Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
06.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на
втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Росен
Димитров
при
секретаря Нели Първанова като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 6882 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид:
С исковата молба се предявени два
обективно съединени иска с правно основание чл. 49 и чл
86, ал. 1 от ЗЗД.
ищецът „П.БМК“
ЕООД, ЕИК *******чрез адв. И.Д.Ч.и адв. И.А.Т.твърди в исковата молба, че е придобил
концесия за добив на подземни богатства от находище “О.”. Излага съображения,
че доставката на електрическа енергия в процесното находище се е извършвала въз
основа на договор между ответника и предходен концесионер “П.О.” ЕООД.
Навежда доводи, че електрическата енергия е
абсолютна предпоставка за цялостната дейност на дружеството по отношение концесионираното находище. С оглед тази необходимост е
подал заявление до ответника, в което е обективирано искане за сключване на
договор за присъединяване и продажба на електрическа енергия. Сочи, че отговор
от ответника не е последвал. Поддържа, че ответникът не е изпълнил законовите
си задължения за сключване на договор за снабдяване с електрическа енергия. Вследствие
на това ответникът не е доставял електрическа енергия за периода от 16.03.2018
г. до 23.11.2018 г в процесното находище.
Ищецът твърди още, че е сключил
договор за покупко-продажба, в качеството си на продавач, за 20 000 тона
въглища годишно, които е следвало да добие от находището. Като пряка и
непосредствена последица от поведението на ответника, е претърпял вреди-
пропуснати ползи от недобити и непродадени въглища на трето лице.
Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 100 000
лв./заявени частично от 2 670 000 лв./ и законната лихва върху главницата
11972.22 лв./заявена частично от 319 658.34 лв./, от настъпването на
увреждането- 21.03.2018 г. до 27.05.2019 г.- датата на завеждането на исковата
молба, както и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата.
Счита, че предявените срещу него
насрещни искове от “ЧЕЗ Е.Б.” са недопустими. В случай, че съдът ги разгледа,
моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира сторените от него разноски
по делото.
Ответникът “ЧЕЗ Е.Б.”АД, ЕИК *******чрез
юрк. В.Ж.И.оспорва исковете като твърди, че са
неоснователни и нередовни и моли съдът да ги отхвърли изцяло.
Поддържа, че доставката на
електрическа енергия за находище “О.” не е била преустановявана, поради това,
че такъв тип обекти са със специфичен характер. Излага съображения, че ответното дружество не е действало
неправомерно, тъй като е предложило на ищеца сключване на договор за снабдяване
с електрическа енергия, но условията му за сключването не са били изпълнени.
Счита, че между него и ищеца е възникнало валидно правоотношение, въз основа на
неформален договор за търговска продажба на електрическа енергия.
Навежда доводи, че не е налице нито
един елемент от фактическия състав на непозволено увреждане, за да се ангажира
отговорност за непозволено увреждане.
На следващо място прави евентуално
възражение за прекомерност на обезщетението. Претендира разноски.
От своя страна ответникът “ЧЕЗ Е.Б.” АД е предявил срещу “П.БМК” ЕООД следните два
насрещни иска:
1) главен иск по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника да
заплати стойността на потребената електрическа
енергия въз основа на неформален договор между главните страни по делото за
сумата от 235 739.79 лв. представляваща главница за неизплатени фактури за
периода м. 08.2018 г. - м. 07. 2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното изплащане както и
на основание чл.86 ЗЗД за сумата от 7513.15 лв. законна лихва за забава за
периода от 01.05.2019 г. до 19.07.2019 г.
2) евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 235 739.79 лв., представляваща
стойността на потребена електрическа енергия , с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната от
датата на подаване на исковата молба (22.07.2019 г.) до окончателното
изплащане, както и сумата от 7513.15 лв. законна лихва за забава за периода от
01.05.2019 г. до 19.07.2019 г.
Конституирането по искане на ответника
третото лице - помагач “ЧЕЗ Р.Б.” АД, ЕИК *******също оспорва предявените от “П.БМК”
ЕООД искове.
Моли съда да уважи насрещната искова
молба, предявена от “ЧЕЗ Е.Б.” АД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По
делото са представени “Решение №66 от
02.02.2018 г. на Министерски съвет на Република
България“ и допълнително споразумение №2 от 01.03.2018 г. от 01.03.2018 г към
концесионния договор. Въз основа на тeзи документи съдът установява, че “П.БМК” ЕООД е придобил
концесия за добив на подземни богатства от 01.03.2018 г. Решението
на Министерски съвет е с предмет концесиониране на
твърди горива- кафяви въглища от находище “О.”, община Симитли. Ищцовото
дружество е встъпило в правата и задълженията на предходния концесионер “П.О.”
ЕООД.
От
представените по делото договор за продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност №110000149837 от 15.05.2010 г., както и
споразумения №**********/16.05.2010 г. и №**********/16.05.2010 г. е видно, че е
възникнало облигационно правоотношение между “ЧЕЗ Е.Б.” АД като продавач и “П.О.”
ЕООД като купувач на електрическа енергия за обект с клиентски номер
110000149837. Мястото на доставка предвидена в договора е било гр. Симитли ,
ж.к О., бг. Мина-О. 1.
Установено е по делото и няма спор
между страните по отношение на факта, че е сключен договор за наем на
дълготрайни материални активи от 01.03.2018 г. между ищецът като наемател и
“Балкан МК” ЕООД като наемодател. От този документ става ясно, че наемателят се
задължава да заплаща всички разходи свързани с обикновеното ползване на вещите
за периода на действие на договора, а именно до 01.03.2019 г. Тези вещи са подробно
описани в приложение към договора.
От заключението на вещите лица по
назначената комплексна съдебна експертиза съдът прави извода, че извършването
на дейността по концесионния договор от ищцовото дружество е поставена в пряка
и непосредствена зависимост от използването на електрическа енергия.
По делото е приложено заявление за
сключване на договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за
небитови нужди №********** от 16.03.2018 г. В този документ е обективирано едностранното
волеизявление на ищецът да сключи договор за присъединяване и продажба на
електрическа енергия за находище “О.”.
От отговори на ответника по
горепосоченото заявление на ищеца със съответни вх.№: 32/10.10.2018
г; №44/23.11.18 и **********/24.04.2019 г. се установява, че “ЧЕЗ Е.Б.” АД не е
сключила договор за присъединяване и продажба на електрическа енергия с
ищцовото дружество. Въпреки липсата на такъв договор към 24.04.2019 г. обекти в
рудник “О.”, гр. Симитли, присъединени на средно напрежение към
електроразпределителната мрежа, управлявана от “ЧЕЗ Р.Б.” АД с точки на
доставка 32Z103001580641Y и 32Z103001580639L са
регистрирани по партида на “П.БМК” ЕООД.
По делото е приложен отговор на
“Електроенергиен системен оператор” ЕАД- МЕР Благоевград въз основа на издадено
по настоящото дело съдебно удостоверение. От него става ясно, че собственик на изводните полета 20кV “О.-1”,
килия №26 и 20kv “О.-2”, килия №7 на
подстанция “Симитли” 110/20kV e “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, a горепосочените са на оперативно
управление на СДЗ-Юг, диспечерско звено на “ЧЕЗ Р.Б.” АД.
В договор за продажба на въглища,
сключен на 21.03.2018 г., са обективирани волите на
ищецът като продавач и третото лице “К.И.” ЕООД като купувач. Предметът на този
договор се изразява в това, че продавачът се задължава да произведе в рудник “О.”
60 000 тона въглища и да прехвърли собствеността върху тях на купувача за
период от 3 години, като е уговорен график на доставка за всяка година в
приложен към договора анекс.
От
представеното и поддържано заключение на вещите лице по назначената от съда
комплексна експертиза се установява, че до м. юни. 2019 г. подаването на
електрическа енергия в находище “О.” не е било преустановявано.
От
представените по делото констативни протоколи, както и от заключението по
назначената комплексна експертиза- част “Електро” се установява, че
електромерите, отчитащи потребената електроенергия в
мина “О.” са проверени, калибрирани и са годни технически средства за
измерване.
Установява
се от приложените
справки показания, че СТИ са отчитали потребление на електрическа ененргия за периода от 31.03.2018 г. до 31.05.2019 г- за
СТИ с абонатен №11500075 общо 299 371 kWh, а за СТИ с
абонатен №11500076 общо 472 003 kWh.
При горната фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По иска с основание чл. 49 ЗЗД предявен от “П.БМК” ЕООД срещу
“ЧЕЗ Е.Б.” ЕООД.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. За да
се ангажира отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД трябва
да бъде доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице,
изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената
работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди. Отговорността на
възложителя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна,
той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители,
на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени
виновно.
Конкретната претенция е са обезщетение на пропусната
полза изразяваща се в недобити и съответно непродадени 20 000 т.
въглища,при предварителна договореност с трето лице за изкупуването им,по вина
на ответното дружество,поради това,че не е доставяло електрическа енергия на
обекта за времето от от 16.03.2018 г.
до 23.11.2018 г.
От
заключението на комплексната съдебна експертиза се установява, че подаването на
електрическа енергия в процесното находище не е било преустановявано за периода
от 16.03.2018 г. до 23.11.2018 г. Според експерта
обектът е втора категория на сигурност и като такъв е подсигурен с резервно и
постоянно ел.захранване. Следователно не са налице два от елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно деяние на
физическо лице по повод или във връзка с възложена работа, както и пряка
причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.
С оглед спецификата на
вредата-пропусната полза,дори и да беше установено, че ищцовото дружество не е
било снабдявано с електрическа енергия, съгласно чл. 302 от ТЗ ищецът има
задължението да полага грижата на добрия търговец, тъй като е длъжник по
търговска сделка. По делото се установи, че тази търговска сделка е обективирана в договор за продажба на въглища между ищецът
по настоящия иск като продавач и третото лице “К.И.” ООД като купувач. От този
документ става ясно, че продавачът се задължава да произведе и прехвърли в
собственост 20 000 тона въглища на купувача за срок от 3 години. Полагането на
грижата на добрия търговец в този случай би предполагала ищцовото дружество да
прояви инициатива и да сключи договор за продажба на електрическа енергия с
доставчик различен от ответника по настоящия иск. Такава правна възможност се
извежда от тълкуването на чл. 95а от ЗЕ.
По делото няма данни да е проявена такава инициатива от ищеца.
Няма и данни по някъкъв
начин да е уведомило съконтрахента си за настъпили
проблеми при производствения процес,които да застрашават изпълнението на
договора.
Ето защо и с оглед гореизложеното
съдът намира, че поради липса на доказателства за противоправно поведение на
служители на ответното дружество и за връзка на такова с неизпълнението на
договора за продажба на въглища от страна на ищеца, искът е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Следователно следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, доколкото е отхвърлен
главният иск.
По предявените, при условията на
евентуалност, насрещни искове от “ЧЕЗ Е.Б.”АД с основание чл. 327,
ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД срещу “П.БМК”
ЕООД или в случай, че не бъде уважен- иск с основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си за
получаване на цена на потребена от
ответника електрическа енергия на основание съществуващо между него и
ответникът облигационно правоотношение, произтичащо от неформален договор за търговска продажба на електрическа
енергия за периода от 27.04.2018 г. до 30.06.2019 г. Ето защо на първо място
следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е
сключен твърдения договор, както и дали той обвързва страните по него за
спорния период.
В чл. 91,
ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за
енергетиката е предвидено, че продажбата
на електрическа енергия се осъществява въз основа на сделки,
които се сключват по регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно
договорени между страните цени и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар
на електрическа енергия, при спазване разпоредбите на този закон и
правилата за търговия с електрическа енергия. Страни по тези сделки
могат да бъдат само субектите изрично посочени в закона.
Между
страните в производството не е спорно, а и това се установява от представените
писмени доказателства, че ищецът "ЧЕЗ Е.Б.." АД има качеството на
краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ, тъй
като представлява енергийно предприятие, което съгласно издадена лицензия има
правото и задължението да извършва дейност по снабдяване
с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни
клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа.
По делото е
доказано и това, че на 01.07.2013 г. на "ЧЕЗ Е.Б.." АД е издадена
лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик
последна инстанция, поради което трябва да се приеме, че това дружество има
качеството и на доставчик последна инстанция по смисъла на това понятие
съгласно § 196, ал. 1 от ПЗР на към Закона за изменение и допълнение на ЗЕ.
Безспорно е
и обстоятелството, че ответникът "П.БМК" ЕООД има качеството на
небитов клиент на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 33а
от ДР на ЗЕ, тъй като купува електрическа енергия за
небитови нужди - за нуждите на извършваната от него концесионна дейност на мина
“О.” по добив на кафяви въглища.
В
производството не са представени доказателства, от които да се установи, че
между страните по спора е сключен писмен договор, подписан от "ЧЕЗ Е.Б.."
АД и от “П.БМК” ЕООД с
предмет продажба на електрическа енергия за периода от 01.08.2018 г. до 01.07.2019г. По делото е приет един
писмен договор с такъв предмет, който е сключен на 15.05.2010 г.,
между "ЧЕЗ Е.Б.." АД и "П.О." ЕООД, с приложени към него
споразумения от 15.05.2010 г. и 16.05.2010 г. От съдържанието на тези
документи е видно, че този договр е сключен като
безсрочен. По делото се установи, че въз основа на Решение на Министерски съвет
“П.БМК” изцяло встъпва в правата и задълженията на “П.О.” ЕООД досежно концесионната дейност, осъществявана от “П.О.”
ЕООД. Доколкото обаче правата и задълженията по горепосочения договор за
продажба на електрическа енергия не са предмет на договора за осъществяване на
концесионна дейност между “П.О.” ЕООД и Министерски съвет на Република
България, то не следва да се счита, че договора
за продажба на електрическа енергия е разпрострял действието си и по отношение
на “П.БМК” ЕООД.
В закона
липсва изискване за форма, при която трябва да е сключен договора
за продажба на електрическа енергия, когато страни по него
са доставчикът последна инстанция и крайният небитов клиент. Такова изискване
няма и в Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/,
издадени въз основа на ЗЕ от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, със сегашно
наименование Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ съгласно законовата
делегация, предвидена в чл. 91, ал. 2
ЗЕ. Писмената форма не е предвидена като условие за действителност
на договора за продажба на електрическа енергия нито в чл. 11, т.4 ПТЕЕ,
нито в чл. 15 ПТЕЕ. Ето защо съдът приема, че договорът за продажба на
електрическа енергия, който се сключва между доставчикът последна инстанция и
крайните клиенти е неформален и сключването му може да бъде установено с всички
допустими от ГПК доказателствени средства.
По делото
са представени 16 броя фактури на обща стойност 235 739,78 лв., които са
издадени за периода от 24.07.2018 г. до 30.06.2019 г. от "ЧЕЗ Е.Б."
АД. От съдържанието им е видно, че те са съставени във връзка с извършена от
дружеството-издател услуга по снабдяване
с електрическа енергия на обекти, по отношение на които “П.БМК”
е встъпил в правата и задълженията като концесионер. Тези
счетоводни документи носят информация за съдържанието на всички характерни
задължения, които възникват за насрещните страни по договора
за продажба на електрическа енергия - в тях е посочено
количеството доставена в конкретните обекти електрическа енергия,
както и размера на цената, която небитовият клиент се задължава да заплати на
доставчика за потребеното количество енергия.
Съдът
счита, че воля за сключване на договор за продажба на електрическа енергия е
изразена от “П.БМК” ЕООД конклудентно с подаване на
заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за
небитови нужди от 16.03.2018 г. Аналогично чрез конклудентни
действия е изразена и воля за сключване на договора от ищеца като е снабдявал за процесния
период ответното дружество с електрическа енергия.
Следва да
се посочи, че дори и в производството да не бяха представени доказателства за
това, че от ищеца и ответника е изразена воля за сключване на договора
за продажба на електрическа енергия, то това не би
променило заключението на съда, че облигационно правоотношение е възникнало
между тях.
Това е
така, тъй като съгласно чл. 95а, ал.
1 ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването
с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да
бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал.
1 ЗЕ, т.е. които имат обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво, различно от ниво ниско напрежение, до
избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не извършва доставка по
независещи от крайния клиент причини. При тълкуване на тази разпоредба се
налага изводът, че винаги когато обектът, притежаван от един правен субект, е
присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение, и
този субект, който има качеството на небитов клиент
на електрическа енергия, не е сключил договор с избран от
него доставчик на електрическа енергия по свободно договорени
цени, той по силата на закона се счита правно обвързан с
доставчикът от последна инстанция, който е длъжен
да достави електрическа енергия до неговите обекти. Съгласно чл. 95а, ал.
2 ЗЕ в тази хипотеза договорът се счита сключен при общи
условия.
За да
възникне задължението на небитовия клиент
на електрическа енергия да заплати дължимата цена за
доставената електрическа енергия, трябва да бъде установено, че той
реално е използвал електрическа енергия за небитови нужди в
своите обекти.
От приложените по делото протоколи от последваща
проверка за статични трифазни електромери, както и от заключението по
назначената комплексна съдебна експертиза се установи, че средствата за
техническо измерване /СТИ/ в процесното находище са проверени, калибрирани и са
годни за измерване. От приложените
справки показания се установи, че СТИ са отчитали потребление на електрическа ененргия за периода от 31.03.2018 г. до 31.05.2019 г- за
СТИ с абонатен №11500075 общо 299 371 kWh, а за СТИ с
абонатен №11500076 общо 472 003 kWh. Въз основа на съвкупната преценка от
доказателствата по делото, включително решението на Министерски съвет за
встъпване в концесионни права и задължения на ответника, отговорите на вещото
лице Илиев и свидетеля Янев, съдът приема, че ответникът “П.БМК” ЕООД е бил във
владение на процесното находище за периода, визиран по настоящия иск.
Заключението на комплексната съдебна екпсертиза, част
“Счетоводна” сочи, че ответникът не е заплащал на ищеца доставяната му и
отчитана електрическа енергия.
Ето защо
съдът счита, че така предявения иск с основание чл. 327, ал.1 от ТЗ е
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съдът следва да определи в
какъв размер следва да се уважи иска.
Една част
от съдържанието на правата и задълженията, които възникват за страните
по договора за продажба на електрическа енергия в
хипотезата, когато той е сключен между доставчикът от последна инстанция и
крайният клиент се определят не по тяхната свободна воля, а по силата на
закона, от органа, изпълняващ правомощията на държавен енергиен регулатор.
Това следва от разпоредбата на чл. 15, ал. 4
ПТЕЕ, в която е предвидено, че договорите между доставчиците от
последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали друг доставчик
на електрическа енергия или са останали без доставчик, се
сключват по цени, определени по одобрена от КЕВР методика.
От
заключението по назначената комплексна съдебна екпертиза
се установява, че единичната цена на ел.
енергията, посочена в представените по делото фактури, отговаря на
горепосочената методика на КЕВР.
Следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата за предоставена
електрическа енергия за периода от 24.07.2018 г. до 30.06.2019 г. в размер на
235 739,79 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на настоящия насрещен иск, а именно 22.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
, ведно със
законната лихва в размер на 4594,36 лв. съобразно заключението на ССЕ,като над
този размер до претендирания от 7513.15 лв. лихвената претенция следва
да бъде отхвърлена.
Ответникът
следва да заплати и законната лихва, дължима върху главницата от датата на
завеждане на настоящия насрещен иск, а именно 22.07.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
Поради
уважаването на главния насрещен иск съдът не дължи произнасяне по евентуалния
такъв.
Този изход на делото обуславя при
отхвърлен иск по чл. 49 от ЗЗД да се присъдят разноски на ищеца в размер на 825
лв., представляващи съдебно-деловодни разходи.
На следващо място при уважени насрещни
искове на ответника следва да се присъди сумата от 9 730 лв. платена
държавна такса, както и 3600 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
на
основание чл. 49 от ЗЗД иск от “П.БМК”, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу “ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н “Младост”, бул. “*******, “БенчМарк Бизнес Център за сумата от 100 000 лв. /
заявен като частичен от 2 670 000 лв./представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца вреди- пропуснати ползи от
недобити и непродадени 20 000 т. въглища на трето лице, поради
неправомерно недоставяне на ел.енергия за дейността на ищцовото дружество за
периода от 16.03.2018 г. до 23.11.2018 г. , както и иска с основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сума от
11972.22 лв. /частичен размер от 319 658.34 лв./ представляваща лихва
върху главницата за периода от 21.03.2018 г. до 27.05.2019 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.79,ал.1 вр. чл.327,ал.1 от ТЗ “П.БМК” ЕООД ЕИК *******да заплати на “ЧЕЗ Е.Б.”
АД, ЕИК ******* сумата от 235 739.79 лв.-стойност на доставена ,но
неплатена ел.енергия за периода от 24.07.2018 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 22.07.2019 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД – мораторна лихва върху
главното задължение в размер на 4594,36 лв. за периода
от 01.05.2019 г. до 19.07.2019 г. , както и разноски по делото в общ размер на 13330
лв.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихви над уважения размер до претендирания такъв от 7513.15
лв. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: