Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.София, 06.07.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47-ми  състав в публичното заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №8664/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно съединение искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС  и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Н.И. твърди, че е единствен наследник на Х.М.И., която била съсобственик, заедно с ответницата и държавата на апартамент №8, находящ се в гр.София, ул."********с площ от 115кв.м., при квоти 2/5 ид.части за него, 2/5 ид.части за държавата и 1/5 ид.част за ответницата, което съотношение било установено с влязло в сила решение по гр.дело№8924/1996г. на Софийски районен съд, 53-ти състав.  Твърди, че имотът се ползва само от ответницата. Наследодателката на ищеца отправила на 17.03.1008г. искане за плащане на обезщетение, което ответницата не удовлетворила.

Предвид изложеното предявява искове за постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати  обезщетение за ползването на собствените му 2/5 идеални части от съсобствения недвижим имот, представляващ апартамент №8, находящ се в гр.София, ул."********за периода от 01.07.2014г. до 30.06.2019г. и сумата от 3000,00лева мораторна лихва за периода от 01.07.2014г. до 28.06.2019г., ведно със законната лихва от 28.06.2019г. до окончателното плащане на сумите.

Ответницата А.С.Ж., в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на исковете. Счита, че исканията следвало да се направят в делбеното производство, а за  процесния имот се води дело за придобиване по давност от съпруга й.          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа и правна страна  следното:

Уважаването на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС предполага установяването от страна на ищеца на следните факти, дадени кумулативно: съсобствеността на процесния имот, ползването му лично от ответника,  лишаването му от ползване, факта на поканването за заплащане на обезщетение и размера на претендираното обезщетение.

От представеното с исковата молба влязло в сила решение от 05.06.1998г. на Софийски районен съд, 53-ти състав по гр.дело№8924/1996г. се установява, че е налице съсобственост между страните по отношение на апартамент №8, находящ се в гр.София, ул."********при квоти  1/5 ид.част за ответницата и 2/5 ид.части за Х.М.И. и Държавата. Установява се, че ищецът е  единствен наследник по закон на Х. И., поради което по силата на наследяване е станал собственик на 2/5 идеални части от правото на собственост върху имота.

С определение от 08.10.2020г. е прието за безспорно между страните, че през процесния период ищецът не е отправял писмена покана  или искане за заплащане на обезщетение или наем за ползването на  собствените му 2/5 ид.части, както и че целият апартамент се ползва единствено от ищцата. Съдът приема, че определението с което е приет за безспорен факта, че не е отправяна покана за плащане на обезщетение за ползването се опровергава от събраните по делото доказателства, тъй като с нотариална покана, връчена на ответницата на 17.03.2008г. чрез съпруга й. е поканена от праводателката на ищеца да заплаща обезщетение за ползване на собствените му 2/5 от недвижимия имот в размер на 1000лева месечно.

Според мотивите, изложени в тълкувателно решение №7/2012г. на ОСГК ВКС „Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика“.

По делото е установено, че между страните е налице съсобственост при горепосочените квоти, че ответницата ползва изцяло съсобствения имот, че с нот. покана, връчена на 17.03.2008г., е поканена да заплаща обезщетение за ползването на собствената на ищеца идеална част. Следователно са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответницата за плащане на обезщетение за лишаване от ползване на ищеца за процесния период.

За установяване размера на дължимото обезщетение е изслушана съдебно-оценителна експертиза, в която е направено заключение от вещото лице А., че за периода от 01.07.2014г. до 30.06.2012г. за 2/5 идеални части от недвижимия имот пазарният наем е в общ размер от 19 296,00лева. По допълнителна съдебно оценителна експертиза е направено заключение, че за периода от 28.06.2016г. до 28.06.2019г.  законната лихва върху обезщетението за ползване на 2/5 ид.части от процесния имот е в размер на 3901,86лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице и въз основа на него приема, че главният иск следва да се уважи за сумата от 19 296,00лева, а акцесорният до предявения размер от 3000,00лева предвид диспозитивното начало в гражданския процес.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищеца направените разноски, съобразно с уважената част от исковете.  Представени са доказателства за направени разноски в размер на 3025,00лева, от които следва да се присъдят 3/4 или в размер на 2268,75лева.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 1459,00лева, от които следва да се присъдят 1/4 или 364,75лева.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА А.С.Ж. с ЕГН********** да заплати на Н.М.И. с ЕГН********** на основание чл.31, ал. 2 от ЗС обезщетение в размер на 19 296,00 лева за ползването на собствените му 2/5 идеални части от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент №8, находящ се в гр.София, ул.**************, за периода от 01.07.2014г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва от 28.06.2019г. до окончателното плащане на сумите,   сумата от 3000,00лева мораторна лихва за периода от 01.07.2014г. до 28.06.2019г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 2268,75лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 19 296,00лева до пълния предявен размер от 26 880,00лева.

ОСЪЖДА Н.М.И. с ЕГН********** да заплати на А.С.Ж. с ЕГН********** на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направени разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, в размер 364,75лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

 

                                               СЪДИЯ: