Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
29 май 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и първи март две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Таня Стоянова, след като
изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№698 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.20 и сл. от Договора за правна
помощ по граждански дела между Република България и Република Македония вр. с
чл.117 и сл. КМЧП.
В исковата си молба ищецът дружество за производство, търговия и
услуги ЛКВ К.внос- износ, със седалище и адрес на управление Република Северна
Македония, гр. Велес, ул.“********, чрез адв. Г.С., със съдебен адрес ***/, е
подало молба, чрез Министерство на правосъдието на Република Северна Македония
до Министерство на правосъдието на Република България, с която се иска
признаване и допускане на изпълнение на територията на Република България на
решение МАЛВПЛ 1- ТС – 43/19 от
26.05.2020г., постановено от Основен съд – Велес, потвърдено с решение № ТСЖ –
785/20 от 17.12.2020г. на Апелативен съд- Скопие, за заплащане на съдебни
разноски в размер на 394 322 македонски денари и 30 638 македонски
денари от „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 3, в срок от 8 дни от получаване на решението.
Съдът се е разпоредил препис от
съдебните книжа да се връчи на ответника „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, офис 3. Книжата са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК и в срока за отговор такъв не е постъпил в съда.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото не е налице спор, че е налице
постановено решение /присъда/
на Основен съд – Велес, Република Северна Македония, от 17.10.2020 година, с
което първостепенният съд е приел, че действа по жалба на ответника, който е
настоящ ищец, дружество за производство, търговия и услуги ЛКВ К.внос- износ,
със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр. Велес, ул.“********,
чрез адв. Г.С. в съответствие с чл.
428-а от гражданския процес на Република Северна Македония, с което се
оспорва/възразява срещу решение за издаване на нотариално платежно нареждане. В
резултат на тази жалба е образувано производството пред Основен съд- Велес, в
което участие като страна е взел и настоящият ответник „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, офис 3.
След проведено състезателно производство,
Основният съд- Велес е отхвърлил претенцията на „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 3, спрямо ответника дружество за
производство, търговия и услуги ЛКВ К.внос- износ, със седалище и адрес на
управление Република Северна Македония, гр. Велес, ул.“********, за заплащане
на сумата от 4 904,38 евро, въз основа на издадените от ищеца спрямо
ответника две фактури, както следва: фактура под №**********/31.12.2018г. на
стойност 2 590евро и фактура №**********/31.12.2018г. на стойност 2 314,18
евро, като е приел, че липсва основание за тяхното издаване, по мотиви,
изложени в цитираното решение.
С това решение Основен съд- Велес е
осъдил ищеца „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 3, да заплати на ответника дружество за производство, търговия и услуги
ЛКВ К.внос- износ, със седалище и адрес на управление Република Северна
Македония, гр. Велес, ул.“********, разноски по делото в размер на 394 322
македонски денара в срок от 8 дни от
получаване на съдебния акт.
Актът на Основен съд – Велес постановен под номер
МАЛВПЛ1- ТС – 43/19 е обжалван пред Апелативен съд - Скопие, който се произнася
с решение/ присъда под № ТСЖ-785/20, с която отхвърля жалбата на „Б.Т.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, като неоснователна
и потвърждава Присъдата но МАЛВПЛ1-ТС- 43819 от 26.05.200г. на Основния съд-
Велес, като присъжда на дружество за производство, търговия и услуги ЛКВ К.внос-
износ, със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр.
Велес, ул.“********, разноски по проведеното пред Апелативния съд производство
в размер на 30 638 македонски денар/МКД/, платими в срок от 8 дни след
получаване на това решение.
По делото е представено от ищеца
потвърждение от Основен съд – Велес на Република Северна Македония, СУ -03 №83-9/21
от 01.02.2023 година, от което се установява, че постановеното от съда решение,
подлежи на изпълнение от 10.02.2021г.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните правни изводи:
Съобразно изложеното в исковата молба
на чуждестранното юридическо лице, съдът приема, че е сезиран с иск по чл.
119 вр. чл.117 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на
решението/присъдата на Основен съд- Велес и на Апелативен съд- Скопие, с които
настоящият ответник е осъден да заплати на ищеца по делото разноските в
проведените производства пред двете инстанции.
За да се
уважи подобно искане, ищецът следва да представи пред съда по екзекватурата доказателства, решението, чието признаване се
иска да е в заверен препис от органа, който го е постановил и да е придружено с
удостоверение за влизането му в сила.
Между Република България и Република Северна Македония е в сила договор за правна помощ по граждански дела между
двете държави, обнародван в ДВ на 26.04.2006г.
Съобразно Глава четвърта
от този договор, уреждаща материята на признаване и изпълнение на съдебни
решения, с разпоредбата на чл.20 договарящите държави са приели, че всяка
договаряща страна е длъжна съгласно този договор да признава и изпълнява на
своя територия съдебните решения, постановени и влезли в сила на територията на
другата договоращя страна, като е прието, че за Република Северна Македония под
решения следва да се разбира съдебна погодба или решение и присъда в частта и
за обезщетяване на имуществени вреди по наказателно дело.
С разпоредбата на чл.21
от договора страните са приели по какъв начин се инициира процедурата по
признаване и изпълнение на съдебно решение на договарящата страна-т.1, а с т.2
на цитираната разпоредба е прието, че молбата за признаване и изпълнение на
съдебно решение се придружава от: копие от съдебното решение, заверено от съда,
като в случай, че в решението липсва ясно указание, че е влязло в сила и е изпълняемо,
то към него се прилага документ, издаден от съда, който следва да съдържа
удостоверяване, че решението е влязло в сила и е изпълняемо, както и документ,
който удостоверява, че страната, ако не е участвала в процеса, е била надлежно
призована пред съда.
Въз основа на този
договор двете договарящи държави са приели облекчен режим касателно освобождаване
от легализация на документите и обмен на информация, което се изразява в
нормата на чл.24, т.2 , с която се сочи, че официални документи се явяват тези,
които са издадени от съда и други правосъдни ограни, от административни органи
и др. посочени в нормата.
Изрично са урдени
случаите, в които се отказва признаване и изпълнението на съдебно решение,
лимитативно изброени в разпоредбата на чл.23 от договора за правна помощ.
Въз основа на горното
съдът приема, че с постигнатото споразумение за правна помощ между Република
България и Република Северна Македония е уреден режим, който се отклонява от
режима, очертан в КМЧП – чл.117 и сл., което отклонение се изразява в начина на
иницииране на производството по екзекватура, липсата на изискване за
легализация на представените документи и кръга на проверката по чл.117 КМЧП.
Наличието на договора за
правна помощ между двете държави води до извод, че правилата на чл.117 КМЧП ще
намерят приложение само доколкото в договора за правна помощ не се съдържат
противоречащи им правила или липсва уреждане на конкретен въпрос. Аргумент в
тази насока е и разпоредбата на чл.3 КМЧП, която предвижда, че разпоредбите на
този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент,
установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република
България или в друг закон. Алинея втора на чл.3 задължава съда при прилагане на
международен договор или на друг международен акт, да се съобразяват международния характер на неговите разпоредби,
установената в тях квалификация и необходимот от постигане на еднообразие в
тяхното тълкувани и прилагане.
Както е посочено по-
горе правилата относно признаване на решенията на съдилищата на двете държави
са изчерпателно уредени в чл.20 и следващите от действащият договор, поради
което същите следва да намерят приложение.
Основание за това са
следните причини:
Нормите на договора за
правна помощ по граждански дела между двете държави, с оглед техния
международен характер и доколкото уреждат не отношения между частноправни
субекти, а отношения между двете държави във връзка с поетото задължение за
взаимно признаване и допускане на изпълнението /чл.21 от договора/ имат
императивен характер, поради което следва да бъдат прилагани от съда служебно.
Второто основание е, че
нормите на договора се явяват специални по отношение на КМЧП и последният
следва да се приложи при липса на уредба в действащия между двете държави
договор.
Ето защо съдът е дал
квалификация на спорното право, основавайки се на действащата правна уредба
между Република България и Република Северна Македония, представляваща част от
договора за правна помощ, именно чл.20 и
следващите.
Въз
основа на така изложеното настоящият състав на съда приема, че е надлежно
сезиран от ищеца с исковата молба, с която се иска признаване на съдебни
решения на чуждестранен съд и допускане на изпълнението на територията на
Република България. Към молбата са представени документи, които установяват, че
съдебните решения са постановени от компетентен орган, същите са влезли в сила
и са изпълняеми.
Представените от ищеца
документи, отговорят на изискванията на чл.24 от договора за правна помощ, тъй
като представляват официални документи, издадени от съда – Основен съд-Велес и
Апелативен съд- Скопие, представени са в заверен от съда, постановил решение
препис /листове 85-103 от делото/,
представено е удостоверение, че са изпълняеми- лист 231 от делото.
От представените
заверени преписи от постановените съдебни решения се установява, че настоящият
ответник
„Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 3 е
участвал в съдебните производства, поради което не е налице основание СГС да
изисква документ, който да удостовери, че страната, която не участвала в процеса е била редовно призована
пред съда, както повелява разпоредбата на чл.21,т.1 б.“в“ от договора за правна
помощ.
По делото не са налице
твърдения и доказателства за влязло в сила решение на български съд за същото
искане и на същото основание, както и отвод за висящ процес пред български съд,
който да е образуван преди чуждото дело.
Единственото изискване
на КМЧП, което съдът следва да провери е дали решението на македонския съд не
противоречи на обществения ред.
Като под обществен ред
не следва да се разбира просто противоречие със закона, а нарушение на
императивни правни норми, които са основи на правовия рд или касаят основни
принципи на правораздаването с универсално решение / определение
№264/17.05.2010г. по т.д.№1014/2009г. на ТК на ВКС, второ т.о./.
В настоящия случай не
може да се приеме, че е налице такова противоречие и това е така, тъй като
развилото се двуинстанционно производство пред основен и апелативен съд е
производство по търговски спорове между двете дружества и не се различава от
обичайния търговски спор, който може да се развие пред българския съд.
При така изложеното
съдът намира, че искът се явява основателен и доказан и поради това да бъде
уважен.
По разноските.
В хода на
производството по делото са направени разноски по размяна на книжа, за които
СГС е извършил разходи за превод, а именно: 120лв., платена въз основа на
разпореждане от 01.06.2021г.; на 1 200лв. за превод на книжа, изпратени от
Република Македония; на 288лв. за нов превод на книжа.
Тези разходи следва да
бъдат понесени от ищеца, като техният общ размер е 1 698лв., като на
основание чл.77 ГПК съдът следва да постанови определение, с което осъди
ищцовото дружество да заплати сумата, представляваща разноски, които са
направени в хода на производството.
По отношение на
разноските на ищеца.
По делото страната е
представлявана от адвокат А.С., който е представил доказателства, че му е
заплатена адвокатско възнаграждение в брой от 1000 евро, чиято левова
равностойност е сумата от 1 955,83лв.
Поради извод на съда за
основателност на претенцията за признаване на двете решения и допускането им до
изпълнение на територията на Република България, то направените от ищеца
разноски, за които е установено да са реално понесени от страната, а именно заплатеното
адвокатско възнаграждение от 1 955,83лв. и заплатената държавна такса от
50лв., следва да са в тежест на ответника, като същият бъде осъден да ги
заплати на ищеца.
Водим от изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ДО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.20 и сл. от Договор за правна помощ по
граждански дела между двете държави, обнародван в ДВ на 26.04.2006г., сключен
между Република България и Република Северна Македония, вр. с чл.117 КМЧП, на
решение/Присъда
на Основен съд – Велес постановен под номер МАЛВПЛ1- ТС – 43/19 и на
решение/Присъда на Апелативен съд -
Скопие, под № ТСЖ-785/20, с които ответникът „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, офис 3, е осъден да заплати на настоящия
ищец дружество за производство, търговия и услуги ЛКВ К.ДООЕЛ внос- износ, със
седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр. Велес, ул.“********,
разноски по двете дела, както следва: по делото пред Основен съд- Велес
394 322 македонски дерана и по делото пред Апелативен съд- Скопие –
30 638 македонски денара.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, „Б.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
офис 3, да заплати на дружество за производство, търговия и услуги ЛКВ К.ДООЕЛ внос-
износ, със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр.
Велес, ул.“********, разноски по делото в размер на 2 005,83лв.
ОСЪЖДА, на основание
чл.77 ГПК, дружество за производство, търговия и услуги ЛКВ К.ДООЕЛ внос-
износ, със седалище и адрес на управление Република Северна Македония, гр.
Велес, ул.“********, да заплати по сметка на СГС разноски по делото в размер на
1 698лв.
АКТЪТ на съда в тази му
част има характер на определение е подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен
срок от връчването му на ищеца, на посочения от него съдебен адрес ***, п.к.
1231, кн.Връбница-2, бл.632, вх.8, ет.11, ап.40, чрез адв. А.С., с имейл ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните / на ищеца –
на преждепосочения съдебен адрес/.
СЪДИЯ: