгна.
Твърди се, че на 03.07.2024 г. ищцата е посетила съдебна медицина при
МБАЛ „П.“ АД, където съдебен лекар е констатирал и описал получените от
нея наранявания. В следствие на претърпяното ПТП ищцата твърди, че е
получила редица увреждания, а именно - оток и кръвонасядане в дясната
челна област на главата, оток по цялата носна пирамида, кръвонасядане по
лявата буза в протежение до брадичката, в областта на гръдния ми кош
кръвонасядане и нараняване на лявата мамила, по крайниците - в областта на
предната повърхност на дясното бедро синкаво мораво кръвонасядане, по
вътрешната-предната повърхност в средната трета на лявото бедро синкаво-
мораво кръвонасядане. Отделно от описаните травматични увреждания по
главата, гръдния кош и крайниците, ищцата твърди, че е изпаднала в паника от
катастрофата, сякаш от удара автобусът се е взривил.
Твърди се, че в резултат на нараняванията й е прекарала в отпуск по
болест 10 дни, като се е лекувала в домашни условия. Нараняванията й
отшумели за около 20 дни. Сочи, че е тръгнала работа преди да са отшумели
всички болки, особено тази в гръдния кош.
Твърди се, че характерът на трудовите й функции изисква физически
труд, тъй като работи на машина, която тества сензори на електронни
елементи за автомобили. Трудовите й функции изискват да работи права.
Нараняванията й създавали дисконфорт при изпълнение на трудовите й
задължения в период от 10 дни. Отделно от това ищцата изпитвала
дисконфорт и срам от нараняванията по лицето, тъй като нейни колеги и
познати мислели, че съм пострадала в резултат на домашно насилие и се е
налагало всеки път да обяснява, че причината е претърпяната от нея
катастрофа при отиването й на работа.
Твърди се, че има съставен констативен протокол за настъпилото ПТП с
пострадали лица, в което ясно са записано обстоятелствата и причината ПТП и
пострадалите лица.
Твърди се, че в НОИ се е предприела процедура за установяване на
трудова злополука, тъй като уврежданията са се получили по време на
обичайното придвижване до работното място. Така с разпореждане № 35609
от 11.07.2024 г. се приело, че получената злополука е трудова по смисъла на
3
чл. 55, ал. 2 от КСО.
Твърди се, че ищцата е поканила работодателя си да й изплати
обезщетение по чл. 200, ал. 1 от КТ. Такова обезщетение ми бе отказано.
Към датата на описаното по-горе пътно-транспортно произшествие,
моторното превозно средство е било застраховано по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, съгласно
полица № BG/22/124000692035. С оглед на това обстоятелство е предявила
претенции ответникът да й изплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, за което посочила банковата си сметка. Ответникът с
нарочно писмо с изх. № 8548 от 13.09.2014 г. я е уведомил, че определя
обезщетение в размер на 1300 лв.
Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати в полза на ищцата сумата от 6000 лв. - представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (претърпени болки и
страдания) пряко произтичащи от описаните телесни увреждания, настъпили
при ПТП от 02.07.2024 г., ведно със законната лихва за периода 14.08.2024 -
25.10.2024 г. в размер на 168.10 лв., ведно с законната лихва върху
присъденото обезщетение до окончателното му изплащане.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се моли исковата претенция да бъде отхвърлена.
Твърди се, че към момента на настъпване на произшествието ищцата е
изпълнявала своите трудови задължения. Следователно, за процесното
произшествие са приложими разпоредбите на Глава X, Раздел I от КТ.
Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 212
от КТ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената
отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на
здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност
на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският
4
закон. По аргумент за противното следва, че за уредените въпроси
разпоредбите на гражданския закон са неприложими. В този смисъл е
постановено ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС. Следователно, при наличие на
трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това
неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и
по отношение на тях не са приложими тези на гражданския закон, т.е. тези на
чл. 45 - 54 от ЗЗД. Това от своя страна води до извод, че този тип злополука
поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна от
гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45 - 54 от ЗЗД и
явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. От изложеното следва изводът, че
процесният инцидент, признат като „трудова злополука”, не е обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Това означава, че за застрахователя не е възникнало
задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от
ищцата вреди от тази трудова злополука, което прави претенцията по чл. 432
от КЗ неоснователна.
В тази насока е постановена практиката на ВКС - Определение №
50305/04.05.2023г. на ВКС по т.д. № 1276!2022г. и др.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното произшествие
е настъпило поради действията на водача С. Т. Т. при управлението на автобус
марка „Темса”, модел „Сафари“, с рег. № РВ 7439 HP. Оспорвам твърденията
за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата
молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за
движение от страна на водача С. Т. Т.. Оспорвам твърдението, че действията на
водача С. Т. Т. са допринесли за настъпване на произшествието. Поддържам,
че водачът С. Т. Т. не е имал възможност да съобрази собствените си действия,
за да избегне настъпването на удар.
Оспорвате се твърденията, че в причинно-следствена връзка с
механизма на произшествието за ищцата са настъпили посочените в исковата
молба травматични увреждания, като оспорвам и твърденията за техния
морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението, както и за
неговата продължителност.
Оспорвам твърдението, че вследствие на пътнотранспортното
5
произшествие и към момента е затруднен нормалният начин на живот на
ищцата поради травмата, настъпила при инцидента. Оспорвам твърдението, че
ищцата е била зависима от своите близки и не могла да се обслужва
самостоятелно, като се е нуждаела от чужда помощ. Оспорвам твърдението,
че ищцата е изпитвала описаните в исковата молба оплаквания и затруднения.
Оспорвам твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили
за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични
данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лече‐
ние, включително към настоящия момент. С оглед представената медицинска
документация следва да е настъпило пълно възстановяване. По делото
липсват данни за настъпили усложнения, както и относно провеждане на
рехабилитация. Няма данни за проведено лечение. Съобразно представените
медицински документи, установяващи статус на ищцата след
пътнотранспортното произшествие, след проведеното лечение изход е с
подобрение и не са налични данни оздравителният срок да не е завършил, да
са настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което
да следва извод за незавършено лечение.
Оспорва се твърдението за настъпили психологически и емоционални
последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация
няма данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение. Не са
ангажирани медицински документи от прегледи и изследвания, констатиращи
настъпването на психологически изменения. Не са представени медицински
документи, съдържащи данни за психологически травми, съответно кога са се
проявили и за какъв период, както и за провеждане на лечение на такива
състояния. Липсват медицински данни за психичното състояние на ищцата
преди пътнотранспортното произшествие. Липсват данни ищцата да е
предприела каквито и да е действия за лечение на твърдените психологически
увреди след транспортния инцидент.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и
не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на
проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за
6
последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в
обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при
осъществяването на произшествието, включително и относимата към момента
на възникването на пътнотранспортното произшествие съдебна практика.
Твърди се, че е налице изключителен принос на ищцата за получаване на
травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени като
пътник в автобус марка „Темса”, модел „Сафари“, с рег. № РВ 7439 HP
нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържам, че причина за
настъпване на телесните травми на ищцата е извършено нарушение на
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и са възникнали поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по време на превоза. С това
си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата е
създала предпоставките за настъпването на травми при осъществяване
механизма на произшествието и е улеснила тяхното възникване. Поддържам,
че телесните травми в конкретния им морфологичен характер и тежест са
настъпили за ищцата като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен
предпазен колан. Поради липсата на поставен предпазен колан от ищцата, не е
било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие,
за каквото е предвиден обезопасителният колан, от което е бил възможен
контактът на тялото на ищцата с детайли от вътрешното оборудване на
автобуса и от което са настъпили травмите. Твърдя, че телесните травми на
ищцата са възникнали поради свободното движение на тялото във
вътрешността на автобуса, възможно поради липсата на поставен предпазен
колан и са настъпили в резултат на пряко съприкосновение със значително
инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от
автомобилното купе, въз основа на което поддържам възражение за
изключителен принос на ищцата за настъпване на травмите. Поддържам, че
при използване на предпазния колан от ищцата, то същата не би получила
травми като възникналите, а други, по-леки по медикобиологичен характер.
Самата ищца е посочила, че при удара на автобуса в металния осветителен
стълб се е преметнала на предната седалка с главата надолу, което не би могло
да се получи при правилно поставен предпазен колан.
Твърди се, че на следващо място, ищцата е имала възможност да
предотврати произшествието посредством осигуряване на стабилно
равновесие на тялото си чрез сядане на свободна седалка до установяване на
7
превозното средство в покой или сигурно захващане към обезопасителните
елементи на автобуса. Падането на ищцата е причинено от собственото й
поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение, а именно
изискването да се изпълняват указанията на водача и на персонала, обслужващ
пътното превозно средство и да не се стои на опасни места, които могат да
доведат до недостатъчно устойчиво положение и загуба на равновесие.
Пострадалата сама се е поставила в ситуация на повишен риск и вредоносният
резултат е настъпил именно поради това. Пострадалата е демонстрирала липса
на стремеж към самосъхранение, като сама се изложила на опасност.
