Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Кремена
Борисова
при участието на секретаря Светла
Атанасова като разгледа докладваното от административния съдия АД № 64 по описа
за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Образувано е по реда на чл.196 ал.4 от ЗУТ във вр. с чл.215 от ЗУТ
,по жалба на Л.Д.Н. ***»Х.с.3А ет.2 ап.1
срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен да се произнесе по жалба с
вх.№94-00-6559 от 27.11.2019год. от Л.Н. и С.Н.,***,съдържаща искане за
премахване на незаконен строеж-контейнер,предназначен за гараж и
2бр.селскостопански постройки.С уточняваща жалба с рег.№ДА-01-460/05.02.2020год
по описа на ШАдмС,депозирана в срока за изправяне нередовностите в жалбата
оспорващият уточнява,че оспорва и постановеният след подаване на жалбата
изричен отказ на Кмета на Община Шумен,обективиран в писмо с рег.№94-00-6559 от
28.01.2020год. да удовлетвори искането на жалбоподателя за премахване на
незаконно поставен преместваем обект- метален контейнер.
В
жалбата и допълнение към нея са изложени подробни съображения,обосноваващи
становището на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалвания изричен и
мълчалив отказ,поради допуснато нарушение на материалния закон,както и
поради постановяването му при съществени процесуални нарушения.В тази връзка се
отправя искане за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и изричен такъв и връщане
на административната преписка на административния орган-кмета на Община Шумен
за произнасяне по подадената жалба.Претендират се и сторените по делото съдебни
разноски. В
съдебно заседание оспорващият, представляван от адв.Й.С. поддържа подадената жалба,ведно с допълнение към
същата и искането за отмяна на акта и на постановения от органа мълчалив отказ.
Ответната страна –Кмет на Община Шумен, редовно и своевременно
уведомена, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К.,който оспорва
жалбата като неоснователна.Релевира довод,че доколкото за поставянето на
металния контейнер е налице издадено разрешително за строеж,не са налице основания за издаване
на заповед за неговото премахване.Относно останките от бивша сграда и др.леки
стопански постройки,счита,че отговорност за същите носят всички съсобственици,с
оглед на което жалбата се явявала неоснователна.В тази връзка отправя искане за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на сторените по делото
разноски,съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след анализ и
оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Съгласно прил. в административната преписка
нот.акт№50 т.II нот.дело№502/07год. и
2бр.удостоверения за наследници с изх.№12/02.01.2019г. и изх.№11/02.01.2019год.
оспорващият Л.Д.Н. и заинтересованата страна-С.Д.Н. /негова сестра/ се легитимират
като собственици по наследство от своите родители на ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от триетажна масивна жилищна сграда,ведно с източно таванско помещение и 3/7 идеални части от ДВОРНОТО МЯСТО ,в
което е построена сградата,съставляващо парцел IХ -3430 в кв.149 по плана на гр.Шумен,съдържащо 305кв.м.,а урегулирано ще
съдържа 325кв.м.
На 27.11.2019год. оспорващият и заинтересованата Н.,в
качеството си на собственици на 3/7ид.ч. от дворното място депозирали пред
Кмета на Община Шумен жалба с рег.№94-00-6559,съдържаща искане за предприемане
на действия по подадената жалба-сигнал за премахването на незаконно поставен в
съсобствения им имот от съседи-съсобственици преместваем обект,представляващ
метален контейнер,предназначен за гараж,както и на поставени от
съседи-съсобственици без тяхно съгласие други стопански постройки и техни
вещи,препятстващи правото им на ползване на дворното място,съобразно правото им
на съсобственици.Във връзка с подадения сигнал-жалба,видно от материалите по
преписката,на 10.12.2019год. и на 07.01.2020год. длъжностни лица по ЗУТ при
община Шумен на два пъти посетили процесния имот,извършили проверка на място по
повод подадената жалба,при които проверки констатирали че в имота има поставен
метален контейнер с предназначение за гараж.И при двете посещения не били
открити собствениците на металния контейнер,поради което им било оставено
съобщение-известие да се явят в община Шумен.Горните констатации на
длъжностните при общинската администрация са обективирани в съставените два
броя констативни протоколи.На 28.01.2010год. ,във връзка с подадената
жалба-сигнал от 27.11.2019год. кметът на Община Шумен изготвил и подписал писмо
с рег.№94-00-6559 по описа на община Шумен,с което уведомил подателите на
жалбата-сигнал,че за поставянето на металния контейнер има издадено
Разрешение№126/07.10.1993год. на Й.П.И. със срок до построяването на постоянни
масивни гаражи съгласно чл.120 ал.4 от ППЗСТУ.
Със жалба с рег.№ДА-01-263/201.2020год.,преди
постановяване на гореупоменатото писмо на Кмета на Община-Шумен,обективиращо на
практика отказ да бъде издадена заповед за премахване на поставения в
съсобствения имот метален контейнер,предназначен за гараж,жалбоподателят
обжалвал постановения от кмета на община Шумен мълчалив отказ във вр. с
подадената жалба с вх.№94-00-6559/27.11.2019год. и поискал отмяна на същия като
незаконосъобразен и връщане на преписката на органа със указание за произнасяне
по същата.С допълнителна молба с рег.№ДА-01-460/05.02.2020год по описа на ШАдмС, оспорващият уточнява,че
оспорва и постановеният след подаване на жалбата изричен отказ на Кмета на
Община Шумен,обективиран в писмо с рег.№94-00-6559 от 28.01.2020год. да
удовлетвори искането на жалбоподателя за премахване на незаконно поставен
преместваем обект- метален контейнер.
По делото е изискана и приложена цялата
административна преписка във връзка с обжалвания мълчалив и изричен отказ.
Видно от прил. по административната преписка
документация / на л.61 и л.62 от делото/,за процесният метален контейнер,с
предназначение за гараж е налице издадено Разрешение за
строеж№126/07.10.1993год. и скица-виза от 19.08.1993год.,с които е разрешено на
Й.П.И. да монтира в парцел IХ-3430 от кв.149 по плана на гр.Шумен
метален контейнер с размери 2.60/6.00м. за гараж по одобрената
скица№2633/19.08.1993г. на основание чл.120 ал.4 от ППЗСТУ,в срок до
осъществяването на постоянни масивни гаражи.
По делото е допусната,назначена и изслушана без
възражения от страните съдебно-техническа експертиза,заключението по която
прието от съда и страните като обективно и компетентно дадено.От заключението
на вещото лице по СТЕ ,кредитирано от съда с доверие с оглед пълната си
кореспонденция със съвкупния доказателствен материал по делото се установява,че
при извършения оглед на место вещото лице
констатирало,че недв.имот-ДВОРНО МЯСТО ,наход. се
на ул.N=i=№3а в гр.Шумен съставлява парцел IХ-3430 кв.149 по плана на гр.Шумен с площ 305кв.м.,с построена
в него масивна жилищна сграда на три жилищни етажа,изградена по монолитен начин
на четири нива.В двора няма изградени масивни гаражи,а на южната граница е
поставен метален контейнер със застроена площ по документи 15.6кв.м. с
размери:2.6м./6.00м. и измерени на место
от вещото лице-застроена площ от 14.4кв.м. и с размери 2.4м./6.00м. За
поставения в южната част на дворното място метален контейнер с предназначение
за гараж е налице издадено Разрешение за строеж№126/07.10.1993год. и
скица-виза№1817/29.07.1992год. от Община Шумен за проектиране на три масивни гаража,въз
основа на която е одобрен проект и е издадено Разрешение за
строеж№404/22.09.1992год. от общината на собствениците Й.П.И.,К.Д.и П.Д.
/последните са прил. към СТЕ и съставляват неразделна част от същата/.В
заключението си вещото лице сочи,че в процесния НИ,съставляващ парцел IХ-3430 в кв.149 по плана на гр.Шумен строителство на
масивни гаражи не е било осъществено,а статута на поставения с разрешение за
строеж№126/07.10.1993год. метален контейнер,предназначен за гараж е временна
постройка, поставена на основание чл.120 ал.4 от ППЗСТУ/отм./При прегледа на
техническата документация в община Шумен не е открито съгласие на останалите
съсобственици ,изразено в писмено заявление за наличието на временни нужди в
незастроен терен да се изгради временна постройка /гараж/,но такова в случая не
било необходимо,тъй като постройката е поставена върху собствен ,а не върху
чужд терен.Според заключението на вещото лице по СТЕ процесният метален
контейнер-гараж е поставен в съответствие с нормативите,действали към момента
на неговото изграждане,респективно към момента на поставянето му и към
настоящия момент същите не са нарушени.
При така установеното съдът
намира, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.149, ал.2 от АПК и от надлежна
страна, имаща правото и интереса да
оспори горепосочения индивидуален
административен акт-мълчалив и изричен отказ на органа да се произнесе
във връзка с подадена жалба за извършено незаконно строителство с
вх.№94-00-6559/27.11.2019год..
Разгледано
по същество, оспорването е частично основателно
и като такова, следва да бъде частично уважено. Оплакванията на оспорващата страна, касаещи
незаконосъобразност на постановения от органа мълчалив отказ, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните норми и правила и на материалния закон се
преценяват, като основателни. Освен това, съдът, след като е сезиран с
оспорване,на осн.чл.168 ал1 от АПК извършва служебно и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт.
По постановения изричен отказ за издаване на
заповед за
премахване на незаконно поставен преместваем обект- метален
контейнер,обективиран в писмо с рег.№94-00-6559 от 28.01.2020год. на Кмета на
Община Шумен :
Изричният отказ за
издаване на заповед за премахване на незаконно поставен преместваем
обект-метален контейнер,предназначен за гараж е издаден от компетентен орган –
кмета на община, при наличие на сочените в отказа материалноправни предпоставки.
При извършената проверка за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон съдът намира, че оспореният отказ,обективиран в посоченото по-горе писмо е издаден без да са били налице сочените от оспорващия съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми,свързани с издаването му.
На първо място съдът намира, че процесният отказ е постановен в писмена форма,макар и обективирана в писмо,в което като фактическо основание за постановяване на отказа в мотивационната част е отбелязано, че се издава във връзка с жалба вх.№ЖГ-00-6559 от 27.11.2019год.,по повод на която при извършената проверка е установено,че за поставянето на металния контейнер има издадено Разрешение №126/07.10.1993год. на Й.П.И. със срок на действие до построяването на постоянни масивни гаражи съгл.чл.120 ал.4 от ППЗСТУ/отм./.Видно от материалите по административната преписка, отказът е постановен след извършена проверка от общински служители по чл.223 ал.2 от ЗУТ,резултатите от които проверки са били обективирани в прил. 2 бр.констативни протоколи от 10.12.1919г. и от 07.01.2020год.,при които е установено,че в процесния съсобствен имот,съставляващ парцел IХ—3430 от кв.149 по плана на гр.Шумен е поставен метален контейнер с предназначение за гараж.От заключението на вещото лице по СТЕ,кредитирано от съда с оглед пълната му кореспонденция със съвкупния доказателстевн материал по делото се установява,че за поставянето на контейнера,чието премахване е било поискано с подадения сигнал-жалба от 27.11.2019год. са налице издадени Разрешение за строеж№126/07.10.1993год. и скица-виза№2663/19.08.1993год., изд.на осн.чл.120 ал.4 от ППЗСТУ/отм./ със срок до осъществяването на постоянни масивни гаражи.Пак от заключението на вещото лице е установено,че за изграждането на постоянни масивни гаражи са издадени скица-виза№1817/29.07.1992год. от Община Шумен за проектиране на три масивни гаража и въз основа на нея е одобрен проект и е издадено Разрешение за строеж№404/22.09.1992год. от Община Шумен на собствениците Й.П.И.,К.Д.и П.Д..Към момента на огледа,извършен от вещото лице в процесния НИ е установено,че такова строителство на масивни гаражи не е осъществено.Статутът на поставения с Разрешение за строеж№126/07.10.1993год. метален контейнер-гараж е временна постройка,а основание за издаване на разрешението е чл.120 ал.4 от ППЗСТУ /отм./.Съгласно сочената в разрешението за строеж законова разпоредба,действала към момента на издаване на разрешението за строеж, по изключение и във връзка с временни нужди гл.архитект на общината може да разрешава в незастроени терени изграждането на необходими временни постройки.Такива могат да се изграждат и в държавни,в общински и в чужди имоти със съгласие на съответния собственик,изразено в писмено заявление до службата при общината,като задължително в разрешението за строеж се отбелязва срокът на ползването му.След изтичане на този срок или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство,временните постройки се събарят от ползвателя,без да се заплащат.В конкретния случай, за процесния метален контейнер, предназначен за гараж е издадено именно такова разрешение на временна постройка-контейнер,предназначен за гараж със срок до осъществяване строителството на масивни гаражи.Такива до настоящия момент не са изградени.Издаденото разрешение за строеж съставлява стабилен административен акт,неоспорен по предвидения в закона ред,поради което релевираните в настоящото производство в насока на незаконосъобразността му доводи не следва да бъдат обсъждани и подлагани на коментар.От заключението на вещото лице се установява,че при направените измервания на место,металният контейнер-гараж съответства на сочените в разрешението за строеж размери /не ги надвишава/,както и на техническите правила и норми,действали към момента на изграждането,респективно на поставянето му,както и към действащите такива.Противно на твърденията на оспорващия,в случая,доколкото е разрешено поставянето на временна постройка в собствен ,а не в чужд или държавен или общински имот,не е било налице законово изискване на съгласие от страна на останалите съсобственици за поставянето му,извод,който следва с аргумент на противното от разпоредбата на чл.120 ал.4 от ППЗСТУ/отм./.Към настоящия момент разпоредбата на чл.120 ал.4 от ППЗСТУ е отменена с &17 от ПР на ЗУТ,но той е относим към строежи с временен устройствен статут,изградени върху земя-държавна или общинска собственост,какъвто настоящия не представлява поради изграждането ,респективно поставянето му в собствен имот.
Предвид гореизложеното съдът приема,че постановеният от Кмета на Община Шумен отказ за издаване на заповед за премахване на незаконно поставен метален контейнер,предназначен за гараж,обективиран в писмо рег.№94-00-6559 от 28.01.2020год. е законосъобразен,постановен от компетентен административен орган,при спазване на процесуално правните и материално правните норми и в съответствие с целта на закона,с оглед на което жалбата в частта й срещу постановения изричен отказ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По постановения мълчалив отказ за издаване на заповед за премахване на заварени
в имота селскостопански постройки:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт.Досежно срочността на жалбата,съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК,непроизнасянето на административния орган в определения законов срок се смята за мълчалив отказ,който според разпоредбата на чл.149 ал.2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока,в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.От друга страна,за да е налице мълчалив отказ по смисъла на горепосочената правна норма е необходимо установяване от една страна на задължение за произнасяне на органа чрез съответен административен акт / в случая такова се извежда от разпоредбата на чл195 ал.5 от ЗУТ и от Наредба за реда за реда и условията за изграждане на временни обекти и поставяне на преместваеми съоръжения на Общински съвет-Шумен/ от една страна и от друга-бездействие на органа в срока,предвиден в чл.57 ал.1 от АПК,или в специален закон.Следователно, законовата фикция на чл.58 ал.1 от АПК е приложима при непроизнасяне на органа в срок по въпрос,по който същият има предписани правомощия да се произнесе,какъвто се явява настоящия случай. В случая да е приложима разпоредбата на чл.57 ал.5 от АПК,предвиждаща по-дълъг едномесечен срок за издаване на искания административен акт при необходимост от събиране на доказателства за съществени обстоятелства /съставяне на констативни протоколи по реда на чл.196 ал.1 от ЗУТ/ и даване на възможност на други граждани да се защитят,с оглед на което органът е следвало да се произнесе в едномесечен срок от подаване на жалбата до 27.12.2019год. ,поради което депозираната жалба с рег.№ДА-01-263 от 22.01.20010год. е процесуално допустима,тъй като и към изтичането на по-дългия едномесечен срок 27.12.2019год.. ,а и към постановяване на съдебното решение липсва изрично произнасяне от страна на административния орган досежно уважаване или отхвърляне на отправеното до органа искане за издаване на заповед за премахване на находящите се в НИ стопански постройки,поради което жалбата срещу постановения от органа мълчалив отказ е процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата в тази й част срещу постановен мълчалив отказ се явява основателна.
С разпоредбите на чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината е овластен с правомощие
за издаване на заповеди за премахване на определените в разпоредбата обекти,между
които и второстепенни селскостопански постройки. Упражняването му е подчинено
на строго регламентирана процедура, която императивно задължава органа преди да
нареди премахването на обектите да проведе производство по констатиране на
правнозначимите обстоятелства за приложението на чл.195, ал.5 от ЗУТ, като
уведоми и изслуша заинтересованите. Производствените правила по чл.196 от ЗУТ
са в съзвучие с общите принципи на чл.7 и чл.8, ал.1 от АПК, гарантиращи
справедливото и обективно разрешаване на административноправния въпрос с
участието на засегнатите.
В случая със сигнал-жалба с
рег.№94-00-6559/27.11.2019год. по описа на Община шумен кметът е бил сезиран с
искане да се произнесе по искането на двамата молители за премахване в
съсобствения им с други лица НИ на находящите се в последния освен метален
контейнер-гараж и на стопански постройки
и др.вещи.Видно от заключението на вещото лице по СТЕ,при извършения
оглед на место е установено,че крей южната граница на имота,съставляващ парцел IХ-3430 в кв.149 по плана на гр.Шумен са
складирани тухли и камъни,останали от разрушаване оградата на имота,а на
западната граница има зайчарник с размери 1.0м./1.5м. и дървена барака с
размери 1.5м./2.05м. и височина 2.5м.За последните не са открити документи във
връзка с поставянето им в съсобствения на оспорващия и на заинтересованите лица
имот.Към момента на депозиране на жалбата и постановяване на решението липсва
произнасяне на сезирания с искането административен орган-кмета на Община Шумен
по това искане.Непроизнасянето на административния орган се приравнява на
административен акт,когато за последния съществува законово основание за
изпълнение на искането,изводимо в случая от разпоредбата на чл.195 ал.5 от ЗУТ
и Наредбата за реда и условията за изграджадане на временни обекти и поставяне
на преместваеми съоръжения на ОбС-Шумен.Наличието на надлежно сезиране и
компетентност за разглеждане на подаденото искане условие за прилагане на
фикцията,визирана в чл.58 ал.1 от АПК,непроизнасянето да се счита за мълчалив
отказ,подлежащ на съдебно обжалване.Проявлението на тази законова фикция се
осъществява при наличие елементите на визирания в правната норма фактически
състав,изискващ подадено до компетентния орган искане за издаване на
административен акт и непроизнасяне на органа в определения в закона срок.
Изложените правни доводи и
съображения обуславят незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ, който
следва да бъде отменен, като преписката, образувана по подаденото искане следва
да се върне на Кмета на Община Шумен за
ново произнасяне по подадената жалба-сигнал с рег.№94-00-6559/27.11.2019год при
съобразяване с мотивите, съдържащи се в настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на
съдебно-деловодни разноски е частично основателно,
поради което ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати от бюджета на общината
съразмерно на уважената част от жалбата сторените разноски, които са в общ
размер на 455лв. / в т.ч. половината от размера на адвокатското възнаграждение,от
внесената държавна такса и възнаграждение за вещо лице/.На основание чл.143
ал.4 от АПК, оспорващият ще следва да бъде осъден да заплати на Община Шумен
съразмерно отхвърлената част от оспорването сторените разноски в общ размер на
110лв. / в т.ч. половината от юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на
вещото лице/.
Водим от горното, съдът,на
основание чл.172 ал.2 от АПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването срещу изричен отказ на Кмета на Община Шумен,обективирано в
писмо с рег.№94-00-6559 от
28.01.2020год. да удовлетвори искането на жалбоподателя за премахване на
незаконно поставен преместваем обект- метален контейнер.
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на Община Шумен,постановен по жалба с вх.№94-00-6559 от 27.11.2019год. от Л.Н.
и С.Н.,***,съдържаща искане за премахване на селскостопански постройки и
др.вещи .
ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Шумен за произнасяне по жалба с вх.№94-00-6559 от 27.11.2019год. от Л.Н.
и С.Н.,***,съдържаща искане за премахване на селскостопански постройки и
др.вещи, при съобразяване с мотивите, съдържащи се в съдебното решение.
ОСЪЖДА Кмета на Община Шумен да заплати от бюджета на
Община Шумен в полза на Л.Д.Н. ***»Х.с.3А ет.2 ап.1 сторените от него съдебно –
деловодни разноски в общ размер на 455 лева.
ОСЪЖДА
Л.Д.Н. ***»Х.с.3А ет.2 ап.1 да заплати на Кмета на Община Шумен сторените от него съдебно – деловодни разноски
в общ размер на 110 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: