РЕШЕНИЕ
№ 4190
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110210114 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на И. В Д. против Наказателно постановление № 23-4332-
011521/19.06.2023 г., издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 104а ЗДП. Били му отнети и 8 контролни точки.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуално нарушение -
вътрешно протИ.речие в АУАН, касателно марка и модел на автомобила. Моли за отмяна на
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 14.04.2023 г., около 12:25 ч. жалбоподателят Д. управлявал товарен автомобил , ДК №
в гр. , по ул.”, с посока на движение от към бул. „. По време на управлението, Д. ползвал мобилен
телефон, който държал с едната си ръка и по време на управлението погледът му бил насочен
надолу – към устройството.
Това обстоятелство било констатирано от полицейския служител А. С., който съставил
спрял водача и му съставил АУАН.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля А. С.; АУАН; НП; докладна записка; картон на водач; заповед за компетентност
1
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротИ.речива и еднопосочна, поради което и
по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ на доказателствата не е
наложителен. Разпитаният свидетел-очевидец изложи ясен и непротИ.речив спомен за случая, дори
с детайли, оставащи извън предмета на доказване, поради което и извод за недоказаност не би
могъл да бъде обоснован.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
По допустимостта
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за допуснато процесуално нарушение е неоснователно. В принципен план,
жалбоподателят има своите сериозни основания да подложи на критичен прочит АУАН, въз
основа на който е съставено атакуваното НП и в който фигурират две ППС: , ДК № и , ДК № .
Цитираното несъответствие, безспорно, съставлява отклонение от процесуалните стандарти. За да
съставлява то отменително основание, обаче, нужно е – същото да е от категорията на
съществените и неотстранимите. В първата категория то, безспорно, не попада, доколкото
цитираните действия биха били съставомерни и застрашават в еднаква степен имуществото,
здравето и живота на потенциално неограничен кръг участници в движението в еднаква степен,
независимо от марката и модела на превозното средство (и в двата случая се касае за леки
автомобили, което носи признаците на достатъчност). Същото е и отстранимо (и отстранено
своевременно), по силата на изготвената непосредствено след случая докладна записка и в която са
отразени причини от техническо естество и които не биха могли да обосноват компрометирана
фактическа обстановка.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 14.04.2023 г., около 12:25 ч. жалбоподателят Д.
управлявал товарен автомобил, ДК № в гр. , по ул. „”, с посока на движение от към бул. „”, като
оо време на управлението ползвал мобилен телефон, който държал с едната си ръка и по време на
2
управлението погледът му бил насочен надолу – към устройството.
Цитираното нарушение е формално и ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е обвързано с настъпването на определени негативни последици.
Касае се за класическо изпълнително деяние по чл. 104а ЗДП, като застрашаването на сигурността
на пътя е свързано с активна част на денонощието, активна част на града и засилен трафик, т.е. не
са налице основанията случаят да бъде квалифициран, като маловажен (вкл. и в контекста на
данните за предходни нарушения на ЗДП).
По размера на наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който
използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Глобата е във
фиксиран размер, поради което всякакви разсъждения по размера й са безпредметни.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното
наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И
теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на
нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.
Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и
отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за
контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но
отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на
административна мярка, а не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че
наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3
ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и обосновано и,
като такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-011521/19.06.2023 г.,
издадено от началник на сектор при „Пътна полиция” - СДВР, с което, на основание чл. 183, ал. 4,
т. 6 ЗДП, на И. В Д. била наложена глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 104а ЗДП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. В Д. в частта, касаеща отнемането на 8
контролни точки.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4