№ 2579
гр. Варна , 21.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20213100101822 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. при ВРС №20673/20.07.2021г. на Н. АНГ. Н., за
определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №10089 по описа на ВРС за 2021г., 26-ти
състав, за „произнасяне по искане за издаване на съдебно удостоверение от 08.07.2021г.“.
Към молбата е приложено относимото дело на ВРС.
Към молбата е приложено и становище на докладчика по относимото за случая дело
на ВРС, на осн. чл.255, ал.2 ГПК.
За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:
Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.
Преписката по молбата е надлежно комплектована при изпращането й.
Разгледана по същество молбата е абсолютно неоснователна, защото:
Нормата на чл.255, ал.1 ГПК дава възможност на страната да се защити срещу
неоснователното процесуално бездействие на съда да извърши ясно и конкретно посочено
процесуално действие, с което бездействие се нарушава правото на страната делото да се
разглежда в разумен срок. За да може да е основателна една молба по чл.255 и сл. ГПК е
необходимо на първо място да е посочено ясно и несъмнено конкретното процесуално
действие, което се счита да е необосновано неизвършено. На следващо място е неоходимо
изрично да е предвиден в закона срок за въпросното конкретно действие, който следва да е
просрочен. При това не просто формално просрочен, а забавата да е значима и да води до
накърняване правата на страна в процеса, по конкретни причини. А ако се касае за действие,
за което законът не е предвидил изричен срок, следва да се държи сметка за общия принцип
на разумния срок по чл.13 ГПК. А той от своя страна дължи преценка за множество
обстоятелства, сред които сложност и обем на дължимото неизпълнено действие, характер
на делото, поведение на страните в производството по повод на други паралелно отправяни
искания и не на последно място общата натовареност на съдебния състав, във връзка с
предходните обстоятелства, както и на другите важни за случая такива. Само в този случай
би могло да се констатира „необоснованост“ на забавянето, по см. на чл.257, ал.2, изр.2
ГПК. От друга страна съгласно императивния чл.256, ал.1 от ГПК, ако след подаването на
молбата за бавност съдът незабавно извърши всички действия, посочени в молбата,
1
последната се смята оттеглена, защото в този случай тя ще е лишена от интерес. В
производството по чл.255-257 ГПК не се разглежда и правилност на съдебни актове, а само
срочност на действията.
В настоящия случай на първо място молбата за бавност е нередовна,тъй като в
сезиралата ВРС молба от 08.07.2021г. са отправени искания за издаване на три броя съдебни
удостоверения, а в настоящата жалба за бавност не става ясно за кое „съдебно
удостоверение“ от въпросите три се касае. Нередовността е достатъчно основание за
отхвърляне на искане чл.255 ГПК.
На следващо място самата сезирала ВРС молба от 08.07.2021г. изобщо не съответства
на никакъв ясен и допустим за разглеждане гражданскоправен спор или въпрос. В нея има
само хаотични, неясни и непоследователни доводи и твърдения, при нулево съобразяване с
релевантните по чл.127 ГПК данни и индивидуализация, до степен на практическа липса на
искова молба. Исканията до граждански съд за съдебни удостоверения от своя страна не
могат да бъдат „предмет“ на каквото и да е производство по ГПК, а имат само
несамостоятелно процедурно значение, респективно са правно иррелевантни при липса на
ясен и допустим граждански спор. Въпреки всички тези тежки пороци на сезиралата съда
молба, съставът на ВРС не е прекратил директно производството, а е дал конкретни
указания към ищеца, с което е обезпечил правото му на защита. И до днес обаче нищо от
указанията не е изпълнено. Напротив – с молба, подадена на 20.07.2021г., ищецът поискал
продължаване на срока за изпълнение на вече дадените му от съда указания,уважена от ВРС
на същия ден. Поради което към момента дори не е започнал да тече за ВРС срок за
произнасяне по исканията за съдебни удостоверения. Което прави и разглежданата молба по
чл.255 ГПК категорично неоснователна.
На трето място следва да се посочи, че всъщност по молба за издаване на съдебни
удостоверения ГПК изобщо не предвижда изричен срок, в който да следва съдът да се
произнесе. И това е съвсем логично, защото голяма част от съдебните удостоверения по
ГПК имат доказателствено значение, поради което по тях съдът дължи произнасяне едва с
определението по чл.140 от ГПК. При толкова груби и съществени нередовности на
исковата молба, до практически липсваща такава, както в случая, е изключено да се прецени
и дали замолените удостоверения касаят процесуални въпроси по хода на делото или
доказването в процеса, съответно с което да се определи и началния срок за произнасянето
по тях. Което потвърждава пълната неоснователност на молбата за бавност.
За пълнота следва да се отбележи,че при извършената от ВОС служебна проверка, с
оглед на подадената жалба за бавност, настоящия съдебен състав констатира абсолютна
срочност и бързина на всички извършени до момента по делото действия от състава на ВРС.
В този смисъл оплакванията за обратното, в това число преките обвинения на ищеца, част от
които имат дори съдържание по чл.100а ГПК, са напълно безпочвени и колидират с
принципите на чл.3 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молба с входящ при ВРС №20673/20.07.2021г. на Н. АНГ.
Н., за определяне на срок при бавност на ВРС по гр.д. №10089 по описа на ВРС за 2021г.,
26-ти състав, за „произнасяне по искане за издаване на съдебно удостоверение от
08.07.2021г.“, на осн. чл.255-чл.257 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се върне на ВРС.
2
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3