№ 436
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120200037 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. К. Г. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 08-00-195/10.12.2021г., издадено от зам.министър на културата, с което на
жалбоподателя на основание чл. 229 ал.2 вр. чл.200 ал.1 ЗКН за извършено нарушение по чл. 83
ал.1 т.1 б.“в“ ЗКН му наложени наказание "глоба" в размер на 6000 лева.
Жалбоподателят не оспорва изложената в НП фактическа обстановка. Поддържа жалбата и
излага подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи, че не е знаел, че
не е знаел, че трябва да изска разрешение от МК. Моли НП да бъде отменено и претендира
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени изпращат представител. Излагат
становище наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Св.Д. извършила проверка по подаден сигнал от общ.Бургас на сграда – къща,
представляваща недвижима културна ценност, намираща се на ул.***. На място установила, че за
първи етаж са извършени СМР – сменена фасада, ПВЦ, частична мазилка, монтирана нова врата.
За тези дейности не било уведомено МК, поради което свидетелката преценила, че това е
нарушение на чл.83 ал.1 т.1 б.в от ЗКН. За установеното нарушение тя съставил срещу
жалбоподателя АУАН. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените от съда факти. Показанията на свидетеля са
последователни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно ги кредитира.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
1
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които
обуславят отмяна на обжалвания акт на процесуално основание.
От фактическа страна по делото безспорно се установява, че на посочената дата и място
жалбоподателя е извършил СМР в посочения имот, без да е съгласувал това с МК. Видно от
показанията на св.Г., сградата била в изключително лошо състояние и представлявала опасност за
минувачите – в нея свободно се влизало, имало настанени клошари, които палели огън, падаща
мазилка от фасадата по улицата. За целите на настоящото производство обаче, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение е
необходимо да се установи по категоричен начин, че същият е знаел, че сградата е недвижима
културна ценност. Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Следователно, за да се приеме, че едно деяние е нарушение следва то да е било извършено
виновно от установения като нарушител. Настоящият състав достигна до извод, че по делото
липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което се
изключва възможността да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност за
процесното деяние. Този извод съдът прави с оглед наличните по делото данни. В тази връзка не се
доказа субективният елемент от състава на нарушението, поради което и НП подлежи на отмяна.
Отделно от това в случая намира приложение разпоредбата на чл. 13, ал.1 от НК, приложима
съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са
по-малко значителни от предотвратените. В случая жалбоподателя е обезопасил своя имот, тъй
като е бил общественоопасен спрямо минувачите по улицата, както и е ограничил достъпа на
клошари до имота, като по този начин е запазил свои имотни блага. Настоящия състав приема, че с
това се изпълват признаците на института „крайна необходимост“, предвиден в НК
Жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноски, но по делото липсват
доказателства за сторени такива.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 08-00-195/10.12.2021г., издадено от зам.министър
на културата, с което на М. К. Г. ЕГН********** на основание чл. 229 ал.2 вр. чл.200 ал.1 ЗКН за
извършено нарушение по чл. 83 ал.1 т.1 б.“в“ ЗКН му наложени наказание "глоба" в размер на
6000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2