О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……../30.10.2020 г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 12499 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по
предявен от Ц.С.К. с адрес *** срещу Етажната собственост с административен
адрес гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 5, представлявана от
урпавителя „Кантора Акорд Колект“ ООД иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна
на решение по т.2 от дневения ред на ОС проведено на 27.08.2020 г. за
предприемане на мерки срещу нередовните платци, по отношение собствениците на
ап. 63 само в частта за сумата от 92,00 лв. за поддръжка и управление на общите
части на сградата за периода ноември 2018 г. – септември 2020 г.
В исковата молба ищцата
чрез адв. К. твърди, че по наследство от майка си е собственик на ½
ид.ч. от ап. 63 в процесната ЕС, като на 27.08.2020 г. било проведено ОС с т.2.
от дневния ред – предприемане на мерки срещу нередовните длъжници. Навежда
твърдения за допуснати процесуални нарушения при провеждането на ОС. Сочи, че
упълномощеният от нея адвокат направил изявление за протокола, че ап. 63 не е
обитаван след смъртта на майката на ищцата на 15.02.2015 г., за което всички
собственици и управлението на ЕС били уведомени. В тази връзка адвокатът
помолил в протокола да се впише, че от общо начислената за плащане сума от
330,00 лв. за ап. 63 от ноември 2018 г. насам ще заплати 242,00 лв. за фонд
„Ремонт и обновление“, но на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС няма да заплати
сумата от 88,00 лв. за управление на ЕС. Представител на управителя на ЕС
уведомил адвоката, че от офиса на дружеството ще се свържат с него за да го
уведомят дали ще одобрят искането. Сочи, че не станало ясно дали по този въпрос
събранието е взело решение. На следващия ден не успяла да преведе на каса на
„Изипей“ сумата от 242,00 лв. за фонд „Ремонт и обновление“, като я уведомили,
че плащането траябвало да бъде точно от 330,00 лв. Сочи, че за изготвянето на
протокола от ОС не било поставено съобщение, поради което на 02.09.2020 г.
посетила с адвоката си офиса на дружеството, където служители отказали да им
дадат препис от протокола от ОС заради задължението от 330,00 лв., като
посочили, че няма и банкова сметка, ***. Впоследствие поискала с писмо и имейл
да ѝ бъде предоставен протокола за ОС. Твърди, че при това положение била
принудена на 10.09.2020 г. да плати сумата от 345,00 лв., включително 92,00 лв.
за управление и поддържа, която не дължала на основание чл. 51, ал.2 от ЗУЕС,
защото никой от собствениците не пребивавал повече от 30 дни в апартамента.
Сочи, че и понастоящем не ѝ предоставен от управителя на ЕС протокол за
ОС от 27.08.2020 г. С уточняваща молба от 19.10.2020 г. сочи, че с атакуваното
решение се засяга правото му и законния интерес да не плаща на ЕС разходите за
управление и поддържане на общите части.
Съдът
намира, че производството е недопустимо по следните съображения:
Правният интерес от търсената защита е
абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и се
обуславя от твърденията обективирани в исковата молба.
Изложените твърдения в случая за
обжалване на решение взето от ОС на сграда в режим на ЕС обуславят правна
квалификация на иска като такъв по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
Обект на оспорване по този ред могат да бъдат само тези позитивни
решения на ОС, които пораждат правни последици занапред - създават задължения
за етажните собственици и подлежат на изпълнение, т.е. решения, рефлектиращи в
правната им сфера (в този смисъл Решение № 28/06.06.2017 г. по гр.д. №
2887/2016 г. на ВКС, II
г.о.).
В случая твърденията на
ищцата не сочат с оспореното решение по т. 2 от дневния ред на ОС от 27.08.2020
г. да е определен по реда на чл.11, т.5 от ЗУЕС размера на дължимите към ЕС месечни
такси за поддръжка и управление на общите части на сградата, а единствено че ОС
е фомирало воля за предприемане на неконкретизирани мерки срещу длъжниците с
натрупани задължения към тази дата. Респективно решението не може да послужи
като основание за събиране на тези такси по съдебен ред от ЕС чрез осъдителен
иск по чл. 38, ал.1 от ЗУЕС или в производство за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за заплащане на тези такси.
Следователно избрания
от ищцата способ за съдебна защита по реда на чл. 40 от ЗУЕС няма да породи
целените от нея правни последици, които се извличат от текста на исковата и
уточняващата молба и се свеждат до отричане правото на ответника да получи
сумата от 92,00 лв. представляваща неоснователно платени от ищцата на
10.09.2020 г. такси за поддръжка и управление на общите части на сградата за
периода ноември 2018 г. – септември 2020 г.
На следващо място дори
положително за ищцата съдебно решение по настоящото дело няма да препятства
възможността органите на ЕС да упражнят във всеки един момент, включително
успоредно на настоящия процес, правомощието си по чл. 23, ал.4 от ЗУЕС да заведат
иск срещу нея за заплащане на дължими такси към ЕС, стига да разполагат с
влязло в сила решение по чл.11, т.5 от ЗУЕС, с което надлежно да е определен
техния размер.
От горното следва, че
решението по т.2 от ОС проведено на 27.08.2020 г. не създава правна промяна в
отношенията между ЕС и ищцата като етажен собственик, не засяга обема и
съдържанието на правата ѝ на такъв, включително не създава нейно облигационно
задължение към ЕС, поради което актът на ОС не подлежи на принудително
изпълнение. Следователно и страната няма правен интерес от обжалването му (в
този смисъл Определение № 778/23.12.2014 г. по гр.д. № 5867/2014 г. на ВКС, IV
г.о.) с конститутивния иск по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС.
Въщност при така
релевираните твърдения от ищцата същата има правен интерес от воденето на
осъдителен иск за връщане на неоснователно платената сума, но не и от избрания
способ за защита чрез отмяна по реда на чл. 40, ал.1 от ЗУЕС на декларативното
решение на ОС за предприемане на мерки срещу нередовните длъжници.
В обобщение поради констатираната
липса на правен интерес, който е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск, настоящото производство по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС
се явява недопустимо и следва да се пракрати на основание чл. 130 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12449/2020 г. на Варненски районен съд, ХХ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: