РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Сливен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230101331 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Е. И. Д. срещу М. С.
Е., П. С. Д. и Д. С. В., с която е предявен осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че в началото на годината научила от познати, че
ответниците - три сестри, притежават по наследство къща, която е
неизползваема. Ищцата се свързала се с първите две ответници, които я
завели до къщата, обяснили й, че има нужда от ремонт и й казали, че все още
не са взели категорично решение дали ще продават къщата и двора. Двете
ответници предложили на ищцата да се настани в къщата под наем, като
извърши ремонт, за да я приведе в годен за живеене вид, а за сметка на
извършения от ищцата ремонт, същата нямало да плащам наем докато
ответниците вземат решение дали ще продават къщата и двора. Двете
ответници казали на ищцата, че ако стигнат до решение за продажба, ще
предложат на ищцата цена, адекватна на състоянието на къщата преди
ремонта, като трябвало да говорят с третата ответница, която се намирала в
чужбина. Ищцата се съгласила с тези условия и след като получила ключ от
двете ответници започнала незабавно ремонт. Извършеният ремонт
представлявал основен ремонт на канализацията, поставяне, монтиране и
заравяне на тръби и канали, изкопаване на яма, цялостно почистване на двора
1
на къщата, както и извършване на основен ремонт (цялостно изграждане) на
покрив на къщата. Няколко дни след като започнал ремонтът, третата
ответница се свързала с ищцата по телефона и й казала, че са взели общо
решение да й продадат къщата с двора, за сумата от четири хиляди лева, като
ремонтът оставал за сметка на ищцата. Ищцата приела, зарадвала се и дори
споделила на хората, с които се видяла през този ден. Ищцата разговаряла и с
другите две ответници, които потвърдили решението за продажбата. Ищцата
излага, че ремонтът приключил и точно, когато започнала да се нанася в
къщата, получила телефонно обаждане от ответницата Д. В., която й казала,
цената вече е шест хиляди лева. Другите две ответници също се отметнали от
уговорката и настояли ищцата да им върне ключовете за къщата. Ищцата се
противопоставила, но поради страх им върнала ключовете. Ответниците
отказали да заплатят на ищцата средствата, които е вложила за ремонта на
техния имот. На изложените основания ищцата моли за осъждане на
ответниците да й заплатят солидарно сумата от 3000,00 лв., представляваща
стойността на извършения от ищцата ремонт в имот, собственост на
ответниците, находящ се в с. *********, общ. Котел, изразяващ се в основен
ремонт на канализация, поставяне, монтиране и заравяне на тръби и канали,
изкопаване на яма, цялостно почистване на двора на къщата, както и
извършване на основен ремонт (цялостно изграждане) на покрив на къщата, с
която сума ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците М. Е. и П. Д. са подали отговор на исковата молба в
законоустановения срок, в който излагат становище за недопустимост и
неоснователност на иска. Твърдят, че притежават недвижими имоти в с.
*********, но в тях не е извършван ремонт от ищцата. Тяхната майка С. И.
ползвала недвижим имот в с. Б., общ. Сливен, но не била собственик на
същия, за който действително ответниците разговаряли с ищцата.
Ответниците й обяснили, че имотът е ползван от майка им и са петима
наследници, но не притежават документ за собственост, като евентуално след
съгласуване биха могли да го продадат за цена от 15 000 лв. Ответниците
обяснили на ищцата къде се намира ключът за входната врата на имота и ако
иска да го огледа. В началото на м. март 2023 г. ответниците разбрали, че
ищцата е започнала ремонт в имота, съборила е стена между две стаи,
външната тоалетна и е премахнала четири броя сливови дървета. Ответниците
2
твърдят, че нямат никакви уговорки и не са сключвали нито договор за наем,
нито предварителен договор за продажба на имота с ищцата. На изложените
основания молят за отхвърляне на иска.
Ответницата Д. С. В. не е подала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа изцяло предявения иск и
моли да бъде уважен. Уточнява, че процесният имот се намира в с. Б., общ.
Сливен. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците, редовно призовани, се явяват лично и със своя
пълномощник - адвокат, чрез който изразяват становище за неоснователност
на иска, молят да бъде отхвърлен и претендират присъждане на направените
по делото разноски.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 3000,00
лв., представляваща стойността на извършен от ищцата ремонт в имот,
собственост на ответниците, находящ се в с. Б., общ. Сливен, изразяващ се в
основен ремонт на канализация, поставяне, монтиране и заравяне на тръби и
канали, изкопаване на яма, цялостно почистване на двора на къщата, както и
извършване на основен ремонт (цялостно изграждане) на покрив на къщата, с
която сума ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата.
Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество
съдът го намира за неоснователен и недоказан.
Вземането с правно основание чл. 59 ЗЗД възниква при наличието на
следните предпоставки: обогатяване на едно лице за сметка на друго;
обедняване на това лице, свързано с обогатяването на първото; връзка между
обедняването и обогатяването; липса на основание за обогатяването и липса
на друг иск (вещен, деликтен, договорен), с който обеднелият да се защити.
Вземанията за присъждане на обезщетение за разходи за необходими
разноски и подобрения почиват на принципа на недопустимост на
неоснователното обогатяване. Съгласно постановеното по реда на чл. 290
3
ГПК Решение № 359/21.07.2010 г. по гр.д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., при
предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд имот,
основанието на предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца
разходи, с които ответникът - собственик се е обогатил.
Всяко лице /физическо или юридическо/ извършило подобрения на
чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез влагане материали и труд, има
право на възмездяване /обезщетение/, за да бъде избегнато недопустимото от
гледна точка на принципите на правото неоснователно разместване на блага.
От твърденията в исковата молба, както и събраните писмени и гласни
доказателства става ясно, че ищцата е била държател на имота в с. Б., общ.
Сливен, като ответниците доброволно са й предоставили ползването му.
При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени
от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко
в какво качество той го е извършил. Следва да се изясни и характерът на
претендираните работи. В случая претенцията на ищцата е с предмет
разходите за труд и материали, вложени от нея при ремонтите.
Обстоятелството, че е била държател, не я лишава от възможността да
претендира заплащане на извършените от нея строителни дейности.
Предприетите от ищцата подобрения в имота са извършени с оглед
ползването му от нея, като в случая следва да намери приложение
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС.
Според него, когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият
разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само
при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени
средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в
случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума
между обедняването и обогатяването. В този смисъл са и постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 83 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2509/2017 г., II г. о., Решение № 385 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
6740/2014 г., IV г. о., както и Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. по
т. д. № 149/1968 г. на ОСГК на ВС.
Подобрения има, когато вложените материали, средства и труд са
довели до увеличаване на стойността на чуждия имот, а за подобрителя
винаги възниква вземане за стойност поради неоснователно обогатяване
4
срещу собственика/съсобствениците, стига извършеното да не е в изпълнение
на договорно задължение. При подобрения в чужд имот, извършени от
държател, в полза на държателя възниква парично притезание за
неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е
равен на по-малката сума между стойността на обедняването (разходите,
които държателят е направил за строителството) и обогатяването
(увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя
материали, средства и труд). Длъжник по него е собственикът на имота. В
този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 40 от
11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г. на ВКС, III г. о.
Ето защо съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищцата е да
докаже, че ответниците са собственици на процесния имот, извършените
подобрения на същия, стойността на вложените средства за ремонта, вкл.
материали и труд и увеличената стойност на имота в резултат на извършените
подобрения, като съдът изрично е указал на ищцата, че не сочи доказателства
за обстоятелствата, че ответниците са собственици на имота, както и за
увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения.
Въпреки дадените указания обаче посочените обстоятелства останаха
недоказани в производството.
На първо място, от събраните по делото доказателства не може да се
направи категоричният извод, че ответниците са съсобственици на процесния
имот в с. Б., общ. Сливен. Видно от представеното удостоверение за
наследници, трите ответници са дъщери и наследници на покойната си майка
С. К. И.. От показанията на разпитания по делото свидетел Р. Д. се установи,
че майката на ответниците е живяла в процесния имот, но не се установи по
безспорен начин, че същата е била собственик на имота и съответно на какво
правно основание е придобила собствеността.
Дори и да се приеме, че косвено с поведението си ответниците
признават обстоятелството, че са съсобственици на имота на основание
наследяване от покойната си майка, то категорично недоказано остана
обстоятелството каква е увеличената стойност на имота в резултат на
извършените от ищцата подобрения.
От представените писмени доказателства по делото и
кореспондиращите им показания на разпитаните свидетели М. М., П. С. и Р.
5
Д. се установи, че ищцата е направила разходи за извършените подобрения в
процесния имот в общ размер на 2693,70 лв., от които 600,00 лв., заплатени
на свид. М., 1200,00 лв., заплатени на свид. С., около 500,00 лв., заплатени на
свид. Д., 297,00 лв., заплатени за цимент, хоросан, тръби и транспорт и 96,70
лв., заплатени за розетки, сифони, разпределителни кутии, пирони и др.
Ищцата обаче не ангажира доказателства за увеличената стойност на
имота в резултат на извършените подобрения, поради което не може да се
приеме за доказан размерът на претендираното обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответниците за сметка на ищцата.
Само за пълнота следва да се отбележи още, че отговорността по чл.
59, ал. 1 ЗЗД не е солидарна. Според текста на чл. 121, ал. 1 ЗЗД солидарната
отговорност възниква по силата на закона или когато е уговорена от страните.
В случая нито една от двете хипотези не е налице. Съгласно практиката на
ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК,
няма законова пречка при положение, че страната е поискала солидарно
осъждане, съдът да постанови разделно такова, като разпредели
отговорността на длъжниците според доказателствата по делото.
В случая обаче предвид намерената неоснователност и недоказаност на
иска, същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски по
делото, а именно сумата от 600,00 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
11.07.2023 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответниците М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес *********,
П. С. Д., ЕГН: **********, с адрес ********* и Д. С. В., ЕГН: **********, с
адрес ********** да заплатят солидарно на ищцата Е. И. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес **********, сумата от 3000,00 лв. /три хиляди
6
лева/, представляваща стойността на извършен от ищцата ремонт в имот,
собственост на ответниците, находящ се в с. Б., общ. Сливен, изразяващ се в
основен ремонт на канализация, поставяне, монтиране и заравяне на тръби и
канали, изкопаване на яма, цялостно почистване на двора на къщата, както и
извършване на основен ремонт (цялостно изграждане) на покрив на къщата, с
която сума ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищцата,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е. И. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес **********
ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Е., ЕГН: **********, с адрес **********, П. С. Д.,
ЕГН: **********, с адрес ********** и Д. С. В., ЕГН: **********, с адрес
********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00 лв. /шестстотин
лева/, представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7