№ 1023
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нели Алексиева
като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело №
20221100901180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на управителя на „Д.“ ЕООД – в процес на
учредяване, чрез пълномощника му адв. Я.Х., срещу отказ №
20220621153325-4/27.06.2022 г. на Агенцията по вписванията по заявление с
вх. № 20220621153325/21.06.2022 г. за вписване на посоченото дружество в
търговския регистър към Агенция по вписванията.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания отказ,
доколкото се поддържа, че законът не съдържа пречка дружественият капитал
да бъде внесен по специална адвокатска сметка, въз основа на договор между
адвоката – заявител, новоучреденото дружество и собственика/собствениците.
Законовото изискване е вноската да се направи в полза на дружеството, но не
съществува изискване това да става непременно по сметка, открита на името
на дружеството. Предвид изложеното моли Съда да отмени отказа и да даде
задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши вписване на
„Д.“ ЕООД – в процес на учредяване, в Търговския регистър.
Агенция по вписванията, на основание чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, е подала
отговор на жалбата, с който оспорва същата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и приложените писмени
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на
1
съдебен контрол акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима.
За да постанови обжалвания отказ № 20220621153325-4/27.06.2022 г.
длъжностното лице е приело, че дадените указания по реда на чл. 22, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ за представяне на документ за внесен в банка капитал от
едноличния собственик на капитала по сметка на новоучреденото дружество
не са изпълнени в установения в чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ срок, поради
което отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 22, ал. 5, изр. последно от
ЗТРРЮЛНЦ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В конкретния случай от АВ-ТР е поискано вписване на еднолично
дружество с ограничена отговорност, намиращо се в процес на учредяване, с
наименование „Д.“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител
Е.К.. Видно от приложения учредителен акт към заявлението за вписване на
процесното дружество в Търговския регистър, дружеството се учредява с
капитал от 10 лева, разпределен на 10 дяла по един лев всеки, който капитал е
изцяло внесен, съгласно договор за ползване на клиентска сметка за внасяне
на учредителен капитал /чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от учредителния акт/. За
установяване факта на внасяне на учредителния капитал заявителят представя
платежно нареждане от 21.06.2022 г. за кредитен превод за сумата от 10 лева,
наредена от Е.К. по банкова сметка на Я.В. Х.. Като основание на това
плащане е посочено „внасяне на учредителен капитал на „Д.“ ЕООД.
Представен е и договор от 21.06.2022 г. за ползване на клиентска сметка,
сключен между Е.К., „Д.“ ЕООД – в процес на учредяване и адв. Я.Х., с който
страните се споразумяват, че едноличният собственик на капитала К. може да
използва посочената в договора клиентска сметка по чл. 39 от Закона за
адвокатурата, за да внесе по нея предвидения в учредителния договор на „Д.“
ЕООД капитал в размер на 10 лева, срещу възнаграждение от 10 лева,
дължимо от дружеството.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към заявлението на търговеца
не са приложени всички документи, които се изискват по закон,
длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за
отстраняване на нередовността, като указанията се оповестяват по
електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от
2
постъпването на заявлението в търговския регистър. Тези указания следва да
бъдат изпълнени до изтичането на срока по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Правилността и съответствието със закона на отказа, мотивиран с
неизпълнение на дадени по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ указания, не
се извежда единствено от дадени в законоустановения срок указания, но и от
наличието на съответствие на тези указания с действително допуснати
нередовности при подаване на заявлението. Указания, които са за
отстраняване на нередовности, които в действителност липсват са неправилни
и като такива не могат да бъдат основание за постановяване на отказ по чл.
22, ал. 5, изречение последно от ЗТРРЮЛНЦ.
Съдът намира, че в настоящия случай дадените от длъжностното лице
указания за представяне на документ за внесен в банка капитал от
едноличния собственик на капитала по сметка на новоучреденото дружество,
са правилни.
Едно от законоустановените изисквания за вписване на дружество с
ограничена отговорност в търговския регистър е да бъде внесен предвидения
в закона минимален капитал, а в случай, че дружеството се регистрира с
капитал, по-висок от минимално установения – да е внесен най-малко 70 % от
капитала /арг. от чл. 119, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ/. В търговския закон липсва
изрична разпоредба по какъв начин следва да бъде установено изпълнението
на това изискване за вписване на дружеството с ограничена отговорност, но в
чл. 20, т. 2, б. „а“ от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до ТРРЮЛНЦ /Наредба № 1/ е предвидено, че внасянето на парична
вноска се установява с документ за внесен в банка капитал, съответно
представянето на този документ е задължително приложение към заявлението
за вписване на обстоятелства, касаещи дружеството с ограничена
отговорност.
Тази норма на Наредба № 1 е приета въз основа на делегацията по чл. 31, ал. 2
от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която на Министъра на правосъдието е възложено
изчерпателното определяне с наредба на приложенията към образците на
заявленията за всеки вид вписване, заличаване или обявяване, съгласно
изискванията на закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове задължава правораздавателните органи да приложат по-
високия по степен акт, когато постановление, правилник, наредба или
инструкция му противоречат. Дефинитивно такова противоречие е налице
3
когато актът за прилагане на закон съдържа регламентация, която пряко
противоречи на законова норма и е в разрез с изрично предвидена в нея
уредба /contra legem/, или когато органът, издал акта е излязъл извън
пределите на законовата делегация и произтичащата от нея материално
компетентност, като е уредил отношения, извън нейния предметен обхват. В
случая не е налице нито една от двете хипотези. Нормата на чл. 20, т. 2, б. „а“
от Наредба № 1 не установява ново, непредвидено в ТЗ, изискване за
вписване на дружество с ограничена отговорност в Търговския регистър, а
регламентира единствено вида на писменото доказателство, с което е
допустимо да бъде установено пред длъжностното лице по регистрацията
внасянето на паричната вноска, а именно банков документ за внесен капитал.
Ето защо не става дума нито за регламентация, различна от тази, съдържаща
се в закона, нито за превишаване границите на законовата делегация по чл.
31, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ /в този смисъл решение № 1584/29.12.2020 г. на
Софийски апелативен съд, по т. д. № 2544/2020 г./.
Следователно, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 119, ал. 1,
т. 4 и т. 5 от ТЗ, към заявлението следва да бъдат представени доказателства,
че учредителният капитал е внесен по банкова сметка, открита на името на
дружеството – в процес на учредяване, тъй като само по този начин ще се
гарантира, че единствено дружеството ще може да се разпорежда с внесената
по набирателната сметка сума, като след вписване на дружеството в
търговския регистър /с което вписване дружеството придобива
правосубектност/, законният представител на дружеството ще може да се
разпореди с тази сума, като закрие набирателната сметка или като я
преобразува в разплащателна такава, по която да се прехвърли внесената
сума. Затова внасянето на капитала по сметка, която е с титуляр различен от
учредяващото се дружество, не може да се приеме за реално внесен капитал
на дружеството по смисъла на чл. 119, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ТЗ. По клиентската
сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата се превеждат суми в посочените в
чл. 39, ал. 3 от с.з. хипотези, но специалният режим на този вид сметка не
предоставя възможност на дружеството да разполага с пряка разпоредителна
власт върху внесената сума, след регистрацията му в търговския регистър.
Предвид формалния характер на дължимата в регистърното производство
проверка по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, извън обхвата на същата остава
преценката за съответствие между обществения интерес от стимулиране на
4
малкия бизнес и премахване на административните пречки за неговото
осъществяване и прилаганите от банките тарифи и правила за
откриване/закриване на набирателни сметки.
Предвид изложеното, Съдът намира, че постановеният отказ е правилен и
законосъобразен, съответно подадената срещу него жалба следва да бъде
оставена без уважение.
При този изход на производството, на Агенция по вписванията не се
следват поисканите с отговора на жалбата разноски. Разпоредбата на чл. 25,
ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на
страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на
охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на страна
по смисъла на ГПК в това производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на управителя на „Д.“ ЕООД – в
процес на учредяване, подадена чрез пълномощника му адв. Я.Х., срещу отказ
№ 20220621153325-4/27.06.2022 г. на Агенцията по вписванията по заявление
с вх. № 20220621153325/21.06.2022 г. за вписване на посоченото дружество в
търговския регистър към Агенция по вписванията.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в 7-
дневен срок от връчването му. Препис от него да се изпрати, както на
жалбоподателя, така и на Агенция по вписванията /арг. от чл. 25, ал. 4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ/.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5