Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./28.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10990
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.п.” АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу
Д.А.Н., ЕГН **********,
адрес: ***,
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, формирана от
главниците в размер на 262.13 лв. по фактура № ****/20.12.2017г. и в размер на 62.87
лв. по фактура № ****/19.01.2018г., представляваща стойността
на незаплатена ел. енергия, начислена за периода от 08.11.2017г. до 14.12.2017г.,
за обект с абонатен № ****, находящ се в ****, с клиентски № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 38.72 лв. /тридесет и осем лева и 72 ст./,
формирана от мораторната лихва в размер на 31.68 лв.
върху главницата от 262.13 лв. по фактура № ****/20.12.2017г. и от мораторната лихва в размер на 7.04 лв. върху главницата от
62.87 лв. по фактура № ****/19.01.2018г., начислена за периода от
10.01.2018г. до 21.03.2019г.
Твърди
се в исковата молба, че ответникът и ищцовото
дружество се намирали в облигационни отношения, регламентирани от Общите
условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.п.” АД и в изпълнение на
договора е доставяна ел.енергия за обект с абонатен номер **** с адрес: ****, ет.5,
ап.29 и клиентски № ****. В нарушение на договорните си задължения, ответникът
не е заплатил консумираната ел.енергия по фактури, издадени през периода от
20.12.2017г. до 19.01.2018г.. Потребителят е следвало да заплати консумираната
ел. енргия в сроковете, определени в ОУ, като в
противен случай изпада в забава и дължи обезщетение, считано от падежа на
главното задължение, на основание чл.38 от ОУДПЕЕ. Предвид неизпълнение на
поетите задължения, по негова инициатива е учредено заповедно производство по
образуваното ч.гр.д. № 14883/2019г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца
е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената
в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок,
поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявените
искове.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната
страна, с който се оспорва иска като неоснователен. Оспорва се предоставянето на
твърдяното количество ел. енергия в негова полза и реалното й потребление.
Твърди, че е бил в договорни отношения с ищеца, като е ползвал имота, но с
Постановление за възлагане от
Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното в настоящото производство
ч.гр.д.№4883/2019г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от
Е.п.” АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление *** срещу Д.А.Н., ЕГН ********** заявление за сумата от 341.68 лева /триста четиридесет и един лева и
шестдесет и осем стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия,
начислена за периода от 08.11.2017г. до 14.02.2018г., за която са издадени
следните фактури: Фактура № ФП****, Фактура № ФП**** и Фактура № ****, за обект
с абонатен № ****, находящ се в ****, с
клиентски № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 40.51 лева /четиридесет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща мораторна лихва за всяка
фактура, начислена за периода
от 10.01.2018г. до 21.03.2019г., както и сумата от 25 лева /двадесет и пет
лева/, представляваща заплатена държавна такса за заповедното производство и
сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника за недължимост на присъдената
в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск.
Представено е като доказателство по делото
извлечение от сметка към 21.03.2019г., издадено от „Е.п.” АД по кл.№ **** за сумата от 341.68лв. – главница по 3 броя
фактури, издадени на 20.12.2017; 19.01.2018г., 16.02.2018г., и лихва в общ размер
на 40.51 лева върху главниците, както и справка за потреблението по кл.№ **** към дата 26.06.2019г. и справка за платени и
неплатени фактури.
Приложени са и 3 броя фактури, като вземанията
се претендират по Фактура № ****/20.12.2017г. и Фактура № ****/19.01.2018г..
Представени са Общи условия на договорите за
продажба на ел. енергия.
С влязло в сила Постановление за възлагане на
недвижим имот от 30.12.2014г. по изпълнително дело № 20118070400611 на ЧСИ Н.Д., рег. №
*** КЧСИ, район на действие ВОС, вписано в СВ на 06.07.2015г., обектът на потребление, находящ се в ****, ет.5, ап.29 е възложен на Банка ДСК ЕАД.
Видно е от Протокол за въвод във владение на купувач, че на 14.12.2017г. от
ответника е отнето фактическото владение върху имота и предадено на Банка ДСК
ЕАД. В протокола са отразени показанията на електромера, както и че към момента
на въвода обекта се ползва от семейството на
ответника.
От
заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че съгласно представен по делото Протокол
за въвод във владение от 14.122017г. и вписаните показания за дневна
тарифа - 40222.3 и за нощна
тарифа - 13756.3 и съобразно
тарифата на ел. енергията утвърдена от КЕВР, то задължението съобразно тези
показания би било както следва: задължението само по фактура № ****/19.01.2018г. и при съобразяване със снетите
показания в Протокола от 14.12.2017г. се равнява на 62.87 лв. с вкл. ДДС, а общото задължение
за периода 08.11.2017г. – 14.12.2017г. се равнява на 325 лв. с вкл. ДДС.
