Р Е Ш Е Н И Е
260154/29.3.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2221 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация
чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от М.М.Ч., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и
законен представител на малолетната си дъщеря М.П.К., с ЕГН**********, двете с настоящ
адрес: *** срещу П.К.П., с ЕГН**********, с адрес ***.
Ищцата твърди, че по силата на съдебно решение по
ГД №3205/2011 год. на ШРС, влязло в сила, бракът между ищцата и ответника бил
прекратен, като била определена първоначална издръжка, която последният да
заплаща на малолетното си дете М.. Впоследствие размерът на издръжката бил
изменен с Решение №671/15.08.2013 год. по ГД №1697/2013 год. по описа на ШРС на
100 лева месечно. Твърдят, че от посочената дата до настоящия момент е изминал
период от около седем години, през който нуждите на детето значително се
увеличи. Към настоящия момент детето било ученик в седми клас, което
предполагало необходимост от допълнителни средства за храна, учебници, учебни
пособия, дрехи и др.
Молят съдът да постанови решение, с което да
измени размера на месечната издръжка, изплащана от ответника П.К.П., с ЕГН**********
в полза на М.П.К., с ЕГН********** като увеличи същата 100 на 240 лева месечно,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба.
В съдебно заседание ищцата М.М.Ч., действаща в
качеството си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря М.П.К. се
явява лично и с упълномощен представител
– адв.Б. Б.от ШАК, като поддържат предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова
страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът изразява
становище, че счита иска за допустим, но частично основателен. Не оспорва
факта, че е баща на детето М. и че е бил осъден да заплаща месечна
издръжка на същото в размер на 100 лева, като заявява, че е заплащал редовно
задължението си. Не оспорва факта, че
доколкото детето е в седми клас са се увеличи както ежедневните му нужди, така
също и нуждите му, свързани с обучението. Счита, че регистрацията на ищцата в “Бюро
по труда”, гр.Шумен е направена с оглед образуваното дело, както и че
непосредствено преди това е реализирала доходи като управител на магазин „***“
и като застрахователен брокер. Счита, че следва да бъде изменен размера на
дължимата от негова страна издръжка до 190 лева месечно, а за разликата над
този размер искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител – адв.П. А.от ШАК, който поддържа
отговора на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата М.М.Ч. и
ответникът П.К.П. били съпрузи, като
по силата на съдебно решение по ГД №3205/2011 год. на ШРС, което е влязло в
сила, бракът им бил прекратен, като със същото решение бащата бил осъден да
заплаща издръжка на малолетното си дете М.. Впоследствие размерът на издръжката
бил изменен с Решение №671/15.08.2013 год. по ГД №1697/2013 год. по описа на
ШРС на 100 лева месечно. Към настоящия момент детето е ученик в седми клас в СУ
„***“, гр.Шумен. Ищцата е регистрирана в БТ, гр.Шумен на 14.09.2020 год.. От
11.11.2020 год. се намира в трудови правоотношения с „***“ ООД, гр.Варна, като
по делото липсват доказателства за получавани в тази връзка трудови доходи. Ответникът работи в ПС „***“ ООД и получава брутен
доход в размер на 1172.71 лева месечно, което се равнява на около 910 лева
нетно месечно възнаграждение.
Второто дете на страните К.към настоящия
момент е пълнолетен и липсва установено
по съдебен ред задължение на ответника за заплащане на издръжка към него. Детето
К.живее и при двамата си родители, като прекарва в дома на баща си всяка
седмица в рамките на около 2-3 дни.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално
от: разпита в съдебно заседание на свидетелите К.П.К., А. М. Ч., Л. Х. Л. и Й.
П. Б., както и от Решение №671/15.08.2013 год. по ГД №1697/2013 год. по описа на ШРС; Служебна бележка
№43/24.09.2020 год.; Регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по
труда“, гр.Шумен, Удостоверение за раждане, материалите, приложени към ГД
№1697/2013 год. по описа на ШРС, Удостоверение №1585/08.01.2021 год., Социален
доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”, гр.Шумен, удостоверения за
постоянен и настоящ адрес на детето М.П.К., Удостоверение изх. №1080/25.02.2021
год. от ДСИ при СИС при ШРС, ведно с приложения, Фактура от 19.02.2021 год.,
Фактура от 18.02.2021 год., Справка за актуално състояние на сключени трудови
договори,
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите К.П.К., А. М. Ч.и Й. П. Б., доколкото и
тримата се намират в близки отношения със страните по делото и показанията им
отразяват техни преки впечатления за фактите и обстоятелствата, за които
свидетелстват. В същото време показанията им кореспондират както помежду си
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. По отношение
на показанията на свидетелката Л. Х. Л.съдът
намира, че същите не следва да бъдат кредитирани в частта, в която същата заявява,
че ответникът плаща издръжка на сина си К.и след навършване на пълнолетие. В
този смисъл показанията й противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал и по-конкретно на представеното Удостоверение изх.
№1080/25.02.2021 год. от ДСИ при СИС при ШРС.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че от датата, към която е била определена предишната издръжка
на детето М. до настоящия момент е изминал период от около седем години и
половина. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на
обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице,
като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно
от събраните в хода на производството писмени доказателства се установява по
безспорен начин, че детето М. през учебната 2020/2021 год. е ученик във седми
клас. Изминалият период от повече от седем години, считано от определяне на
предишната издръжка сам по себе си показва, че са нараснали нуждите на детето от
допълнителни средства за учебни пособия, тетрадки и допълнителни учебни
принадлежности. В същото време с оглед възрастта на детето и факта, че същото е
момиче и изминалия период от време следва да се приеме, че са нараснали, както нейните
ежедневни, а така също и специфични потребности от храна, облекло и други
необходими. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно
необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за
храна, облекло, учебни пособия, помагала, за интелектуално и културно развитие.
Следва да бъде отчетен и факта, че към настоящия момент, с оглед обявените в
страната мерки и въведеното дистанционно обучение, включително и за учениците от седми клас, са необходими
допълнителни средства за закупуване на нужните технически пособия за
осъществяване на учебния процес в електронна среда.
От материалите по делото се установява, че
ответникът работи по трудово правоотношение, като реализира трудови доходи в
размер бруто на 1172.71 лева, което се равнява на около 910 лева нетно месечно
възнаграждение. По делото липсват доказателства същият да има други алиментни
задължения за издръжка на други деца, като следва да бъде съобразен и факта, че
детето К.вече е навършил пълнолетие и по отношение на него ответникът не
заплаща издръжка по силата на влязъл в сила съдебен акт. От разпита на самият К.П.К.
в съдебно заседание се установява, че последният посещава баща си всяка седмица
в рамките на 2-3 дни, като получава от него парични средства на стойност около
20 лева месечно. В същото време не се спори между страните по делото, че
ответникът живее в дома на своите родители и не заплаща наем, като липсват доказателства да заплаща и
други консумативни разходи, свързани с неговото ползване.
В същото време по делото липсват доказателства за
получавани от страна на майката на детето трудови и други доходи. В този смисъл
от представените по делото писмени доказателства се установява, че същата е
била регистрирана в БТ, гр.Шумен в периода от 14.09.2020 год. до 11.11.2020
год., като от 11.11.2020 год. се намира в трудови правоотношения с „***“ ООД,
гр.Варна, но по делото липсват доказателства за получавани в тази връзка
трудови доходи.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на децата от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на техните родители, съдът намира, че общата ежемесечна
издръжка по отношение на детето М. следва да бъде в размер на 400 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката
и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки предвид изложеното относно
доходите на ответника, съдът намира, че бащата
следва да участва в издръжката на детето със сума в размер на 220 лева, който
размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена
издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че ответникът през
последните две години е заплащал за двете деца издръжка в общ размер на 220
лева, която продължава да превежда и към настоящия момент, което обстоятелство
доказва, че заплащането на такъв размер на издръжката няма да доведе до някакви
допълнителни затруднения за ответника. Останалата
част от издръжката в размер на 180 лева следва да се поеме от майката, доколкото ще
продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142,
ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на
МС №331 от 26.11.2020 год. от 01.01.2021 год. е определен размер на минималната
месечна работна заплата за страната в размер на 650 лева.
В този смисъл съдът съобрази и Постановление №265 на МС от 20.09.2020 год. за определяне размера на линията на бедност
за страната за 2021 год., съгласно което считано от 01 януари 2021 год. е определен размер на линията на бедност за страната 369
лв.
Фактът, че така определеният по-горе общ размер на издръжката, дължим от
страна на двамата родители на детето М.
е малко над определения за 2021 година размер, потвърждава извода, че лицето
има право на издръжка в определения му размер, както и че така предоставената
му издръжка в този размер няма да доведе до лукс или използването й за цели, неприсъщи
на предназначението й, а ще осигури на детето условия на живот, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление №5 от 30.XI.1981
г., на Пленум на ВС, които не са загубили
своето значение.
В останалата си част до пълния претендиран размер
от 240 лева искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Така определеният размер на издръжката по
отношение на детето М. е дължим, считано от датата на предявяване на иска – 08.10.2020
год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 01-во
число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката по отношение на детето М. в размер на 172.80 лева.
С оглед изхода на спора и доколкото упълномощеният
от ищеца адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата
разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение за предявения иск,
съобразно с уважената част от него. Имайки предвид естеството на иска и
разпоредбата на чл.21 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения от
ищеца адвокат адвокатско възнаграждение в общ размер на 342.86 лева, определен в
размер на минимално предвидения в посочената разпоредба размер, съобразно
уважената част от иска.
Доколкото от страна на ответника по делото не е
направено искане за заплащане на разноски, то независимо от изхода на правния
спор такива не им се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №671/15.08.2013
год. по ГД №1697/2013 год. по описа на ШРС ИЗДРЪЖКА,
дължима от П.К.П., с ЕГН**********, с адрес *** в полза на малолетната си дъщеря М.П.К., с ЕГН**********, действаща чрез своята
майка и законен представител М.М.Ч., с ЕГН**********, двете с настоящ адрес: ***
КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 100 лева /сто
лева/ на 220 лева /двеста и двадесет лева/ месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба - 08.10.2020 год. до настъпване на причини изменящи
или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима до първо число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска за разликата до
пълния предявен размер от 240 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 172.80 лева /сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката по
отношение на детето М., както и 5 лева /пет лева/ държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П.К.П., с ЕГН********** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от ЗА на упълномощения
адвокат на ищеца – адв.Б. Б.от ШАК сумата
от 342.86 лева /триста четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за предявения иск, определен в размер на
минимално, предвидения в посочената разпоредба размер, съобразно уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 31.03.2021
год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: