Решение по дело №2367/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 850
Дата: 11 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20213110202367
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 850
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110202367 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. К. М. ЕГН **********, подадена чрез адв. И.Г., против НП № 23-
0000094 от 15.02.2021год. на директора на РД „АА“ Варна, с което за
нарушаване нормата на чл.43, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № Н-
32/16.12.2011год. на МТИТС й е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 1500лв. на основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй
като фактическата обстановка била отразена неправилно, неправилно бил
приложен материалния закон и били допуснати съществени нарушения на
процес. правила. Сочи, че нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН изобщо не
било извършено, тъй като самият водач предоставил автомобила за преглед
бил заявил, че не желае да бъде извършван периодичен преглед на
таксиметров автомобил, а само преглед, тъй като работата му била паднала
значително и не възнамерявал през зимния период да осъществява
таксиметрова дейност, а да ползва автомобила за лични нужди. Сочи, че в
АУАН и НП не било посочено мястото на нарушението, а само мястото на
извършване на проверката. Не били посочени и съставомерни факти касаещи
предполагаемото нарушение, посочени били множество изпълнителни
деяния, като не било ясно за кое точно от тях се дири адм.наказателна
отговорност. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане и на
1
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процес. представител на въззивницата поддържа
жалбата. Същият оспорва фактическата обстановка отразена в АУАН и НП, а
във фазата по същество моли НП да бъде отменено с основен аргумент липса
на извършено нарушение. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. В съпроводителното писмо с което е
изпратил АНП наказващия орган е изразил становище за неоснователност на
жалбата и е отправил искане за потвърждаване на НП, както и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивницата Д.М. била председател на комисия, която на
26.10.2020год. извършвала технически прегледи на ППС в пункт за
извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на
ППС находящ се в гр.Бяла, обл.Варна, ул. „Трифон Милушев“ №4
осъществяващ дейността си въз основа на разрешение № 1125/11.07.2016год.
издадено на „Мир 2011“ ЕООД.
На същата дата около 12:04ч. в пункта бил извършен преглед на л.а.
„Дачия Логан“ с ДК№ А0097НА обозначен като лек таксиметров автомобил,
собственост на „Ив Тур Сървис“ ЕООД като техническия специалист член на
комисията Емил Христов не извършил допълнителен преглед на лек
таксиметров автомобил, съответно и не отразил данни от такъв преглед в
картата за допълнителен преглед.
Видеофайл от извършения преглед бил прегледан от св. Г. – инспектор
РД „АА“ Варна. Същият установил, че л.а. „Дачия Логън“ с ДК№ А0097НА
бил включен в удостоверение за регистрация № 11087/30.01.2017год.
издадено на „Ив Тур Сървис“ ЕООД за извършване на таксиметрови превози.
На 13.11.2020год. св. Г. извършил проверка на място в пункта за технически
прегледи в гр.Бяла обл.Варна. Там на място запис от извършения преглед бил
предоставен на въззивницата М. като на същата, както и на техническия
специалист били съставени АУАН. Срещу въззивницата бил съставен АУАН
№ 278854/13.11.2020год. в който било посочено, че е нарушила разпоредбата
на чл. 43, ал.1, т.1, б.“б“ от наредба № Н-32/16.12.2011год. на МТ и МТИТС,
тъй като като председател на комисия на 26.10.2020год. не е следила за
качеството и пълнообемно провеждане на периодичния преглед на ППС от
страна на техническия специалист – член на комисията Е. К. Х. ЕГН
********** като допуска същия да не извърши допълнителен преглед и
отрази данните в картата за допълнителен преглед на лек таксиметров
2
автомобил, включен в удостоверение за регистрация № 11087 от
30.01.2017год. издадено на „Ив Тур Сървис“ ЕООД за извършване на
таксиметрови превози..
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивницата, която го
подписала без възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН и на 15.02.2021год.,
въз основа на акта, АНО издал ревизираното НП. В него приел изцяло
фактическите констатации отразени в акта, приел че въззивницата е нарушила
разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011год. и на
основание чл. 178а, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДП й наложил адм. наказание глоба в
размер на 1500лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителя Б.Г., който в показанията си възпроизвежда възприятията си
от извършената проверка с нужната конкретика.
Като свидетел по искане на защитата в хода на съдебното следствие е
разпитан и Е. Х.. Същият сочи, че е бил технически специалист – член на
комисия с председател въззивницата, която комисията извършила преглед на
процесния автомобил като заявява, че на същия не е бил извършен
допълнителен преглед за таксиметров автомобил, защото автомобила нямал
нито табела, нито таксиметров апарат. Заявява, че ако автомобила няма нищо
от оборудването за такси го минавали като обикновен, както и че в случая
собственика бил свалил всичко за да може да мине автомобила като
обикновен. Автомобилът бил жълт на цвят и имал стикери на кутийки. Сочи,
че собственикът казвал дали автомобила е такси или не.
Като писмени доказателства към АНП са приложени протокол за
извършен периодичен преглед техническа изправност №
23820045/26.10.2020год., резултати от технически преглед на ППС пункт за
ГТТ № 1125; справка от ИС „Таксиметрови превози“, както и Заповед № РД-
08-30/24.01.2020год. на министъра на транспорта информационните
технологии и съобщенията, както СД съдържащ видеозапис от проведения на
26.10.2020год. технически преглед на л.а. „Дачия Логън“ с ДК№ А0097НА.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни и ВДС които са непротиворечиви, взаимнодопълващи
се и преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни
правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
3
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване
и провеждане на административнонаказателното производство съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото във вина на въззивницата нарушение, както от обективна така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението
както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Еднозначно от акта и НП става ясно, че
въззивницата е привлечена към отговорност за това, че на 26.10.2020год. като
председател на комисия в пункт за технически прегледи в гр.Бяла не е
следила за пълнообемното провеждане на периодичния преглед на ППС от
страна на техническия специалист – член на комисията - Е.К. Х. ЕГН
**********, като е допуснала същия да не извърши допълнителен преглед и
отрази данните в картата за допълнителен преглед на лек таксиметров
автомобил, индивидуализиран с посочване на марка, модел и рег.№, включен
в удостоверение за регистрация № 11087 от 30.01.2017год. издадено на „Ив
Тур Сървис“ ЕООД за извършване на таксиметрови превози, на които факти
съответства и посочената като нарушена законова норма на чл. 43, ал.1, т.1,
б.“б“ от Наредба № Н-32. В тази връзка съдът не споделя наведеното в
жалбата възражение за допуснати в хода на адм.наказателното производство
съществени нарушения на процес. правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № Н-
32/16.12.2011год. (в редакцията към датата на нарушението – 26.10.2020год.)
при извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на
комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане на периодични
прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска
извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за
извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба.
В случая по делото няма спор, че въззивницата е била председател на
комисия, която на процесната дата е извършила преглед за техническа
изправност на л.а.с ДК№ А0097НА обозначен като таксиметров такъв – жълт
на цвят с шахматни ленти поставени от двете страни и изписан телефонен
номер за поръчки. Не е спорно и това, че техническия помощник не е
извършил допълнителен преглед на автомобила като таксиметров такъв. В
тази насока са както показанията на св. Христов, така и приложените към
АНП протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на
ППС № 23820045/26.10.2020год., както и видеозаписа от самия преглед
съдържащ се на приложения като ВД по делото СД. Спорен е въпроса дали
изобщо е следвало да се извърши допълнителен преглед, а от там налице ли е
нарушение от страна на въззивницата или не.
Според въззивницата нарушение нямало защото водачът който
представил автомобила заявил, че не иска да бъде извършван преглед на
4
автомобила като таксиметров такъв защото не възнамерявал да използва
автомобила като таксиметров, а щял да го ползва само за лични нужди, а и
самият автомобил не отговарял на изискванията на чл. 21, ал.1, т.2 и т.11 от
Наредба № 34/1999год. на МТ – нямал табела такси, както и таксиметров
апарат с фискална памет. Отделно от това сочи, че допълнителен преглед
следвало да се направи само ако лицето предоставило автомобила за преглед
било изявило такова желание и ако автомобилът отговарял на изискванията
на Наредба № 34/1999год. и на Наредба № 34/1999год.
Противното становище застъпва АНО в придружителното писмо с
което е изпратена преписката във ВРС.
Съдът споделя второто становище и абсолютно не споделя становището
на защитата, че допълнителен преглед на таксиметров автомобил се
извършвал само ако водачът предоставил автомобила за преглед бил поискал
такъв. Преценката дали да се извърши такъв преглед или не е изцяло от
компетентността на комисията извършваща прегледа и то на база на
обективните находки (белези) определящи предназначението на автомобила, а
не на база съобщеното от водача за какво смята да ползва МПС-то. В случая
по категоричен начин от съдържанието на приложения към преписката
видеозапис възпроизвеждащ извършения на 26.10.2020год. от въззивника
преглед на л.а. с рег.№ А0097НА се установява, че същият е съдържал белези
които в достатъчна степен определят предназначението му като таксиметров
такъв. Автомобилът е със специфичен жълт цвят, с поставени шахматни ленти
на специфично място – на страничните врати и с изписан тел номер за
поръчки. Безспорно специфичната табела такси на покрива на автомобила
липса, а от показанията на св. Христов се установява, че е нямал и
таксиметров апарат. Липсата на тези елементи от оборудването обаче не
определя предназначението на МПС-то, както счита защитата защото това са
елементи които могат да бъдат премахнати във всеки един момент и да бъдат
поставени отново. Нещо повече точно при допълнителния преглед
техническия специалист следва да провери за наличието на тези елементи и
да отрази в картата наличието им или не, което е още един аргумент в
подкрепа на извода, че за да се приеме, че предназначението на автомобила е
за таксиметров превоз, не е задължително той да покрива всички критерии по
отношение на оборудването посочени в чл. 21 от наредба № 34/1999год.
както счита защитата. То е и нелогично защото тогава изобщо допълнителен
преглед нямаше да бъде предвиден.
В контекста на горното след като техническия специалист участващ в
комисия извършила технически преглед на лек таксиметров автомобил не е
извършил допълнителен преглед на лекия таксиметров, а въззивницата е
председател на тази комисия и е подписала протокола, то тя безспорно не е
следила за пълнообемното извършване на прегледа на процесното ППС и е
допуснала такъв да бъде извършен от техническия специалист в нарушение
на правилата предвидени в наредбата. В тази връзка следва да се отбележи, че
в чл. 32, ал.2 от Наредбата изрично е указано, че периодичните прегледи на
5
автобусите за превоз на пътници и/или на деца и ученици и на леките
таксиметрови автомобили включват елементите от част II, раздел I на
методиката по чл. 31, ал. 1, както и допълнителни елементи, свързани с
предназначението на превозните средства, определени в част II, раздел II на
методиката по чл. 31, ал. 1 от наредбата.
С това свое деяние въззивницата е нарушила разпоредбата на чл. 43,
ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011год. на МТИТС и е осъществила
състава на чл. 178, ал.7, т.1, пр.1 от ЗДП.
Доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите случаи на подобни нарушения, а
напротив създава предпоставки за осъществяване на таксиметрова дейност с
МПС, което не отговаря на изискванията на закона, то и според настоящия
съд, както очевидно и според АНО, нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да
намери приложение.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е
наложил на въззивницата следващото й се за него наказание което е
определил във фиксирания в закона размер – глоба в размер на 1500лв.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни, както от въззивницата така и
от въззиваемата страна.
По искането на въззивницата.
Искането е направено своевременно, преди приключване на делото в
настоящата инстанция, но с оглед крайния му изход (НП подлежи на
потвърждаване) се явява неоснователно и се отхвърля от съда.
По искането на въззиваемата страна.
Искането е направено своевременно, обективирано е в
придружителното писмо с което е изпратена преписката, но също бе прието
от съда за неоснователно, ако и НП да подлежи на потвърждаване, тъй като
липсват данни още по-малко пък доказателства въззиваемата страна да е била
защитавана (представлявана) от юрисконсулт. В този случай разноски не се
дължат.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000094 от 15.02.2021год. на Директора на
РД „АА“ Варна, с което на Д. К. М. ЕГН ********** на основание чл. 178а,
ал.7, т.1, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на
1500лв. за нарушаване нормата на чл. 43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба № Н-32
6
от 16.12.2011год. на МТИТС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за присъждане
на разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна РД „АА“
Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7