РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330105052 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени от Н. Г. К. против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД обективно и субективни
съединени искове с правно основание чл. 124 ГПК за прогласяване като
недействителен на Договор за паричен заема № **** от ****, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на
ЗЗД, Закона за защита на потребителите и ЗПК, иск за прогласяване на
недействителен на акцесорния Договор с „Файненшъл България“ ЕООД за
предоставяне на поръчителство №**** от ****, поради липса на правно
основание, неравноправност, противоречие с добрите нрави и обезпечаване на
нищожна кредитна сделка и при условията на евентуалност иск за
прогласяване на недействителна на клаузата на чл.3 ал.1 от Договора за
поръчителство, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД поради
противоречието на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл. 19 ал.4
ЗПК, както и накърняваща предпоставките на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК.
Ищецът сочи, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 35% се нарушат добрите нрави и се внася неравноправие между
правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга.
1
С оглед обстоятелството, че Договорът за потребителски кредит е
нормативно уреден като възмезден, счита че нищожността на договорната
лихва, която е съществен елемент на договорното съдържание, има за
последица изначална недействителност на кредитната сделка. Твърди се
неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК с оглед
обстоятелството, че посоченият размер на годишния процент на разходи от
40.96% не отговаря на действителния такъв.
В тази връзка се твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата-
поръчител е разход по кредита, който следва да се включи при формиране на
ГПР. Излага подробни доводи в тази насока. Във връзка с неизпълнението от
кредитора на задължението си по чл. 5 ЗПК заблуждаващо е предоставил на
кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 600
лв. с посочен лихвен процент 35 % и ГПР 40.96 % с общ размер на всички
плащания – 700.40 лв. Твърди се, че е предоставена невярна информация.
Ищецът счита, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй
като не е посочил по ясен и разбираем начин стойността на ГПР-то. По
отношение на Договора за поръчителство се посочва, че същият е лишен от
своето основание, доколкото не осъществява целта на договора, а именно: да
обезпечи вземанията на кредитодателя. Договарянето, че кредитополучателят
ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл. 143, т.19 ЗПК. Посочва се, че по договора за поръчителство
потребителят не е получил никаква престация, което нарушава принципа на
справедливост.
Сочи се противоречие с Директива 2008/48. Твърди се изпълнение на
общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и договорката за заплащане на
възнаграждение за поръчител следва да бъде квалифицирана като
неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. С оглед
акцесорния характер на договора за поръчителство, се сочи, че той може да
съществува валидно, единствено, ако съществува действителен главен дълг,
поради което и с оглед твърдението за недействителност на кредитната сделка
се излагат доводи. На основание изложените доводи се моли да се уважат
предявените искове.
В срок са постъпили отговори от ответниците, които оспорват
2
исковете като неоснователни и недоказани. Твърди се, че уговореният
годишен лихвен процент не противоречи на добрите нрави, доколкото същият
представял цена на услуга по предоставяне на паричния заем. В тази връзка
се сочи, че като кредитните институции са поограничени от банките и
съответно при формиране размера на възнаградителната лихва се вземат
предвид няколко фактора: разходите на търговеца, конкуренцията на пазара,
нива на риск, необезпеченост на заема.
Твърди се, че потребителят е бил уведомен за възнаградителната лихва
при сключване на договора за кредит. Посочва се, че ГПР-то не надхвърля
нормативно установения максимален размер.
Оспорва да се налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК. Излага
подробни доводи за съдържанието на ГПР. Твърди се, че посоченият в
договора ГПР е действителен такъв. Оспорват се доводите на ищеца за
недействителност на договора за поръчителство, като в тази връзка се
посочва, че „Файненшъл България“ ЕООД е търговско дружество, вписано
като финансова институция, като същото следва да получава възнаграждение
по всяка сключена от него гаранционна сделка, с цел гарантиране
изпълнението на всички задължения на потребителя.
Посочва се, че договорът за поръчителство е сключен с оглед на
изпълнение на договорното задължение на заемателя за обезпечаване на
вземанията по договор за заем. Оспорва се да е налице нарушение по чл. 143,
т.19 ЗПК. Оспорва се твърдението договорът за поръчителство да е сключен в
противоречие на добрите нрави.
Счита, че престациите са явно еквивалентни, тъй като с договора за
предоставяне на поръчителство „Файненшъл България“ ЕООД поема
задължение, което изпълнява, включвайки рамковия договор за
поръчителство. Посочва се, че със сключване на договора за предоставяне на
поръчителство „Файненшъл България“ ЕООД извършва възмездна услуга в
полза на заемодателя. Моли се предявените искове да се отхвърлят като
неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
3
Не се спори и от приетия по делото като доказателство договор за
паричен заем № **** е видно, че на **** ищецът в качеството на
заемополучател е сключил с Изи Асет Мениджмънт АД в качеството на
заемодател договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем
сумата от 600 лв. В договора е уговорен срок на заема 10 месеца, чрез
заплащане на 10 месечни вноски от по 70,04 лв. всяка. Отразен е фиксиран
годишен лихвен процент от 35 % и ГПР в размер от 40,96%. Посочени са
датите, на които настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен
общият размер на всички плащания – 700,40 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от
договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които
да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна
бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен
заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банки и финансови
институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад
да е със статус не по – лош от 401„Редовен“, като поръчителите подписват
договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора за заем. Уговорено е и
следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Въз основа на така уговореното на датата на сключване на договора за
заем т.е. на **** между ищеца в качеството на потребител и ответника
Файненшъл България ЕООД чрез Изи Асет Мениджмънт АД в качеството на
поръчител е сключен договор за предоставяне на поръчителство. По силата на
така сключения договор поръчителят се е задължил да обезпечи задълженията
по сключения с Изи Асет Мениджмънт АД договор за кредит, като гарантът
есе е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на Изи Асет
Мениджмънт АД с наредител потребителя с цел гарантиране на изпълнението
на всички задължения на потребителя. Уговорено е възнаграждение за
4
поемане на задължението за сключване на договор за поръчителство за
поемане на солидарна отговорност със заемополучателя по сключения
договор за паричен заем в размер на 479,60 лв., което е 79 % от
предоставената в заем сума.
Не се оспорва, че вноските по договора за поръчителство се заплащат
на падежа на плащане и ведно с вноските по договора за кредит.
Ответникът Файненшъл България ЕООД посочва изрично, че в ГПР е
включена единствено и само възнаградителната лихва като разход, като не е
включено възнаграждението по договор за поръчителство, а от приетата по
делото като писмено доказателство справка се установява, че ищецът е
заплатил до договора за предоставяне на поръчителство сума в размер на
267,27 лв.
Между ищеца и ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД са възникнали
правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.
9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК),
който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски (т.11) .
Съдът счита за неоснователни възраженията на ищеца за
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11,
ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени
проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за
фиксиран годишен лихвен процент. Договорът съдържа и необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
5
погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива
2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора
посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от
нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и
даденото от СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително
за националните съдилища на основание чл.633 от ГПК.
В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на
европейския съюз. В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на
приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10,
параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.1,
т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не
трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от
съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези
разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не
допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба. Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з ) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в договора за кредит е необходимо
да се посочват точните дати на падежа на отделните вноски на потребителя,
стига условията по този договор да позволяват на потребителя да установи
лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението
и в Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10,
параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска
национална правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването
на главницата, лихвите и другите разходи.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на
договорната лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова
самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски
кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да
препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за потребителски
кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на
6
договора, а именно 20,92 лева /разликата между предоставения кредит в
размер на 600 лева – чл.2 и общо дължима сума по договора 100,40 лева –
чл.2, т.7, който размер е фиксиран за целия период на договора.
Обстоятелството дали предвиденото в договора за кредит
поръчителство и допълнителното възнаграждение за него представлява
скрита възнаградителна лихва и следва да бъде включена в лихвения процент
не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да
доведе до разсъждения за недействителност на клаузата, предвиждаща
поемане на поръчителство от одобрено от заемодателя дружество –
поръчител, което предоставя гаранционни сделки, както и за съответствие на
отразения ГПР с действителния такъв.
В чл.2, т. 7 от договора е посочен общият размер на всички плащания по
договора в размер на 700,40 лева, а в т.8 и годишния процент на разходите на
заема 40,96 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
В този смисъл процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочен
годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Така
посочените техни размери обаче не съответстват на действителните,
съобразно поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото
уговореното задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща
възнаграждение на вноски за това, дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, при което като краен
резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер от 1180 лева
7
неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в
договора.
Действително възнаграждението за предоставеното поръчителство не
възниква от договора за потребителски кредит, но разходите за неговото
заплащане са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се
заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за
предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за заем. То
представлява допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на заетата сума, което е уговорено в противоречие с принципите на
справедливостта в гражданските и търговските отношения. Изложеното се
подкрепя и от факта, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предвид това, че "Изи Асет Мениджмънт" АД е
едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД.
Поради това независимо, че възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от
кредитодателя, доколкото разходите за същото са пряко свързани с договора
за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. В
резултат последният не съответства на действителния такъв, определен
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налице
е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Посоченото поведение на заемодателя цели единствено неговото
обогатяване за сметка на длъжника, като му осигури скрито възнаграждение,
забранено от императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този смисъл
е и практиката на СЕС, като в Решение от 16.07.2020 по дело C‑686/19 на СЕС
се приема, че Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“,
съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,
трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща разходите за евентуалното
удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и
точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на
последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и
кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са
8
известни на кредитора. Решението касае разходи за удължаване на срока на
договора, но е относимо и към настоящия случай, доколкото разходите за
обезпечение на задълженията по договора чрез сключване на договор за
предоставяне на поръчителство са известни на кредитора към датата на
сключване на договора за кредит.
Изложеното дотук обосновава извод, че процесният договор за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, отнасящи се
до посочване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, поради което и на основание чл. 22 от ЗПК същият следва да се
прогласи за недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
По отношение на предявения иск за прогласяване на недействителен
на договор за предоставяне на поръчителство от същата дата против
„Файненшъл България“ ЕООД, то съдът счита същият за основателен и
доказан. Същият е недействителен, тъй като е сключен за обезпечаване на
вземане по недействителен договор, но и на собствено основание.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на
ответника се установява, че едноличен собственик на капитала
на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен
предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната.
Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД, от
извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза
на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е кредитор на
ищеца. В случая със сключване на договора за кредит се цели заобикаляне на
закона чрез предвиждане на допълнително възнаграждение, което формално
не следва да се включва в ГПР, съгласно цитираните законови разпоредби, но
всъщност представлява разход по договора, който следва да се плати на
юридическо лице – поръчител, чийто собственик на капитала е юридическото
лице – заемодател.
Налице е нарушение на добрите нрави и неравноправност.
Предвид изложеното искът за прогласяване на нищожността на договора за
поръчителство се явява основателен и следва да се уважи.
С оглед основателност на предявените главни искове, то не е настъпила
9
предпоставката за разглеждане на предявения при условията на евентуалност
иск.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока. Следва да се осъди всеки от
ответниците да заплати на ищеца по 50 лв.- държавна такса по предявените
срещу тях искове.
С оглед обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца е
осъществявал безплатна адвокатска защита, то следва на основание чл. 38,
ал.1, т.1 ЗА да му се определи възнаграждение за процесуално
представителство по всеки от предявените искове. С оглед диспозитивното
начало независимо, че са променени минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на процесуалния представител следва да се определи
възнаграждение за представителство в размер от по 300 лв. по всеки от
предявените искове, като се осъди всеки от ответниците да заплати на адв. С.
Н. по 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“№28,
ет.2, офис 40-46, че Договор за паричен заем № ****/ ****, сключен между Н.
Г. К. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните
изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. **** и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет.
2, офис 40-46, че договор за предоставяне на гаранция № ****/ **** е
недействителен, поради противоречие с добрите нрави и като обезпечаващ
недействителен договор.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
10
„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 да заплати на
Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 50 лв.- разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на
Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. **** сумата от 50 лв.- разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“, №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46 да заплати на
адв. С. Н., ЕГН **********, гр. ****, ул. „******“ № *** сумата от 300 лева
- адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър Център, ет. 2, офис 40-46 да заплати на
адв. С. Н., ЕГН **********, гр. ****, ул. „******“ № *** сумата от 300 лева
- адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
11