№ 441
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Светла Станимирова
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000383 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. във връзка с чл.294,ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „Фешън Съплай“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград , ул. „Пейо Яворов“ № 2, вх. Д против
решение № 84 от 23.12.2021г., постановено по търг. дело № 56 по описа за 2021г. на
Окръжен съд- Благоевград, с което е осъдено да заплати да заплати на "Жизатекс“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград , ул."Поп Матей" № 19,
представлявано от управителя Л. И. сумата от 156 000 лв. /сто петдесет и шест хиляди лева/
- авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя
маски, за които е издадена фактура №**********/19.05.2020г. поради разваляне на договора
с уведомление от 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 9 660.52 лв. /девет хиляди шестстотин и шестдесет лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща сторени по делото разноски. В жалбата са изложени подробни
съображения относно незаконосъобразността на решението.Иска се обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат
отхвърлени като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Жизатекс“ ООД е подала писмен отговор, с който се моли
обжалваното решение да бъде потвърдено и като бъда присъдени направените по делото
разноски.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
1
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба,с която е предявен
главен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на „Фешън
Съплай“ ЕООД да заплати на „Жизатекс“ ООД сумата от 156 000 лв., представляваща
авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя маски,
за които е издадена фактура №**********/19.05.2020г. поради разваляне на договора, с
уведомление от 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021 година до окончателното плащане на
задължението. В отношение на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл.307 ТЗ,
за намаляване на цената на 24 000 лева, съединен с иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД за осъждане на „Фешън Съплай“ ЕООД да заплати на „Жизатекс“ ООД сумата
от 16 013 лева ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 132 000 лева. Подържа се в исковата молба,че
през месец май 2020г. страните са сключили два търговски договора, по силата на които
ответното дружество - „Фешън Съплай“ ЕООД се задължило да изработи, опакова и достави
на ищцовото дружество общо 500 000 броя трислойни маски от хидрофобиран
полипропилен с телче на обща стойност 312 000 лв. На основание проформи фактури с
№50/11.05.2020г. и №51/12.05.2020г., на 19.05.2020г. ищцовото дружество заплатило общо
сумата от 312 000 лева, след което били издадени Фактури №**********/19.05.2020г. и
№**********/20.05.2020г., обективиращи двата търговски договора, всеки от които за
доставката на 250 000 бр. маски на стойност от 156 000 лева с ДДС. Срокът бил удължен до
11.06.2020г., поради възникнал производствен проблем, но изпълнение не последвало. С
оглед на забавата ответното дружество е предложило компенсация, изразяваща се в доставка
на още 200 000 на брой маски. На 30.10.2020 година дружеството приело да бъде
компенсирано по този начин с краен срок на доставката 07.11.2020г. В тази връзка била
изпратена мостра, която на 02.11.2020 година била одобрена от „Жизатекс“ ООД. Предвид
неизпълнение на договорното задължение, ищцовото дружество е изпратило писмено
уведомление за разваляне на договора за доставка на 250 000 броя маска и връщане на
платената цена по него до 20.11.2020г. Уведомлението е било изпратено по електронен път
на адреса, на който е осъществявана кореспонденцията между страните. При условията на
евентуалност се иска да бъде постановено решение,с което да бъде изменен сключения
договор като се промени продажната цена от 156 000 лева на 24 000 лева ако се приеме, че
договорът не е развален, като се осъди ответника да върне разликата, като искът е предявен
като частичен за сумата от 16 013 лева.
Отвеникът е оспорил като е подържа, че е изправна страна и е извършил доставка на
250 000 броя маски на 20.11.2020г., но ищецът е отказал да ги получи, видно от
представената складова/стокова разписка. Твърди, че не е доставил по-рано маските, защото
ищецът не е изработил опаковки за готовите маски, което било договорно задължение на
последния, както и, че е променил вида на първоначално поръчаните такива.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че между страните е сключено
2
облигационно правоотношение, по силата на който ответното дружество се е задължило да
изработи, опакова и достави на ищцовото дружество трислойни маски от хидрофобиран
полипропилен. От съдържанието на приложената по делото електронна кореспонденция е
видно, че по договорното съглашение между страните е постигнато съгласие относно цената
и предмета на изработката. Видно от ел. писмо , адресирано до „Фешън Съплай“ ЕООД
ищцовото дружество "Живатекс " ЕООД е отправило поръчка за изработка, опаковане и
доставка на 500 000 бр. трислойни маски от хидрофобиран полипропилен, по предоставена
от ответника мостра, с договорена единична цена от 0.52 лв./бр. без ДДС и срок за доставка
в периода 18-24.05.2020г., които да бъдат опаковани в прозрачен полиетиленов плик по 20
бр. в пакет, лепящ стикер в долния ляв или десен ъгъл с артикулен номер, предложен от
ответника, 1600 бр. в кашон, което е 80 пакета по 20 бр., с размер на кашона 28/42/38, без
поставено лого върху кашона, като е поискано издаването на 2 бр. проформа фактури с дата
11.05.2020г. или 12.05.2020г. по 250 000 бр. всяка, при 100 % авансово плащане на цената. В
заявката е посочено още, че следващите договорени минимални количества от 500 000 бр.
маски със същата цена и срок на доставка в седмици 22 и 23 за 2020г. ще бъдат заплатени до
20.05.2020г., като ищецът е посочил, че на 12.05.2020г. ще изпрати рамков договор за
сътрудничество в договорените минимални количества за следващите три седмици. В
отговор ответното дружество е издало два броя проформа фактури с №50/11.05.2020г. и
№51/12.05.2020г., всяка на стойност от 156 000 лв. с ДДС за доставка на по 250 000 бр.
маски. На 19.05.2020г. ищцовото дружество заплатило общо сумата от 312 000 лева, за които
ответното дружество издало Фактури №**********/19.05.2020г. и
№**********/20.05.2020г., всяка от които за доставката на 250 000 бр. маски на стойност от
156 000 лева с ДДС.На 21.05.2020г. ищцовото дружество е конкретизирало вида и начина на
опаковане на маските, като е заявено, че на 29.05.2020г. ответното дружество ще получи от
ищеца изготвените от последното брандирани опаковки, като изпълнението на поръчката ще
се счита от 29.05.2020г. Видно от приложената кореспонденция във „Вайбър“ на
28.05.2020г. ищцовото дружество получило мостра от предстоящите за производство маски,
която обаче не била одобрена с мотив, че телчето не било поставено от правилната страна
спрямо посоката на плисетата – телчето трябвало да е от горната страна на маската, а
плисетата да се отварят надолу. Поради това били поискани нови мостри, а другите били
върнати. На 01.06.2020г. ответното дружество изпратило снимка на новите мостри, които
били одобрени . На 02.06.2020г. ищцовото дружество е изпратило видео на изработените
опаковки, което било одобрено от отетното дружество. От кореспонденцията във „Вайбър“
се установява, че на 27.10.2020г. ищцовото дружество е поискало от управителя на "Фешън
Съплай"ЕООД за платената от тях цена да получат по-голямо количество маски, предвид
значително по-ниската цена, на която в момента се продавали. На 29.10.2020г. по този повод
свидетелят Д. писмено по вайбър отговорил за доставката на 700 000 бр. шити маски с телче
по 50 бр. в кутия за 07.11.2020г. На 30.10.2020г. в съобщение по ел.поща "Живатекс" ООД
уведомило ответното дружество "Фешън Съплай "ЕООД във връзка с проведен между
страните телефонен разговор, че молят заплатените по Фактури №**********/19.05.2020г. и
№**********/20.05.2020г. маски да бъдат преобразувани в машинни маски в бял цвят и
3
телче по изпратените още през месец май мостри, при общо количество по двете фактури
700 000 бр., опаковани в кутии по 50 бр., като искат да им бъде изпратена снимка на кутията
и на готова маска с правилно поставено телче спрямо посоката на плисетата, като им бъде
изпратена мостра по куриер за окончателно потвърждение. С последващо съобщение,
изпратено по ел. поща на 02.11.2020г. ответното дружество потвърдило изпратените мостри
на маски. На 13.11.2020г. "Живатекс" ООД изпратило писмено уведомление до "Фешън
Съплай"ЕООД за развалянето, на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД поради отпаднал
икономически и търговски интерес от реално изпълнение на договора за доставка на 250 000
бр. маски, за който е издадена Фактура №**********/19.05.2020г., като е отправена покана в
срок до 20.11.2020г. да бъде върната заплатената по договора цена от 156 000 лв., поради
отпаднал икономически и търговски интерес. С уведомлението се дава срок до 20.11.2020г.
за доставката на останалите 250 000 броя маски по фактура №**********/20.05.2020г., като
при неизпълнение в срок договорът ще се счита за развален. Уведомлението било изпратено
по куриер,а пратката била върната поради отказ за получаването й. На 13.11.2020г.
уведомлението било изпратено на ответното дружество и по електронен път /по имейл/. В
отговор ответното дружество е заявило, че е изправна страна по процесния договор, не
счита същият за развален и ще достави всички 500 000 бр. маски в уговорения срок 07.11.-
26.11.2020г. Видно от Складова/стокова разписка №10529/20.11.2020г. управителят на
ищцовото дружество – Л. И. е отказала да приеме доставена стока, описана като „маски за
еднократна употреба с телче по поръчка от м. май“ без посочено количество, като основание
за отказ е отразено, че липсва договорно основание за получаване. От страна на ищцовото
дружество била приета единствено стока по фактура №**********/20.05.2020г., описана
като „маски за еднократна употреба с телче по поръчка от м. май в опаковка по 50 бр.“ – 113
кашона по 2200 бр. и 1 кашон по 1400 бр. В последваща кореспонденция ответното
дружестество е посочило, че изработените и отказани да бъдат получени 250 000 бр. маски
се пазят в склад на ответника, откъдето могат да бъдат получени. От заключението на
назначеното вещо лице се установява, че за месец април, май и юни 2020г. „Жизатекс“ ООД
е закупувало трислойни маски от хидофобиран полипропилен с телче, на цени от 0,60 лева
до 0,75 лева на брой, като е посочено, че средната цена е 0,659 лева , като ги е продавало
през месец октомври, ноември и декември на средна пазарна цена - 0,17 лева. От
доставените на 20.11.2020г. 250 000 бр. маски "Жизатекс" ООД са продали 152 00 бр. на
обща стойност 2 920 лв. и средна продажна цена 0.0192 лв. От показанията на св. В. се
установява, че същата е съдружник в ищцовото дружество, присъствувала е на всички
срещи, както и отделно е водила кореспонденция с фирмата. Месец април са посетили
дружеството в производствената база в Благоевград като причината била огромното търсене
на маски и тъй като фирмата имала търсене от клиенти български и чуждестранни
уговорили среща с Д. С., който е управител на „Фешън съплай“ ЕООД, заедно със З. И.,
която и е сестра и Г., единия от свидетелите, който им бил представен като началник склад.
На тази среща уговорили параметрите, като видели наличните мостри, произведената
продукция и се разбрали, че опаковката ще бъде за сметка на доставчика, но как да бъдат
опаковани ще посочи възложителя. Тъй като тогава било времето, когато много се търсели
4
маски сформирали група по „Вайбър“ за комуникация. Във връзка с договореното било
поискано издаване на две проформи фактури с дата 11.05.2020г. или 12.05.2020г., като след
плащането на цената по тях били издадени и приложените по делото ДФ №248/19.05.2020г.
и ДФ № 249/20.05.2020г. всяка на стойност 156 000 лева. След това Г. им посочил
техническа неизправност, както и счетоводителката им посочила, че няма точен срок, в
който да им гарантират, че ще им изпратят маските. Клиентът им от Франция, с оглед новите
изисквания на ЕС от 01.06. поискал нови опаковки т.е. всички изисквания към самата маска
да бъдат отпечатани на полиетиленов плик и тъй като видели закъснението решили за своя
сметка да изработят опаковките и били готови сравнително бързо. Стоката трябвало да бъде
готова до 11 юни, но маските не били изработени, поради което направили трета среща
поради закъснението през месец юли. Заедно с Л. И., собственичката на фирмата посетили
офиса в Благоевград. Присъствал и Д. С., който им обещал да провери дали може да върне
парите, но не получили обаждане, след което решили да настояват за стокова компенсация и
се разбрали за доставка за 700 000 бр.маски общо, като компенсацията е със същия вид
маски просто 200 000 бр.повече като Г. потвърдил доставка на 07.11. Новото количество е
следвало да бъде в тяхната опаковка, тъй като изгубили френския клиент и поръчаната била
безпредметна. След като изпратили изявление за разваляне на договора разбрали от Г., че ще
има доставка поне по една от фактурите като предаването се извършило в тяхната
производствена база и започнали да ги проверяват дали всичко е изрядно, като доставката е
била само по единия договор, а по другия договор не е разбрала да има доставка, но Г. и
връчил две стокови разписки, както и видяла командировъчно, което подписали. Стоковите
разписки на л.95 и л.96 пристигнали само с попълнено наименование на фирмата,
останалият текст е бил вписан от тях. Тъй като развалили договора няма основание да
получават стока и затова вписали този текст. В показанията си св. В. - счетоводител във
„Фешън Съплай“ ЕООД установява, че не е присъствувала на срещата, но била извикана, за
да и обяснят как да фактурира, като това, което и е било обяснено от г-н С. е, че трябвало да
изпратят опаковки, в които да се сложат маските. Стоковите разписки са изготвени от
свидетелката, като същата не е изписвала количество, но Г. е натоварил стоката, като той е
проверил и броил. Имейла от 14 май го е писала тя, а имейла от 30.10.2020 година не си
спомня да го е виждала, в който е записано, че се променя количеството. Св.Д. е служител на
във „Фешън съплай“ ЕООД, като от 2015 година работи като отчетник материали, а от една
година като вътрешен контрол и е в течение на преговорите. По отношение на
комуникацията, същата е водена от г-н С., като по отношение на цената трябва да бъде
питано счетоводството. Доколкото имал спомен маските били произведени, но чакали
стикери и уточнение по колко трябва да бъдат в плик. Произвеждали трислойна маска за
еднократна употреба, без телче, но после се уточнили, че трябва да са с телче. Говорил е с М.
и чакал потвърждение от шефа, защото не можел да взема решения сам. Непрекъснато се
сменяла комуникацията и се налагало да чакат указания дали да са в кутии по 20, по 50 или
по 3 в пликове. Кореспонденцията на л.28 от делото по Вайбър е водена от свидетеля с М..
Датата 07.11.2020 година е опредЕ. защото правил сметка, че до тази дата ще могат да са
готови и да се преработят, да им се постави телче и да се поставят в пликове. Не знае какво
5
са се договорили със С., но първоначално за Франция уговорката е била да изпратят пликове
със стикери. Накрая разбрал, че трябва да се доставят тези 500 000 маски. На предаването на
стоката тръгнал с шофьора, разтоварвали, но от фирмата взели само 250 000 бр., а
останалите не ги взели, тъй като така били говорили с Д.. С. му казал, че товариш и караш
500 000 бр.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел,че между страните не е подписан
договор, но същите не спорят, че между тях е възникнало облигационно
правоотношение,което се установява и от представената фактура №
**********/19.05.2020г., заплатена авансово от дружеството. Съдът е приел,че фактурата
представлява частен диспозитивен документ, съставляващ доказателство за осъществяване
на стопанската операция, поради което същата инкорпорира в себе си съществените
реквизити на договора - стока, цена. Между страните липсва спор, че тази фактура отразява
достоверно постигнатите договорености, а от съвпадащите твърдения и от свидетелските
показания се установява, че тя е издадена именно въз основа на постигнатите между
страните уговорки.С оглед на това съдът е приел,че при отразеното във фактурата
съдържание се касае за договор за продажба, поради което приложение следва да намерят
правилата на търговската продажба. В тежест на ищцовата страна, която черпи правата си от
твърдението, че валидно е развалила договора е да установи, че за нея се е породило
потестативното право да го развали. За да бъде упражнено това право, същата следва да
установи собствената си изправност, както и неизправността на насрещната страна по
договора. Задължението на купувача е да заплати цената и да вдигне стоката, а задължение
на продавача е да достави стоката, съобразно уговореното по количество качество и в срок.
Страните не спорят, че първоначално уговореното количество е било 500 000 бр.маски, а
вида на маските е съобразно поръчката от 11.05.2020 година, като в поръчката е уговорен
срок на доставка 18-24.05.2020 година. Упражняването на потестативното право по чл. 87
ЗЗД представлява краен, последен правен способ за защита на субективните права на
изправния кредитор, предвид принципа за реалното изпълнение на договорните задължения
за постигане на целените от страните по договорното правоотношение правни последици.
Неизпълнението на длъжника следва да е виновно и да се дължи на причина, за която
длъжникът отговаря. Съдът е приел,че е в тежест на ответното дружество да докаже
точното изпълнението на задълженията си по процесния договор. На 21.05.2020 година
ищецът „Жизатекс“ ООД е изпратил по имейл съобщение, че във връзка със срещата на
04.04.2020 година маските ще бъдат поставяни в брандирана опаковка по 3 бр. ето защо
платените по проформа фактури 50 и 51 маски ще се считат за започване на изпълнението от
29.05.2020 година. Кашоните остават същите с размер 60/40/30 без брандировка. В този
имейл е посочено, че на 29.05.2020 година ще изпратят брандираните опаковки, изготвени от
тях. Горното, тълкувано ведно с признанието в исковата молба и в допълнителната искова
молба за неизгоден за него факт, води до извода, че в хода на производството на маските
едностранно от ищеца са наложени промени относно вида на маската, поставяне на
допълнителни изисквания относно опаковката, както и поемане на задължение за изпращане
на брандирани опаковки, което условие е оказване на съдействие от кредитора за
6
изпълнението. В тежест на ищеца е да установи предаването на брандираните опаковки, от
който момент започва да тече и срокът за изпълнение на договора.Съдът е приел,че по
делото не са представени такива доказателства, поради което следва да се приеме за
установена забавата на кредитора, което води до освобождаване на длъжника от
последиците на неговата забава по отношение на първия посочен срок на договора 18-
24.05.2020 година. Съдът е приел,че от приложената по делото ел. кореспонденция и
изслушаните свидетелски показания, се установява, че по отношение на срока за изпълнение
и количеството на броя маски, предмет на процесния договор, страните са постигнали
няколко последващи уговорки, с които същия е бил променен. Предвид съобщението във
“Вайбър”от 29.10.2020г. , с което св. Г. Д. предлага доставката на общ брой от 700 000 броя
маски с телче по 50 бр. в кутия до 07.11.2020г. ищцовото дружество е одобрило така
предложените параметри за доставка и е поискало мостри, които ответното дружество е
изпратило.От това съдът е направил извод, че с оглед постигнатите нови уговорки в срок до
07.11.2020г. ответното дружество е следвало да престира 700 000 броя маски. В съобщението
е посочено, че маските следва да бъдат доставени на адрес:с.Брестник, област Пловдив,
ул.“Райко Даскалов“, 22.Съдът е приел,че така договорените параметри на доставката били
одобрени от ищеца в имейл от 30.10.2020г., на който имейл не е възразено от ответника, а
напротив – в отговор на същия ответното дружество е изпратило поисканите мостри. Съдът
не е кредитирал показанията на свидетеля Г. Д., в които заявява, че сам определил датата
07.11.2020г. за доставка на продукцията,а и самия свидетел заявил, че датата била посочена
от него, защото най-вероятно така се били разбрали с г-н Д. С.. Последно твърдение на
свидетеля кореспондирало и с показанията на св.М. В. и писмените доказателства-водена
кореспонденция по вайбър и имейл. Съдът е приел,че не може да се приеме, че свидетелят не
е бил упълномощен от управителя на ответното дружество да договаря с ищеца количество
и срок за изпълнение, след като е видно, че до този момент именно със св.Д. и по същия
начин /по вайбър/ са се правили предходните договорки между страните, за които обаче
ответното дружество не твърди да са били без надлежно овластяване. Св. М. В.
потвърждава, че Д. е бил посочен като лице за контакт и с него се е водила
кореспонденцията. Освен това твърдението му, че уговорената дата от 07.11.2020г. била
опредЕ. съобразно технологичното време за смяна посоката на телчето е само в
потвърждение на извода, че до края на месец октомври ответното дружество не е изпълнило
задължението си да изработи маски съобразно постигнатите още в началото на месец юни
договорености относно вида на маската по изпратените мостри. С оглед на това преценката
за наличие на забавено изпълнение от ответната страна съдът е направил въз основа на
постигнатите нови уговорки между страните в края на месец октомври,при които е налице
новоопределен падеж с дата 07.11.2020г.Съдът е приел,че ответникът не е ангажирал
доказателства, от които да се установява изпълнение на падежа,поради което е постановил
обжалваното осъдително решение.
При първоначалното разглеждане на делото от САС е постановено решение №
7
552/01.08.2022 г. по в.т.д. № 278/2022 г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено
решение № 84/23.12.2021г. по т.д. № 56/2021г. на ОС-Благоевград.Решението на САС е
обжалвано с касационна жалба пред ВКС,който с решение № 51/25.04.2024 г.по търговско
дело № 20228002902602 по описа за 2022 година на Първо търговско отделение е отменил
решението на САС и потвърденото с него решение № 84/23.12.2021г. по т.д. № 56/2021г. на
ОС-Благоевград, като вместо него е постановил решение,с което е отхвърлил иска на
"Жизатекс“ООД за осъждане на „Фешън съплай“ЕАД да заплати сумата от 156 000 лв. -
авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя маски,
за които е издадена фактура №**********/19.05.2020 г. поради разваляне на договора с
уведомление от 13.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 12.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ВКС е приел,че САС и БлОС са направили необоснована преценка налице ли е изпълнение
на задължението по процесния договор по фактура №**********/19.05.2020 г. за доставка
на 350 000 бр. маски с престирането на 20.11.2020 г. на 500 000 бр. маски, респ. е довело до
неправилно приложение на чл.87, ал.4 ЗЗД. ВКС е приел,че отказът на кредитора да получи
изпълнение по посочения договор е бил неоснователен. Мотивиран е бил с предхождащото
изявление от 13.11.2020 г. за развалянето на договора без предизвестие поради отпаднал
интерес, като правилно САС е намерил, че това основание не е било изпълнено. В кратък
период преди изявлението възложителят е проявил инициатива, с оглед обсъдената по-горе
кореспонденция по приложение „Вайбър“ и по електронна поща /27.10.2020 г. - 30.10.2020 г./
и сам е поискал увеличаване количествата на маските и то като начин за компенсиране на
променените пазарни цени, което договаряне и е постигнал.Според ВКС същата
икономическа причина не може да бъде използвана само две седмици по-късно за
обосноваване на хипотеза на „безполезност на изпълнението“ и то единствено по първия от
двата еднакви като условия договори. Според касационното решение след като кредиторът
неоправдано не е приел предложеното му от длъжника изпълнение, той е изпаднал в забава
на осн. чл.95 ЗЗД, съответно на осн. чл.96, ал.1 ЗЗД длъжникът се е освободил от нейните
последици, вкл. и от възможността кредиторът да развали договора.Предвид на това е
направен извод за неоснователност на предявения иск за връщане на платената по
процесната фактура сума от 156 000 лв., поради разваляне на договор по фактура
№**********/19.05.2020 г. с уведомление от 13.11.2020 г.
С решението ВКС е върнал делото на друг състав на Софийски апелативен съд за
разглеждане на евентуално съединените искове по чл.307 ТЗ и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
При повторното разглеждане на делото пред САС ,по искане на въззиваемото дружество е
назначена счетоводна експертиза.Съгласно заключението на вещото лице средната пазарна
цена за трислойна маска от хидрофобиран полипропилен с телче е както следва:
-през м. октомври е 0.095лв. на 1 брой без ДДС
-през м. ноември е 0.092лв. на 1 брой без ДДС
-през м. декември е 0.099лв. на 1 брой без ДДС
8
За периода месец октомври - декември 2024г. средната пазарна цена на един брой е
0.095лева.
Предвид посоченото по-горе развитие на производството пред трите инстанции до
настоящия момент ,съдът на този етап на процеса ,следва да разгледа предявените при
условията на евентуалност иск с правно основание чл.307 ТЗ, за намаляване на цената на
24 000 лева, съединен с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за осъждане на
„Фешън Съплай“ ЕООД да заплати на „Жизатекс“ ООД сумата от 16 013 лева ЧАСТИЧЕН
ИСК от сумата 132 000 лева.
Съдът счита,че предявените искове са неоснователни.
Съгласно чл. 307 от ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати
договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не
са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на
справедливостта и добросъвестността.
В настоящия случай основният мотив на ищеца за това е настъпилата промяна в
пазарните условия и намаляването на цената на маските след сключването на договора.
По делото е установено от представените доказателства,че дружеството-жалбоподател
е произвело и предложило изпълнение на доставката в рамките на срока, определен в
допълнителните уговорки между страните.От друга страна на лице е изпълнен търговския
договор,предвид на това,че „Жизатекс“ ООД е платило цената на договорените маски, а
„Фепгьн Съплай“ ЕАД е предложило изпълнение с доставката на 20.11.2020 г. Увеличението
на количеството маски е направено по изрично искане на ищеца и по негово предложение,
като компенсация за забавеното изпълнение, което изключва възможността за едностранно
позоваване на стопанска непоносимост.Дружеството-жалбоподател е изпълнило
задълженията си по договора като е предложил доставка на договорените количества маски
в срока, който е бил определен от самия ищец в рамките на новите уговорки. Следователно,
изначало не е налице неизпълнение, което да е създало икономическа непоносимост за
ищеца.С доставяне в склада на ищцовото дружество на процесиите общо 500 000 бр. маски,
процесният договор е изпълнен и липсва и предметът на цЕ.та с предявения иск промяна,
доколкото е погасен правопораждащият факт на задължението за престиране, в каквато
посока е и практиката на ВКС /напр. Решение № 531 от 27.09.2007 г. на ВКС по т. д. №
284/2007 г., I т. о./. Отказа на ищцовото дружество да получи процесиите маски, не може да
се счита, за липса на изпълнение на договора от страна на жалбоподателя.Отказът за
получаване на процесиите маски, налага извода, че ищцовото дружество е в забава за
получаването им, а жалбоподателя е изпълнил изцяло договорните си задължения преди
предявяване на иска, а и след това , предвид установеното по делото, че жалбоподателя
многократно след 20.11.2020 г. е уведомявал ищцовото дружество, че маските и в момента
се пазят в негов склад. Ищцовото дружество неоправдано не е приело предложеното от
жалбоподателя изпълнение, с което бездействие „Жизатекс“ ООД е изпаднало в
9
забава.Поради изпадането в забава ищецът не може да търси в последствие облага от това
като иска намаляване на договорената цена.
Потестативното право по чл. 307 от ТЗ е приложимо само при едновременна
кумулативна наличност на следните предпоставки:
- да е налице настъпила промяна в обстоятелствата след сключването на договора.
- тази промяна следва да е била непредвидима и неочаквана за страните.
- в резултат на тази промяна изпълнението на договора трябва да е станало
икономически обременително и несправедливо за една от страните.
В настоящия случай липсват предпоставките за успешното приложение на този
институт. Най- съществените от тях е, че след настъпването на непредвидените
обстоятелства, една от страните следва да е поискала от другата да се постигне доброволно
изменение на договора, а другата страна е отказала такова изменение. Именно тази
предпоставка е съществена, тъй като институтът на стопанската непоносимост по чл. 307 от
ТЗ е крайна мярка, приложима само когато страните не са успели да се споразумеят сами за
адаптиране на договорните условия.В настоящия случай по делото е установено, че в края
на октомври 2020 г. ищецът е поискал промяна на договорените условия. Тази промяна се е
изразила в предложение,от страна на самия ишец, за увеличение на договореното
количество маски като форма на компенсация за забавеното изпълнение и с оглед
променените пазарни условия. Това предложение е било прието от жалбоподателя, което
представлява валидно сключена допълнителна уговорка между страните.Предвид на тази
договорка страните са намерили взаимно приемливо решение на възникналия спор
,настъпил вследствие изменението на стопанската конюнктура.С оглед тази постигната нова
договорка между страните за увеличение на договореното количество ,съдът счита,че
изключва възможността впоследствие ищеца да се позовава на чл. 307 от ТЗ.Този институт
не цели да предоставя на страните право да се откажат от вече постигнати договорености и
да търсят едностранно още по- благоприятни условия.Когато страните по своя инициатива и
със съгласие са изменили условията на договора, отпада необходимостта съдът да се намесва
и да налага нови условия на основание чл. 307 от ТЗ. Вследствние на новата пазарна
ситуация ищецът е поискал допълнителна компенсация под формата на увеличено
количество маски и това искане е било прието.Именно , поради това, настъпилата стопанска
непоносимост е компенсирана с по-голямото договорено количество при запазване на
същата платена цена.
Съдът счита,че не е налице и другата предпоставка за уважаване на иска по чл.307 от
ГПК,а именно,че промяната в стопанските условия следва да е била непредвидима и
неочаквана за страните. Съдът счита,че в настоящия случай спадът в цените на маските не е
бил непредвидим за ищеца. По делото е установено,че през месец март 2020 г. е било
публично оповестено, че ще има значителен внос на маски и че те ще се раздават безплатно-
следователно, промяната в пазарната конюнктура не е извънредно и непредвидимо
обстоятелство.Установено е,че ищецът е предложил увеличаване на доставените количества
10
именно като компенсация за забавата,което налага извод, че същият е осъзнавал
променящата се икономическа конюнктура и е сключил договора със съзнанието за
възможните пазарни промени.От представеното по делото решение на Министерския съвет
от 27.03.2020 г. се установява,че през месец март 2020 г./ което е два месеца преди
сключването на договора/ ищеца е бил /или е следвало да бъде/ наясно,че предстои
промяна в пазарните условия,предвид на това,че по силата на посоченото решение в
страната е предстояло реализирането на значително количество маски, които са били
предназначени за безвъзмездно разпределение сред регионалните здравни инспекции,
органите на МВР и други институции. Тази промяна в пазарните условия е била напълно
очаквана предвид решението на държавните органи-т.е. не е налице предпоставката по
чл.307 от ТЗ „страните да не са могли и не са били длъжни да предвидят“.Грижата на добрия
търговец, без съмнение включва предвиждането,че при значителна държавна намеса в този
бизнес чрез предоставянето,в течение на времето, на населението на значително количество
от дефицитните и търсени /по това време/ маски,тяхната пазарна цена ще падне.С оглед на
това съдът счита,че е неоснователен аргумента, че е налице стопанска непоносимост,
пораждаща потестативното право по чл. 307 от ТЗ да се иска от съда промяна в цената на
договора.
По делото е установено, че договорената цена за маска е формирана в условия на
пазарна конюнктура, при която подобни продукти са се продавали дори на по-висока цена.
Намаляването на цените няколко месеца по-късно не е основание да се твърди, че
първоначалните договорени условия са станали неравностойни или несправедливи. Нещо
повече-ищецът е приел доставката на част от договореното количество маски при същата
цена, което също изключва аргумента за стопанска непоносимост.
Съдът счита,че е налице и друго основание за неоснователност на иска. По делото е
установено, че страните са договорили доставката на общо 500 000 броя маски, като тази
бройка е разпредЕ. по два отделни договора — всеки за по 250 000 броя маски.Впоследствие
страните са договорили увеличение на количествата по всеки от двата договора, като в
крайна сметка договорените доставки са достигнали до по 350 000 броя маски за всеки
договор. Установено е ,че ищецът е приел изпълнението по единия договор и е отказал
изпълнението по другия. Това поведение на ищеца е не само нелогично, но и показателно за
липсата на основание за позоваване на стопанска непоносимост каквото се прави в
настоящия случай. He може да се приеме, че при наличието на два идентични договора -
сключени при едни и същи условия, в един и същи момент и изменени по идентичен начин ,
могат да се направят различни взаимно противоречащи си изводи-че по единия не е налице
стопанска непоносъмост,а по другия е налице такава.В случай,че единият договор е бил
изпълнен и приет без възражения, то не е налице основание да се твърди, че другият
договор е станал „стопански непоносим“ по смисъла на чл.307 от ГПК.
Предвид гореизложеното съдът счита,че предявения иск по чл.307 от ТЗ е
неоснователен,поради което следва да бъде отхвървърлен.
С оглед на горното следва да бъде отхвърлен и предявения иск с правно основание чл.55,
11
ал.1, предл.3 ЗЗД за осъждане на „Фешън Съплай“ ЕООД да заплати на „Жизатекс“ ООД
сумата от 16 013 лева ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата 132 000 лева.По делото не е установено,че
заплатената от ищеца сума е платена на отпаднало основание.
По разноските
Предвид решението по спора и на основание чл.78,ал.1 във връзка с чл.273 и чл.294,ал.2 от
ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на дружеството-жалбоподател
направените по делото разноски за разглеждането на делото пред трите съдебни инстанции
както следва:
1.За държавна такса-3120 лв.-във въззивното производство,30 лв. за допускане на касация и
3120 лв. при допускане на касация-или общо 6 270лв.
2.За адвокатско възнаграждение-от претендираните суми следва да бъдат присъдени
следните адвокатски хонорари,за които са налице доказателства,че са направени:
-4 600лв.- за адвокатско възнаграждение по договор от 05.03.21г.-заплатена по банков път
-2 400лв.- за адвокатско възнаграждение по договор от 29.08.22г.-заплатена по банков път
Общо следва да бъдат присъдени 7 000лв.
За останалите претендирани суми не са представени доказателства за направени
разходи,както следва:
-за сумата 4 830лв.- за адвокатско възнаграждение по договор от 18.02.22г.,за която е
посочено,че следва да бъде заплатена по банков път-няма доказателства за такова плащане
-за сумата 2 700лв. /разликата между договорените по договор от 29.08.22г. 5100лв. и
заплатените по банков път 2 400лв./-няма доказателства за плащането банково плащане
-за сумата 6000лв. –по договор от 17.06.24г. –има издадена фактура,няма доказателства за
плащане
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „Жизатекс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул.“Поп Матей“ №19, представлявано от управителя Л. С. И. иск
с правно основание чл.307 от ТЗ против „Фешън съплай“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“Пейо К. Яворов“ №2, вх.Д, представлявано от
управителя Д. С. С. за изменение сключен договор,по който била издадена Фактура
№**********/19.05.2020г. като бъде променена продажната цена от 156 000 лева на 24 000
лева.
Отхвърля предявения от „Жизатекс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул.“Поп Матей“ №19, представлявано от управителя Л. С. И. иск
с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за осъждане на „Фешън съплай“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“Пейо К. Яворов“ №2, вх.Д,
12
представлявано от управителя Д. С. С. да заплати сумата от 16 013 лева /частичен иск от
сумата 132 000 лева/ представляваща заплатена сума на отпаднало основание,за което
основание е издадена Фактура №**********/19.05.2020г.
Осъжда „Жизатекс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Асеновград, ул.“Поп Матей“ №19, представлявано от управителя Л. С. И. да заплати
на „Фешън съплай“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.“Пейо К. Яворов“ №2, вх.Д, представлявано от управителя Д. С. С.
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 6 270лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 7 000лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13