При така установените факти и обстоятелства
по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като
от ч.гр.д.№ 4883/2019г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът в заповедното
производство е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е подадена
от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
С оглед същността на предявения иск, с който
се иска съдебно установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца
срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на
вземането и неговия размер.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ОУ на Договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия потребител
на ел. енергия за битови
нужди е физическо лице - собственикът или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната
мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което ползва ел.енергия
за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД.
Установи се по делото, че въз основа на
влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, купувачът Банка ДСК ЕАД е въведен във владение
на 14.12.2017г.. Налице са и данни относно показанията на
електромера към тази дата, както и че към датата на въвода,
обектът е бил във владение на семейството на ответника.
Възлагането има вещноправно
действие и реално прехвърля върху купувача правата, които длъжникът е имал
върху продадената вещ, като в тази насока чл. 496, ал. 2 ГПК постановява, че купувачът
става собственик от деня на постановлението за възлагане /при обжалване – от
влизането му в сила/. Възлагането прави купувача собственик, но не и владелец
на вещта, тъй като владението купувачът получава след като постановлението за
възлагане влезе в сила, бъде вписано, купувачът удостовери, че е внесъл таксите
както за прехвърляне на имота, така и за вписването и съдебният изпълнител
въведе купувача във владение. Изложеното налага извод, че се касае до две
различни, макар и функционално свързани с изпълнителното дело, производства
/процедури/. Първата обхваща принудителното изпълнение върху недвижими вещи и
се финализира с постановлението за възлагане на
недвижим имот, което на деривативно основание
прехвърля правото на собственост върху купувача. Втората процедура се води за
удовлетворяване притезанието на купувача от
публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от
публичната продан имот, като изпълнителният способ е въвод
във владение. По делото са налице данни, че въз основа на влязлото в сила
постановлението за възлагане, купувачът е влязъл във владение на имота на
14.12.2017г..
С оглед на така изложеното, съдът приема, че между страните по
делото е налице правоотношение по предоставяне на ел. енергия до потребител -
ползвател на жилище.
Вещото лице е определило
стойността на доставената ел. енергия въз основа на отразените показания в
протокола, като размерът й възлиза на 325 лева общо.
Като съобрази заключението на вещототе лице, съдът счете, че ищецът доказа, че е доставил
количеството енергия на стойност 325 лева в полза на ответника. С оглед
установената дължимост на главниците, се дължи и
начислената лихва върху тях в претендирания общ размер
от 38.72 лева, съобразно
представеното извлечение от сметка на л.6 от делото и направеното служебно
изчисление с Апис финанси.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
ищцовото дружество е установило при условията на
главно и пълно доказване реално извършена доставка на процесното
количество електроенергия през конкретен период от време.
Поради установяване дължимостта
на вземанията по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за погасителна
давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год.,
понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните
суми са за предоставена ел. енергия, които се покриват от понятието „периодично
плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и вземанията за цената
на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Така,
задълженията в общ размер 325 лева за доставена ел. енергия по фактури, издадени в периода от 20.12.2017г. до 19.01.2018г. не са погасени по давност, доколкото
задължението е станало изискуемо на падежа – 10.01.2018г. по първата фактура и
12.02.2018г. по втората фактура, а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 29.03.2019 год. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/.
Въз основа на горното съдът намира, че
предявените установителни искове се явяват
основателни изцяло и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
С
оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника
да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на
сумата от 75 лева довнесена държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ; 150 лева депозит за ССчЕ.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК в отношенията между ищеца „Е.п.”
АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление
***, от
една страна и ответника Д.А.Н., ЕГН **********,
адрес: ***,
от друга, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата в
общ размер на 325 лв. /триста двадесет и пет
лева/, формирана от главниците в размер на 262.13 лв. по фактура № ****/20.12.2017г.
и в размер на 62.87 лв. по фактура № ****/19.01.2018г., представляваща стойността на незаплатена ел. енергия, начислена за
периода от 08.11.2017г. до 14.12.2017г., за обект с абонатен № ****, находящ
се в ****, с клиентски № ****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 38.72 лв. /тридесет и осем лева и 72 ст./,
формирана от мораторната лихва в размер на 31.68 лв.
върху главницата от 262.13 лв. по фактура № ****/20.12.2017г. и от мораторната лихва в размер на 7.04 лв. върху главницата от
62.87 лв. по фактура № ****/19.01.2018г., начислена за периода от
10.01.2018г. до 21.03.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК №2643/02.04.2019 г. по ч.гр.д. №4883/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.”
АД, ЕИК ****със седалище
и адрес на управление *** сумата 75 /седемдесет и пет лева/ лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.4883/2019г. на ВРС, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.п.”
АД, ЕИК ****със седалище
и адрес на управление *** сумата от 325 лева /триста
двадесет и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: