Мотиви към Присъда № 28/06.03.2012г по НОХД № 6/12г на ЕРС.
Районна
прокуратура гр. Елхово с внесения обвинителен акт е предявила обвинение против
подсъдимия К.Н.С. ( K.N.S.)-
британски гражданин, роден на *** ***, Великобритания, живущ ***, за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „Б” вр. чл. 342, ал.1 НК.
Наказателното производство в съдебната си фаза, по искане на подсъдимия
направено чрез защитникът му, е протекло при условията на съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,вр.чл.371,т.2 НПК.
По делото не е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански
иск от пострадалия, поради нередовности на исковата
молба, произнасянето на съда с отказ за приемането му е обективирано
в протоколно определение от с.з. на 29.02.11г.
Участващият по делото прокурор, поддържа обвинението, така както
е предявено с обвинителния акт. При направеното от подсъдимия, цялостно
признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в
съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и
субективна страна извършването на престъпното деяние, при възведената правна
квалификация. Пледира, за същото подсъдимият да бъде признат за виновен и му
бъде наложено наказание, при условията на чл.58а, вр.чл.54 НК, с предложение за
определянето му размер на 1 години ЛС и след редуциране с 1/3 да се наложат 8
месеца ЛС, с приложение институтът на условното осъждане, като последното се
отложи за изпитателен срок -3 години. Относно кумулативното наказание лишаване
от право да управлява МПС, държавният обвинител поддържа становище същото да не се налага, с оглед недоказаната
правоспособност като водач на подсъдимия-чужденец.
Подсъдимият К.Н.С. ***. лично, чрез назначеният му преводач, както и
със служебния си защитник от досъдебното производство. Искането за провеждане
на съкратено следствие, заявява непосредствено, чрез преводача и при
предварителното изслушване поддържа изрично изявление, че признава всички факти
от обстоятелствената час т на обвинителния акт и дава съгласие за същите да не
събират доказателства, наред с което признава
деянието и ваната си. В процесуалното време на последна дума, повторно прави
изявление за виновността си, изразява искреното си съжаление и критичното си
отношение към стореното, като моли за налагане на минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия, при проведеното съкратено съдебно
следствие и направеното признание на всички факти по обвинението, застъпва
становище за доказаност на престъплението и излага
доводи основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание.
Същото моли да се определи в размер по-нисък от предложения от прокурора,
конкретно – 10месеца ЛС, което да се наложи, след намаляването му с 1/3, както
и съдът да постанови отлагане на изтърпяването му за минималния предвиден
изпитателен срок. Също така поддържа становище да се налага наказанието
“лишаване от право да управлява МПС с аргумент да не е установена
правоспособността на подзащитния му.
Съдът, предвид уважаването на искането за провеждане на съкратено
съдебно следствие и направеното от подсъдимия пълно признание на фактическите
обстоятелства изложени в обвинителния
акт, подкрепящо се от доказателствата събрани в досъдебното производството, на
основание чл.373,ал.3, вр.чл. 372,ал.4,вр. чл.371,т.2 НПК, обвързан от
признанието, приема за установено от фактическа страна, така както се твърди в
обвинителния акт, следното:
Подсъдимият К.С. с управлявания от него автомобил – марка “Форд”,
модел”Фиеста” с рег. № А 66-95 ВТ, на 28.01.2012г. около 16 часа се движил по
път ІІІ-7903 в посока от с.Ружица, общ.Болярово към разклона за гр.Болярово,
като заемал дясната лента за движение.
Автомобилът управлявал със скорост 77 км/ч. В същото време
и по посочения път, но в обратна
посока-към с.Ружица, в насрещната пътна
лента се движило и друго МПС –лек автомобил марка и модел”Форд Мондео”, с рег. № У 19-52 АВ, което управлявал свидетелят
С. Д.М. ***, при скорост 32
км/ч. На определен етап от движението си, преди
разминаването на двамата автомобила, подсъдимият К.С. задействал аварийно
спирачната система, в резултат на което управляваното от него МПС изпаднало в
процес на аварийно безконтролно движение, с плъзгане по асфалтовото
покритие косо наляво спрямо оста на пътя
и към насрещната лента за движение, навлизайки в същата, където и в този момент
се намирал движещия се автомобил на св.Ст.М.. В резултат на това и настъпил
сблъсъкът между двете МПС, изцяло в лентата за движение на насрещно идващия
автомобил, като реализираният удар бил челен кос, съсредоточен в предните им
леви части, съответно: обособен в позиция ляв фар, преден ляв калник и предно
ляво окачване – за лекия автомобил “Форд
Мондео”, а за този управляван от подсъдимия-
“Форд Фиеста” – обособен в в позиция на лява част на предната броня, ляв фар и предна част на ляв калник, с последващи деформации, достигащи до предната част на лявата
врата. Вследствие на удара всеки едни от автомобилите се завъртял около
моментния център на ротация, продължили движението си в условие на странично
плъзгане и преустановили движението си в следните позиции- лекият автомобил
“Форд Фиеста”/управляван от подсъдимия/ частично върху лявата лента и левия банкет по посока на огледа, а
автомобилът “Форд Мондео”-управляван от св.М. – в
десните крайпътни площи. Вследствие на
този сблъсък и настъпило ПТП, на водача
-свидетеля С.Д.М. била причинени телесни увреждания, съставляващи средна
телесна повреда, изразили се в разместване на VI и VII шийни прешлени, което затруднило за период на обичайно
развитие на оздравителния процес от 6 до 9 месеца движението на врата на
пострадалия, според заключението на приобщената съдебно-медицинска експертиза..
Видно от заключението на назначената в досъдебното производство авто-техническа експертиза,
приобщена в съдебната фаза към доказателствения
материал по делото, водачът на лек автомобил “Форд Фиеста” е следвало да не допуска навлизане в
насрещната пътна лента, както и да съобрази режима си на движение с конкретните
пътни и метеорологични условия, с оглед запазване на праволинейна траектория на
движение на МПС автомобила за да запази
праволинейната траектория на движения, още повече и при наличие на движещо се в
същата др.МПС. В този смисъл е даденото от вещото лице заключение е , че
конкретните мерки за недопускане на МПС е следвало да бъдат взети от подсъдимия
К.С..
Подсъдимият С. е английски гражданин, британец, роден на 30.05.62г в
гр. Скарбъро ОКВеликобритания,
с настоящ адрес с.Горска поляна, общ.Ружица, неработи, неосъждан. Доказателства
за правоспособността му на водач на МПС по делото липсват, същият не се
легитимирал с надлежно свидетелство за управление на МПС, както в момента на
ПТП, видно от съдържанието на Констативния протокол, а и не се установи да притежава такова, издадено от надлежен
орган в Р България или в др.държава член на ЕС,включително и в родината си.
Обективното отсъствие на сочения документ, косвено се доказва и от приетите по
делото 3 бр. влезли в сила НП, издадени
против подсъдимия в периода 2009-2011г, за административни нарушения по ЗДвП-
чл.150,вр.чл.177, ал.1,т.2 фактически осъществени в изпълнителна форма на
непредставяне на СУМПС в момента на
управление и след това, приравнено на непритежаване на съответно
свидетелство. Конкретно това са НП № 625/02.09.09г на Началника на РУ на
МВР-Средец, в сила от 22.10.09г, с което е наложена и глоба 200лв, на основание
чл.177,ал.1,т.2,вр.чл.150 ЗДвП; НП №
438/30.10.10г на същия орган, в сила от 20.10.10г, с което е наложена глоба и
300лв, на основание чл.177,ал.1,т.2 вр.чл.150 ЗДвП и НП№ 132/11г на Началника
на РУП-Елхово, за неносене на СУМПС, за което е санкциониран на осн. 179ЗДвП, в
сила от 21.04.11г.
Видно приложената справка за съдимост на подсъдимия той не е осъждан за
престъпление в РБългария, към момента освобождаван е от наказателна отговорност
по реда на чл.78а НК, с налагане на
административно наказание по НАХД №
1504/08г на РС-Бургас, Решението по което е в сила 01.09.09г.
По доказателствата:
Съдебното следствие е проведено по реда на диференцираната процедура на
глава 27 НПК, поради което и събирането и проверката на доказателства, касаещи
фактите по обвинението е обвързано с реда и условията на чл. 371,т.2,вр.
чл.373,ал.3 НПК. Направеното самопризнание от подсъдимият К.С. в хипотезата на т.2 от чл. 371 НПК- относно
всички факти по обвинението, при съпоставяне и след съвкупен анализ на
събраните –писмени доказателства и свидетелски показания, се подкрепя изцяло. В тази насока, съдебният
състав цени- показанията на свидетелите И.С.-очевидец, посетил ПТП в служебното
си качество на полицейски служител в РУП-Болярово; С.М.-очевидец и пострадал;
Д.Т.; заключенията на вещи лица по съдебно-медицинската експертиза и по
съдебната авто-техническа експертиза; както и
приобщените писмени доказателствени средства-
протоколи за оглед на местопроизшествие, с изготвен фотоалбум; констативен
протокол за ПТП от 28.01.11г; съдебномедицинско-удостоверение, епикризи; справки от
КАТ-ЦБД относно собствениците на
МПС с рег. №№ А 66 95 ВТ и У 1952 АВ;
справка за съдимост, както и приобщените в хода на съдебното производство- 3
бр. НП №№ 625/02.09.09г и НП № 438/30.10.10г на Н-ка
на РУ-МВР- Средец и НП 132/11г на Н-ка на РУП-Елхово.
Свидетелските показания и писмените доказателствени
средства, приобщени по делото, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите са безпротиворечиви, в
логична връзка и последователност едно спрямо др., кореспондиращи се и взаимно
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Обсъдени поотделно и в съвкупност те
установяват по категоричен и безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, от тук и
убедително подкрепят направеното
самопризнание от подсъдимия. Ето защо, съдът ползва последното за изграждане
фактическите и правните си изводи при
постановяване на присъдата.
Предвид депозираното в съдебната фаза самопризнание от страна на
подсъдимия, обсъждането на неговите обяснения дадени в ДП е ирелевантно,
а предвид фактическите твърдения за настъпила повреда в МПС и допускане на произшествието
по независещи от него причини, тъй като се опровергават от заключението по авто-техническата експертиза, са достатъчно основание да не
се кредитират, оценени за явно защитна
позиция. А относно показанията дадени в ДП от подсъдимия, в качеството на
свидетел, същите не се обсъждат, тъй като се явяват негодно доказателствено
средство, поради наличие на абсолютно основание за недопустимостта им, по
аргумент от чл.118,ал.1 НК.
От правна страна:
При така приетите за установени факти, съдът прави следните правни
изводи:
С деянието си подсъдимият Кондрад С. е
осъществи, както от обективна, така и от субективна страна, около 16 часа, по път ІІІ-7903, в
посока от с.Ружица към разклон гр.Болярово, при управление на моторно превозно средство –
лек автомобил, марка и модел”Форд Фиеста”, с рег. № А 66 95 ВТ, е нарушил правилата за
движение по пътищата, установени в чл. 5,ал.1,т.1; чл.8,ал.1;
чл.15,ал.1 и чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП, вследствие на което ПРЕДИЗВИКАЛ ПЪТНОТРАНСПОРТНО ПРОИЗШЕСТВИЕ с насрещно движещия се лек автомобил –“Форд Мондео” с рег.№ У 19 52 АВ, управляван от С.Д.М. и по
непредпазливост ПРИЧИНИЛ средна телесна повреда на С.Д.М. ***.поляна, изразяваща се в счупване
VІ шиен прешлен и лекостепенно разместване на VІ и
VІІ шийни прешлени, по съвкупност довели до трайно затруднение в движенията на
врата на пострадалия
Налице е съставомерно деяние по посочения
текст на наказателния закон. От обективна страна доказани са: фактически действия по управление на МПС,
мястото на движение на автомобила управляван от подсъдимия – по път между населени места, с двупосочно
движение и с две пътни ленти, очертани с пътна маркировка, както и на
факта и мястото на реализирания сблъсък
с насрещно движещото се МПС, управлявано от св.Ст.М., още и настъпилия резултат-причинено
телесно увреждане на последния. Безспорно установено, въз основа на авто-техническата експертиза, почиваща на обективни находки
от местопроизшествието, е и навлизането на автомобила управляван от подсъдимия
в лентата за насрещно движение, където и е реализиран изцяло ударът между двете
МПС, като изяснен е и механизмът на настъпване на ПТП, предпоставен
от аварийно задействане на спирачната система и последвалото безконтролно
движение към насрещната лента за движение. При това положение, несъмнено налице
са извършени нарушения на правилата за движение по пътищата: основното общо
правило, установено в разпоредбата на чл.5,ал.1,т.1 ЗДвП, вменяващ в задължение
на участниците в движението, в това число и водачите на МПС,съгласно пар.6,т.28 ДР ЗДвП, с поведението си ”не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; както и тези
по чл. 8,ал.1 ЗДвП-“ Водачите на пътни превозни средства използват
дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с
пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго” и чл.15,ал.1 ЗДвП, в
частност втората част от предписанието-“ на пътя водачът на ППС …… когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна
лента”. Също така и пряко е нарушил и забраната, предвидена в чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП, а именно “ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено:1. когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне”. В конкретния случай, поведението на подсъдимия в
качеството на водач на МПС е в разрез с посочените правила за движение, от
които е бил обвързан, като от др. страна съобразно конкретната пътна
обстановка, допуснатите нарушения на всяко от посочените правила за движение
е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и причинените увреждания на пострадалия. И това е така, защото с неизпълнението
на гореобсъдените правила на ЗДвП, подсъдимият сам се
е поставил в невъзможност да предотврати ПТП, с което и е станал причина за
настъпването му. Безспорни изводи в тази насока, се налагат от механизма на
ПТП, както и подлежащите на вземане
мерки за безопасност, обвързващи единствено подсъдимия, установени от
заключението на кредитираната авто-техническа
експертиза/зад.1 и 2/. В резултат на тези му нарушения е последвал челен кос
сблъсък между управлявания от него автомобил-“Форд Фиеска”
и лекият автомобил –“Форд Мондео”, управляван от
свидетеля Ст.м., вследствие на което е причинена средна телесна повреда на
последния.
Обективно вярно е, като безпротиворечиво
доказано, настъпването на съставомерния резултат от
ПТП- причиняване на средна телесна повреда на св.С.М.. Видът и характера на претърпяните от него телесни увреждания, както и възможния
механизъм на нараняването, се доказват от съдебно-медицинската експертиза,
според която същото се е изразило в счупване на VІ шиен прешлен с лекостепенно разместване на VІ и VІІ шийни
прешлени, довели до трайно затрудняване движенията на врата на пострадалия за
около 6-9 месеца, при обичайния ход на развитие на оздравителния процес. Поради
това и нараняването, съставлява средна телесна повреда, по смисъла на чл.129,ал.2,
предл. 3-то, алтернатива 3-та НК и както вече се посочи същото е в
пряка-причинно следствена връзка с
причиненото от подсъдимия С. ПТП.
От субективна страна: деянието е извършено от подсъдимия виновно,
по непредпазливост. Настоящият състав приема, тази форма на вината, тъй като
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от деянието, но е бил длъжен да ги предвиди, задължението за което
произтича от правилата за движение по пътищата –чл.
5,ал.1,т.1,чл.8,ал.1,чл.15,ал.1 и чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП, които е нарушил напълно
съзнателно. Същевременно и безспорно, той е могъл и е бил в състояние да
предвиди настъпването на същите тези последици, тъй като е следвало да знае и спазва тези правила, чийто
субект е бил, в качеството на водач на МПС и постъпвайки небрежно спрямо
изпълнението им, съзнателно ги е нарушил, а
при съобразяване с тях не би предизвикал настъпването на ПТП.
Относно
наказанието:
Предвид приключването на наказателното производство по особения ред на
съкратено съдебно следствие –гл.27 НПК, обвързван от императивната разпоредба
на чл.373,ал.2 НПК, СЪДЪТ определи следващото се на подсъдимия наказание, при
условията на чл.58а НК, вр.чл. 54 НК.
Отчитайки завишена, типична обществена опасност на извършеното
престъпление, с оглед зачестилите случаи на този род престъпления, през
последните години, от друга страна и
личната обществена опасност на дееца –невисока, предвид чистото му
съдебно минало. От друга страна, съдът взе предвид, като отегчаващо
обстоятелство, наличието на извършени множество административни нарушения на
правилата за движение по пътищата, включително и повтарящи се, за които са му
налагани наказания на основание ЗДвП. От друга страна, като смекчаващо
отговорността обстоятелство се отчетоха- проявеното критично отношение на
подсъдимия, искреното му съжаление, както и обстоятелството, че ПТП е
реализирано по път от третокласната пътна мрежа и с неособено интензивно
движение, в светлата част на денонощието. Посочените релевантни обстоятелства,
в съвкупност и в относителна си тежест преценени, не обосновават превес на
смекчаващите в степен на многобройност или изключителност, поради което и съдът
приема за приложим общия критерий по чл.
54 НК, а не този по чл. 55 НК. Ето защо, съблюдавайки изискванията на чл. 54 НК
и при отчитане превес на смекчаващите обстоятелства, за съответно на тежестта на престъплението,
личността както и за справедливо се прецени от съда, наказания под средния и
към условния минимум, предвиден в чл.343,ал.1,б.”б” НК, което се индивидуализира
конкретно в размер на 1 година лишаване от свобода. Така определеното, на
основание чл. 58,ал.1 НК, съдът намали с 1/3, т.е 4 месеца, поради което и
наложи на подсъдимия К.С. наказание 8 месеца “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.
Относно
начинът на изтърпяване на наказанието. Тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание е в рамките на три
години, с оглед установените смекчаващи отговорността обстоятелства и данните
за личността му,
решаващият съдебен състав, счете, че за постигане целите на наказанието,
предвид приоритета на личната превенция и за поправянето на наказателно
отговорното лице, не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното му
наказание, лишаване от свобода. Поради което и се приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК и на
това основание, съдът отложи изпълнението на това наказание,
за изпитателен срок
от ТРИ години,
минималния предвиден в закон, считано от
влизането в сила на присъдата.
Така наложеното наказание и при приложение института на условното
осъждане, съдът намира, че ще съдейства
за реализиране целите на наказателната репресия, заложени в чл. 36 НК.С акцент
в достатъчна степен да допринесе за преосмисляне поведението и превъзпитанието
на дееца към стриктно спазване на законовите разпоредби и действащия правов
ред.
Кумулативно предвиденото , съгласно чл. 343г,вр.чл.34 НК, наказание –лишаване от права по чл. 37,т.7 НК, в случая –правото да се управлява МПС, не се наложи от съда. По делото,
представените влезли в сила НП за налагане на административни наказания, на
основание чл. 177,ал.1,т.2 ,вр.чл.150 ЗДвП, както и констативен протокол за ПТП
от 28.01.11г, не оспорени от страните, при липса на др. опровергаващи ги
доказателства, косвено установяват, че подсъдимият не притежава правоспособност
на водач на МПС. Поради това и съдът приема, последният за неправоспособен, с
оглед обективното отсъствие на свидетелство за управление на МПС издадено по
надлежния ред и от компетентен орган в РБългария или в др. Държава член на ЕС,
поради което и не го лиши от права, които не притежава. В този смисъл са и
обвързващите указания, дадени с Постановление №1 от 17.01.1983г. по НД №8/82г на Пленума на
ВС.
Относно разноските:След признаването на подсъдимия К.Н.С. за
виновен по предявеното му обвинение, съдът осъди същия да заплати, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК направените разноски по делото, в общ размер 550 лв. От тях,
сторените в досъдебното производство, възлизащи на сумата 485лв, се постанови
внасянето им по РБ, по сметката на РУП-Елхово, а тези от съдебната фаза- 65
лева разходи за преводач, вносими по бюджета на съдебната власт, по сметката на
ЕРС.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: