№ 149
гр. Сливен, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Я.киева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20242200500177 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №132/21.02.2024г. по гр.д.
№2443/2023г. на Сливенски районен съд, с което е прекратено на основание чл.61 от
ЗС учреденото в полза на Я. Т. С. право на ползване върху поземлен имот №*** по
плана на с. К., общ. Сливен, ул. „Т.“ №4, целият с площ от 1080кв.м., при посочени
граници, ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда със застроена площ от
58 кв.м., състояща се от две стаи и коридор; масивна лятна кухня със застроена площ
от 125 кв.м.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 50 кв.м.; масивна
стопанска сграда със застроена площ от 50кв.м., масивна стопанска сграда със
застроена площ от 24 кв.м. и масивна стопанска сграда със застроена площ от 30 кв.м.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
Я. Т. С. чрез процесуалният представител по пълномощие адв. П. Н. от АК - Сливен и
с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
Във въззивната си жалба въззивницата Я. С. чрез пълномощника адв. Н. посочва,
че обжалваното изцяло първоинстанционно решение е неправилно, процесуално и
материално незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че районният съд без да
предостави възможност за предприемане на конкретни процесуални действия,
1
заявяване на конкретни доказателствени искания, прекратил съдебното дирене преди
същото да е започнало и дал ход на устните състезания. Заявява, че по този начин и
двете страни били лишени от правото им да сочат доказателства след обявяване на
доклада по чл.146 от ГПК. Съдът не указал на страните за кои твърдени факти не сочат
доказателства. Съдът не се произнесъл и по заявените с отговора на исковата молба
доказателствени искания. На следващо място посочва, че съдът е следвало да остави
исковата молба без движение с указание за конституиране като ищец на съпруга на
ищцата, който се явявал необходим другар, тъй като договорът бил сключен по време
на брака на ищцата с посоченото лице С.С.. Исковата молба не съдържала е
конкретика относно това в какво се изразяват твърдените сериозни повреди и на кои
сгради са. Заявява, че съдът е направил краен извод на предположения, а не на база
анализ на доказателства, от възможността за ангажиране на каквито тя била лишена.
Липсвало изложение на фактическа обстановка и анализ на доказателствата. Мотивите
били бланкетни. На следващо място излага съображения относно материалната
незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва, че в случая не се касае за
учредено типично право на ползване, за което се прилагат разпоредбите на чл.56-62 от
ЗС, а се касае за прехвърлителна сделка чрез покупко-продажба със запазване правото
на прехвърлителите да ползват пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване
върху имота. Това право не било обременено с никакви ограничителни, забранителни и
други задължения по чл.56, 57 и 58 от ЗС. Отпадането на това изрично условие би
довело до възможност за цялостно разваляне на договора, тъй като неговото отпадане
няма да отговаря на волята на страните, заявена при сключване на договора.
Въззивницата посочва, че този тип сделки се сключват, за да се даде гаранция за
сигурност на прехвърлителите, които обикновено са в напреднала възраст, както в
случая. Тези сделки биха обезмислили съдържанието си в случай, че самите
прехвърлители продължават да заплащат всички разходи под формата на данъци,
такси, застраховки и т.н. Заявява, че районният съд не коментирал въобще
съдържанието на условията на учреденото вещно право на ползване – пожизнено и
безвъзмездно. Не бил обсъден и смисъла на разпоредбата на чл.57, ал.4 от ЗС – „ако не
е постановено или уговорено друго“, каквото било налице в случая. Твърденията за
сериозни повреди, водещи до разрушаване на процесните сгради били голословни и
неверни, останали недоказани по делото. Сградите били в добро състояние към
момента на сделката, именно поради усилията и грижите на ответницата и съпруга й.
Въззивницата посочва, че настоящия иск е форма на реваншизъм от страна на ищцата,
поради проведеното от нея производство по ЗЗДН против ищцата, съпруга й и синът
им. Поради това е направено и още с отговора на исковата молба доказателственото
искане за изискване и прилагане на гр.д. №4062/2022г. на СлРС, по което
първоинстанционният съд така и не се е произнесъл. Заявява, че искът бил и морално
неиздържан, тъй като самата продажна цена – по данъчната оценка на имота, всъщност
2
не била заплатена от ищцата на прехвърлителите – нейните родители, а и с настоящия
иск се домогвала да отнеме на майка си запазеното й пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване върху имота. По отношение на плащането на данъка върху имота
посочва, че ако първоинстанционният съд не нарушил процесуалните правило, то тя
б4и представила изрични писмени доказателства относно плащанията на данък и такси
за имота от нейна страна, които документи представя с жалбата и моли съда да допусне
и приеме като доказателства. Посочва, че ищцата е подала декларация за имота едва
през 2022г., явно с цел подготовка на настоящото производство. Относно
застраховката на имота посочва, че полиците фактически били плащани от нея, за
което обстоятелство моли съда да допусне събиране на гласни доказателствени
средства. На последно място отново посочва, че за нея не са възникнали задължения, с
оглед условията на учредяване правото на ползване. С оглед изложеното, въззивницата
моли съда да обезсили първоинстанционно решение като недопустимо, поради
неучастието на необходим другар /съпруга на ищцата/ и да го върне за ново
разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав. Евентуално моли съда да
отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което
предявения против нея иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените
по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от насрещната страна –
ищцата в първоинстанционното производство С. С. С. чрез пълномощника адв. Б. К. от
АК - Бургас.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата С. С. чрез пълномощника адв. Б.
К., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано и моли като такова да бъде потвърдено. По
отношение на направените с въззивната жалба доказателствени искания, мотивирани с
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въззиваемата посочва,
че такива нарушения не са допуснати. Производството по ЗЗДН било неотносимо и не
то било причината за предявяване на настоящата претенция. Искането за допускане до
разпит на двама свидетели относно заплащане на данъци, такси и застраховки не било
направено пред районния съд. Ответницата заявила пред съда, че за нея задължения по
чл.56, чл.57 и чл.58 от ЗС нямало. Поради това и съдът не допуснал процесуални
нарушения, като не уважил исканията на двете страни за свидетели. С исканията във
въззивната жалба целяла да поправи свои пропуски при събирането на доказателства.
Моли съда да не уважава доказателствените искания на въззивницата. По отношение
на възражението за недопустимост на решението, поради неучастие на съпруга на
ищцата, посочва, че съгласно ТР №3/2016г. по т.д. №3 за 2016г. на ОСГК на ВКС
съпрузите са необходими, но не задължителни другари. Въззиваемата посочва, че е
налице практика на ВКС, съгласно която при запазено безвъзмездно право на ползване,
3
ползвателят не е освободен от задължението си по чл.57 от ЗС да заплаща разноските,
свързани с ползването на имота. Цитира решения на ВКС, според които не се прави
разграничение дали правото на ползване е учредено като възмездно или безвъзмездно
и че във всички случаи задълженията по чл. 57 от ЗС са на ползвателя. Вещното право
е безвъзмездно, когато ползвателят не заплаща на собственика парична престация при
учредяването му. Ответницата не е изпълнила свои съществени задължения, не е
заплащала разноските, свързани с ползването на имота. Имота бил застрахован не от
ответницата, а от нея – ищцата и тя заплащала застрахователните премии, видно от
представените по делото полици. Тези задължения произтичали пряко от закона и
неизпълнението на което и да е от тях било самостоятелно основание за прекратяване
на учреденото право на ползване.
По направените с въззивната жалба доказателствени искания, въззивният състав
се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК, като е приел писмените
доказателства и е допуснал събиране на гласни доказателства.
В с.з., въззивницата Я. Т. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от
пълномощник – адв. П. Н. от АК - Сливен, който поддържа подадената жалба и моли
за уважаването й. Посочва, че събраните от въззивната инстанция доказателства се
установило, че въззивницата е заплащала всички текущи разноски като консумативни
разходи за ползвана електроенергия, вода, годишни данъци, такси битови отпадъци,
както и е осигурявала средствата за застраховките на имота. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В с.з. въззиваемата С. С. С., редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. Б. К. от АК - Бургас, който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Поддържа съображенията, изложени в отговора на жалбата.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните по делото пред двете съдебни инстанции
доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Въз основа на събраните по делото в първоинстанционното и във въззивното
4
производство доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт ***г. на 26.03.2014г.
на нотариус Е.Ш., рег. №*, район на действие СлРС, С.С.С. и Я. Т. С., в качеството на
продавачи, са продали на дъщеря си - купувач С. С. С. своя собствен недвижим имот,
находящ се в с. К., общ. Сливен, представляващ поземлен имот №***, ул. „Т.“ №4,
целият с площ 1080кв.м., ведно с построените в имота: масивна жилищна сграда със
застроена площ от 58 кв.м., състояща се от две стаи и коридор; масивна лятна кухня със
застроена площ от 125кв.м.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 50 кв.м.;
масивна стопанска сграда със застроена площ от 50 кв.м.; масивна стопанска сграда
със застроена площ от 24 кв.м.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 30
кв.м., за сумата от 7173,60лв., като продавачите С.С.С. и Я. Т. С. запазили за себе си
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.
С.С.С. е починал на **.
Купувачът С. С. С. подала данъчна декларация по чл.14, ал.1, ал.4, ал.5, ал.6 от
ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти пред Община Сливен на
02.05.2022г.
На 31.10.2022г. на Я. Т. С. е предадена пратка от служител на куриерска фирма
„Еконт Експрес“ ООД, изпратена от С. С. С. на 28.10.2022г., съдържаща предизвестие,
подписано от С. С., в което се твърди, че Я. Т. С. не стопанисва добре имотите, върху
които си запазила правото на ползване, като сградите имали нужда от сериозен ремонт,
който С. не предприела, нито приела предложената й от С. помощ за такъв. Посочено е,
че С. се принудила да застрахова имотите от 2019г. и да плаща застраховките. С
предизвестието е определен 1-месечен срок за предприемане на мерки по укрепване на
имотите и привеждането им в състояние, годно за живеене и възстановяване на
разходите за застраховане на имотите.
От представените застрахователни полици, се установява, че в периода
14.03.2019г. – 14.03.2024г. С. С. С. е сключвала договори за застраховка „За дома“ за
имота в с. К., ул. „Т.“ №4.
С. С. С. е получила две оферти за отоплителна инсталация от 28.09.2016г. и от
25.02.2017г. от лицето С.Р. от гр. Сливен. Няма данни за инсталирането й и за мястото
на инсталиране.
Издадена е на 10.10.2016г. гаранционна карта от „Г.с.“, гр. Сливен за неясно
какво изделие /Bisolid Savet c 35/.
На 24.11.2016г. С. С. С. сключила договор за предоставяне на достъп до
интернет в с.К. /неуточнен адрес/, като й е предадено оборудване.
Ответницата Я. Т. С. е представила по делото пред настоящата инстанция
дубликати от приходни квитанции за платен данък върху недвижим имот и такса
5
битови отпадъци за периода 2014г. – 2024г. за обект в с. К., ул. „Т.“ №4, данъчен субект
Я. Т. С..
Я. Т. С. е представила касови бонове за заплатена ел. енергия за обект в с. К.,
ИТН *** за различни месеци в периода 2018г.-2023г.
От разпитания пред въззивната инстанция свидетел Ж.С. /сестра на ищцата и
дъщеря на ответницата/ се установява, след прехвърлянето на имота на ищцата,
нейните родители до ден днешен са заплащали всички разходи за имота. Това били
разходи за ток, вода, данъци и абсолютно всички разходи по имота. След смъртта на
бащата на свидетелката и на ищцата, разходите продължила да заплаща майка им –
ответницата Я. С.. Случвало се е сметките да бъдат платени и от свидетелката и децата
й, но веднага след това родителите й възстановявали средствата. Свидетелката посочва,
че ищцата – сестра й, веднага след като направила някакъв разход искала парите от
майка си, която й ги давала веднага. Това знаела, защото е присъствала в някои случаи,
знае го от майка си и от сестра си. Преди няколко години ищцата казала пред нея и
пред ответницата, че иска да застрахова имота, тъй като в село се случвали палежи.
Ответницата се съгласила и дала парите на ищцата да направи застраховка. При
последващите застраховки парите пак ги давала ответницата. Свидетелката
присъствала поне веднъж на такова даване на пари за застраховка, а за следващите знае
от майка си.
С Решение №42/18.01.2023г. по гр.д. №4062/2022г. в производство по ЗЗДН е
признато за установено, че е извършено домашно насилие по отношение на Я. Т. С. от
страна на С. С. С., С.С.С. и С.С.С., като са наложени мерки за защита, изразяващи се
във въздържане от извършване на домашно насилие на извършителите спрямо Я. С.;
забрана извършителите да доближават Я. С. и жилището и в с. К., общ. Сливен, ул. „Т.“
№4 и местата й за социални контакти и пазаруване на разстояние по-малко от 150м. за
срок от 9 месеца. Решението е влязло в сила на 22.02.2023г.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът цени събраните по делото
свидетелски показания, като ги съпостави с останалия, събран по делото,
доказателствен материал, като ги кредитира като непротиворечиви и дадени от лице,
незаинтересовано от изхода на спора. Съдът намира, че свидетелката Ж. С. е
незаинтересована от изхода на делото, като тя е в близки родствени връзки и с двете
страни, няма имуществени спорове с ищцата – нейна сестра. Факта, че е била свидетел,
посочен от майка й Я. С., в производството по ЗЗДН не я прави заинтересована от
изхода на настоящия спор. Показанията й са безпротиворечиви, в логична
последователност и не се разколебават и не противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
6
правни изводи:
Сливенски районен съд е сезиран с иск за прекратяване на учредено с правна
сделка вещно право на ползване върху недвижим имот – поземлен имот №***, ул. „Т.“
№4, целият с площ 1080кв.м., ведно с построените в имота сгради, намиращ правното
си основание в чл.61 от ЗС, вр. с чл.57 от ЗС.
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, иска е неоснователен.
Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са
необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор.
Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Осъществяването на сложния фактически състав на чл. 61 от ЗС е в зависимост
от наличието на следните предпоставки, като елементи от състава му: валидно
учредено право на ползване от собственика на имота, съществено нарушаване от
страна на ответника-ползвател на задължения поети с договора; покана от страна на
възложителя ищеца до ответника за преустановяване на нарушението и не
отстраняване на установеното нарушение на задълженията по договора от ответника
ползвател.
Носителят на вещното право на ползване има към собственика задълженията да
съхранява вещта, да използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси /чл.57 от ЗС/.
Ползвателят е длъжен да застрахова имота в полза на собственика и да плаща
застрахователните премии така както е уговорено в договора и чл.57, ал.4 от ЗС.
Нарушението на тези задължения води до право на собственика да иска разваляне на
акта за учредяване на вещното право на ползване /чл.61 от ЗС/. Основанията за
прекратяване на вещното право на ползване са алтернативно дадени.
В случая, безспорно ищцата в първоинстанционното производство е активно
материално легитимирано лице да предяви иска като собственик на имота.
За успешното водене на иска за прекратяване на учреденото право на ползване,
ищецът следва да установи наличието на някое от основанията за прекратяване на
правото на ползване, както и че ползвателят не е преустановил нарушението, след като
е бил предупреден.
Следователно ищецът следва да е отправил предупреждение до ответника да
преустанови съответните действия или бездействия, с които нарушава задълженията
си. Не е предвидена форма на това предупреждение, но с оглед доказването е
необходимо да бъде в писмена форма, за да може да се удостовери получаване на
предупреждението от ответника. Съдебната практика приема, че предупреждението е
7
факт, който може да бъде осъществен и чрез исковата молба.
В случая е представено писмено предупреждение, връчено чрез куриерска
фирма на ответницата. Но следва да се отбележи на първо място, че в него не се
съдържа предупреждение във връзка с приетото от първоинстанционния съд
неизпълнение на съществено задължение по чл.57, ал.1 от ЗС, поради което и е уважен
иска, а именно неплащането на данъци и такси за имота. Едва с исковата молба е
въведено твърдение за такова нарушение, но и в самата нея не е определен срок за
изпълнението му.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства /събрани от въззивната
инстанция, поради допуснати от районния съд процесуални нарушения/ обаче се
установява по безспорен начин, че именно ответницата – носител на вещното право на
ползване /тя и съпругът й преди да почине/, е заплащала през целия период от
учредяване на правото на ползване през 2014г. до 2024г. включително, данък върху
недвижимия имот и такса битови отпадъци за имота. Безспорно, тя е заплащала и
разходите, свързани с ползването на имота – ползвана ел. енергия, вода и др.
Следователно не е налице твърдяното от ищцата неизпълнение на съществено
задължение на ползвателя, свързано с плащането на данъците и таксите за имота.
От друга страна следва да се посочи, че самото вещно право на ползване е
учредено като безвъзмездно за ползвателите. Неоснователни са доводите на ищцата -
въззиваема, че безвъзмездността касае единствено отстъпването на правото и няма
отношение към задълженията на ползвателя, които произтичат от закона. Въззивната
инстанция приема, че страните са уговорили прехвърлителите – ответницата и
починалият й съпруг, които запазват вещното право на ползване на имота, да го
ползват безвъзмездно, т.е. без те да плащат разноските, свързани с ползването,
включително данъци и други такси, да застраховат имота и да заплащат
застрахователните вноски. С оглед разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорът обвързва
страните. Поради това съдът приема, че безвъзмездното учредяване на правото на
ползване изключва задълженията на ползвателя по чл.57 от ЗС, за неизпълнение на
които се иска прекратяване на правото на ползване. В тази насока е и Решение № 450
от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 508/2008 г., III г. о.
На следващо място, във връзка със застраховката на имота, следва да се
отбележи, че съгласно практиката на ВКС, за да може да се изисква изпълнението на
вмененото задължение по чл.57, ал.4 от ЗС от ползвателя на конкретен недвижим имот,
собственикът следва да е уточнил параметрите на искането си за застраховка в смисъл
на рисковете, които желае да бъдат покрити от същата и периода на действие /Решение
№ 70 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 31/2014 г., II г. о./. В случая такова уточнение
на изискването си ищцата не е отправяла спрямо ответницата. От свидетелските
показания се установи само, че ищцата е поискала да се застрахова имота, но
8
уточнение на параметрите не е правила. Ищцата по своя преценка е сключила договор
за застраховка, като си е уговорила точните параметри, които желае да бъдат покрити.
Освен това, от гласните доказателствени средства се установи факта, че макар
договорът за застраховка да е сключен от ищцата, то ответницата й е предоставяла
средствата за заплащане на застрахователните премии. При всяко поискване на
средства от страна на ищцата за покриване на разходи и за заплащане на застраховка,
ответницата незабавно й е предоставяла паричните средства.
Следва да се отбележи и че с оглед безвъзмездността на учреденото право на
ползване, ответницата не дължи изпълнение на задължението по чл.57, ал.4 от ЗС,
въпреки, че тя го е изпълнявала чрез предоставяне на средствата за застраховката на
имота.
По отношение на останалите твърдения на ищцата в предизвестието
/предупреждение/ и в исковата молба относно наличието на сериозни повреди по
сградите, предоставени за ползване на ответницата и непредприемането на ремонт на
същите, следва да се отбележи, че доказателствената тежест относно състоянието на
сградите и наличието на сериозна опасност от разрушаването им или значителното им
повреждане се носи от ищцата, която не е ангажирала абсолютно никакви
доказателства в тази насока. Налице са само едни твърдения, които не са установени по
реда на пълното, пряко и главно доказване. Поради това ищцата следва да понесе
своеобразната санкция от неизпълнение на основаното си процесуално задължение и
съдът да приеме за несъществуващи тези твърдени обстоятелства.
По отношение на твърденията да инсталиране на отоплителна инсталация в
имота, следва да се посочи, че представените и приети от районния съд писмени
доказателства не установяват този заявен в хода на производството факт.
Представените оферти за отоплителна инсталация, не се установяват твърдяното
обстоятелство такава инсталация да е монтирана в процесния имот, ползван от
ответницата. От друга страна следва да се посочи, че дори и да е инсталирана такава, то
тя се явява подобрение, направено от собственика и за извършването на което
ползвателят няма законово, нито доказано договорно задължение. Същото важи и
относно достъпа до интернет и инсталираното за това оборудване – това не са
разноски, свързани с обикновеното ползване на имота според предназначението му и
не са задължение на ползвателя по чл.57 от ЗС. Извършването на тези разходи от
собственика е ирелевантно за спора.
С оглед изложеното, съдът намира че не са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл.61 от ЗС за прекратяване на учреденото в полза на ответницата
вещно право на ползване върху процесния имот в с. К., общ. Сливен. Предявеният иск
е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Като е достигнал до други правни изводи, районният съд е постановил
9
неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо
него да се постанови ново, с което исковата претенция по чл.61 от ЗС бъде отхвърлена
като неоснователна по изложените по-горе съображения.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника в
първоинстанционното производство Я. Т. С. следва да се присъдят направените пред
първата инстанция разноски в доказания размер от 1200лв. В тази насока е направено
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Уговореното и
заплатено възнаграждение е дори под минимума, посочен в чл.7, ал.6 от НМРАВ.
На ищцата не се следват разноски.
С оглед основателността на въззивната жалба, на въззивницата Я. Т. С. следва
да се присъдят разноските направени пред въззивната инстанция в доказания размер от
36лв. платена държавна такса.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №132/21.02.2024г.,
постановено по гр.д.№2443/2023г. по описа на Сливенски районен съд и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ***
против Я. Т. С. с ЕГН ********** от с. К., общ. Сливен, ул. „Т.“ №4 иск по чл. 61 от
ЗС за прекратяване на учреденото с нотариален акт за продажба на недвижим имот
***г. на 26.03.2014г. на нотариус Е.Ш., рег. №*, район на действие СлРС вещно право
на ползване върху следния недвижим имот: поземлен имот №*** по плана на с. К.,
общ. Сливен, ул. „Т.“ №4, целият с площ от 1080кв.м., при граници: север – ПИ ***,
изток – улица, юг – улица, запад – ***, ведно с построените в имота: масивна жилищна
сграда със застроена площ от 58 кв.м., състояща се от две стаи и коридор; масивна
лятна кухня със застроена площ от 125 кв.м.; масивна стопанска сграда със застроена
площ от 50 кв.м.; масивна стопанска сграда със застроена площ от 50кв.м., масивна
стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м и масивна стопанска сграда със
застроена площ от 30 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. С. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, *** ДА ЗАПЛАТИ на Я. Т.
С. с ЕГН ********** от с. К., общ. Сливен, ул. „Т.“ №4 сумата от 1200,00 лева,
представляваща направени по делото пред първата инстанция разноски и сумата от
10
36лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред ВКС
на РБ, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчване на
препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11