№ 115
гр. гр. Добрич, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20243200500126 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
въззивна жалба с вх. № 1471/22.01.2024 г. от „Нава-Турист“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
управителя В.Н.В., чрез упълномощения адвокат И. С., срещу решение №
986/18.12.2023 г. на Добричкия районен съд по гр. дело № 166/2023 г., с което
на осн. чл. 415 във вр. чл. 422 от ГПК е признато за установено по отношение
на въззивника, че ДЪЛЖИ на Община гр. Д., ЕИК *********, с
административен адрес: ***, представлявана от кмета Й.Й., сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1471 от 24.11.2022 г. по
ч. гр. дело № 3391/2022 г. по описа на РС – Добрич, а именно: 19 272,27 лева,
представляваща неустойка, дължима за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021
г., начислена поради неизпълнение на задължението на „Нава-Турист“ ЕООД
за плащане на годишна концесионна сума за десета година по Договор за
концесия № 95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху нежилищен
имот, публична общинска собственост, находящ се в гр. Д. местност ЦГЧ,
АЕМО „С. Д.“, ул. ***: двуетажна масивна сграда – хотел /хан/ със застроена
площ; първи етаж – от 289,57 кв.м. по кад. скица – 294 кв.м.; втори етаж – от
1
325,60 кв.м. и изби с площ 271,50 кв.м., с идентификатор на сградата
72624.625.100.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор 72624.625.100
по КК на гр. Д.; 187,04 лева, представляваща обезщетение за забава върху
концесионното плащане от 22 444,60 лева за десета година по Договор №
95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична
общинска собственост, за периода от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г.
Със същото решение „Нава-Турист“ ЕООД е осъдено да заплати на
Община гр. Д. сумата от 1 181,70 лева, представляваща разноски по гр.д. №
166 по описа на Районен съд Добрич за 2023 г., както и сумата от 439,19 лева,
представляваща разноски по ч.гр. дело № 3391 по описа на Районен съд
Добрич за 2022 г.
Въззивната жалба е депозирана в срок – на 22.01.2024 г., като срокът за
въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от
решението е връчен на жалбоподателя на 08.01.2024 г.; подадена е от
процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от
ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата
отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от
ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е
отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на
разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна в който е изразено становище за неоснователност на
подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания
акт.
Според жалбата решението на районния съд е неправилно,
необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Съдът не е обсъдил доказателствата във връзка с възраженията
на ответника относно наличието на непреодолима сила / форсмажор, довела
до преустановяване на неговата търговска дейност в процесния обект. На
следващо място въззивникът възразява срещу правните изводи на съда, че
клаузата за неустойка по чл. 20, ал. 2 от договора за концесия не е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. Сочи се, че в случая неустойката е
2
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, а уговореният размер на неустойката води до неоснователно
обогатяване на кредитора Община гр. Д.. В условията на евентуалност, ако не
се приеме за основателно възражението за нищожност на клаузата за
неустойка, въззивникът счита, че не следва да отговора за неизпълнението на
задължението си за процесния период, поради непреодолима сила, породена
от пандемията Ковид-19, довело до непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от
въззиваемата страна, в който е изразено становище за неоснователност на
подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания
акт.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в
рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно
за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен
състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена
форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се
разкрие нейното съдържание.
Със заповед № 1471/24.11.2022 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 3391/2022 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ
„Нава-Турист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя В.Н.В., ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА
Община гр. Д., ЕИК *********, с административен адрес: гр. Д., ул. „***,
представлявана от кмета Й.Й., сумите от: 19 272,27 лева, представляваща
неустойка, дължима за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г., начислена
поради неизпълнение на задължението на „Нава-Турист“ ЕООД за плащане
на годишна концесионна сума за десета година по Договор за концесия №
95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична
3
общинска собственост, находящ се в гр. Д. местност ЦГЧ, АЕМО „С. Д.“, ул.
„***“, представляващ двуетажна масивна сграда – хотел /хан/ със застроена
площ: първи етаж от 289,57 кв.м. по кадастрална скица – 294 кв.м.; втори етаж
от 325,60 кв.м. и изби с площ 271,50 кв.м., с кадастрален идентификатор на
сградата 72624.625.100.1, попадаща в поземлен имот с идентификатор
72624.625.100 по Кадастралната карта на гр. Д.; 187,04 лева, представляваща
обезщетение за забава върху концесионното плащане от 22 444,60 лева за
десета година по Договор № 95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху
нежилищен имот, публична общинска собственост, за периода от 20.07.2020
г. до 18.08.2020 г.; 439,19 лева, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение
срещу посочената заповед за изпълнение. Предвид това и на основание чл.
415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 6963 от 20.12.2022 г. заповедният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иск срещу възразилия длъжник
относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
3391/2022 г./.
Производството по гр. дело № 166/2023 г. по описа на Добричкия
районен съд е образувано по искова молба на Община гр. Д., ЕИК *********,
с административен адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от кмета Й.Й., с
която срещу „Нава-Турист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Н.В., са предявени
обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена заповед № 1471/24.11.2022 г. за изпълнение по
чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3391/2022 г.
Претендират се сторените по исковото и по заповедното производство
съдебно-деловодни разноски.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание, чрез упълномощения адвокат, между страните е сключен
концесионен договор, с предмет на концесията общински нежилищен имот –
двуетажна масивна сграда хотел /хан/, находящ се в гр. Д. местност ЦГЧ,
4
АЕМО „С. Д.“, ул. „***“, представляващ публична общинска собственост,
със срок на договора 20 години. Уговорено е, че концесионерът по договора
„Нава-Турист“ ЕООД дължи на концедента Община гр. Д. годишно
концесионно плащане в размер на 20 000 лева без ДДС, платимо в срок до 30
дни след началото на всяка година от договора. Страните са постигнали
съгласие размерът на минималното годишно концесионно плащане да се
индексира с натрупване всяка година с индекса на инфлация, посочен от
НСИ, като годишното концесионно плащане за десета година на договора
/20.06.2020 г. - 19.06.2021 г./ възлиза на 22 444,60 лева без ДДС, дължимо до
19.07.2020 г., за което ответникът е бил надлежно уведомен. Поради
неплащане в срок на годишното концесионно плащане за десета година на
договора, съобразно задължението по чл. 17, ал. 2 от същия, за ищеца се е
породило правото на осн. чл. 20, ал. 2 и чл. 20, ал. 3 от договора да
претендира заплащането на неустойка в размер на 0,5% на ден, за всеки ден
след тридесетият, върху стойността на неизплатената част от паричното
задължение за съответния период. В тази връзка Община гр. Д. претендира от
ответника лихва за забава в размер на 187,04 лв., начислена за периода на
забава от 20.07.2020 г. до 18.08.2021 г., както и неустойка в размер на
19 272,27 лв., изчислена за времето от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г. След като
ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК за ищеца възникнал правен интерес от търсената искова защита,
чрез предявяване на искове за установяване дължимостта на оспорените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК „Нава-Турист“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител, е представил отговор на исковата молба, според който
предявените искове са неоснователни и недоказани.
На първо място ответникът въвежда възражение за нищожност, по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, на клаузата за неустойка по чл.
20, ал. 2 от договора за концесия, поради накърняване на добрите нрави.
Възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с
добрите нрави се обосновава с твърдения уговорената неустойка да излиза
извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
тъй като няма горна граница, дължи се за всеки ден на забавата след
тридесетия, без ограничение във времето, води до обогатяване на ищеца,
стимулира за злоупотреба от страна на кредитора чрез неуказване на
съдействие на длъжника за изпълнение, надхвърля като размер
5
неизпълненото задължение.
В подкрепа на това възражение се сочи, че така уговорена неустойката е
свръх прекомерна, като категорично надхвърля обезпечителната и
санкционната си функция; формирана с единствената цел да се достигне до
неоснователно обогатяване на концедента. Като пример за това се прави
аритметично съпоставяне на стойността на уговорената неустойка и размерът
на законната лихва – към датата на договора за концесия размерът на
уговорената неустойка е 100 лева на ден, а на законната лихва е 5,68 лв. на
ден или 10,22%. Договорената неустойка по този начин надвишава със 17
пъти размера на очакваните вреди.
На следващо място отговорността на „Нава-Турист“ ЕООД спрямо
ищеца следва да бъде изключена поради наличието на непреодолима сила по
чл. 306, ал. 2 от ТЗ, във връзка с обявеното в страната, с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение, и наложените
ограничителни мерки, сред които и преустановяване на посещенията на
всички ресторанти, барове и др.заведения за обществено хранене, заради
разпространението на заболяването „Ковид-19“. В тази връзка се настоява, че
концесионният обект е останал затворен, като е отчетена загуба от 64,80%. В
изпълнение на задължението си по чл. 306 от ТЗ ответникът уведомил ищеца
за настъпилата непреодолима сила и последствията от нея, като Община Д.
отказала предложението на „Нава-Турист“ ЕООД за изменение на
концесионното плащане.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.06.2011 г. между Община гр. Д., от една страна като концедент, и
„Нава-Турист“ ЕООД, от друга страна като концесионер, е сключен Договор
за предоставяне на концесия № 95/20.06.2011 г. по отношение на недвижим
имот, публична общинска собственост, с кадастрален идентификатор на
сградата 72624.625.100.1, попадаща в ПИ с кадастрален идентификатор
72624.625.100, ЦГЧ, АЕМО „С. Д.“, парцел I, Зона 1, представляващ
двуетажна масивна сграда – хотел /хан/ със застроена площ; първи етаж – от
289,57 кв.м. по кад. скица – 294 кв.м.; втори етаж – от 325,60 кв.м. и изби с
площ 271,50 кв.м., за срок от 20 години. Според договора уговореното
концесионно възнаграждение е в размер на 20 000 лева годишно, платимо
6
на една вноска в размер на 100% от годишното концесионно възнаграждение,
дължимо в срок до 30 дни след началото на всяка година по договора.
Гратисен период е уговорен само за първата година.
Концесията обхваща управление на услуга от обществен интерес на
риск на концесионера, като възнаграждението се състои в правото на
концесионера да експлоатира услугата, включващо правото за предоставяне
на услуги и /или извършване на други стопански дейности срещу получаване
на приходи. Според договора годишното концесионно плащане за десета
година на договора от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г. възлиза на 22 444,60 лева
без ДДС, дължимо до 19.07.2020 г.
Съгласно чл. 20, ал. 2 от концесионния договор „При неизпълнение или
забавено изпълнение на задължения за плащане по настоящия договор за
повече от тридесет дни, концесионерът дължи неустойка в размер на 0,5 % на
ден, за всеки ден след тридесетия, върху стойността на неизплатената част от
паричното задължение за съответния период“. По ч. гр. дело № 3391/2022 г.
по описа на ДРС е приложена Справка за задълженията на „Нава-Турист“
ЕООД, в качеството му на концесионер на процесния имот, изготвена от
Община Д., според която ответникът дължи неустойка в размер на 19
272,27 лева за периода от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г., както и лихва в
размер на 187,04 лева.
Представена е ведомост по аналитични партиди „Сметка 41105
Неустойки от концесии“, в която също е отразено, че ответникът дължи
неустойка в размер на 19 272,27 лева, за периода от 20.07.2020 г. до
18.08.2020 г., както и лихва за десетата година по договора, начислена за
периода от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г., в размер на 187,04 лв. За посочените
задължения ищецът е запознал ответното дружество, чрез изпратените
уведомление за задълженията по процесния договор – рег. № 70-00-
454/22.02.2022 г., получено на 04.03.2022 г. и уведомление с рег. № 70-00-
1434/05.07.2022 г. Според приложените преводни нареждания от 17.01.2022 г.
и от 24.01.2022 г. се установява, че ответникът е превел на ищеца сумата от
11 222,10 лева и сумата от 2 244,42 лева
Установено е по делото, че Община Д. е отхвърлила исканията на
ответника за опрощаване, поради наложените ограничителни мерки във
връзка с разпространението на Ковид 19 в периода от 13.03.2020 г. до
7
13.05.2020 г., на дължимата неустойка, начислена поради неизпълнение на
Договор за концесия № 95/20.06.2011 г. Между страните не е било постигнато
съгласие да се измени концесионния договор в частта относно уговорената
неустойка.
По делото са представени справки-декларации на „Нава-Турист“ ЕООД,
от които е видно, че в периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г. в обекта са
реализирани 548 нощувки, а в периода от 01.01.2021 г. до 31.08.2021 г. са
реализирани 804 нощувки.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за десетата
година от концесионния договор (20.06.2020 г. – 19.06.2021 г.) дължимото
концесионно плащане възлиза на 26 933, 52 лв. с ДДС (22 444, 60 лева без
ДДС). Към датата на подаване на исковата молба същото е било погасено с
частични плащания в периода от 08.12.2020 г. – 24.01.2021 г. Дължимата
законна лихва за забава за периода от 20.07.2020 г. до 18.08.2020 г. възлиза на
187,04 лева. Вещото лице е изчислило, че ответникът дължи неустойка в
размер на 19 272,27 лева, за периода от 19.08.2020 г. до 31.03.2021 г. Според
експерта, през десетата година от концесионния договор е отчетен спад в
оборота на обекта с 61,43% спрямо деветата година от договора. В тази връзка
е посочил, че през периода от 20.07.2020 г. – 31.03.2021 г. реализираният
оборот е 18 259 лева – с 29 077,95 лева по-малко от реализирания оборот през
същия период от предходната година в размер на 47 336,95 лева. Експертът е
заключил, че в периода от 20.07.2020 г. до 31.03.2021 г. ответникът не е
претърпял загуба от дейността на обекта, а е реализирал печалба в размер на 1
084,60 лева.
Предявените установителни искове са допустими. Заявени са в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят
в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането
си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е
идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по
специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване
се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно
задължени лица, размер и период.
8
Ищецът е доказал съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за концесия между страните, с падеж на
задължението за плащане на концесионно възнаграждение за десетата година
от договора (за периода от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г.), както и наличието
на уговорка, с която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното
неизпълнение – 0,5 % на ден. Съгласно чл. 17, ал. 2 от процесния договор,
ответникът следва да направи годишно концесионно плащане „в срок до
тридесет дни след началото на всяка година по договора“, т. е. до двадесети
юли. По делото не е спорно, а и от заключението по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, се установява, че концесионното плащане за
десетата година от договора (за периода от 20.06.2020 г. до 19.06.2021 г.)
възлиза на 26 933,52 лв. с ДДС (22 444, 60 лева без ДДС) не е било платено на
падежа – до 20.07.2020 г. Същото е било погасено с частични плащания в
периода от 08.12.2020 г. до 24.01.2021 г., т.е. налице е забавено изпълнение с
повече от тридесет дни. Предвид на това и на основание чл. 20, ал. 2 от
концесионния договор, вещото лице е изчислило, че за процесния период, от
19.08.2020 г. до 31.03.2021 г. при концесионно възнаграждение от 22 444,60
лева без ДДС, дължимата от ответника неустойка възлиза на 19 272,27 лева.
Възражението за наличието на обстоятелства, които могат да се
определят като непреодолима сила по чл. 306 от ТЗ има характера на
правоизключващо отговорността на ответника. За да е налице непреодолима
сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, е необходимо да са осъществени
кумулативно следните предпоставки, визирани в посочената правна норма:
обстоятелствата трябва да са настъпили след сключване на сделката;
обстоятелствата трябва да са непредвидени или непредотвратими; да са от
извънреден характер и да е налице причинна връзка между тях и
невъзможността за изпълнение. Основният характеризиращ белег – елемент,
на "непреодолимата сила", е непредотвратимостта на събитието.
Легална дефиниция на понятието „Непреодолима сила“ се съдържа в
разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, според която това е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключване на договора. Кумулативните предпоставки са следните:
непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между
тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието,
9
извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е
свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при
сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му,
което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение.
Установено е по делото, че в Република България е било обявено
извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. В
тази връзка е създаден Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение на 24.03.2020 г. и на Закона за неговото изменение и
допълнение на 09.04.2020 г. Обявената с решение № 325 на МС от 14.05.2020
г. извънредна епидемична обстановка след 14.05.2020г., с различни заповеди
на Министъра на здравеопазването са налагани множество
противоепидемични мерки. От началото на 2020 г., поради усложнената
обстановка в страната и в чужбина, свързана с изключително динамичното
разпространение на Covid-19, и обявена пандемия от Световната здравна
организация, Министерският съвет на Република България на извънредно
заседание на 08.03.2020 г. приема допълнителни мерки относно заболяването.
Издадени са Заповеди на Министъра на здравеопазването №№ РД-01-
117/08.03.2020 г., РД-0М22/11.03.2020 г., РД-01 -124/13.03.2020 г., РД-01-
127/16.03.2020 г., РД-01138/19.03.2020 г., РД-01-143/20.03.2020 г., РД-01 -
153/25.03.2020 г., 183/06.04.2020 г. (с която се отменят РД-01-127/16.03.2020
г. и РД-01138/19.03.2020 г.), РД-01- 195/10.04.2020 г. (за изменение на
Заповед РД-01124/13.03.2020 г.) за въведени противоепидемични мерки на
територията на страната до изричната им отмяна, като: преустановяват се
посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти,
заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници,
търговски центрове тип МОЛ: преустановяват се учебните занятия и всички
извънкласни мероприятия (занимални, клубове, зелени училища, екскурзии и
др.) в училищата, университетите и другите обучителни институции и
организации. При възможност се организира дистанционна форма на
обучение; преустановяват се посещенията на децата в детските ясли и
детските градини; преустановяват се всякакви групови форми на дейност и
работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното
образование, които се провеждат от физически и юридически лица,
независимо от правноорганизационната им форма. Преустановява се
провеждането на всякакъв вид масови мероприятия и др.
10
Народното събрание на Република България, на основание чл. 84, т. 12
от Конституцията и във връзка с разрастващата се пандемия от Covid-19,
приема Решение за обявяване на извънредно положение върху цялата
територия на Р България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г.
Възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за
овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от Covid-19 и
в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на страната. Решението е
публикувано в ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г. На 24.03.2020 г. в ДВ бр. 28/2020
/извънреден/ е публикуван Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено от НС от 13.03.2020 г., който е изменен и
допълнен – ДВ, бр. 34/09.04.2020 г. Във връзка с продължаващата
разрастваща се пандемия от Covid-19, Народното събрание на Република
България, на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията, приема Решение за
удължаване срока на обявеното с Решение от 13.03.2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Р България до 13.05.2020 г. Решението
е публикувано в ДВ, бр. ЗЗ от 07.04.2020 г. Срокът на въведените
противоепидемични мерки е удължен със Заповеди на Министъра на
здравеопазването №№ РД-01 -154/19.03.2020 г. и РД-01 - 195/10.04.2020 г. до
13.05.2020 г. Продължаващото разпространението на Covid-19, както в
България, така и в чужбина, наложи удължаване срока на действие на
въведените ограничителни и противоепидемични мерки и след края на
обявеното извънредно положение – 13.05.2020 г.
Междувременно, Министърът на здравеопазването издава заповед на
03.05.2020, с която допуска посещенията на търговски площи на открито.
Министерският съвет на Р България на заседанието си на 24.06.2020 г. приема
Решение за удължаване срока на обявената извънредна епидемиологична
обстановка до 15 юли 2020 г., предвид факта, че Пандемията продължава да
представлява заплаха за общественото здраве в национален и световен
мащаб. Издадени са множество Заповеди на Министъра на здравеопазването
за удължаване действието на временните противоепидемичните мерки за
удължаване срока на действие до 30.11.2020 г. Заповед № РД-01-
262/14.05.2020 г. забранява посещенията в закрити търговски площи на
заведения за хранене и развлечения- в това число ресторанти, до 14.06.2020 г.
В изпълнение на Решение на МС на Р България № 673/25.09.2020 г. са
издадени Заповеди на Министъра на здравеопазването за въвеждане на
11
противоепидемични антикризисни мерки до 31.01.2021 г. В изпълнение на
Решение на МС на Р България № 855/25.11.2020 г. за ново удължаване срока
на извънредната епидемична обстановка в страната, са издадени нови
Заповеди на Министъра на здравеопазването - № РД-01675/25.11.2020 г. за
въвеждане на противоепидемични антикризисни мерки, считано от 27.11.2020
г. до 31.01.2021 г.; РД-01-677/25.11.2020 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки, считано от 23:30 часа на 27.11.2020 г. до
21.12.2020 г.; № РД-01-173/18.03.2021 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки на територията на страната от 22.03.2021 г. до
31.03.2021 г.: № РД-01 -51/26.01.2021 г. за въвеждане на противоепидемични
мерки, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г.
Обектът на договорът за концесия е категоризиран като туристически
обект – хотел /хан/ „С. Д.“. Следователно, в рамките на процесната 10-та
година от действието на договора за концесия, с продължителност от
20.06.2020 г. до 19.06.2021 г., пълна забрана за осъществяване на търговска
дейност в обекти от категорията на ползвания от ответника по силата на
договора за концесия е действала за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.,
за времето след 20.05.2020 г. забраната касае закритите търговски площи.
Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 от ТЗ длъжникът по търговска
сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила,
дефинирана в ал.2 като непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Нормата на чл.
306, ал. 2 от ТЗ урежда само събитието като вид юридически факт на
непреодолимата сила. В правната доктрина и съдебната практика като нейни
проявления се признават и разглеждат още актовете на държавните и
общински органи като закони, подзаконови нормативни актове, индивидуални
административни актове, като квалифициращ и задължителен техен белег е
извънредният им характер. Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и заповедите на здравния министър имат такъв
характер, тъй като основанието за тяхното приемане/издаване е именно
обявеното извънредно положение. То определя инцидентния характер на тези
актове и извънредното им настъпване като юридически факти. Чрез
нормативните и административни правила се налагат необичайни забрани и
ограничения, засягащи негативно множество търговски дейности. Налице са
12
характеристиките на непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от ТЗ -
епидемията от коронавирус е непредвидено и непредотвратимо събитие
/договорът в случая е сключен през 2011 г., респ.договарящите нито са могли,
нито са били длъжни да го предвидят/, а и е с извънреден характер. Тя
практически е довела до наложени от Държавата чрез министъра на
здравеопазването забрани за пълноценно осъществяване на търговската
дейност в заведения за хранене, каквато е осъществявана и от ответника в
ползвания по договора за концесия обект. Опрощаването на конценсионното
възнаграждение е било възможно да се осъществи при условията на чл. 6б от
ЗМДВИП. След като предвид на естеството на задължението – парично
задължение за стойност, не може да настъпи невъзможност за изпълнение по
причина на форсмажор по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ и по реда на чл. 306,
ал. 3 от ТЗ, неизпълнението се проявява само със забава на длъжника.
Следователно, в случая налагането на нормативни и административни
забрани и ограничения във връзка с епидемията от коронавирус не може да
има за последица лишаването на общината-концедент от икономическия
резултат на договора - концесионното възнаграждение, респ.ответникът-
концесионер дължи плащане на концесионното възнаграждение за процесната
година от договора, и след като го е забавил длъжникът търпи негативните
последици на забавата, т.е. дължи лихви и неустойки съобразно уговореното.
Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му
характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на
дължимата грижа за изпълнение на задължението. Извънредният характер на
събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към
следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се
преодолеят последиците му. Грижата на добрия търговец изисква от
длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия
стопанин /чл. 63, ал. 2 от ЗЗД/, предвид на обстоятелството, че изпълнението
на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие.
Преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското
качеството на длъжника, както и на вида и характера на престацията.
Същевременно доколкото задължението на концесионера е парично,
той не може да се позове на форсмажор по реда на чл. 306, ал. 3 от ТЗ
/нормата касае възможността на длъжника, който не може да изпълни свое
13
задължение по договора поради непреодолима сила, да уведоми писмено
кредитора за това/. В случая обявеното извънредно положение във връзка с
вирусна пандемия Кови-19 не рефлектират върху изпълнението на
задължението на ответника за заплащане на уговорената по договора
концесионо възнаграждение, че да го направят обективно невъзможно за
изпълнение. Невъзможността да бъдат получавани доходи от търговската
дейност на ответника не го освобождават от задължението му по договора, в
който смисъл е разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, тъй като липсата на
парични средства не е основание за това. Доколкото обаче задължението на
концесионера за плащане на концесионно възнаграждение е парично, той не
може да се позове на форсмажор по реда на чл. 306, ал. 3 от ТЗ, тъй като
юридическата невъзможност да реализира печалба от дейност, която
осъществява в обекта на концесията, не освобождава концесионера от
отговорност за заплащане на концесионно възнаграждение, тъй като липсата
на парични средства не е основание за това, в който смисъл е разпоредбата на
чл. 81, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Освен присъщите обезпечителна /да стимулира и
гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения/ и
обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват/ функции, от съществено значение е и санкционната
й функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и
когато не са настъпили вреди в предвидения размер. В този случай
кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, но длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Тази
функция намира приложение и когато размерът на неустойката е по-голям от
размера на претърпените от кредитора вреди. Средство за защита на
длъжника е както предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за
намаляване на неустойката поради прекомерност /с изключение хипотезата на
чл. 309 от ТЗ/, така и възможността за прогласяването й за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Принципно накърняването на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на
основен правен принцип - на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските правоотношения, на предотвратяване на
14
несправедливото облагодетелстване. Добрите нрави, в качеството им на
морални норми с нравствено-етично съдържание, които законът въздига в
критерий за оценка на сделките, не са правни норми, най-често не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципни неписани положения на
обществения живот или произтичат от такива. Не всяко нарушение на
установените морални и етични норми може да се възприеме като в
противоречие с добрите нрави по смисъла на закона, а само онова, което е
грубо и в ярко различие с утвърдените нравствено-етични правила за
поведение.
Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като
нарушаваща добрите нрави и създаваща условия за неоснователно
обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще
излезе извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Към последващ момент
се прави преценката за прекомерност. В този смисъл неустойка ще бъде
нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато това следва от самия
текст на клаузата, преценен съобразно критериите съгласно т. 3 на ТР №
1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, а не от обстоятелства, които
настъпват впоследствие. Критерият за преценка на съответствието на клаузата
за неустойка с добрите нрави, посочен в посоченото тълкувателно решение,
като съотношение между размера на уговорената неустойка и очакваните
вреди от неизпълнението, следва да се прилага по начин, който няма за
резултат абсолютна аритметична съпоставка помежду им, а схваща вредите на
15
плоскостта на интереса на кредитора от изпълнението и така неустойката да
се преценява като обезщетяваща вреди над обичайните или изпълняваща
наказателна функция - така решение № 66/23.08.2019 г. по т. д. № 2131/2018 г.
на ВКС, І т. о.
Наведените от ответника-концесионер възражения за противоречие на
уговорената неустойка с добрите нрави, съдът ги намира за неоснователни.
Не е нищожна клауза за неустойка в търговски договор само поради това, че
уговорена без краен предел и фиксиран срок. Подобна клауза би била
нищожна поради накърняване на добрите нрави само, ако е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция – такава
функция неустойката има в случаите, при които размерът й надхвърля
вредите от неизпълнението, като преценката се прави винаги за всеки
конкретен случай и към момента на сключване на договора (в този смисъл
решение № 107 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. дело № 818/2009 г., II т.о., ТК и
решение № 168 от 12.10.2010 г. на ВКС по т. дело № 486/2010 г., II т.о., ТК).
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
договора и служи като обезщетение за вредите, които изправната страна
търпи от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият
състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за
заплащане на неустойка за неизпълнението на договор, е следният: наличие
на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. Единствената предпоставка, за да бъде присъдена неустойка, е
неизпълнение на поетото с договора задължение, без да е необходимо да се
доказват нито настъпването на самите вреди, нито техният размер. В това
именно е и спецификата на неустойката, която я отличава от всички останали
обезщетения за вреди от неизпълнение на договорните задължения.
Безспорно е, че неустойката, в качеството й на акцесорно съглашение с
предмет задължение, което става изискуемо в случай на неизпълнение на
главното задължение, може да обезпечава и задължения, които не възникват
от договори, а от други юридически факти.
Неустойката представлява договорно предварително определяне на
отговорността на длъжника при неизпълнение на задължението – забавено,
лошо или частично. Съответствието на клаузата за неустойка с добрите нрави
на плоскостта на кредиторовия интерес от изпълнението в случая следва да
16
се търси като се държи сметка за характера и предмета на договора, който
дава дългосрочно право на ползване върху обект,представляващ публична
общинска собственост, който обект общината е длъжна да стопанисва и
управлява в интерес на гражданите, и избора й на концесионер не е
произволен, а в резултат на законово регламентирана конкурсна процедура.
Съгласно решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I
т. о., ТК разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД намира приложение и
при търговските сделки. В цитираната норма не е дефинирано понятието
„добри нрави, но тъй като законодателят е придал правно значение на
нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона,
вложеният в това понятие смисъл следва да се тълкува, че в посочената
категория попадат само онези наложили се правила и норми, които бранят
правила, принципи и права и ценности, които са общи за всички правни
субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като
цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми. В тази връзка,
въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена
неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори,
като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване. Невъзможността да се намали
неустойката е само по отношение на търговци.
Прогласената от закона договорна свобода на страните допуска
дължимата парична неустойка да бъде опредЕ. като абсолютна цифрова
величина, както и да бъде определяема според зададени от страните
показатели, какъвто е настоящия случай – 0,5% на ден върху стойността на
незаплатената част от паричното задължение. Фактът на превишение на
неустойката спрямо размера на очакваните от кредитора вреди, не може да се
разглежда и като нарушение на добрите нрави. Неустойката в случая освен
обезщетяването за вреди от забавата цели да обезпечи точното изпълнение и
стимулира длъжника да изпълни в уговореното време под страх от
17
настъпването на отговорността за заплащане на неустойката и като санкция.
Не се установява по делото, че в случая неустойката цели единствено
обогатяването на ищеца, тъй като прекомерността на неустойката, която се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави нищожна поради
накърняване на добрите нрави, респ. съпоставката с действителните вреди в
размер на законната лихва за същия период, които ищецът търпи като
кредитор, не е аргумент за нищожност , ако към момента на сключване на
договора не са налице обстоятелства, от които да може да се направи извод,
че единствената цел, заради която е договорена е извън присъщите й
функции. Както се изтъкна и по-горе освен обезщетителна, неустойката има
обезпечителна /гаранционна/ и санкционна функции, каквито са изключени
при определянето й само в рамките на обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. При преценка характера на договора и неговия предмет, начина по
който е уговорена неустойката за забава - 0,5 % на ден върху стойността на
незаплатената част от паричното задължение, т.е. неустойката е обвързана от
продължителността на забавата на длъжника, при което освобождаването от
отговорност или намаляване отговорността на длъжника му е предоставено
изцяло на неговата воля, който при полагане грижата на добрия търговец
може да осигури точно и своевременно изпълнение и сам да ограничи
размера на неизпълнението, не може да се приеме, че единствената цел,
заради която е договорена неустойката е извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции.
При така установеното уговорената неустойка не е нищожна, тъй като
целта и не излиза извън пределите на присъщите и обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. В този смисъл последиците от
неизпълнението на договора съобразно уговореното следва да са в тежест на
ответника-концесионер по договора. Договорът за концесия е сключен от
ответника, в качеството му на търговец във връзка с упражняваното от него
занятие, и е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал.1 от ТЗ.
Прогласената в чл. 309 от ТЗ невъзможност да се намали неустойката
като прекомерна е по отношение на търговци, т.е. страната-търговец, в случая
концесионера. Търговецът не може да се позове на прекомерност на
неустойката поради императивно установената с чл. 309 от ТЗ забрана,
18
важима по отношение на него /така решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по
т. д. № 911/2009 г., I т. о./.
В разглеждания случай неустойката по процесния договор е уговорена
като мораторна и се дължи при забава в плащането над 30 дни по 0,5% за
всеки ден след тридесетия. Неустойката, която е начислена поради
неизпълнение на задължението на „Нава-Турист“ ЕООД за плащане на
годишна концесионна сума за десета година по Договор за концесия №
95/20.06.2011 г. за предоставена концесия върху нежилищен имот, публична
общинска собственост, находящ се в гр. Д. местност ЦГЧ, АЕМО „С. Д.“, ул.
***: двуетажна масивна сграда – хотел /хан/ със застроена площ; първи етаж –
от 289,57 кв.м. по кад. скица – 294 кв.м.; втори етаж – от 325, 60 кв.м. и изби с
площ 271,50 кв.м., с идентификатор на сградата 72624.625.100.1, попадаща в
поземлен имот с идентификатор 72624.625.100 по КК на гр. Д., се изчислява
от вещото лице в размер на 19 272,27 лв. за времето на забавата 19.08.2020 г.
– 31.03.202 1г. При тези данни съдът намира, че неустойката не е прекомерна,
тъй като тя има освен обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция,
т.е има за цел да обезпечи точното изпълнение, вкл.по време и да стимулира
концесионера –длъжник да изпълни в уговореното време, за да не носи
отговорност за заплащане на неустойката като санкция. Правоизключващото
възражение на ответника е неоснователно и правилно не уважено от районния
съд. Претенцията на ищеца е доказана и следва да се уважи изцяло.
Основателен и доказан и предявения иск с правно основание по чл. 422
от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД, доколкото ответното дружество не е изпълнило
задължението си да заплати сумата от 22 444,60 лева без ДДС на падежа –
20.07.2020 г., поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от
20.07.2020 г. до датата на погасяване на задължението – 18.08.2020 г., чийто
размер, според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза възлиза на 187,04 лева.
Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК. Тъй като правните изводи на настоящата
инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния съд, Добричкият окръжен
съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
19
бъде оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващите им правни норми, като по този начин е достигнал до
законосъобразни правни изводи.
С оглед крайния резултат от спора и в съответствие с чл. 78, ал. 1 от
ГПК, право на разноски има само ищеца, при съобразяване на което
решението на районния съд с характер на определение в частта на разноските
е правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. за водене на въззивното
производство.
По изложените съображенията и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 986/18.12.2023 г. на Добричкия районен
съд по гр. дело № 166/2023 г.
ОСЪЖДА „Нава-Турист“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Н.В., да заплати на
Община гр. Д., ЕИК *********, с административен адрес: гр. Д., ул. „***,
представлявана от кмета Й.Й., сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20