РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. К., 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на четвърти ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Търговско дело №
20225100900014 по описа за 2022 година
Предявен е регресен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за
заплащане на изплатено от застраховател обезщетение в размер на 61 750 лв.,
от които обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 750 лева.
Ищецът ЗК „Л.и.“ АД – гр. С., сочи в исковата молба, че на 08.01.2016
г., около 02:20 часа, в гр. К., на бул. „Х. Б.”, с посока на движение от
автобусната спирка срещу магазин „З.” към въжения мост, приближавайки
бившата въжена линия на завод „Г.”, водачът С. Ф. М. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№*. На седалката до
водача стоял А.И.М., а на задната седалка - И.Ш.Е.. Пътната настилка в този
участък била заледена. По посоката на движение на автомобила в района на
автобусната спирка, през която автомобилът преминал, бил поставен пътен
знак „Б-26” с указание – „забранено движението със скорост по-висока от 40
км/ч”. Водачът С. Ф. М. пренебрегнал тази забрана и управлявал автомобила
с по-висока скорост от указаната максимална. След ляв завой на пътя, същият
загубил контрол над управляваното превозно средство. В резултат на това
автомобилът излязъл от платното за движение и продължил да се движи
неконтролирано по заледения десен тротоар, след което се ударил челно в
1
бетонна колона на въжената линия. Вината на водача С. Ф. М. за настъпване
на процесното пътнотранспортно произшествие била установена, като
образуваното по случая НОХД № 158/2016 г. по описа на ОС – К. било
приключено с влязла в сила осъдителна присъда, която била потвърдена с
решение по ВНОХД № 674/2016 г. по описа на АС – П..
Второинстанционното решение било оставено в сила с решение по КД №
499/2017 г. по описа на ВКС. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Във връзка с
реализираното произшествие на 08.01.2016 г. и поради настъпилия
противоправен резултат, срещу ЗК „Л.и.“ АД в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
по застрахователна полица № BG/22/115002334878 била предявена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
пострадалия А.И.М., който бил лице с право на обезвреда по смисъла на КЗ.
При ЗК „Л.И.“ АД била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-
1000-63-18-7303. В съответствие с установените по вид и степен
неимуществени вреди, по силата на сключения застрахователен договор,
застрахователно-експертната комисия на ЗК „Л.и.“ АД определила
застрахователно обезщетение в размер на 61 750 лева, от които 60 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди и 1 750 лева - обезщетение за
имуществени вреди. Размерът на застрахователното обезщетение било
определено при отчитане на причинените вреди, както и всички
обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП, относими към случая, а
именно обстоятелството, че пострадалото лице не се е противопоставило да
се качи в автомобила на употребилия алкохол водач С. Ф. М., поради което е
отчетено съпричиняване в размер на 30%. Сумата в размер на 61 750 лева
била изплатена с две преводни нареждания на 07.01.2019 г. и 15.02.2019 г. На
основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, с изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ЗК „Л.и.“ АД придобивало право на регрес срещу виновния
водач С. Ф. М. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 61
750 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди С. Ф. М. да
заплати на ЗК „Л.и.“ АД сумата в размер на 61 750 лева, ведно със законната
2
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание
представляван от процесуалния си представител - ю.к. И.Г., поддържа
предявените искове в представено писмено становище, ведно със списък на
разноските.
Ответникът С. Ф. М., представляван от особения му представител - адв.
Х. К., е представил отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло изложените
обстоятелства и твърдения в исковата молба, тъй като на този етап
представените доказателства не установявали и не подкрепяли исковата
претенция. В допълнителен отговор на исковата молба, подаден от
упълномощения процесуален представител на ответника - адв. Л. Б., се сочи,
че на 08.01.2016 г. в гр. К., ответникът е допуснал пътно-транспортно
произшествие, за което по НОХД № 158/2016 г. на Окръжен съд - К. бил
признат за виновен и съдът му наложил съответно наказание. Осъдителната
присъда е била потвърдена от AC - П. и ВКС и влязла в сила. Прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
сума от 61 750 лв. поради изтичането на 5 години от настъпването на ПТП.
Алтернативно изразява становище за завишеност на претендираното
обезщетение в размер 60 000 лв. за причинени неимуществени вреди и 1 750
лв. за причинени имуществени вреди. Сочи се, че причинената средна телесна
повреда на пострадалия А.И.М., който бил пътник в управлявания от
ответника лек автомобил, не разкривала прекомерна тежест и не била
предпоставка за извънредни болки и страдания. Те били излекувани напълно
и не са останали негативни последици за здравето на пострадалия. Въвежда
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия А.И.М. от с. Г., което
се обосновава с твърденията, че той доброволно и по свое желание се е качил
в автомобила, чийто водач е употребил алкохол и това обстоятелство му е
било известно, тъй като заедно са пили спиртни напитки; не е поставил
задължителния предпазен колан в автомобила, като проявената от него
небрежност е допринесла за по-тежкото му увреждане при настъпилото ПТП.
Поради тези съображения, оспорва приетия 30%-тен размер на
съпричиняването от страна на пострадалия А.И.М. като счита, че
справедливият размер на съпричиняването е 60%. В съдебно заседание
поддържа становището си в представено писмено становище. Претендира
3
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представеното като доказателство по делото НОХД № 158/2016 г. по
описа на ОС - К., се установява, че с присъда № 15/26.10.2026 г. по делото
НОХД № 158/2016 г. по описа на ОС - К., влязла в сила на 31.05.2017 г., С. Ф.
М., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 08.01.2016 г. в гр.К.,
на бул. „Х. Б.”, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Голф" с рег.№*, нарушил правилата на движение,
посочени в чл.21, ал.2, във вp. ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак", като превишил стойността на скоростта,
сигнализирана с пътен знак 26, забраняващ движението със скорост по-
висока от 40 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на И.Ш.Е. с ЕГН
********** от с.Г., обл.К. и причинил средни телесни повреди на А.И.М. с
ЕГН ********** от с.Г., обл. К., изразяващи се в счупване на второ, трето,
четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за около три месеца при обичаен ход на оздравителния
процес; счупване на дясната бедрена кост; счупване на двете кости на дясната
подбедрица, в областта на глезенната става; счупване на втора, трета и
четвърта кости на дясното стъпало, довели до трайно затрудняване на
движението на десния крак за около осем-десет месеца, при обичаен ход на
оздравителния процес; счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно
затрудняване на движението на левия крак за около 7-8 месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес; счупване на дясната лъчева кост, довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около три месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес и травматичния шок, довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е
извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343, ал.4, във
вр. с ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „б” и ,,в”, предл.1-во, във вр. с чл.342, ал.1,
във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, му е наложено наказание ”лишаване от свобода”
за срок от 3 (три) години и 2 (два) месеца, което на основание чл.59, ал.1 и
чл.61, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип
при първоначален общ режим.
4
От представените като доказателства по делото епикриза ИЗ № 377, КП
№ 130, епикриза ИЗ № 984, КП № 217, епикриза ИЗ № 3851, КП № 244,
епикриза ИЗ № 9917, КП № 217.1, фискален бон ЕD208788 с дата 14.01.2016
г. и рентгенови снимки – 2 бр., се установява, че на 08.01.2016 г. А.И.М. е
постъпил в Отделение ОАИЛ при МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД – гр.К..
По повод настъпилото ПТП, А.И.М., представляван от пълномощника
си - адв. Ясен Сариев, предявил застрахователна претенция вх. №
4711/12.04.2018 г. към „Застрахователна компания Л.и.“ АД - гр.С. на
основание чл.380 от КЗ, във вр. с чл.432, ал.1 от КЗ, за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 152 550 лв. и
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 550 лв.
В отговор на тази претенция застрахователното дружество съставило
доклад по щета № 0000-1000-63-18-7303/12.04.2018 г., а също така и
становище на лекаря-съветник с дата 29.04.2018 г. С протокол от заседание на
застрахователно-експретна комисия към ЗК „Л.и.“ АД по щета № 0000-1000-
63-18-7303/12.04.2018 г., било решено на пострадалия А.И.М. да бъде
изплатено обезщетение в размер на 60 000 лв. за неимуществени вреди и
1 750 лв. за имуществени вреди с включена съвина 30%.
Със споразумение № 666/12.10.108 г. „Застрахователна компания Л.и.“
АД - гр.С. се задължило да изплати на А.И.М. сумата в размер на 61 750 лв.,
от които 1750 лв., представляващи разходи за лечение, както и сумата в
размер на 60 000 лв., представляваща крайно и окончателно застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилото на
08.01.2016 г. ПТП. С преводно нареждане от 07.01.2019 г. на пълномощника
на А.И.М. били изплатени 30 000 лв., а с преводно нареждане от 15.02.2019 г.
били изплатени 31 750 лв.
От писменото заключение на вещото инж. В. Д. Д. по назначената
съдебна авто-техническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че на 08.01.2016 г., в К., лек
автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№*, управляван от С. М., се е движил по
бул. „Хр. Б.”, с посока от магазин „З." към бензиностанция „Ромпетрол (РУ
МВР - К.). В близост до колоните на предпазното съоръжение от бившата
въжена линия, скоростта му на движение е била над критичната за кривата (и
конкретните пътни условия - заледена пътна настилка и мъгла) и водача
5
загубил контрол над управлението му. Автомобилът излязъл вдясно извън
пътното платно (извършил сложно ротационно- транслационно движение -
странично плъзгане надясно и постъпателно напред) и с предната си част се е
ударил в бетонната колона, където е спрял. Скоростта на лек автомобил
„Фолксваген Голф", с рег.№* е, както следва: в момента на удара в бетонната
колона – 72 км/ч., преди употребата на спирачната уредба - 73,50 км/ч. и при
излизането на десния тротоар (преди ПТП) - 76,10 км/ч. В така създалата се
пътна ситуация дължината на „опасната зона" пред автомобила е била 222,37
м. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф", с рег.№* – М., не е имал
възможност да предотврати настъпването на удара в колоната на въжената
линия. Налице е пряка причинно-следствена връзка между механизма на ПТП
от 08.01.2016г и телесните увреждания на А.И.М..
От писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че при пътно-транспортно
произшествие, станало на 08.01.2016 г., на А.И.М. е било причинено:
счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра; счупване
на дясната и на лявата бедрени кости; счупване на дясната лъчева кост;
счупване на двете кости на дясната подбедрица, в областта на глезенната
става; счупване на втора, трета и четвърта кости на дясното стъпало,
лентовидно кръвонасядане на гърдите, довели до изпадане на пострадалия в
състояние на травматичен шок и наложили болнично и оперативно лечение и
наблюдение. На А.М. е приложено оперативно лечение, включително с
поставяне на метални остеосинтезиращи тела, както и консервативно такова.
Като усложнение на счупването на лявата бедрена кост, единадесет дни след
пътно-транспортното произшествие, е възникнал кръвоизлив в лявата
колянна става, който също е наложил оперативно лечение. Година и половина
след ПТП-то, при битов инцидент, А.М. е получил ново счупване на лявата
бедрена кост /рефрактура/, която няма връзка с процесното ПТП. Счупването
на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра е довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за около три месеца, при обичаен ход
на оздравителния процес. Счупването на дясната бедрена кост, счупването на
двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната става и
счупването на втора, трета и четвърта кости на дясното стъпало са довели до
трайно затрудняване на движението на десния крак за около 8-10 месеца, при
6
обичаен ход на оздравителния процес. Счупването на лявата бедрена кост е
довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за около 7-8
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Счупването на дясната
лъчева кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка
за около три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.
Травматичният шок, в който е изпаднал пострадалият, е довел до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Налице е причинно-
следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и
травматичните увреждания на А.И.М..
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, предложение първо от КЗ,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма.
В случая виновният за настъпването на ПТП водач С. Ф. М. е признат
за виновен с влязла в сила присъда № 15/26.10.2026 г. по НОХД № 158/2016 г.
по описа на ОС - К., за това, че на 08.01.2016 г. в гр.К., на бул. „Х. Б.”, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген
Голф" с рег.№*, нарушил правилата на движение, посочени в чл.21, ал.2, във
вp. ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак", като превишил стойността на скоростта, сигнализирана с пътен знак 26,
забраняващ движението със скорост по-висока от 40 км/ч, и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на А.И.М., изразяващи се
в счупване на второ, трето, четвърто, пето, шесто и седмо леви ребра, довело
до трайно затрудняване на движението на снагата за около три месеца при
обичаен ход на оздравителния процес; счупване на дясната бедрена кост;
счупване на двете кости на дясната подбедрица, в областта на глезенната
става; счупване на втора, трета и четвърта кости на дясното стъпало, довели
до трайно затрудняване на движението на десния крак за около осем-десет
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лявата
бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за
около 7-8 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на
7
дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на дясната
ръка за около три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес и
травматичния шок, довел до разстройство на здравето, временно опасно за
живота, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на
основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б. „б”, във вр. с ал.1, б. „б” и ,,в”,
предл.1-во, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, му е наложено
наказание ”лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години и 2 /два/ месеца,
което на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
марка „Фолксваген Голф" с рег.№*.
Налице е причинна връзка между поведението на водача на лекия
автомобил марка „Фолксваген Голф" с рег.№*, управляван от С. Ф. М. под
въздействието на алкохол и причинените телесни увреждания на А.И.М.. Това
се установява, както от заключенията на вещите лица инж. В. Д. и д-р Н. М. и
по назначените съдебна авто-техническа и медицинска експертизи, така и от
доказателствата по НОХД 158/2016 г. по описа на ОС - К., респ. от влязлата в
сила присъда, която е задължителна за гражданския съд относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Установява се също така от представените споразумение №
666/12.10.108 г. и преводни нареждания, че „Застрахователна компания Л.и.“
АД - гр.С. е изплатило на А.И.М. сумата в размер на 61 750 лв., от които 1750
лв., представляващи разходи за лечение, както и сумата в размер на 60 000
лв., представляваща крайно и окончателно застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от настъпилото на 08.01.2016 г. ПТП.
При определяне на дължимото обезщетение от застрахователя е отчетено
съпричняване в размер на 30 %, видно от протокол от заседание на
застрахователно-експретна комисия към ЗК „Л.и.“ АД по щета № 0000-1000-
63-18-7303/12.04.2018 г. Така определеното обезщетение е напълно
съобразено с множеството травматични увреждани, причинени на А.И.М. и
продължителния период на възстановяване, съпроводен с хирургични
операции. Справедливо отчетен е и процентът съпричиняване в размер на
30%, изразяващ се в обстоятелството, че пострадалият се е качил в
8
автомобила въпреки, че е знаел за употребата на алкохол от страна на водача.
В тази връзка, възражението за съпричиняване поради непоставен
обезопаситителен колан е недоказано. От събраните по делото доказателства
не се установява, пострадалият да е пътувал на предната дясна седалка на
автомобила без поставен предпазен колан. Напротив, от обясненията на С. Ф.
М., дадени по ДП № 13/08.01.2016 г. по описа на РУ – К., се установява, че
А.И.М. е бил с предпазен колан на предната дясна седалка (л.30 от ДП №
13/08.01.2016 г. по описа на РУ – К.).
По отношение на направеното възражение за погасителна давност, то
същото на първо място е преклудирано, тъй като не е направено своевременно
в срока за отговор на исковата молба. На следващо място възражението е и
неоснователно, тъй като началният момент на погасителната давност по
чл.110 от ЗЗД е датата на плащане на застрахователното обезщетение на
правоимащия, а не от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Поради тази причина застрахователят има право на регрес по
отношение на изплатеното обезщетение, а С. Ф. М. следва да бъде осъден да
заплати на застрахователя сумата в размер на 61 750 лв., представляваща
изплатено от застрахователя обезщетение за причинени вреди на А.И.М., с
ЕГН **********, от настъпилото на 08.01.2016 г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.03.2022 г., до
окончателното й изплащане.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4 561.25 лв., от които 2 470 лв. д.т., 1 191.25 лв.
изплатено възнаграждение за особен представител, 600 лв. възнаграждение за
вещи лица и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП.
Ето защо и на основание чл.500, ал.1, т.1, предложение първо от КЗ,
окръжният съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ф. М., с постоянен адрес с.Г., общ.Ч., обл.К., с ЕГН
**********, да заплати на „Застрахователна компания Л.и.“ АД - гр.С.,
бул.“С.ш.“ №*, с ЕИК*********, сумата в размер на 61 750 лв.,
9
представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени
вреди на А.И.М., с ЕГН **********, от настъпилото на 08.01.2016 г. ПТП,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
14.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. Ф. М., с постоянен адрес с.Г., общ.Ч., обл.К., с ЕГН
**********, да заплати на „Застрахователна компания Л.и.“ АД - гр.С.,
бул.“С.ш.“ №*, с ЕИК*********, направените по делото разноски в размер на
4 561.25 лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
10