Твърди се, че произшествието е било предотвратимо за ищцата,
респективно нейното поведение е в причинно-следствена връзка с настъпване
на транспортния инцидент. Ищцата като пътник в автобус марка „Темса”,
модел „Сафари“, с per. № РВ 7439 HP е създала предпоставките за настъпване
на произшествието и е станала единствена причина за осъществяването му.
При условията на евентуалност, правят възражение за съпричиняване
относно настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата по
изложените съображения.
Оспорва се размера на предявения по чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за
неимуществени вреди, като считам същия за изключително завишен,
недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост,
регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Поддържам, че претендираната сума не
съответства на обективните критерии, съдържащи се в понятието
„справедливост” и указани от Върховен съд като елементи за обезвреда. При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът
следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени от
практиката на Върховен съд за приложение на принципа за справедливост. С
оглед твърденията по основанието на предявената претенция и предвид
приложените доказателства поддържам, че претендираната от името на
ищците парична сума е в изключително завишен размер, поради което не
отговаря на вложения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД смисъл.
Претендираната за обезвреда на неимуществени вреди сума е
недължима и поради съпричиняване на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД.
8
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени и имуществени вреди като неоснователен по съображенията
за неоснователност на главния иск.
При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за
забава с изтичането на три месеца, считано от датата на предявяване на
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение и представянето на
всички доказателства - арг. от чл. 497, ал. 2 вр. чл. 496 от КЗ.
При условията на евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за
забава с изтичането на 15 работни дни, считано от датата на предявяване на
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение - арг. от чл. 497 от
КЗ.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените
от Н. И. Б. искове като неоснователни и недоказани.
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО и КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ
ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ на ищцовата страна по главният иск с правно основание чл.
432 от КЗ е да установи с оглед фактите по чл. 300 от ГПК наличието на
претърпени неимуществени вреди, както и техния размер.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. К. счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
ПОСТЪПИЛО е писмо от ОД на МВР-П. с вх. № 2343/24.01.2025 г., с
което изпращат заверен препис на адм. преписка, образуван по констативен
протокол за ПТП № 1006р-11860/23.07.2024 г.
АДВ. К.: Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заверен препис на адм.
9
преписка, образуван по констативен протокол за ПТП № 1006р-
11860/23.07.2024 г.
АДВ. К.: Да пристъпим към разпит на допуснатия свидетел.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
НИКОЛАЙ И. БОШУЛСКИ – на 54 години, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, съпруг на ищцата по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. БОШУЛСКИ: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. БОШУЛСКИ: Съпругата ми работи в „С. Т. Б.“. Ние живеем в П..
Нейните трудови ангажименти се изпълняват в гр. П. където е работното й
място. Тя се предвижда до работното си място с фирмен автобус. На
02.07.2024 г. съпругата ми звънна към 20:30 часа, девет без нещо вечерта като
тръгна за работа. Не мога да си спомня точно като сезон, но беше лятото и не
след дълго ми звънна пак и ми каза, че са катастрофирали в района на К.. Да,
К. тук в П.. Автобусът беше самокатастрофирал. Аз отидох по най-бързия
начин на мястото на ПТП. Докато отида имаше пристигнали пожарна,
линейки, полицейски коли. Автобусът беше катастрофирал в един стълб от
страната на шофьора. На место не установих тя да е там и й позвъних и тя ми
каза, че е транспортирана до Спешното отделение в П.. Аз постоях около
половин час в района на инцидента докато установя къде е съпругата ми.
Опитваха се да вадят шофьора на автобуса, тъй като човекът беше заклещен.
Докато установя, че нея я няма там, тогава звъннах на телефона й и отидох
към Спешното. Докато отида до Спешното, там имаше нейни лични вещи и тя
беше препратена по ренген и т. н. След известно време излезе една жена,
която аз познавам и я помолих да ми се обади по телефона. След време жена
ми звънна от телефона на нейна колежка. Преди като се чухме ми каза, че е
била в безсъзнание за секунди и не е могла да си отвори врата на автобуса, тъй
10
като шофьора е бил припаднал. Тя говореше добре от Спешното и след
обстойни прегледи, може би след 5-6 часа, излезе от отделението. Излезе д-р
Бакалов, като говорител там, за да даде информация. Там бяхме аз и още един
човек, който е съпруг на друга нейна колежка. После дойдоха и техни
началници. Д-р Бакалов обясни каква е ситуацията. После я пуснаха, но
доктора каза, че това е по нейна воля и че може и да остане ако желае под
наблюдение. Жена ми беше охлузена по лицето, имаше синини под очите,
имаше синини по корема и гърдите. Синини много наслагвани такива. Не
можеше да стои дълго време права. На другия ден отидохме при личния лекар
да й издаде болничен. На 10-я ден жена ми си тръгна на работа, защото се
опасяваше да не я уволнят. В болничния пишеше трудова злополука. Моята
жена е вписана като земеделски производител и това оказа влияние върху
нашата производителност, тъй като тя не можеше да ми помага. Преди ПТП-
то работата й беше правостояща, но не след дълго от ПТП я преназначиха на
друга по-лека работа. Тя сега работи седнала, а не права. След ПТП ми се е
оплаквала, че я боли глава, вие й се свят като стои права за по-дълго време.
Гърдите я боляха, самите мускули я боляха поне месец и половина. Имаше
болка и изпитваше срам пред другите хора като излизаше, че трябва да им се
обяснява, че това са синини от трудова злополука, а не от домашно насилие.
Срам я беше. Изглеждаше все едно е насилвана. Бяха й изписали хапчета и
обезболяващи и успокояващи. Обезболяващите бяха по време на болничния й.
Тя имаше аритмия и започна да вдига високо кръвно след катастрофата. След
аритмията взима хапчета всяка вечер. Преди ПТП жена ми никога не се е
оплаквала от сърце. Ние на полето сме работили толкова тежка физическа
работа и не се е оплаквала. След инцидента при преглед й установиха тази
аритмия. След инцидента като се върне от работа има сърцебиене. Ние
отглеждаме ягоди и плодни дървета – череши. Аз изцяло с това се занимавам.
Тази ни работа е с цел доходи, а не е за лична употреба само. Към днешна дата
жена ми се страхува като карам кола и като карам с малко по-висока скорост.
Тя изпитва паника. При маневри все ми прави забележки и изпада в паника,
която паника. Преди инцидента не я е проявявала тази паника, освен
единствено в някакъв много, много краен случай. За мен изпреварването е
една обикновена маневра, а сега изпада в паника. Тя преди шофираше, сега
отказва. Изпитва страх. От нея разбрах, че от внезапното спиране на автобуса
с гърдите си е счупила облегалките на двете седалки пред нея и тя е паднала с
11
главата надолу между седалките. Нейна колежка беше с аркада на веждата,
със спукани устни и счупен зъб. Другите им колеги са с по-тежки наранявания
- със счупени крайници и т. н. Съпругата ми е била по-назад в автобуса от
дясната страна и затова по-леко е пострадала. Тя е счупила седалките от
тежестта на тялото си и от инерционната сила. На автобуса седалките са близо
и това не дава толкова на тялото да се засили и ако другата седалка е на метър
е щяло да има по-тежки последствия според мен.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Т. Т. – на 67 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВ. Т.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Т.: Работя като шофьор в транспортна фирма, която извършва
превози на тази фирма „С. Т. Б.“, но към момента съм в болничен. На
02.07.2024 г. тръгнахме към 21:00 часа от първата спирка и на предпоследната
спирка качих само един човек. И минах 200-300 метра и нещо ми стана. Нищо
не си спомням. Аз съм се движил с 25 км/ч. Това го показа и на GPS, и на
тахографите са я засекли тази скорост. Аз бях много затиснат и те едва ме
извадиха. Нищо ми нямаше, карах си и изведнъж. Аз съм с нормално кръвно
налягане, нещо варирало ли е и до последно нищо не разбрах. Ударил съм се в
един стълб. Тогава ме закараха на болницата и аз нищо не разбрах. Те бяха 5-6
човека в рейса. Аз бях в безсъзнание. Като се освестих видях само, че има
пожарни, линейки и правиха опит да ме вадят. Предната врата на автобуса
беше отворена когато дойдох в съзнание. Не съм я отварял аз, те са я отворили.
Дело срещу мен не се води. Тестваха ме тогава за алкохол и за наркотици.
Тестовете бяха отрицателни.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
12
АДВ. К.: Нямам други искания на този етап. Да се даде възможност на
вещите лица да изготвят заключенията си.
За изготвяне и изслушване на допуснатите по делото САТЕ и СМЕ,
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 17.03.2025 г. от 10:30 часа, за която
дата и час ищцата – уведомена от днес чрез процесуалния си представител,
ответното дружество – уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица В. Ф. и Д. П., като в призовките им се
укаже да изготвят заключенията си в законоустановения срок по ГПК.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 12:30 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
13