Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
.................................... 2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 14.07.2021 г. при на секретар Камелия Александрова
разгледа докладваното от
председателя административно дело № 403/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.107, ал.3, във вр. чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано
е по жалба на Р.Т.В. ***, депозирана чрез адв. Б., против Акт за
установяване на задължения № МД-АУ-3331-1/22.12.2020
г., издаден на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК от старши инспектор към Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна,
потвърден с Решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна,
обективирано в писмо рег. № МД-Т210009720ВН_001ВН/29.01.2021
г.
С потвърдения АУЗ на оспорващия са допълнително начислени задължения по ЗМДТ за периода 2015-2020 г., както следва: за ДНИ
в размер на 430.58 лв. (главница) и 74.28 лв. (лихва) и за ТБО в размер на 1447.34
лв. (главница) и 388.95 лв. (лихва).
Оспорващият счита така издадения АУЗ за незаконосъобразен
Твърди се, че промяната на устройствената зона не е от фактите и
обстоятелствата, които са декларирани от собственика, същите се определят служебно от органа по
приходите. Изтъква, че не е налице несъответствие на декларирани данни и е недопустимо
да се определят задължения за предходен период. Счита, че служебни корекции са възможни
единствено върху декларирани от
задълженото лице обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа
или при неправилно изчислени задължения, на които лицето се позовава.
Счита и че не могат да се установяват
задължения въз основа на допълнително събрана от органа по приходите информация
от трети лица, с която се установяват нови факти и обстоятелства. Изтъква, че
приетата от органа по приходите грешка
при определянето на зоната, в която се намира имотът, не може да се вмени във вина на неговия собственик. Оспорена е компетентността
на органа издал АУЗД.
Въз
основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на оспорения АУЗД.
В
съдебно заседание оспорващия чрез процесуалния си представител поддържа жалбата
на изложените основания. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, счита я за неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Изтъква, че актът по чл. 107 ал. 3 ДОПК е издаден от
компетентен орган съгласно чл. 9б ЗМДТ, във връзка с чл. 4 ал. 1 от същия
закон, упълномощен от Кмета на Община Варна, както и че същият е правилен и
законосъобразен. Не счита, че е налице грешка на общинската администрация, тъй като задълженията произтичат пряко от
закона, корекцията на размера на
задълженията е извършена съобразно правилно установеното местоположение на
имота – в първа зона.
Въз основа на изложеното изтъква, че органът по приходите
е действал правилно и законосъобразно, поради което пледира за отхвърляне на
жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежната страна, срещу валиден административен акт, издаден от
компетентен орган и в срока по чл.156 от ДОПК,
поради което същата се явява ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Между страните няма спор по фактите
относно притежаваното право на собственост на задълженото лице Р.
Тр.В. върху 0.132 ид. части от имот с
площ 8400 кв.м. кв.м., находяща се в гр.Варна – Приморски парк и представляващ ПИ 10135.536.459, нито
относно неговото своевременно и надлежно декларирани, нито относно заплащаните
до момента на издаване на оспорения АУЗ данъци и такси.
Спорът
се поражда от конкуриращите се твърдения
на страните относно въпроса дали следва да се начислят, доколко законосъобразно са начислени
и въобще дължат ли се допълнително
определени задължения за ДНИ и ТБО за минал период ( 2015г-2019 г.) чрез АУЗ, основаващ се на установено от органа по приходите ново
обстоятелство - определяне на нова
данъчната оценка на имота, поради допусната грешка при посочване зоната, в която същият попада.
Фактите по случая:
С
Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/04.11.2005 г. подадена от Т. Д. В.
е деклариран недвижим незастроен имот, представляващ: земя с площ 8400,00
кв.м., представляващ земя, с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, местност
„Приморски парк“ № 133. Формирана е партида за имота с партиден №
3910126587002. В декларацията са посочени притежаваните идеални части на всеки
от съсобствениците, като за жалбоподателката притежавани 4170/8400.
С
Декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/29.07.2020 г., подадена от Р.Т.В.
е декларирана настъпила промяна в декларирано обстоятелство, съгласно
Удостоверение за наследници № РВЕ19-УГО01-7229/08.08.2019 г. за недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, местност „Приморски парк“ (Салтанат) № 133, с партида №
3910126587002, представляващ земя в размер на 8400,00 кв.м., както и за
обединяване с партида № 6205016939001.
Във
връзка с така подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ, е направено запитване с
изх. № МД-Т20006365ВН/09.09.2020 г.до район "Приморски" при Община
Варна да бъде предоставена информация под формата на заверена служебна страница
от декларация по чл. 14 ЗМДТ, необходима за точното определяне на данъчна
оценка и на данъка върху недвижимите имоти на поземления имот.
С
писмо вх. № МД-Т20006365ВН_004ВН/21.09.2020 г. район "Приморски" при
Община Варна е предоставил исканата информация, като сочи, че ПИ с
идентификатор №***за периода 2015г.-2020г. включително попада в границите на
районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповедите на
Кмета на община Врана. С докладна записка се сочи, че разположението на имота
спрямо строителните граници на населеното място попада в „Зона І“, „Друг терен
в строителни граници“, като земята попада в устройствена зона, съгласно ЗРП –
„Друга“.
Приложена
е и служебно попълнена страница, попълнена от служител на район „Приморски,
с отразени данни за процесния ПИ ***–
друго предназначение „зона „ЗП“ съгл. ОУП.
Въз
основа на тази информация Галина Николова –
инспектор в дирекция „Местни данъци“ при община Варна издава оспорения АУЗ № МД-АУ-3331-1/22.12.2020 г., с
който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, на Р.Т.В. ***,
за периода от 2015 г. до 22.12.2020 г.
включително са определени допълнителни задължения за ДНИ и ТБО в общ
размер 1877.86 лв. главница и 463.23 лв.
лихва, от които ДНИ -430. 58 лв. главница и лихва от 74.28 лв.,
ТБО – 1477.34 лв. главница и лихва
388.95 лв.
АУЗ е връчен на задълженото лице на 05.01.2021 г.,
обжалван е пред компетентния по чл. 107, ал.4 от ЗОРПК орган – директора на
дирекция „Местни данъци“ при община Варна в законоустановения срок с жалба
рег.№ МД-Т21000972ВН/22.01.2021 г, който
постановил решение за отхвърлянето и, обективирано в писмо №
МД-Т21009720ВН_001ВН/29.01.2021 г. Този правен резултат аргументирал с извършена служебна корекция по партида №
3910126587002 относно устройствената
зона, в която попада процесния имот,
същата е коригирана, посочена е зона І, въз основа на което е извършена
служебна корекция на данъчната оценка на имота и направено преизчисление на
дължимите ДНИ и ТБО.
По
правото:
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването,
обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на
общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред.
В производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични
изпълнители (чл. 4, ал. 3 ЗМДТ). Същите се определят със заповед на кмета на общината
(чл. 4, ал. 4 ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, Кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на
звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.
АУЗ е издаден от компетентен орган от общинската
администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ, във връзка с чл.1 ЗМДТ. Издателят
му е служител на Дирекция" МД"
при Община Варна – старши исспектор и притежава правомощията на орган по
приходите, съгласно представената по делото Заповед № 2888/15.07.2019 г. на
и.д. Кмет на Община Варна. Предвид така установеното, оспорения АУЗД е издаден
от териториално и материално компетентен орган.
Актът е издаден в изискуемата форма, съдържа описание на
фактическите и правни основания, издаден е в производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК.
По възраженията за оспорващия срещу начислените
допълнително задължения за ДНИ и ТБО за отминал период.
Предвид безспорно
установените и приети между страните факти от правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местни такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 -
5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда
на ДОПК и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, като
съгласно ал. 2, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания по реда на ДОПК. Способите за установяване на данъци и задължителните
осигурителни вноски, съгласно глава четиринадесета от ДОПК са предварително
установяване - с акт за установяване на задължение по данни от декларация по
чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване - с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Редът по
чл. 105 – чл. 106 ДОПК не намира приложение в настоящия случай.
Установяването по данни от декларация е регламентирано в
чл. 107 ДОПК съгласно ал. 1 на който когато органът по приходите установява
размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден
в съответния закон; съгласно ал. 2 - задълженото лице има право при поискване
да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни
за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък
Съгласно относимата за случая ал. 3, размерът на задължението по ал. 1 се
съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по
приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след
като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато
не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни,
получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване
на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
В конкретният случай органът по приходите не е извършил дължимата преценка дали, доколко и коя
от изрично предвидените в чл. 107, ал. 3 ДОПК предпоставки – една или
няколко, са налице, нито такава за наличие на н предпоставките на чл. 108 ДОПК
за извършване на ревизия по реда на ДОПК.
Безспорно е между страните, че при подадената от задълженото лице
декларацията по чл. 14 ЗМДТ е коректно
попълнена с всички данни. От събраните по делото доказателства е видно, че към
декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 04.11.2005 г. служебно попълнена страница
липсва.
Изпратената такава, датирана на 15.09.2020 г., в частта характеристики на
населеното място съдържа отметка за
категория –„І“ и именно това е довело до определяне на дължим ДНИ и ТБО в
по-нисък размер, тъй като начисляването на данъка се извършва автоматично от
системата, въз основа на зададените параметри.
Видно от представения по делото Протокол № 16/27.03.2021 г. с решение на ОбС Варна № 912.8 е прието
изменение на границите на зоните
в населените места и категориите на вилните зони на територията на
община Варна, като територията на
Приморски парк от Морска гара до сп. Почивка попада в Първа зона.
В случая е без значение установяването на
обстоятелството от кого е допусната грешката – на задълженото лице-оспорващ, или
на служител на ответника, каквито са неговите твърдение. Тази грешка не може да
бъде отстранена чрез издаването на АУЗ като процесния, което обосновава извод за липса на основанията за неговото издаване.
Нито се твърди, нито беше установено
несъответствие на данните декларирани от задълженото лице с получени такива от
трети лица и организации. Както се каза
подадената от задълженото лице декларация е коректно попълнена, формираните
въз основа на нея задълженията са изцяло платени в срок.
В Глава Четиринадесета от ДОПК са
регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни
вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа:
предварително установяване по чл. 107 ДОПК и установяване, което се осъществява
с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. За да бъде законосъобразен всеки данъчен акт,
същият следва да бъде издаден при наличието на материално-правните
предпоставки, предвидени за това в ДОПК – разширителното им тълкуване или
прилагане по аналогия е недопустимо. В този смисъл е и установената от ВАС
практика по аналогични случаи.
Процесуалният закон изисква издаването на
АУЗ само при наличието на конкретно предвидените предпоставки, ред и условия,
липсата на което и да е от тях винаги ще резултира в незаконосъобразно издаден
Акт.
В случаи като разглеждания единственият
процесуален способ за определяне на
задължения за ДНИ и ТБО е по ДОПК чрез
извършване на ревизия, като в хода на
ревизионното производство могат да бъдат съобразени всички факти и
обстоятелства, от значение за формиране
на окончателния размер на данъчното задължение.
Приложима е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ДОПК, съгласно която
данъчните задължения се установяват с ревизионен акт. Информацията, която е
послужила, като основание за определяне на допълнителни задължения за ДНИ и ТБО
за периода 2015 г. – 2020 г. се
съхранява в регистрите на административния орган. Именно поради тази причина,
безспорно са били налице предпоставки за извършване на ревизия, защото
собственикът на имота няма от къде да е запознат с тази информация и показатели
за декларирания имот, съответно да подаде коригираща декларация с „правилните“
показатели и отстояния.
Макар административните производства за
издаване на акт за установяване на задължения и тези за издаване ревизионен акт да са различни
производства, с различен процесуален ред, то извършването на ревизия е
допустимо, независимо от издаване на АУЗ.
Издаването на АУЗ като оспорения е
допустимо само при наличие на
несъответствия на данните в подадената от задълженото лице декларация относно данъчната основа или
размера на установения данък. След като се установяват данъчни задължения по
видове, периоди и лихви за просрочие към тях, актът за установяването им следва
да е ревизионен /по арг. на чл. 108, ал.
1 ДОПК/.
В случай на невъзможност за органа по
приходите да отстрани констатираното
обективно несъответствие в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ само по пътя
на съпоставяне на данните от декларацията, е било наложително извършване на допълнителни процесуални
действия по събиране на доказателства за точната зона, в която попада имотът,
то е следвало въз основа на данните от извършената проверка да бъде възложено
извършването на ревизия.
Като е установил публичните задължения,
без да издаде ревизионен акт и е лишил от участие в административната фаза на
производството обложеното лице, органът по приходите е допуснал и съществено
нарушение на процесуалните правила, което е още едно основание обосноваващо
отмяна на акта.
По изложените съображения съдът приема, че
обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде
отменен.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно направеното от процесуалния представител на оспорващия
искане за присъждане на сторените по
делото разноски - 610 лева съгласно
представения списък, и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен
съд-Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ АУЗ №
МД-АУ-3331-1/22.12.2020 г., с който на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, във
връзка с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, на Р.Т.В. ***, за периода от 2015 г. до 22.12.2020 г. включително са определени
допълнителни задължения за ДНИ и ТБО в общ размер 2341.15
лв., от които ДНИ -430. 58 лв. главница и лихва от 74.28 лв.,
ТБО – 1447.34 лв. главница и лихва 388.95 лв.
ОСЪЖДА Община Варна да
заплати на Р.Т.В. ***, сумата в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА