№ 769
гр. Русе, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520102600 по описа за 2021 година
Н. СТ. СТ. заявява, че на 16.03.2010г. по молба на „Водоснабдяване и канализация“
ООД срещу него било инициирано изпълнително дело №20108320400369 по описа на ЧСИ
И.Х. с рег.№832 на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд Русе.
Производството било образувано въз основа изпълнителен лист от 23.03.2010г.,
издаден по гражданско дело №4237/2010г. по описа на РРС за сумата 320 лева – разноски.
Взискателят претендирал и сумата 6.50 лева за издаване на изпълнителен лист, като
възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
Ответникът предприел и извършил редица действия във връзка с проучване
имущественото състояние на ищеца, като на 19.03.2010г. наложил запор върху собствените
му МПС.
Със съобщение изх.№6891/17.03.2010г. съдебният изпълнител изискал информация
относно публичните задължения на Н.С. и на 07.04.2010г., присъединил ТД – НАП като
взискател по изпълнителното дело.
През м.април 2010г. ЧСИ изготвил призовка за доброволно изпълнение, получена на
12.04.2010г. от трето лице.
Две години по-късно ответникът изпратил съобщения до 30 банки в страната за
налагане запор върху банковите сметки на молителя, вследствие което, на 03.08.2012г. от
сметката на ищеца в ОББ била удържана и преведена по сметка на ЧСИ сумата 70 лева.
С молба от 08.08.2012г. Н.С. уведомил ЧСИ, че е заплатил на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД разноските по делото и приложил платежен документ от 18.10.2010г.
Поискал изпълнителното производство да бъде прекратено и да му бъдат възстановени
събраните суми. На 16.08.2012г. получил съобщение за наложена от ответника възбрана и
1
насрочен опис на недвижимите му имоти, находящи се в землището на гр.Две могили.
Въпреки неколкократнити опити, не успял да се срещне със съдебния изпълнител, а
впоследствие писмено бил уведомен, че имотите му са продадени за 1284 лева.
Ищецът твърди, че при задължение от 320 лева, ответникът е събрал 1381.68 лева.
Поддържа, че ЧСИ е извършил незаконосъобразно принудително изпълнение, в
резултат на което са му причинени имуществени вреди, които оценява на 6781.68 лева.
Сочи, че незаконосъобразните действия на ЧСИ се изразяват в следното:
- в противоречие с разпоредбата на чл.434, ал.1 ГПК, липсвал изричен акт за
образуване на изпълнителното дело, поради което ищецът счита, че не е налице
изпълнително производство и всяко извършено от ЧСИ действие е незаконосъобразно и не
поражда каквито и да било правни последици;
- поканата за доброволно изпълнение била изпратена извън срок, а съдържанието й не
съответствало на образеца от Наредба №7/2008г.;
- липсвал нарочен акт – постановление на ЧСИ за присъединяване на ТД на НАП –
Русе като взискател и покана за доброволно изпълнение за вземанията на държавата. В тази
връзка сочи, че би могъл да заплати своевременно задълженията си, но в случая същите
били погасени по давност към момента на извършване на превода от събраните по време на
изпълнението суми;
- приема, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция и на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК производството е прекратено по силата на закона към 08.04.2012г. Пояснява,
че последното предприето от страна на ЧСИ принудително действие е от 08.04.2010г. –
наложен запор върху трудово възнаграждение и изпратена покана за доброволно
изпълнение, съдържаща и съобщение за наложен запор върху МПС и след тази дата, до
25.07.2012г. в продължение на повече от две години не са предприети и извършвани
никакви принудителни действия. Молбите на взискателите за предприемане на
изпълнителни действия и действията на съдебния изпълнител при прекратено по силата на
закона производство, не пораждали правно действие. Заявява, че призовката за
принудително изпълнение с изх.№24900/22.10.2010г. за насрочен опис на движими вещи,
получена от лицето А.М.А., не прекъсвала двугодишния давностен срок. Поддържа, че на
адреса, на който е изпратена призовката не пребивава лице с посочените имена.
Позовавайки се на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС твърди,
че самата призовка е част от подготвителните действия за извършване на описа, а не
действие по принудително изпълнение. Отделно от това сочи, че съдебният изпълнител не е
изготвил постановление и протокол за насрочване и извършване на опис, като приема, че
липсата на отразяване на тези действия в предвидената от процесуалния закон форма води
до тяхната недействителност.
Въз основа изложените съображения моли съда да осъди ЧСИ И.Х. с рег.№832 при
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Русе, с адрес: гр. Русе, ул.“Александровска“№44
да му заплати сумата 6781.68 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително действие – неправомерно удържана сума от
запор върху банкова сметка, пропусната рента и получена продажна цена от извършена
2
публична продан на недвижим имот по изпълнително дело №369/2010г. по описа на ЧСИ
И.Х..
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – ЧСИ И.Х. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита, че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, тъй като в хода на
изпълнителното производство са събрани и изпълнени задълженията на Н.С. към взискателя
ВиК ООД и присъединения по право взискател – НАП.
В молба, депозирана на 29.09.2021г. уточнява, че освен поради липса на правен
интерес, искът е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на погасителната давност.
Поддържа, че твърденията на ищцовата страна не почиват на действителността и на
закона. Пояснява, че при образуване на изпълнително дело, съдебният изпълнител е
задължен да уведоми НАП и при наличие на публични задължения на длъжника, да
присъедини същите в образуваното производство. Сочи, че поканата за доброволно
изпълнение е получена от ищеца на 13.04.2010г., а той е погасил задължението си към ВиК
няколко месеца по-късно – на 18.10.2010г.
Твърди, че проведеното изпълнително производство изцяло кореспондира с нормите
на закона и липсва каквото и да е нарушение. В тази връзка сочи, че по инициатива на
ищеца са извършени проверки по хода на изпълнението от всички контролни институции в
Република България и при тя не са констатирани допуснати нарушения.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното копие на ИД №20108320400369 по описа на ЧСИ с рег.№832 е
видно, че същото е образувано на 10.03.2010г. по молба на „Водоснабдяване и канализация“
ООД, основана на изпълнителен лист от 23.02.2010г. издаден въз основа Решение
№116/28.12.2009г. по гражданско дело №4237/2009г. на РРС.
На 17.03.2010г. съдебният изпълнител изискал информация от ПП КАТ – Русе
относно МПС, които притежава длъжника – Н. СТ. СТ., а от ТД на НАП – гр.Русе - сведения
за банковите сметки, недвижимите имоти, регистрираните търговски обекти и данни за
работодателя на ищеца. На същата дата уведомил ТД на НАП - гр.Русе, че е започнато
принудително изпълнение срещу Н.С. и поискал информация за размера на публичните му
задължения и наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има
такива. През м.март и м.април 2010г. ответникът предприел и други действия по събиране
информация досежно имущественото състояние на длъжника: изпратил запитване до
директора на ОД – МВР – Русе за установяване налични огнестрелни оръжия и боеприпаси;
до Община Русе, отдел МДТ – за установяване всички имоти, движими и недвижими вещи
лични и съпружеска общност, които притежава ищеца; до ОСЗГ – гр.Две могили – за
установяване земеделски земи и гори, собственост на длъжника.
Предвид наличните публични задължения, на 07.04.2010г. присъединил ТД – НАП
3
като взискател по изпълнителното дело.
На 08.04.2010г. ЧСИ наложил запор върху трудовото възнаграждение на Н.С.. С
покана за доброволно изпълнение, получена на 13.04.2010г. уведомил ищеца за наложения
запор върху собствените му МПС и предоставил срок за доброволно погасяване на дълга.
През м.юни 2010г. уведомил работодателя на длъжника, че въпреки наложения запор
върху трудовото възнаграждение, по изпълнителното дело не са преведени никакви суми и
предупредил, че при продължаващо бездействие ще бъдат наложени санкции. От
съдържащото се в ИД платежно нареждане е видно, че на 18.10.2010г. „Такопанел“ ООД
(работодател на Н.С.) превел по сметка на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата 320
лева. Като основание за извършеното плащане е вписано: ГД 4237/2009г., Н.С.“.
На 27.09.2010г. съдебният изпълнител изпратил до длъжника призовка за
принудително изпълнение, с която го уведомил, че ще извърши опис и оценка, с цел
последваща продажба, на движими вещи в дома му и на запорираните МПС. Разписката е
получена на 01.10.2010г. от лицето А.М.А., която е поела задължение да я предаде на
адресата.
През м.юни 2012г. са изпратени запорни съобщения до 30 банки в Република
България.
В писмо с вх.№30915/08.08.2012г., Н.С. изложил възраженията си срещу
предприетите спрямо него принудителни действия и поискал от ЧСИ да му възстанови
суми, удържани от банковата му сметка му в ОББ АД. Съдебният изпълнител изискал от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД становище по молбата на ищеца, в отговор на което
взискателят признал извършено от длъжника плащане, направено 6 месеца след образуване
на изпълнителното производство и претендирал разноски, като поискал ЧСИ да продължи
изпълнението с някой от възложените изпълнителни способи.
През м.август 2012г. ответникът наложил възбрана върху недвижими имоти,
собственост на ищеца, за което уведомил последния със съобщение изх.№37100/07.08.2012г.
На 10.10.2012г. е извършен опис на недвижимото имущество, а впоследствие ЧСИ
пристъпил към публична продан.
На 01.03.2013г. уведомил взискателя по изпълнителното дело, че същото е
приключило поради пълно погасяване на задължението.
Във връзка с жалба на Н. СТ. СТ., Камарата на частните съдебни изпълнители
извършила обстойна проверка по ИД №20108320400369, за резултатите, от която уведомила
страните по делото.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл.74, ал.1 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Отговорността на съдебния
изпълнител е предвидена и в разпоредбата на чл.441 ГПК, съобразно която частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Визираните правни норми уреждат
отговорността на съдебния изпълнител за непозволено увреждане на страни в
4
изпълнителното производство и на трети лица – участници в същото. Затова отговорността е
лична и се носи от лицето, извършило конкретното действие в качеството му на съдебен
изпълнител. За да се ангажира отговорността на съдебния изпълнител, трябва да са
причинени реални вреди на страна по изпълнението или на трети лица – участници в
производството. Тези вреди трябва да са в причинна връзка с конкретно и точно определено
действие на съдебния изпълнител, което от друга страна трябва да е противоправно.
В случая ищецът счита, че не е налице изпълнително производство и всяко
извършено от ЧСИ действие е незаконосъобразно, тъй като липсвал изричен акт за
образуване на изпълнителното дело, в какъвто смисъл е текстът на чл.434, ал.1 ГПК.
Доводът е неоснователен, тъй като посочената от ищеца разпоредба е обнародвана през
2017г. В молбата на взискателя, с която е сезирал ЧСИ се съдържа резолюция, която има
характер на разпореждане за образуване на изпълнително дело. Дали ще бъде наименовано
разпореждане или постановление е ирелевантно за законосъобразността на образуването и
воденето на изпълнителното производство щом като има нарочен акт за започване на
производството.
Поканата за доброволно изпълнение, връчена на 13.04.2010г., е изготвена съобразно
образец – Приложение №21, към чл.3, т.2 от Наредба №7/2008г. за утвърждаване образците
на книжа, свързани с връчването по ГПК.
Съгласно чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК държавата е присъединен взискател за
публични и други вземания на длъжника в размера, който е съобщила на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. Нормите са императивни и не предвиждат
изключения. Съдебният изпълнител е длъжен да изпрати съобщение до НАП за започналото
принудително изпълнение и няма право да продължава производството преди получаване
удостоверението от НАП за наличие публични задължения на длъжника. В изпълнение на
задължението си, произтичащо от посочените разпоредби, съдебният изпълнител уведомил
НАП за започналото принудително изпълнение и след установяване задълженията на ищеца
присъединил държавата (резолюция от 07.04.2010г. на удостоверение с изх.
№180371000186474/29.03.2010г. по описа на ТД Варна).
Не бе установено и твърдяното от ищеца основание за прекратяване изпълнителното
производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В молбата си за образуване на изпълнително
производство, взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ. Срокът от две
години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното
производство, започва да тече от датата, на която е депозирана молба – 10.03.2010г. От
материалите по изпълнителното дело се установява, че преди да изтече двугодишният срок
са извършвани валидни и надлежни изпълнителни действия: на 17.03.2010г. е наложен запор
на МПС; на 07.04.2010г. е присъединен нов кредитор – държавата; на 08.04.2010г. е
наложен запор върху трудови възнаграждения; на 27.09.2010г. е изпратена призовка за
принудително изпълнение, в която длъжникът е уведомен за насрочен опис на запорираните
МПС). На 18.10.2010г. ищецът е погасил част от дълга, с което признава вземането. През
м.август 2012г. ответникът наложил възбрана върху недвижими имоти на длъжника. Два
месеца по-късно пристъпил към опис на недвижимото имущество и публична продан на
5
имотите.
Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице незаконосъобразни действия на
ЧСИ, извършени в хода на ИД №20108320400369. В този смисъл е и становището на
Камарата на частните съдебни изпълнители, която е извършила обстойна проверка по
изпълнителното дело, във връзка с депозирана от Н.С. жалба.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не бе установено наличието и
на следващите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – пряка причинно –
следствена връзка между конкретно действие или бездействие на частния съдебен
изпълнител и твърдените вреди. В своята практика Върховния касационен съд е указвал
прекия характер на вредата да се опознава чрез вредоносния резултат като типична,
нормално настъпваща и необходима последица, адекватно следствие от увреждащото
действие.
При липсата на посочените задължителни предпоставки за възникване отговорността
на частния съдебен изпълнител, предявеният иск като неоснователен подлежи на
отхвърляне.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са направените от
ответника разноски по делото в размер на 300 лева – възнаграждение за процесуално
представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. СТ. СТ., ЕГН ********** с адрес: с.Л.Ч., община Бяла
срещу ЧСИ И.Х. с рег.№832 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Русе, с адрес: гр.
Русе, ул.“Александровска“№44 за заплащане сумата 6781.68 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително действие –
неправомерно удържана сума от запор върху банкова сметка, пропусната рента и получена
продажна цена от извършена публична продан на недвижим имот по изпълнително дело
№369/2010г. по описа на ЧСИ И.Х..
ОСЪЖДА Н. СТ. СТ., ЕГН ********** да заплати на ЧСИ И.Х. с рег.№832 при
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Русе направените по делото разноски в размер на
300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6